Търсене в този блог

неделя, 8 януари 2012 г.

Ревю: Танц с дракони & Skyrim

Ревю

 Меко казано, из целокупното интернет пространство циркулират много коментари за тези две произведения на изкуството, затова реших да се изхитря, като ги съвместя. Имах редкия шанс да се насладя едновременно на творбата на Бетесда и на романа на Мартин. Така че, нека да си изкажа мнението: може ли мишката да убие книжката?

История:
Да видим... Обичам Песен за огън и лед. Поредицата. И най-много от нея харесвам Вихър от мечове. Нека да установим този факт, преди даже да наченем темата за Танц с дракони. Защото в следващите няколко реда може да прозвучи инак.
Казвал съм преди, че Танц с дракони ми е харесал. Само че, хареса ми като фентъзи, заради същите неща, поради които харесах цялата поредица. Песен за огън и лед заема любопитна ниша. Едновременно звучи като исторически роман и като фентъзи. Мартин е запазил в него максимална доза реализъм, граничеща с брутална откровеност. Авторът знае как да задържи вниманието на читателите, героите му са комплексни, развиват се, звучат и действат като реални хора. Така че, да, като отделно фентъзи, Танцът ми хареса.
Като част от поредица: "Дявол те взел, Мартин, това ли чакахме с години?!" Представен ни е континента Ессос, който просто не оставя същото впечатление за внимателно изпипване като Вестерос. Героите изневеряват на себе си. Сюжетните линии са оплетени и на моменти звучат кухо. Да, има повече действие от Пир за врани (моята най-омразна книга от поредицата), но, уви, то не е целеустремено. Вкарват се нови герои, правят се залитания в напълно неочаквани насоки, прилагат се похвати, типични повече за евтин сериал, при които се съживяват стари герои, няма никакви знаци, че Мартин се кани да приключва поредицата, още повече само в две книги. В крайна сметка: да, историята не е лоша, но звучи като трудния транзит по средата на обемна книга. А не би трябвало. Та нали това си е отделна книга и цената й е такава?

Skyrim

 Доколко може да се говори за история в едно RPG, известно с отворения си свят? Ами, мен ако питате, може да се каже доста за историята на Skyrim. Даже се учудвам, защо никой не е пуснал книга по нея? Напоследък някои издатели молят известни и не чак толкова известни автори да пишат книги, които да излизат заедно с игрите им. Пропускът на Бетесда тук е голям. Имаме дракони, потенциален край на света, пророчества, древни ордени... Вярно, в основния куест ги няма "големите" морални избори на други, по-структурирани RPG-та като "Dragon age", но пък за сметка на това имаме шанса да изследваме много повече, стотици странични задачи, някои с по няколко възможни изхода. Има и някои недоизпипани неща, разбира се. Задачите за гражданската война в едноименния континент напирмер оставят неприятното впечатление за недовършеност. Можете да унищожите една от гилдиите, но само толкова. Липсва също така и шанса да премахнете опасен и корумпиран търговец, за който почти всеки от игралите Skyrim се моли в момента. И въпреки това, дали съдържанието е повече и по-завършено, отколкото Танц с дракони? О, да!

Техническо изпълнение
Skyrim е next-gen игра, или поне такъв е терминът, който критиците налагат за нея. И Бетесда са се справили забележително с графиката и звука. Още от Oblivion и Morrowind игрите им са известни за комбинацията от свободно движение из света и красива графика. Skyrim не изневерява на традицията. Някои гледки са буквално зашеметяващи. Светът е красив, с детайлни текстури и за външния си вид - върви прилично дори и на по-слаби машини. Огромни планини, потоци със скачаща пъстърва, грозни чудовища - всичко е тук. И ако сложите графичните опции на максимум, ви чакат гарантирано незабравими картини. Звукът, както винаги, е на високо ниво. Саундтракът е страхотен, синхронът му със сълучващото се на екрана - изключително добър. Репликите на героите са много добри, макар и не толкова зашеметяващи, колкото самата музика. Драконите имат особено добре реализирани гласове. Има само един дребен проблем със стрели и колена. В крайна сметка обаче, не може да се плаща за повече от стотина озвучители на гласовете, нали?


 Тролско кълцано фламбе
 
И отново се връщаме на Танц с дракони. Какво имам предвид под техническо изпълнение? Стила и други глезотии като корица и превод. Тук Мартин ще изтърпи няколко критики, а Бард - повечко. Стилът на автора не се е променил. Все така запленяващ е. Проблемът е, че с повечето герои и географски локации, нещата стават объркващи. Особено с навика му да не предлага много експозиция към главите си, просто защото иначе книгите му ще са твърде огромни. Така се стига до странната ситуация, в която някой читател може да се оплаче, че му трябват минути, само за да се сети какво точно става. Нещата са оплетени до момента, в който сложността на историята работи срещу нея.
Бард, ах Бард. Или Русинов, ах, Русинов. Преводачът, който ми докарва колики от няколко години насам. Не твърдя, че ще се справя по-добре от него. Но, в крайна сметка, кой е професионалистът тук? Човек даже и с минимален опит в превода не може да преведе Ironwood като Ирънууд. Тази грешка се трупа на забележителната камара от стари пропуски на Русинов - God's grace като Бога милост, gull като гларус, Highгarden (букв. Висока градина) като Планински рай. Някои читатели вече са пропищели от работите на Русинов. Защо продължават да го наемат? Нека се пооправи, или поне някой англоговорящ реадктор, който е наясно с оригинала да чете след него.
Да не споменаваме и странната тенденция на Бард да не закупуват и лицензираните корици...
Това не са българските корици

Но пък това е.

Последни думи 
Skyrim и Танц с дракони са творби в различни жанрове. Доколкото една игра може да се нарече творба, разбира се. Може ли да ги сравним качествено? Не точно. Но, нека да го кажем така. Ако Танц с дракони беше самостоятелно фентъзи, или първа книга от поредица, не бих си купил продълженията му. Skyrim, от друга страна, е изключително добра игра, в поредица от хитове. Бетесда не правят грешни крачки. Мартин ги прави, явно. Това значи ли, че няма да купя шестата книга? Ще я взема, разбира се. Изчел съм пет., ще изчета и шест, и седем. Обаче ако Мартин рече да разтегли повече Песента... От друга страна, замислям се. В случай че Бард продължат с геометричната прогресия на цените, очаква се седмата книга да е 70 лева. А тогава...
От трета страна, поне с досегашното качество, съм готов да продължавам да играя продуктите на Бетесда докато самият жанр ми е интересен.
Така че, ако се чудите какво да си вземете и харесвате книги и компютърни игри, заложете или на Skyrim или на по-ранните части от Песен за огън и лед. Или, най-добре, вземете всичко.

Ех, ако Танцът можеше да се похвали с един от тези...
Като нещо повече от декор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар