Откъслеци

"            Нещо се скъса.

            Струните на мандолината не издържаха на напрежението и просто се разпаднаха. Последва сърцераздирателен писък, така ужасен, че изправи косите му, когато натегнатите нишки се впиха алчно в ръцете на Алекс.

            Грохот."

Авторски съвети: Второстепенни образи

Здравейте отново. Както казах, ще се опитам да съм малко по-редовен с тези постове. И започвам по последната определена тема: второстепенни герои. Нужда от дълго предисловие няма – всяко фентъзи и всеки роман имат второстепенни герои. Да видим какво трябва да правим, какво не трябва и какво е препоръчително.

1. Синдром Джар-Джар… Една от любимите ми фантазии включва унищожаването на Джар-Джар Бинкс. По възможност с белфир или друга подобна магия, която да го изтрие напълно от света – не само него, но и спомените за него. Дори и от главата на Лукас. Но няма да го убия директно, о не, разбира се! Първо ще…

Ахем.

Прощавайте, кръвожадната половина на мозъка ми за кратко пое директен контрол. Страница описание на смъртта на онзи-който-не-биваше-да-се-назовава. Ще се постарая да държа желанието си да унищожа проклетия гънган настрана.

Така. Какво е синдром… онова нещо? Много просто – създаването на герои само за да поставите главните си герои в добра светлина или за да има на какво да се смеят читателите. Ако се каните да го сторите, спрете. Спрете! Замислете се. Вие създавате… онова. Нещото, което собственоръчно завинаги унищожи доверието в един (допреди него) режисьор с идеална репутация. Сигурни ли сте, че искате това? Ама наистина? Защото ако е така, по-добре да се подготвите за критиката отрано. Онова щеше да е забавно, ако имаше пет минути екранно време. Но не и като второстепенен герой, който постоянно се развява с главните действащи лица.

Още по-зле е, ако направите това със злодея си и решите, че той трябва да е глупав, за да се изтъкне героят. Нека обясня какво имам предвид с метафора – имате си една любима картина – главният герой, и за да изглежда тя по-добре я обграждате с грозни, глупави портрети. Ако това ви звучи като добра идея, не знам какво повече да направя.

2. Героят на времето. Любопитното е, че заглавието на този „съвет“ води до асоциация с книга, която не извършва този грях – в „Мъглороден“ главната героиня е всичко, но не и централна ос, около която се върти вселената. Което донякъде се променя във финалната книга, но това е друг въпрос.

Героите ви са хора. Или живи същества. Или не-живи същества. Или… Ах. Както и да е. Героите ви имат личност и са мислещи. Вероятно не са богове. Вселената не се върти около тях. Второстепенните герои също не се въртят около тях. Хората имат различни мнения, различни цели и различни личности. Може би имате второстпенен герой, който прави всичко за вашето главно действащо лице. Може да има логика това да е така. Но произволни непознати няма да се хвърлят в краката на вашия герой само защото той има щастието да е описан в по-големи детайли от вашето перо. Няма магическа сила, която прави главните ви герои по-магнетични и по-важни от второстепенните. Всички ще имат различно мнение и отношение към героите ви.

За пример – вземете Мартин. При него няма главен герой и книгата само печели от това. Джордан също се представя донякъде добре в началото, но към финала на книгите му (които са донякъде и на Сандерсън по това време) главните герои са толкова всемогъщи, че просто не могат да бъдат подминавани с лека ръка от останалите. Което е често срещан проблем при много автори.

3. Очи зад хоризонта. Грешка, която аз може би допускам от време на време. Някъде в света може да се случва нещо много интересно, което е важно за вашата история. Но вие нямате герой, който се намира там и затова създавате някой, който просто да служи като проводник на информация. Герои, избрани по този начин често са безинтересни. Още повече, стават непотребни веднъж щом интересните събития приключат. И може да се наложи да ги захвърлите. Ако наистина не може да минете без описание на какво се случва далеч от главните ви герои, бъдете сигурни, че онзи, през чиито очи описвате ще е интересен или пряко свързан, независимо дали в момента, в миналото или в бъдещето, с главната история. Някой, който прави това добре… И зле… е Сандерсън с неговият „Път на кралете“ (можете да прочетете мнението ми тук).  Накратко казано – всяка част от книгата започва с интерлюдия. Която в поне половината от случаите има за главен герой някой толкова слабо свързан с главната история, че да се чудиш защо главата е там и защо да не я прочетеш диагонално. От друга страна, от време на време четем за доста важен второстепенен герой, катализатор на събитията, които движат главната история, което е интересно.

На кратко – ако ви трябва чифт очи на другия край на света, уверете се, че има какво да гледат и че човекът зад очите е интересен.

4. Подземия, дракони и клишета. Това се отбягва понякога с главните герои, но колкото по-маловажен ви се струва един герой, толкова по-вероятно е да го превърнете в стереотип.

Най-лошото, както в заглавието на този „съвет“ са неща, достойни за настолната игра „Подземия и дракони“. В нея героите често се характеризират от морална скала от 1 до 9 и  рехаво външно описание. За това си има причини – но вие не играете въпросната игра, когато пишете. Дори и да пишете за поредната си кампания. Героите ви са мислещи същества с характери. Не са просто изрезки от картон, слепени с тиксо. Имат мотиви. Имат сложни чувства. Характери. Не се определят от външния си вид. Като цяло – надали се изненадвате, че могат да се приложат насоките за създаване на кой да е добър образ. Дайте му основа, мотиви, емоции, характер – и имате дишащ герой. Но не бива да се отказвате от тази практика след първите главни герои. Всеки един от образите във вашата история може да е интересен и забавен, ако вложите малко време в него.

Разбира се, има място и за клишета и за непълни образи, но ако се появяват много рядко. Това са „третостепенните герои“, така да се каже.

4. Взаимодействия Установихме, че второстепенните герои не са придатки на главния. Друго важно нещо е, че те не са придатки и на историята или на света ви. Те ще взаимодействат с героите около себе си и ще си имат свои неща, които правят в свободното си време. Ако героят ги остави за дълго не можете да очаквате когато се върне старите му приятели да са съвсем същите. Не са играчки, които набутвате в някой шкаф, за да се върнете към тях след години. Личности са. И ще се развиват и сами, ще взаимодействат помежду си, дори и в отсъствието на история и на главни герои, които да ги тласкат наоколо.

5. Истории. Действието ви вероятно се движи с главния/главните герои. Но те не са единствените хора с истории. Второстепенните ви герои също имат причини, поради които са се забъркали в събитията и мотивация за действията си. Вероятно ще разкажат отчасти какво ги води до героя. Но няма нужда да разказват всичко. Връщам се към стария аргумент – не разказвайте всичко за един герой още от началото. Оставете го да се разкрие бавно и постепенно – или въобще не го разказвайте. Фентъзито често рисува огромни, прекрасни светове. Няма начин да покажете всичко на читателите си. Няма и причина. Напомнете им, че имате и други трикове в ръкава. Че още имате какво да покажете. Оставете си мистерии, които да разкриете по-късно. Или никога. Разкритите тайни са скучна история, но скритите факти – читателите обичат това.

Пък и винаги можете да си скриете материал за още един разказ или още една книга. Или пет. Ако имате достойна история за разказване няма нищо лошо в това да се задържите в един свят или дори в една поредица. Идеята, че дългите поредици са лоши просто защото са дълги поредици е грешна – в тях редовно се допускат други грешки. Това в никакъв случай не трябва да ви спира, ако имате какво още да кажете, но няма място в оригиналната творба – разказвайте още! Ако сте ударили правилна струна с първата си история винаги ще се намери кой да ви послуша за още малко. И още малко…

Това беше за второстепенните герои и малко по-особените детайли около тях. Отново се позовавам на Лимайел, признавам. Понякога нарушавам някои от горните съвети. Но съветите са за да бъдат нарушавани, нали? Нищо тук не е повече от (донякъде) изстрадано лично мнение. Можете да нарушите всеки съвет и всяко правило и пак да се получи. Но вярвам, че има някаква полза от това, което правя, за някого, някога.

Така, така. Приключих с темите – нямаше интерес за другите две. За трети пореден път идва време за гласуване. Моля, наредете се на опашката, че може да не остане място до урните. Вие подавате гласа си, аз коментирам темите по определения по популярен вот ред.

1.       Детството на героя – какво да избягваме, за да не попаднем в клишето.

2.       Климат

3.       География и астрономия

4.       Средновековни общества

5.       Правна система и правосъдие.

Когато приключа с тези пет смятам да скоча в дълбокото и да направя един или два обширни поста на тема магия. После ще видим как ще процедираме.

За днес е това. Надявам се, че не съм ви отегчил – знам добре, че в момента в татковината е доста интересно и надали на много хора им е до моите „съвети“.

Откъслеци

"Бе изследвал всяко кътче от абатството и от цялата Закътана долина, както я наричаха. Всички руини, стари мини и забравени монументи в района му бяха добре известни. С изключение на онези, в чиято сянка бе живял в продължение на години, на онези, които най-много бе искал да посети. Някак никога не бе намирал време. Винаги имаше по-примамливи цели, винаги имаше по-важни задачи.

Винаги имаше друго време."

Благословия

Хм... откъде пък ми падна това пък заглавие... както и да е.

Накратко казано, издателите проговориха и спокойно ще мога да споделям информация около книгата тук. От утре очаквайте нова редовна рубрика, която ще върви поне докато не се видя по рафтовете в милата ни родина - цитати от книгата. Освен това имам нова страница вдясно, подходящо кръстена Песни за Отвъд: Жертвата, откъдето можете да прочетете как вървят нещата, къде прекаляват с хвалбите и къде са ме оплюли най-много. (когато оплюването започне, разбира се!)

Освен това тържествено се заклевам да бъда по-редовен с авторските съвети и да се опитвам да изкарвам и тях ежеседмично. Освен когато съм болен. Или ме мързи. Или имам изпити. Или уморителни тренировки. Или съм на концерт... Абе, я да забравим за това твърдение, става ли?

Като сме се захванали на религиозна тема още от заглавието - честито на всички Валентиновци и Вальовци. И честит ден на св. св. Кирил и Методий за римокатолическия свят.

Авторски съвети: Дракони!

Интересен въпрос е откъде са се появили и защо са толкова често срещани в човешката митология, навсякъде по света, под една или друга форма. За момента това е неясно. Според някои драконите са смесица между чертите на котка, птица и влечуго. Други твърдят, че драконите са наследници на динозаврите и са измрели по време на последната ледена епоха. Каквото и да е естеството на тези митологични същества, едно е важното за този пост – присъстват честичко във фентъзито. И не виждам добра причина да не си изкажа мнението за тях.

1    Защо да има дракони? Не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против драконите. Даже обичам концепцията за тях. Сложни, могъщи същества, които са напълно различни от нас? Да, моля! Само че, в някои светове, драконите може да не са си съвсем на мястото. Като пример, мога да посоча „Песен за огън и лед“. В онзи свят магия почти няма. Няма и някакви фантастични същества. Само драконите и бродниците. Присъствието на дракони при Мартин не е дразнещо – но не е и мотивирано и, вероятно, ако книгите му бяха по-слаби, щеше да се набива на очи.

Няма „изискване“, което да трябва да изпълните, за да добавите дракони в света си. Но присъствието им в почти немагическо фентъзи (както при Мартин) понякога може да изглежда не на място и да отблъсне читателите ви – не веднъж и дваж съм виждал онлайн мнения на читатели на Мартин, че всичко щяло да бъде по-добре без магическия елемент, който драконите внасят.

2.       Клишета на килограм. Митологията представя драконите, с малки изключения, в негативна светлина. Това сякаш задължава много автори да направят драконите си напълно зли същества, които мразят рицари, обичат злато и крадат девици от време на време – за спорта, разбира се. За какво му е на дракон девица? Не става за ядене, за домашен любимец е много вреслива, за украса е твърде малотрайна.

Не виждам добра причина за всички тези неща. Защо дракона ще мрази хората, в частност, онези, които могат да се борят с него? Вземете предвид размера на типичния дракон. Вземете предвид колко дълъг е животът му и каква е силата му. Защо въобще на това същество ще му пука за хората, освен в случая, в който нахлуят в дома му?

Още по-зле е с обичта към златото. Може би това е „котешката“ част. Драконите обичат лъскави неща. Мхм. Само дето, като влечуги, типичните дракони са студенокръвни и идеята да лежат върху злато едва ли е много добра. Горе-долу толкова добра, колкото ще е за човек. На нас ще ни ръби, а за тях ще е като да спят на лед.

3.       Полярност. Драконите са или добри или зли. Това е. Няма средно положение. Ако са зли, те са просто чудовища, които искат да избият всичко и всички. Ако са добри, те неизбежно са високо цивилизовани и гравитират около хората, помагат им и ги защитават, превръщайки се така в добавка към човечеството, а не в отделни същества със свое общество или култура. Както отбелязах преди, на драконите няма добра причина да им пука за останалите същества, които са толкова слаби в сравнение с тях. В една драконова реалност те щяха да са неутрални до голяма степен или да заемат много и различни страни според своята изгода. За справка – романите по Тъмници и дракони (D&D). Принципно не харесвам тези поредици особено, но там поне драконите са представени относително добре, що се отнася до поведението им – странят от хората, помагат или пречат понякога, но не го правят без свой си мотив, разбира се.

Като заключение – драконите, представени като прибавка към някоя от расите или като безмерно зли създания не са нищо повече от изпуснат шанс за по-голяма дълбочина в творбата ви.

4.       Дракони = хора с криле и опашки. Струва ви се познато? Ами да, често говоря за това. Човечеството познава само себе си. Затова всичко, което създаваме, в това число и фантастичните зверове гравитира около нашата представа за нормалност, съществуване и т.н. Има случаи, в които драконите са представени като копия на човечеството. Прекарват повече от времето си в някаква измагьосана хуманоидна форма, живеят в къщи, хранят се на маси… Защо? Не мога да намеря отговор. Искате да създадете дракони или тайно общество от могъщи магьосници? Решете се, преди да почнете да пишете. Драконите не са хора. Те няма да искат да живеят като нас, да се хранят или говорят като нас. Могат да приемат формата на човек за ден, два или години, но шансът да го направят без солидна причина е минимален.

5.       Скука? Просто казано, драконите няма какво да правят по цял ден, ако не са част от човешкото общество. Да кажем, че спят 12 часа и ловуват 6. Това е малко прекалено, при все, че са влечуги и смилат бавно храната, но как да е. Какво правят останалите 6? Летят за удоволствие? Всеки ден, с часове наред? Това е малко множко. Чифтосват се? Надали, иначе светът ви е пълен с дракони. Което не е лоша идея за фентъзи, всъщност. Значи, драконите правят нещо в свободното си време. Но какво? Ако са високо цивилизовани, вероятно ще творят, разбира се. Може да нямат палци, но при присъствието на магия всичко е възможно. А и да не са могъщи магьосници, драконите пак могат да оформят скулптури и стенописи с огън и нокти. Вероятно имат някаква форма на музика и някаква форма на литература. Драконова поезия, хм, защо не? Ако не са високо интелигентни, драконите вероятно ще се държат като животни, които са в пълна безопасност – ще играят, ще се къпят, ще изследват околностите и т.н.

6.       Да убиеш дракон. Е, няма да е лесно. Направо невъзможно ще е. Да видим какво имат драконите, от носа към опашката. Първо, имаме (често) огнедишаща уста. Няма да е зле да решите колко точно горещ е драконовия огън отрано, за да няма издънки по-нататък, когато внезапно решавате, че някой от героите ви трябва неизбежно да мине през него жив. Ако драконите имат рога на главата си, това значи, че вероятно ще ги ползват за удари. Крилете по време на бой на земята вероятно са прибрани, ако не се ползват за удар, защото са относително уязвими. Драконите имат остри зъби, и здрави крака, макар че може би във вашия свят не могат да се изправят на задни лапи и да ползват предните едновременно. Един удар от тях би размазал почти всеки човек, независимо от размера на драконите. Един удар от кон би убил човек, а драконите, дори и най-малките, за които съм чел, са по-големи от кон. Опашката винаги присъства и винаги е опасност. Крокодил може да зашемети човек с опашката си. А дракон? Може да убие, не се и съмнявайте. Разбира се, зависи от силата на удара, но едно концентрирано тупване с опашка трябва да е достатъчно за да повали и някое огре или трол.
В полет драконите вероятно са относително тромави. Зависи от размера им и от размаха на крилете им, разбира се. В полет крилете стават основна цел, а огнения дъх – основно оръжие. Крилете най-често са кожени ципи, вероятно със слоеве мазнина за защита и люспи отгоре. А кожата гори толкова лесно…

      Темата за магията, драконова или не, няма да подхващам сега, защото ще ми отнеме ден-два, вероятно.

Това беше всичко, приятели. Следващата ми тема ще са второстепенните образи, след което ще пусна ново допитване. Освен това има сериозна възможност от следващата седмица да отворя рубрика, свързана с развитието около книгата ми, онази която ще се издава, но разбирате че това не зависи само от мен.

Специални задочни благодарности на Лимайел (Lymyaael) за прекрасните ѝ бележки, които ползвам от самото начало за основа на моите и все забравям да отбележа. Можете да ги намерите тук:
http://www.forresterlabs.com/limyaael/

Авторски съвети: Религия във фентъзито

След очевидната самореклама е време да минем на по-духовни теми. И приедмно, на начина по който религията е описана във фентъзито.

Бележка: авторът на тази статия най-точно може да бъде определен като агностик. Следващата статия може да обиди някого, но е представянe на субективното ми мнение. Не вадете факлите, моля ви. Твърде млад съм, за да ме изгорят.

1. Нека не е християнство? Не мога да кажа какъв е процентът на фентъзитата, в които религията е близка или почти идентична с римокатолическата представа за християнството. Сигурно към 75%. Има манастири, олтари, свещеници и монаси съвсем като в реалността. Дори и когато няма логика да има такива неща. Не че имам нещо против религията в света ви да е като християнството - да бъде! Но има причини, поради които тази религия е станала една от най-влиятелните в световен мащаб. Има причини поради които е възникнала и причини, поради които се е развила такава, каквато е. Ако Константин Велики, например, не се беше застъпил за хрситияните, нещата днес можеха да са коренно различни. Ако вие нямате изключително подобни събития, има много минимален шанс, че религията ви ще има каквото и да било общо с католицизма или който и да е от клоновете на християнството. Особено ако няма "Исусова фигура". Без Исус християнството чисто и просто нямаше да го има. Без Мохамед мохамеданството нямаше да го има. Без Буда - будизма. Всяка религия си има създатели и пророци, което е често подминаван факт. Личностите и делата на тези хора... богове... същества... както и да е... определят какъв ще е характера на религията.

2. Проповядване. Подобно на миналата точка, някои автори си мислят, че могат просто така да базират религията си на някоя по-малко известна реална такава, като например уика. Отново да се повторя - религиите са развиващи се системи. Не можете просто така да ги изтръгнете от средата им и да ги поставите във фантастичния ви свят. По тази логика не можете и да изтръгнете някои ритуали и да ги поставите в романа си.

Но, дори и да сторите горните грехове, за бога братя, не преповядвайте! Искрено казано - когато чета, не ми пука дали сте атеисти, вярващи, сатанисти или каквото и да било. Пука ми колко добри автори сте. Точно заради това К.С. Луис ме разочарова така болезнено. Бях запленен от "Отвъд безмълвната планета", където имаше проповеди, но бяха много внимателни и ненатрапчиви и понесох някак библейската "Перлеандра". Когато обаче стигнах до "Онази страшна сила" ми идваше да хвърля книгата през прозореца и да я отстрелям. Беше почти като да четеш памфлет на Свидетелите на Йехова.
Обратният полюс също го има, разбира се. Има десетки и десетки книги, които демонизират всяка форма на религия и много държат да ни го покажат.

Като цяло, заради това страня от научната фантастика. Все ще се намери нещо, което да ти пропвядат. Ако не е религия, ще е екология, ако не е това, ще е свобода на словото и анти-капиталзъм. Брр.

Като цяло - вие разказвате история. Не сте проповедник, нито за една идея, нито срещу. Ако творбата ви има послание и идея, оставете ги встрани, направете ги трудно забележими и само ги намекнете. В противен случай рискувате да досадите на читателите си. Ако искам да чета Библията, ще чета Библията, мерси.

3. Ритуали. Отново и отново ще се връщам на първа точка. Странно? Надали. Добре, измислили сте оригинална религия, базирана, да кажем, на бог на мълниите. Сега трябва да измислите нейния харатер, ритуалите, традициите и т.н. Проблемът е, че тук много автори или се запъват, или се връщат на точка първа - копиране от реалността. Въображението ни, изглежда, не е достатъчно развинтено за да измислем креативна догма. Да, традициите могат да са скучни и ограничаващи. Но трябва да съответстват на реалността. А и винаги можете да ги направите интересни. Искате свещениците да дават обет за целомъдире? Намерете причина да го правят! Не го хвърляйте ей така в пространството, като произволен несвързан факт.

4. Добри религии. Няма такива. Ясно? Добре. Да продължаваме...

Да му се не види, май ще трябва да обясня.
Има добри вяри. Има добри идеи. Има добри послания. Няма добри църковни и религиозни истории. Кажете ми за една-единствена сериозна религия с безгрешно минало и ще се поправя. Бъкат от ереси, политика, измами, даже и убийства и войни. Дори и към момента на развитието на действието релгията ви да е самото олицетворение на доброто и милостта, просто няма начин, ако е стара и уважвана религия, да няма своите тъмни моменти. Няма. Точка.

5. Зли религии. Ами, има такива.... Това не мина миналия път, нали? Ох, добре.

Зли вери има - като например онази, че черните котки са вещици. Има и зли идеи и послания. Има и много лоши църковни истории. А има и откровено "зли" религии. Справка - Мезоамерика и религията на ацтеките, която изисква човешки жертвоприношения. Но това значи две неща. Първо, за редовните миряни, една религия никога не е зла. Ако вярваш, че правиш нещо в името на боговете, това нещо не може да е лошо, нали? Дори и когато е война, дори и когато е геноцид? Не помня някой да е завил на папата да се разкара, когато е призовал за Кръстоносен поход, нали? Не, отговорът е бил "Deus Vult!"

Второ, има си прични. Кръстоносните походи не са били започнати в името на спорта и злосъседството. Ацтеките не са жертвали хора за забавление. Има някакво вярване, някаква вкоренена причина, заради която един човек или една вяра е ткава, каквато е. Пак се връщам на точка едно и затова ще престана. Вие си знаете - дайте причина, поради която това което е така всъщност не е съвсем иначе.

6. Разнообразие. В света, някои твърдят, има грубо 4 200 религии. Почти неизбежно е, че ще сте близо до някоя, дали умишлено или не - няма значение. Защо тогава не базирате романа си на нещо по-далечно? На нещо, което не е християнството или гръко-римския пантеон. Говорил съм на тази тема и ще се повторя. Никой не ви задължава да пишете фентъзи, което използва определен пантеон. Напротви. Това, че всички копират въпросните религии само трябва да ги прави по-малко интересни за вас.

Освен това, дори и да ползвате вече установена религия, никога не я копирайте ред по ред, дума по дума, ако ще и да е почитана само от стотина човека. Защо? Защото няма да има логика... Да. Познахте. Точка първа. Модифицрайте, ако ще копирате.


Това беше за религиите. Ето го списъка от следващите четири теми:
1. Дракони
2. Второстепенни образи
3. Какво прави добро фентъзи? (богато на лично мнение!)
4. Глупави идеи във фентъзито (внимание: лично мнение)

Ако няма нови мнения, ще коментирам 1., после 2., а за 3. и 4. ще видим дали ще направя нещо, за момента няма сериозен интерес.

Нали ви казах, че ще е бързо?

Самореклама

Такаа, тъй като не страдам от излишна скромност, не намирам нищо лошо да оставя тук следния линк:

Наградените – Конкурс за фентъзи роман 2012

Май ще трябва да се повиша в самоописанието си от драскач на автор. То и на студент ще трябва да се повиша де.

Като съм се хванал да пиша - обещавам скоро да излезе новият ми пост в колонка "авторски съвети" за религия във фентъзито. Достатъчно дълго вече го бавя.

Нова година - 2013! С бонус ревю

От http://haryarti.deviantart.com/

Честита нова година на всички! Дано сте я прекарали на топло, удобно и в добра компания. Този пост идва малко по-късно, отколкото исках да е, но напоследък имаше доста неща, които да ме занимават. Но за това по-късно.

Като равносметка - с какво запомних отминалата година? На литературния фронт имаше добро раздвижване. Паолини най-сетне приключи със своето "Наследство", Мартин ме разочарова умерено с "Танц с дракони" (четох го в началото на миналата година), а Сандерсън продължи да се доказва като добър създател на светове. Всъщност, да го кажа сега - Блажев, прав сте, "Пътят на кралете" е фентъзито на 2012-та. Освен това бях изненадан положително от българските издатели, които пуснаха не един, не два, а три конкурса за млади автори - между които седмият не-съвсем-пореден национален конкурс на Хермес (срок до февруари месец), специализираният конкурс за фентъзи на MBG (още няма крайни резултати) и състезанието по популярност в лицекнигата, организирано от фондация Буквите (приключи).

На игралния фронт? Хохо! 2012-та беше изпъстрена със събития, които да ме радват. Skyrim, Crusader Kings 2, XCOM, FTL, поредните Hitman и Assassin's Creed; Dishonored, Mass Effect 3... Списъкът е достатъчно дълъг, за да заслужи специална статия. Ако не ме мързеше де.

Не съм сред най-върлите фенове на киното, но трябва да отбележа Хобитът като изключително добро попадение, a новините за седма част на Междузвездни войни - за наистина шокиращи. Междувременно манията по Отмъстителите и летните блокбъстъри, както обикновено, ме подмина.

В личен план - исках да прочета повече книги, ама не стана. Може би липсата на достъп до глобалната мрежа би ми помогнал в това отношение. Поне заглавията, които си бях набелязал ги изчетох. Новата среда също влияе донякъде на темповете ми на четене. Вече не съм в Канзас.

Какво да очакваме от 2013-та? Като книги - Сандерсън най-сетне ще завърши многологията, която Джордан започна, със "Спомен за светлина". Да призная - не съм див фен на Колелото, но ми е интересно как ще завърши поредицата и какво ще замени вечното очакване на поредната книга, което е така познато на феновете. А, и вероятно Мартин ще каже кога ще излезе следващата книга от "Песен за огън и лед". Дано да не реши да се изгаври с почитателите си наместо това. По-важното, поне за мен - ще видим резултатите от българските конкурси за млади автори. Дали пишат качествено и дали се купуват, нищо че имената им завършват на "-ов" или на "-ва".

Игри? Има няколко неща, които ми хващат окото - Mount & Blade 2 идва на първо място сред тях. Продължението на незабравимата, поне за мен, игра, произведена в южната ни съседка, ще ме лиши от десетки, ако не и стотици часове сън. Това е, ако въобще излезе през зимата на 2013-та. Но даже и да не излезе - ще прекарам десетки, ако не стотици часове с първата игра. Новият Total War също звучи примамливо, ако успее да излезе тази година. В тази връзка чакам и пускането на Westeros Total War мода за добрия стар Medieval: Total War 2, друга игра, с която вероятно ще прекарам много време. По-ниско на радара ми са Watchdogs, Remember Me, Europa Universalis IV, Castlevania, Command & Conquer, Bioshock Infinite, SCII: Heart of the Swarm. Но като взема предвид, че повечето игри на 2012-та за мен бяха изненади, очертава се нелоша година.

За филмите, кактвто съм дезинформиран, не смея да коментирам - втората част на Хобитът и движение по новите Междузвездни войни са нещата, които очаквам откъм Холивуд.

И, за да започнем новата година с добър тон, нека ви представя едно заглавие, за което е срамота да мине почти незабележимо през българския пазар:

Странни нишки

Това е фентъзи роман от австралеица Сам Бауринг, който също се подвизава и като комедиант и от време на време - като сценарист. Официално е двулогия, но книжките са с такива размери, че не мога да взема претенциите им за поредица насериозно. По-скоро господин Бауринг е решил да работи на парче. По-добре за приходите, повече публичност и по-лесно за работа. Двете части се наричат, на български, съответно, "Наследството на лорд Сароу" и "Повелителят на лъжите". Имайте предвид обаче, че в английския вариант ще намерите първата като "The Legacy of Lord Regret". Сароу е близко по звучене със Sorrow, което е близко по значение с Regret. Ама защо им е щукнало на преводачите да направят това - нямам ни най-малка представа.

Като подминем дребния проблем със заглавието, романите са солидни за непретенциозността си. Предлагат малко клиширана, но пък интересна история, изпъстрена с могъща магия и силни герои. Образите са малко по-дълбоки, отколкото личи на пръв поглед, но са далеч от многопластовите личности, създавани от Мартин. Да не говорим за мързеливото използване на "добро" и "зло" като определения от самите герои за самите тях - до глупавия етап, в който негативните образи мислят за себе си като за "лошите". Стилът е добър, залага се на действието, а не на описанията. За обема на книгите, светът не е недоразвит, но можеше повече. Което пък вероятно щеше да значи трилогия.

Интересно е, че книжките са издадени в България горе-долу два месеца след излизането си в Австралия. За даденото им време екипът на издателството (MBG Books) се е справил похвално с дадения им материал. Ако се бяха позабавили, книгата сигурно щеше да има по-добро оформление и по-добър превод, но, доколкото разбирам, всичко е било с цел да излезе за декемврийския панаир на книгата. Което е разбираемо предвид впечатляващия щанд на издателството в НДК. (информация от втора ръка)

В заключение, книжките далеч не са еталон за висок стандарт в жанра, но са приятно леко четиво за студените зимни нощи. Можете да ги оставите с лека ръка - нищо, че са от австралийската колекция "50 книги, от които не можете да се откъснете 2012". Да вземете да ги четете също е лесно решение - не ви чакат дни четене и сложни обрати. Дайте на тези малки книжки шанс. Не са скъпи, но пък могат да ви очароват, а и ще помогнете на едно, по всичко личи, младо и ентусазирано българско издателство да пробие в бизнеса.

Езици във фентъзито

Приема се за нормално, когато пишете фентъзи да вземеш предивд, че езикът в света ви не е земен език. Нещо нормално е героите ви да не говорят на английски, български, руски или кой да е човешки език. Присъствието на гласни струни гарантира само и единствено, че езиците ще звучат малко или много близки до това, което минава за смислен говор на Земята. Поне докато все още говорим за хора...
Но, така де, да не скачаме в дълбокото с не-човешките езици, преди да поставим основите, нали?

1. Ще се чете от хора. Светът ви може да е населен с хора, елфи, орки или нагънаторози шнорхелоподобни квакльовци. Читателите ви обаче вероятно ще са човешки същества. И би било добре да могат да четат произведението, без да се чешат по кратуната какво, аджеба, четат.

Гхан Д'АлеРе ал'т'ас'Аранам'юн. Приятно произнасяне. Ако съумеете да кажете името както трябва, заслужавате бурканче мед подарък.

Апострофите и главните букви не са на място по средата на думата. Особено, ако са повече от един/една. Един апостроф може да се прочете. Сложете три и името звучи, сякаш имате нещо в гърлото и отчаяно се опитате да го извадите. Освен това оставя впечатление, че просто сте удряли като луди клавиатурата, за да получите чуждоземно име. А това не само е трудно за четене, а и намеква, че оставяте важни неща на късмета.

2. Зли езици. Езикът е независим от мисълта до голяма степен. Народи, които, да кажем, нямат дума за определено нещо, като сняг (какъвто тази Коледа няма да има), са способни да го различат снега от саждите и да научат думата за него в други езици. Накъде бия? Мисълта не зависи от езика. Един език не може да е "добър" или "зъл". Той става такъв на основа на онези, които го използват. Тук фентъзито се различава сериозно от реалността - за пример веднага мога да покажа Толкин. Важна уловка при него обаче е, че тук езикът е зъл заради онзи, който го е създал - Черната реч е изкуствен език, създаден от Саурон, а не е естествено създаден такъв.

3. Историческа лингвистика. Не съм сигурен за термина, но знам какво имам предвид - науката, която изучава промяната на езика във времето. Езиците не са постоянни неща. Имат история. Те се променят, разпространяват се, изчезват и се появяват. Тези процеси често отнемат векове. Това е невероятно често пренебрегван факт. Има стотици фентъзита, в това число и особено популярни такива, където навсякъде се ползва един и същ език, където няма диалекти и където речта не се е променяла от векове. Проста проверка, в тази връзка: вземете един възрожденски текст и се опитайте да го прочетете. Ще разберете много неща, но далеч не всичко. А става въпрос за един период, който не е никак далеч от нас от историческа гледна точка. Сега се замислете за многовековните истории на някои фентъзи светове и ще разберете, че някои неща просто не се връзват.

4. Общата реч. Не. В името на всичко свято, не. Измислянето на една обща реч, която да е еднаква за целия ви свят е удобно, по същия начин, по който е удобно сутрин да не си вдигате гърбината от леглото. Звучи като добра идея и е много лесно да се направи, но няма да идете никъде така. Не казвам, че историята ви автоматично ще стане слаба, но отнемате доста от реализма ѝ, от чара ѝ. Сами се лишавате от възможността да украсите различните култури с различни, пъстри речи и екзотични имена. Единственото извинение за подобно решение е да предположите или че светът ви е много млад, или че всички могат да общуват свободно с всеки и че светът ви е подминал етапа на развитие, в който сме в момента в реалността. (защото на Земята има и ще има стотици различни езици още векове) В който случай пишете фантастика, а не фентъзи, а за фантастиката тази точка въобще не е на дневен ред.

5. Изучаване на езици. Първо и немаловажно, след като навърши една определена възраст, средностатистическият Иван има проблем с изучаването на нови езици. Ако не е гении в това отношение, няма никаква надежда да научи нова реч за няколко седмици, а за няколко дена - абсурд. За да може да контактува ще са му нужни месец-два, за свободни разговори на основни теми като времето, яденето и с какво се занимава - близо година, и няколко години за да е наистина свободен да говори на въпросния език. Магията може да е някакво (евтино) извинение за бързото изучаване на чужди езици.

А, освен това, вашите герои може и да не могат да четат. Това е важен и пренебрегван факт. Чираците-ковачи, фермерите и сираците вероятно няма да получат добро образование. Средностатистическият крепостник по време на средните векове вероятно е имал речников запас от няколкостотин думи, за четене и писане да не говорим. Извиненията за това са развит свят или добър произход на героите ви - богато семейство, някаква форма на държавно или църковно образование или аристократски корени. В противен случай няма нито една добра причина героите ви да могат да пишат, четат или въобще да говорят както трябва.
Причината и за двете допускани грешки, които съм показал? Има 99% вероятност един писател да е относително добре образован, тоест да може да чете и пише. Вероятно даже е и страстен читател. Вероятно владее повече от един език. Светът ни просто е такъв. Приемаме добрата езикова култура за даденост. А не е точно така.

6. Последователност. Ако в света ви не се говори български, бъдете сигурни, че героите ви не са с български имена до един. Ако не се говори английски, не би трябвало да имате много Джон-овци. И така нататък. Героите в една и съща област трябва да носят близки или еднакви имена и зад тези имена може да има истории - защо, напирмер, в тази долина всички имат такива имена, а не какъвто е стандартът в страната? Преселници ли са? Какво значи тази разлика? Лесно забележима ли е? Може би говорът им е по-странен? Тези и много други подробности придават плътност на историята ви - не са задължителни, но присъствието им работи във ваша полза!
Не използвайте езикови шеги и скоропоговорки. Не се превеждат добре. Не само че няма да има логика зад тях в измисления език на книгата ви, а и ще направят превода ѝ на чужд език, ако (а дано!) ви забележат, значително по-труден, особено ако ги използвате често.


 Това е. Мисля, че като за основни неща, стига. Езиците се приемат за дребен детайл от цялото, но според мен трябва да им се отдава повече внимание, отколкото понякога получават. Все пак, без тях цялата ви книга би била безсмислена, нали?
Така, по нов обичай реших да предложа отново пет теми, от които да избирате. Както преди, обещавам да говоря по всяка една от тях, но по определен от вас ред. А при липса на интерес от някоя от темите мога просто да я зарежа (засега) и да включа нещо ново. Вие решавате. И така, следващите пет поста в тази секция ще се занимават със:

1. Какво прави добро фентъзи? (богато на лично мнение!)
2. Второстепенни образи
3. Религия във фентъзито
4. Глупави идеи във фентъзито (внимание: лично мнение)
5. Дракони!

Вие казвате какво ви интересува, аз пиша под предложения ред.

Също така, весели празници и прасешки погребения. Все пак нашият термин за Рождество е Коледа...