Търсене в този блог

петък, 2 август 2013 г.

Откъслеци

"
...
Тръсна глава и отвори очи. Всичко беше размазано и неясно, а пред него май се беше настанило някакво чудовище. Очертанията взимаха много бавно форми, но постепенно поне спряха да се въртят и Рори разпозна муцуната, която го зяпаше.
 – Доктор Варос. – Усмихна се накриво. – На света няма по-красива гледка от лицето ви.
Лекарят се засмя с пълни гърди и независимо от малкия му размер, смехът му беше здрав и пълноценен, като смеха на нормален мъж.
"

Ревю: Shadowrun Returns

Изстрел към звездите

 Kickstarter. Не е случайно, че се говори за kickstarter революция, що се отнася до компютърните игри. Бумът на независимите компютърни игри беше преди около година - Shadowrun Returns, Torment, Project Eternity, Dreamfall, Wasteland 2... и конзолата Ouya, не на последно място. В момента нещата са се позабавили, но все още има изключително много независими игри, за които хората са готови да дарят - на добра воля, за едното голо обещание. Игрите не се спонсорират на 100% - много от тях са на 200%, 400%... или на 11 430% Хората изглежда искат нещо ново - или нещо старо, в много от тези случаи. Повечето заглавия са продължения - "духовни" или буквални. Но дали ще са успешни? Докъде ще изпълнят очакванията? Все още не можем да кажем, повечето бюджетни проекти не са навлезли в бета. Някои от тях очевидно ще се забавят - Double fine adventure изглежда няма да е скоро, Тим Шафър е прекалил и е надхвърлил бюджета, даден му от хората. Но един от флагманите на цялото движение вече е на пазара - добре дошли в света на Shadowrun. Време е да видим дали Kickstarter работи.


Светът на Shadowrun - накратко, какво ще стане ако вземем добрият стар стиймпънк и метнем вътре либерално количество магия? Ако играете (или сте играли), ще разберете. Настоящата игра е базирана на настолна игра, създадена през 1989-та. Това не е първата видеоигра на темата - Shadowrun има варианти на SNES и Sega Genesis, а преди около шест години е пуснат и едноименен шутър, с почти нулев успех. "Returns" е подходяща добавка към заглавието. Това е завръщане към корените, последната компютърна ролева игра по системата е от 1996-та. И със сигурност е добро завръщане. Системата е почти същата, доколкото знам, а светът е изключително детайлно пресъздаден. Усещането, че играеш в свят, подобен на описания във филми като Bladerunner или книги като Neuromancer е тук. А магията прави нещата още по-забавни. Минус е, че нещата не са съвсем обяснени. Ако не сте играли настолната игра, нещата няма да са ви напълно ясни. Което не е чак толкова добре, но, всъщност, е логично - в свят на сенки и мистерии, далеч не всичко трябва да е на светло.

Корицата на книгата с правила на настолната игра
 
История... и бюджет Играта разказва класическа детективска история. Накратко, вие сте наемник на свободна практика - shadowrunnеr. Случило се е нещо и сте извън играта. Получавате съобщение, че ваш стар познайник е мъртъв и че дава един куп пари за да бъде отмъстен. Оттам всичко е история. Да призная, загадката не беше никак трудна за разкриване. Тук идва първият ми голям проблем с играта. Въпреки, че в нея очевидно са хвърлени много пари, бюджетът (1.9 милиона, от които 500 хил. са за началната цел - т.е. заплати за екипа за 1 година + да се купи енджина) или не е достигнал, или не е правилно разпределен. За ролева игра, Shadowrun Returns е доста линеарна. За детективска мистерия пък - съвсем. Има един заподозрян и един начин да достигнеш до него. Странични мисии? Ами, една и половина. Едната от тях е толкова здраво обвързана с главния сюжет, че не я броя и за странична. Има и дребни задачки, които се правят за около минута-две по време на основните мисии. Цялата игра може да се мине за около 8-10 часа. И има един-единствен съществен край. Решенията ви по време на играта нямат реално значение за финалния резултат. За ролева игра... Не е добре. Дори и в 2013-та. Дори и игри като Dragon Age 2, която, поне за мен, е доста слаба, имат поне 20 часа игрално време и десетки странични задачи. Ако я сравня с тежката категория на Baldur's Gate, Elder Scrolls, Neverwinter Nights, Shadowrun издиша страхотно.  И не е въпрос само на пари. Малки, независими игри, като Tales of Maj'eyal или Avernum, които имат един разработчик и, при първото заглавие, са практически безплатни, предлагат в пъти повече игрово време и потенциал за преиграване от Shadowrun Returns. Но, като казах това - не подминавайте и това предложение. Историята не е лоша, макар че накрая се разпада просто заради нуждата да спасявате света и въпреки че страничните мисии са по-скоро като доказателство за концепция, отколкото истинска функция, Shadowrun си струва, дори и само заради невероятния свят, в който се развива действието.

Запознайте се: магьосник, стрелец и разбивач на сърца.
 
Геймплей. И най-добрата история обаче не може да спаси отчайващ геймплей. За ваше щастие, Shadowrun има страхотен геймплей. Може би причината е, че той е базиран на настолната система. Битките се водят в традиционен походов формат. Тактически са - подобно на XCOM трябва да внимавате за прикритие и движение. Системата не е много изпипана - на места не можете да установите добре какво е прикритето ви, на места въобще нямате, просто защото никой не се е сетил, че можете да се биете там, вместо където се очаква. Но работи и то по добър начин. Разбира се, бледнее пред самият XCOM, но тук тя не е основа на цялата игра. Можете да ползвате оръжия за близък бой, огнестрелни оръжия, ботове, магия, както и да влезете в дигиталната вселена и да прецакате плановете на враговете си оттам. (такъв шанс беше даван неприятно рядко, уви) Героите ви развиват уменията си и се подобряват с времето. Тези умения могат да се ползват от време на време и извън боевете, в диалога. Няма ги традиционните класове, можете да развиете героя си както си поискате. Минус е липсата на постоянни спътници, но това, донякъде, се вързва с историята... А и с ограничения бюджет, предполагам. Геймплеят е приятно балансиран и плавен - трудността рядко скача нагоре внезапно. На нормална трудност съм имал проблеми само на няколко места, които очевидно бяха планирани да са трудни битки. Който иска всяка битка да е предизвикателство, вероятно ще бъде доволен от високата трудност. Няма карта, което е странно за ролева игра, но бързо ще установите, че такава не ви трябва. Нивата са, всъщност, големи коридори, и никога няма да се връщате назад. Имате един базов лагер, но иначе сте бутани напред ниво по ниво, мисия по мисия, без опция да се отклоните. Няма и инвентар, нито имате опция да обирате повалените врагове, от което отново ми намирисва за бюджетни или технически проблеми.
Вторият голям минус идва от липсата на стандартната за жанра опция да запазите играта си по всяко време. Може би разработчиците не са искали да използвате това, за да "мамите" системата? Тогава е трябвало да направят така, че играта да се запаметява при излизане, а не в началото и края на всяко ниво. Така често ще ви се налага да преигравате стари участъци. Още по-лошо е, ако загубите най-скорошния си прогрес, поради технически или друг проблем. Ако това се случи - приятно преиграване на миналите нива до последния правилен запис. Наложи ми се да преиграя около три часа заради проблемен запис. Това е неприемливо за система, която не ти позволява да правиш сам записи.

В бой
 
Цвят и музика Като за независимо заглавие с изометрична перспектива, Shadowrun е красива игра. Очакват ви много лъскави, пропити с атмосфера гледки. Всеки детайл оставя впечатление за ръчна изработка. Анимациите са малко "корави", но това не е никаква изненада в походова ролева игра. Музиката също е на високо ниво, макар че се повтаря доста често - надали има повече от около час от нея. Няма и една озвучена реплика, което не е много добре, но по-добре без озвучаване, отколкото с лошо. Пък и не вреди никак на потапянето в света. Като системни изисквания - Shadowrun би трябвало да тръгне на всеки компютър с части от 2005-та насам.

Бързо развитие
 
Потенциал. Ами, Harebrained Studios, авторите, са го написали едва ли не черно на бяло - ще има допълнения и разширения за играта. Басирам се, че това ще зависи предимно от началните продажби. Не знам доколко са възможни модификации. Авторите твърдят, че ще е лесно, но аз не съм чак толкова сигурен. Има доста детайли в играта, които напомнят за т.нар. "Твърдо кодиране" - неща, които не могат да бъдат избегнати или променени. Подобни детайли, без съмнение, няма да помогнат на онези, искащи да модифицират играта и да създадат нови светове и истории за нея.

Какво ще бъда днес? Човек? Елф? Джудже? Орк? Трол?
 
Заключителни думи. Приемам Shadowrun за тест с огън на Kickstarter игрите. Как се представя като такъв? Задоволително. В началото на ревюто казах, че играта стреля към звездите. И вместо тях удря орбита. Не е чак революционен успех, но много бюджетни игри не могат и от земята да се вдигнат. Този умерен успех ми дава някаква вяра в системата. От друга страна, ако Torment и Project Eternity са толкова... условно добри, ще съм дълбоко разочарован. А ако Star Citizen, проект с почти нечуван мащаб, постигне само нивата на тази игра, въпреки натрупаните средства, ще има много недоволни хора. Просто не виждам къде са отишли 1.4 милиона от парите, дарени от хората. 500-те хиляди за основния продукт са си тук, материализирани са пред очите ни под формата на стабилна игра. Но другите обещания... 
Предполагам, че е било реклама, всъщност. Рекламата е скъпа.

Оценка:
Геймплей:  7/10. Стабилен. Бих дал 5/5 за самите механики на играта, но само 2/5 за историята, която е от ключово значение в ролева игра.
Графика: 8/10. Красива изометрична игра, но малко вдървена на места.
Звук: 7/10. Добър, макар че малко писва след време.
Общо: 7/10
 
Shadowrun е обнадеждаващ тест с оръжие на системата, но като ролева игра е малко повече от над средното ниво. Добра игра със солиден геймплей, която обаче не блести особено с нищо и може да раздразни закоравелите фенове на жанра със своята линеарност.

събота, 27 юли 2013 г.

Откъслеци

"

Беше странно чувство – да си господар на собствения си живот. Вама никога не го бе изпитвала. Поне никога преди не го бе изпитвала.
"

петък, 19 юли 2013 г.

Откъслеци



"
Нещо я ръчкаше в рамото. Опита се да го махне, но напразно, нещото продължи да нарушава покоя ѝ. Богове Тринадесет, какво беше това, някой луд рак? Човек даже не можеше да си умре на спокойствие в този пощурял свят! Тя отвори очи, готова да смаже гадинката.
"

неделя, 14 юли 2013 г.

На 50%

Вероятно знаете, ако четете редовно, че пиша продължение на "Песни за Отвъд - Жертвата". Ако това заглавие не ви говори нищо: lurk moar.

Та, вчера прехвърлих 50-те % и пуснах пилотните копия сред хората, които евентуално са прочели първата част.

Уви, не мога да разпространя публично копия, първо защото после книгата навярно няма издаване от българско издателство (освен самиздат) и второ, защото все някой ще рече все пак да прочете черновата, ще види първа глава на втората книга и развръзката на първата книга ще му стане ясна като бял ден. А не искаме това. Не и преди първата книга да удари рафтовете.

Колкото до кога ще удари рафтовете - в момента стискам и палците на краката си съвсем скоро да науча поне месеца. Навярно няма някой, чакащ по-нетърпеливо излизането на книгата от мен.

Вместо това реших да отбележа тези 50% в блога си с нещо простичко и дребно. След което прекарах около пет часа в работа по въпросното простичко и дребно нещо. Грр.

Behold, what I have created:


Да се разглежда заедно с поста ми за Закътаната долина.

Забавен факт: леееекинко се отнесох с нулите и първоначално сложих формат 15360 × 8640 пискела. Можех да видя всеки пиксел на картата. Уви, изображението стана само около 500 мегабайта.

Публично съобщение, за което се сетих в последния момент. Човешката библиотека организират писателска работилничка през август. Ако имате желание, насочете се към блога им. И то бързо.

Ревю: Таласъмия 2013

Не-цялото таласъмско войнство

 Бележка - не ме търсете в горната снимка. Чукалата ми бяха обрани и вдигнати с все раничка малко преди нея. Таласъм на място не стои.

 Събитието ми отлежа в главата, време за ревю. Абе, направо започна да плесенясва. Така че по-добре да разкажа сега, преди направо да ми е изтекло през ушите.

  Е, Таласъмията беше страхотна. Накратко казано. Не заради програмата, не заради мястото и определено не заради организацията. Но заради хората.

  Да започнем с хубавото - Старозагорските минерални бани бяха сполетяни от страхотно време. Останалта част от България се печеше, ние - не. В гората времето беше добро и дори и комари нямаше. Самото хотелче, където се проведе събитието е соц-прелест в най-доброто ѝ естество. Готвачката-рецепционистка-сервитьорка-чистачка-управителка нарича гостите на фестивала "деца", роднините помагат в кухнята и из хотела, стаите са минимум с по две легла... Да призная, не нощувах там - места нямаше - и нямам коментар за самият хотел "Люляк". Бях малко по-нагоре, в малко по-престижния, но също така цветист "Латинка", чиито управител малко мязаше на Тодор Колев в "Опасен чар". Само че без много чар. 

Ако отивате на Таласъмия за пръв път, нищо чудно да изпуснете мястото в първия момент. Хотелът няма паркинг, а на външен вид може да мине за пречистателна станция. Ако пречиствателните станции миришеха на чисти завивки и скара, разбира се. Отвътре е прилично Самият "ресторант" на хотела беше евтин - почти на пазарски цени, но пък предалагаше само каквото има - кюфтета или кебапчета, каквато тарелка е отворена, и картофи. Малко салата по едно време и принцеси за залуска. Всичката кайма беше същата, така че кюфте, кебапче или принцеса - все ще е с чесънче. Бирата беше студена, но мене повече ме бъркаше безалкохолното - което също беше студено. Но пък почти свърши накрая. Изненадващо, при количеството бира, което се лееше.

Един минус, причинен от самото естество на фестивала - "да се съберем, но по-евтино" е, че целият се проведе на верандата на хотела. Ако си падате по дълго стоене прави на чист въздух, можете да изкарате там и 12 часа. Добре, че не валя - най-голямата "зала" в хотела нямаше да побере и 20 човека. То и самата веранда едва ги побираше, заради което много от нас се въртяха нагоре-надолу, вместо да се тъпчат в теснотията.

При все това, нямам нищо против, защото другият вариант е фестивалът да е по-скъп. А парите за бира... Така де, за безалкохолно, са по-важни от това да ти е широко. Пък и си купих "Слепоглед".

Страничен коментар в тази насока - ами, като се провежда така "Таласъмия", малко се отблъскват новите постъпления... Но за това ще говоря малко по-надолу.

 Програмата беше от типа "за всекиго по нещо". Лекции, представяния на книги, работилнички, пазар на книги стари и нови - всичко имаше. Набиха ме безславно на Magic: The Gathering, но пак обрах малко карти. Имаше и настолни игри, но не успях да се доредя. Никой не почна кампания на Тъмници и дракони (D&D), да му се не види. А как се надявах.

Печално признавам, че не можах да набия ЛАРП-ери. Просто защото на мен ми дадоха рапироподобен обект и ме пратиха срещу класически фетовач. Грр. Мина добре, оказа се, че рапироподобния обект може да се ползва като меч, но противникът ми определно беше в по-свои води. Още по-зле, не се класира като ЛАРП-ер. Само таласъм е.

  Минус втори: организацията и произтичащото от нея. Голям, гаден, мазен минус. Цитат от реален разговор между мен и организатор:
Организатор: "-След половин час ще стане седем, ще мине [...] и после си ти."
Аз (поглеждам си часовника): "-Сега е седем и двадесет и пет."
А в седем и половина беше моето предсавяне...
Ако това не ви обяснява каква беше организацията, да го напиша в прав текст: ами, нямаше я. Фактът, че някои лектори липсваха заради протестите никак не помагаше. Други пък бързаха, трети бавеха - програмата кучета я яли. Събития изчезнаха от програмата без следа, а други бяха с подменени лектори. Ако искаш да говориш, нужен ти е силен глас или глашатай. В лицето на мой глашатай беше Калин Ненов (основателят на човешката), за което, Кал, покорно благодаря. Иначе никакъв шанс да ти се обърне внимание. А и да те няма в програмата - ако те напълне музата, викваш, че ще говориш и скоро можеш да събереш малка тълпа. Програмата е по-скоро за заблуда на противника и генерална насока. В което няма нищо лошо.

Ако това беше приятелска сбирка.

Видите ли, мислех си, че Таласъмия е фестивал за феновете на фентъзито. Да, ама не. Бих го определил като приятелска сбирка на един широк кръг от хора, които, между другото, четат научна фантастика и фентъзи. И между другото решили да направят някакви там лекции и работилници, да е забавно. Основната част е социализацията. А ако си рак-отшелник като мен... нъц. Да не говорим някой заблуден фен, който не познава никого, да отиде там с 0% подготовка. Ще му се дръпне слюнката за моменти. С други думи - в момента Таласъмията е по-скоро ексклузивен клуб за приятели и познати. И дори и в него разбиването на групи е голямо. Все едни и същи хора се движат заедно, пристигат заедно и заминават заедно и нищят все едни и същи теми. "Социалната мобилност" е минимална и всеки се придържа към своята групичка. Клубът е по-скоро сдружение на повърхностно допиращи се групи, отколкото хомогенна маса.

  Което не го прави по-малко забавен клуб. Дори и като външен човек, който не познаваше никого - това беше един невероятен уикенд. Хората бяха отворени, (мой "проблем" си е, че съм затворен) позитивно настроени и готови за купон. Бой с рапироподобни обекти, туринири по MTG, басейни - всичко имаше, стига само да поискаш да идеш. Вечер можеш да стоиш до 4 след полунощ, сутрин се почва от 8. И да не искаш да почнеш от 8 - много от членовете на клуба Таласъмия си водеха наследниците, които честичко пееха за радост ужас на малки и големи. Което е супер - важното е да има приемственост (макар и наследствена), а и малчуганите се забавляваха на максимум.

  От лична гледна точка - моето собствено представяне беше тежък челен сблъсък със старите (в преносния смисъл) твърди фенове на фантастиката и донякъде на фентъзито. Не само, че досадих на някои, прекъсвайки им играта на карти, а и имах наглостта да нямам готова книга, която да показвам. Да не споменаваме, че не ме познаваха и че глашатай ми беше друг човек, а не посмях сам да се развикам за внимание. Бях подложен на скептичен кръстосан разпит и отговарях колкото добре можех. Накрая прочетох пролога, защото имах чувството, че някои от слушателите няма да изтърпят да им губя времето с цяла глава, а и, както съдите по гореспоменатия разговор, имаше и други хора, чакащи да говорят. (Прочее, те май накрая всъщност не говориха...) Все пак, приемам го като кръщаване с огън. Щом минах през това, значи трябва да се справя с другите "фенове". Те ще са добри и милички. Нали... н-нали?

  За финал - бих ли препоръчал Таласъмия? Ще ходя ли пак и какво мисля за нея? Ами, мисля, че е приятелска сбирка. Но отворена приятелска сбирка. Ако мислите, че можете да се впишете в някоя от групите - отидете. Може да е малко трудно, но никой няма да отблъсне подадена ръка. Не че казвам, че няма да е къде-къде по-добра идея да имате вътрешен приятел, или поне да идете като група. Забавлението е гарантирано, независимо дали ще дойде под формата на маскен бал, лекции и представяния, или просто под формата на подпийнала, пееща Светлана Комогорова-Комата. Струва си приключението.

Колкото до догодина - ще поживеем, ще видим. Ако има какво да представям, ще съм там. Ако ли не - зависи.

събота, 13 юли 2013 г.

Откъслеци



"
    – Какво искаш? Храна, пиене? Изчакай да свършим, ще ти пратим да хапнеш и на тебе. Трябва да има печено прасенце. – Гарет не каза нищо, само се усмихна още по-широко. Седмакът започна да се поти. – Или, ако искаш, остани на пира, какво ми пука? Ще седнеш в долния край на масата… – Чудна гледка, по-силният мъж пристъпяше нервно и се мъчеше да избегне втренчения поглед на Гарет. – Добре тогаз, ще седнеш по средата. В моя край, ако щеш… – Горянинът го разглеждаше, сякаш той беше някакво много чудно насекомо, грозно и уродливо. – Какво искаш, духовете да те вземат?!
"

понеделник, 8 юли 2013 г.

Ревю: Слепоглед


Привет, привет. Време е за ново ревю. Този път ще изляза малко от комфортната си зона, говорейки за научна фантастика. Е, време е да поговорим и за това.

Прочее, книгата я вдигнах с намаление по време на Таласъмия и затова ревюто идва късно. Оригинално Слепоглед е излязъл доста по-рано в България, за родната на автора Канада да не говорим.

Да започна с голямо предупреждение. Да, всички ревюта, които може би сте чели са истина. Книгата наистина е адски добра. Но, ако нямате желание да се борите с техническа терминология, покупката е почти безсмислена. Това е твърда научна фантастика - бих я оприличил на абсолютно черно тяло по отношение на широкия спектър от теми и факти, които книгата използва. Ако имате интерес към науката, като цяло, книгата почти обезателно ще ви хареса. Ако ли не - можете да я използвате като подпорка за масичка.

Каква е историята? Накратко казано, човечеството е близко до Сингулярността. Отново. Не е точно сиво киберпънк бъдеще, но се доближава - хората разчитат все повече и повече на компютрите, смъртта е "победена" с използване на киберпространство за умовете на смъртниците, и някак сме овладели способността да произвеждаме почти всичко от базови материали. Човечеството вече не е това, което е сега, контактите се осъществяват почти само през ноосферата, (преименуван интернет) а хората се подлагат на много различни подобрения. Историята ни поднася хора с множество личности в една глава, хора, буквално обитаващи инструментите си и такива, способни буквално да четат мисли по лицата на събеседниците си. Да не говорим за умението да се променят спомени и предпочитания. И въобще да не споменаваме, че някакви луди глави са съживили вампирите. Аха, вампири. Човешки под-вид, способен на хибернация и хранещ се с хора. Страшни хищници. Единственият им проблем е, че са алергични към евклидова геометрия - по-точно, към правите ъгли в нея. Та, (спорно) добре си живеем. Разбира се, има и инакомислещи, но Сингулярността е близо.

И точно в този момент - бам - първи контакт. Само че неразбираем. Някой или нещо праща сондите си до Земята и прави снимка на повърхността. Без да праща сигнал, без да обяснява. Едва ли не заради щастлива случайност човечеството открива къде е източника и праща екипаж от няколко генетично-подобрени учени (и един войник) да види какво става там. Не очаквайте екшън. Победата може да дойде само със силата на науката. Пътуването из космоса все още е бавно и минава много време, докато екипажът стигне целта си. А когато я намира... Е, да кажем, че започва да става забавно. Ако разкрия повече, ще казвам твърде много. Само знайте, че нищо не е такова, каквото изглежда.

Книгата ми напомня за философски роман. Идеите, с които се занимава са сложни и общочовешки. Един голям сегмент към края всъщност говори за подсъзнанието и аз-а. Други части от книгата интерпетират идеята за чувствата, за социалните контакти, за... Абе, сложно е. Препоръчвам ви книгата и ако следвате или сте следвали философия. Може заключенията, които Уотс си вади да не ми харесват, може и да не съм съгласен с някои от тях, но трябва да призная, че книгата е интересна и на философско ниво.

Като стил - пригответе се за терминология с метрични тонове. Всичко е написано лично, от гледната точка на един от членовете на екипажа, Сири Кийтън, което понякога придава объркващо, леко-клаустрофобично звучене на романа. Което не е лошо, защото той си има и хорър елементи. Това, което малко ме дразнеше беше тенденцията действието да подскача напред-назад във времето, показвайки ни миналото на Сири. Разбирам защо е нужно във връзка с идеите, които авторът развива, но често исках да прескоча по-бързо тези отрязъци. От друга страна, Уотс никога не е прекалил със спомените на Сири - обикновено не отнемат повече от страница-две.

Шапка свалям на Уотс, че е един от фантастите, които не намират за нужно да проповядват, преди да разказват. Разбира се, това е научна фантастика и няма да се мине без малко проповед, но това е дребен детайл от цялостната книга. Като сме заговорили за автора - надали е изненада за някого, че Питър Уотс е и учен. Ако прочете и бележките му, ще разберете, че за писането на "Слепоглед", той се е допитвал до много колеги. Бележките пък, сами по себе си, са страхотни, обширни и даже ги има и онлайн, на блога на автора.

Няма какво да кажа от техническа гледна точка. Красива корица, солиден превод и добра редакция.

Последни думи - ако харесвате научна фантастика, ако науката ви запленява или сте любител (или професионален) - философ или психолог, купувайте, хора! Гарантирам, че няма да се разочаровате. Само четете бавно и внимателно, защото детайлите са много. Ако не харесвате особено числа и няколкото елементарни научни термина, които има в ревюто ми ви карат да се мръщите, имайте едно на ум, че за да се насладите напълно, ще трябва да се преборите с доста терминология.

А, да. Книгата я има безплатно в електронен формат на английски. На страницата на автора, където са и всички бележки. Ориентирането сред нея обаче е малко проблемно (лош код, грр), затова ето ви линковете:
За "Слепоглед"
Самият "Слепоглед"
Главният сайт/блог на автора


Нека да споделим още няколко линка за книгата. Предупреждавам, че тези ревюта са малко по-spoilerific от моето собствено.
Ревюто в Омагьосано време (Михаил Абаджиев)
Ревю в Книголандия  (Христо Блажев)
Ревюто в Soulseeker (Коста Сивов)