Ревю: Таласъмия 2013

Не-цялото таласъмско войнство

 Бележка - не ме търсете в горната снимка. Чукалата ми бяха обрани и вдигнати с все раничка малко преди нея. Таласъм на място не стои.

 Събитието ми отлежа в главата, време за ревю. Абе, направо започна да плесенясва. Така че по-добре да разкажа сега, преди направо да ми е изтекло през ушите.

  Е, Таласъмията беше страхотна. Накратко казано. Не заради програмата, не заради мястото и определено не заради организацията. Но заради хората.

  Да започнем с хубавото - Старозагорските минерални бани бяха сполетяни от страхотно време. Останалта част от България се печеше, ние - не. В гората времето беше добро и дори и комари нямаше. Самото хотелче, където се проведе събитието е соц-прелест в най-доброто ѝ естество. Готвачката-рецепционистка-сервитьорка-чистачка-управителка нарича гостите на фестивала "деца", роднините помагат в кухнята и из хотела, стаите са минимум с по две легла... Да призная, не нощувах там - места нямаше - и нямам коментар за самият хотел "Люляк". Бях малко по-нагоре, в малко по-престижния, но също така цветист "Латинка", чиито управител малко мязаше на Тодор Колев в "Опасен чар". Само че без много чар. 

Ако отивате на Таласъмия за пръв път, нищо чудно да изпуснете мястото в първия момент. Хотелът няма паркинг, а на външен вид може да мине за пречистателна станция. Ако пречиствателните станции миришеха на чисти завивки и скара, разбира се. Отвътре е прилично Самият "ресторант" на хотела беше евтин - почти на пазарски цени, но пък предалагаше само каквото има - кюфтета или кебапчета, каквато тарелка е отворена, и картофи. Малко салата по едно време и принцеси за залуска. Всичката кайма беше същата, така че кюфте, кебапче или принцеса - все ще е с чесънче. Бирата беше студена, но мене повече ме бъркаше безалкохолното - което също беше студено. Но пък почти свърши накрая. Изненадващо, при количеството бира, което се лееше.

Един минус, причинен от самото естество на фестивала - "да се съберем, но по-евтино" е, че целият се проведе на верандата на хотела. Ако си падате по дълго стоене прави на чист въздух, можете да изкарате там и 12 часа. Добре, че не валя - най-голямата "зала" в хотела нямаше да побере и 20 човека. То и самата веранда едва ги побираше, заради което много от нас се въртяха нагоре-надолу, вместо да се тъпчат в теснотията.

При все това, нямам нищо против, защото другият вариант е фестивалът да е по-скъп. А парите за бира... Така де, за безалкохолно, са по-важни от това да ти е широко. Пък и си купих "Слепоглед".

Страничен коментар в тази насока - ами, като се провежда така "Таласъмия", малко се отблъскват новите постъпления... Но за това ще говоря малко по-надолу.

 Програмата беше от типа "за всекиго по нещо". Лекции, представяния на книги, работилнички, пазар на книги стари и нови - всичко имаше. Набиха ме безславно на Magic: The Gathering, но пак обрах малко карти. Имаше и настолни игри, но не успях да се доредя. Никой не почна кампания на Тъмници и дракони (D&D), да му се не види. А как се надявах.

Печално признавам, че не можах да набия ЛАРП-ери. Просто защото на мен ми дадоха рапироподобен обект и ме пратиха срещу класически фетовач. Грр. Мина добре, оказа се, че рапироподобния обект може да се ползва като меч, но противникът ми определно беше в по-свои води. Още по-зле, не се класира като ЛАРП-ер. Само таласъм е.

  Минус втори: организацията и произтичащото от нея. Голям, гаден, мазен минус. Цитат от реален разговор между мен и организатор:

Организатор: "-След половин час ще стане седем, ще мине [...] и после си ти."

Аз (поглеждам си часовника): "-Сега е седем и двадесет и пет."

А в седем и половина беше моето предсавяне...

Ако това не ви обяснява каква беше организацията, да го напиша в прав текст: ами, нямаше я. Фактът, че някои лектори липсваха заради протестите никак не помагаше. Други пък бързаха, трети бавеха - програмата кучета я яли. Събития изчезнаха от програмата без следа, а други бяха с подменени лектори. Ако искаш да говориш, нужен ти е силен глас или глашатай. В лицето на мой глашатай беше Калин Ненов (основателят на човешката), за което, Кал, покорно благодаря. Иначе никакъв шанс да ти се обърне внимание. А и да те няма в програмата - ако те напълне музата, викваш, че ще говориш и скоро можеш да събереш малка тълпа. Програмата е по-скоро за заблуда на противника и генерална насока. В което няма нищо лошо.

Ако това беше приятелска сбирка.

Видите ли, мислех си, че Таласъмия е фестивал за феновете на фентъзито. Да, ама не. Бих го определил като приятелска сбирка на един широк кръг от хора, които, между другото, четат научна фантастика и фентъзи. И между другото решили да направят някакви там лекции и работилници, да е забавно. Основната част е социализацията. А ако си рак-отшелник като мен... нъц. Да не говорим някой заблуден фен, който не познава никого, да отиде там с 0% подготовка. Ще му се дръпне слюнката за моменти. С други думи - в момента Таласъмията е по-скоро ексклузивен клуб за приятели и познати. И дори и в него разбиването на групи е голямо. Все едни и същи хора се движат заедно, пристигат заедно и заминават заедно и нищят все едни и същи теми. "Социалната мобилност" е минимална и всеки се придържа към своята групичка. Клубът е по-скоро сдружение на повърхностно допиращи се групи, отколкото хомогенна маса.

  Което не го прави по-малко забавен клуб. Дори и като външен човек, който не познаваше никого - това беше един невероятен уикенд. Хората бяха отворени, (мой "проблем" си е, че съм затворен) позитивно настроени и готови за купон. Бой с рапироподобни обекти, туринири по MTG, басейни - всичко имаше, стига само да поискаш да идеш. Вечер можеш да стоиш до 4 след полунощ, сутрин се почва от 8. И да не искаш да почнеш от 8 - много от членовете на клуба Таласъмия си водеха наследниците, които честичко пееха за радост ужас на малки и големи. Което е супер - важното е да има приемственост (макар и наследствена), а и малчуганите се забавляваха на максимум.

  От лична гледна точка - моето собствено представяне беше тежък челен сблъсък със старите (в преносния смисъл) твърди фенове на фантастиката и донякъде на фентъзито. Не само, че досадих на някои, прекъсвайки им играта на карти, а и имах наглостта да нямам готова книга, която да показвам. Да не споменаваме, че не ме познаваха и че глашатай ми беше друг човек, а не посмях сам да се развикам за внимание. Бях подложен на скептичен кръстосан разпит и отговарях колкото добре можех. Накрая прочетох пролога, защото имах чувството, че някои от слушателите няма да изтърпят да им губя времето с цяла глава, а и, както съдите по гореспоменатия разговор, имаше и други хора, чакащи да говорят. (Прочее, те май накрая всъщност не говориха...) Все пак, приемам го като кръщаване с огън. Щом минах през това, значи трябва да се справя с другите "фенове". Те ще са добри и милички. Нали... н-нали?

  За финал - бих ли препоръчал Таласъмия? Ще ходя ли пак и какво мисля за нея? Ами, мисля, че е приятелска сбирка. Но отворена приятелска сбирка. Ако мислите, че можете да се впишете в някоя от групите - отидете. Може да е малко трудно, но никой няма да отблъсне подадена ръка. Не че казвам, че няма да е къде-къде по-добра идея да имате вътрешен приятел, или поне да идете като група. Забавлението е гарантирано, независимо дали ще дойде под формата на маскен бал, лекции и представяния, или просто под формата на подпийнала, пееща Светлана Комогорова-Комата. Струва си приключението.

Колкото до догодина - ще поживеем, ще видим. Ако има какво да представям, ще съм там. Ако ли не - зависи.

Пред-таласъмско: Мойта туба и откъс за четене

Здравейте! Както ще ви кажа сега, Таласъмия 2013-та е зад ъгъла - започва официално утре. Очертава се забавно събитие с много фентъзи, много игри, много чеверме, а може и малко бой. Ларпери, пазете се, идвам със сопата.

Разбира се, не съм дошъл да ви надувам просто така ушите. Имам въпрос и нося дар. Оригиналният план за моето "предстаяне" беше да предложа три глави на слушателите и те да ми кажат коя да прочета. Уви, при все, че имам само половин час, не искам да си губя времето с това. От друга страна, не искам някой да каже, че съм избрал най-скучното възможно нещо. Затова, време е за гласуване.

До 18:00 в събота ще приемам гласове. (в коментарите) Която от опциите има най-много гласове, тя ще е. Ако ли не, ще избера сам.

Питате се каква е ползата за вас, особено ако няма да ходите на Таласъмия? Ами, която от опциите спечели ще бъде изсвирена на гласните ми струни и качена на моята туба. Така ще можете и вие да се порадвате на ужасния ми тембър и запъванията ми. За ваше щастие, бутонът за изключване на видеото ще е по-близо, отколкот изходът в залата. Дегустация за това колко ужасно ще е клипчето - виже отдолу.

Но, да чуем кои са кандидатите, а?


1. Глава първа, Роридан, "Изследовател на свободна практика". Дебютната глава на Рори.
2. Глава втора, Анасияла и Роридан, "Пренатегнатите струни". Дебютната глава на Ана. Включва и стих/песен. Моля ви, не ме карайте да пея...
3. Глава осма, Вама, "Сама". Дебютната глава на Вама. Малко spoiler-и.
4.  Глава осемнадесета, Алекзандър Проциний, "Пепелища". Дебютната глава на Алекс. Средно количество spoiler-и. Също включва стих/песен.
5. Част трета, глава първа, Ройнар Буревестник, "Правосъдие". Дебютната глава на Ройнар. Доста spoiler-и.

Това са опциите. Гласувайте и след известно време ще мога да изпиля ушите ви с Вашия собствен избор.

Мислех да правя още един запис на долното клипче, в който да се постаря повече с четенето, но ме домързя, а и времето наближава, така че по-добре така.

Ревю: Бон Джоуви, стадион Етихад.

Каква е идеята зад този пост, питате се? Досега съм си давал мнението над книги и игри, а сега и над събития. Не защото съм меломан, а просто за да дам шанс на българските фенове да сравнят преживяването Бон Джоуви от София с онова, което беше предложено в Англия.

Да спомена нещо, което може да стане очевидно по-нататък в текста – аз съм музикален дилетант. Не ходя по концерти, не свиря на нищо и, наскоро установих, гласът ми е ужасен, когато излезе от собствената ми глава. Така че това ревю ще бъде по-скоро на събитието, отколкото на представянето на групата.

Малко предистория, или защо, аджеба, се закарах на концерт на Бон Джоуви. Ами, харесвам групата. Не ми е „любимата“ – също както и със книгите, игрите и филмите, нямам един фаворит. Второ, концертът е точно една седмица след изпитите ми и беше удобно. Българският го изпуснах с малко. И трето, мислех, че ще имам компания. Да, ама не, човекът с който щях да ходя се отказа точно след като си купих билета ноември месец. Нищо. Рекох си: „Майната му, ще отида за пръв път в живота си на концерт*. Какво като ще съм сам?“

*Да се чете – голям концерт. На малки концерти съм бил, но на нищо, което да не може да се побере в средноголяма зала.

Първо ми направи впечатление количеството извънреден паркинг, предвиден за концерта. За половин час, колкото ми отне разходката от гарата до стадиона, видях поне десет паркинга, на които изрично пишеше „Concert/Event Parking Only”, сиреч само за концерта. И до всеки знак по един стюард. Това в България… Само като си помисля за мястото на националния стадион и ми прилошава. Разбира се, Етихад не е Уембли и Манчестър не е Лондон.

Второ, отвориха влизането 56 минути по-късно, отколкото трябваше. Нищо особено – очаква се, на големи събития, макар че закъснение от почти час е извън нормата. Куриозното беше, че стюардите при нашия вход бяха получили грешна информация и пуснаха вътре 20-тина човека, преди пак да затворят вратите. Семейства се оказаха от двете страни на бариерата. Нищо страшно, но беше куриозна ситуация.

Трето, да се знае, H2O е оръжие за масово поразяване. И самата субстанция, и съдовете, в които се е съхранявала преди. Мерките за анти-вода бяха по-строги, отколкото по летищата. Винаги съм успявал да мина с празна бутилка за вода. (която, поне в Манчестър, пълня от шадраванче точно зад бариерата) Тук същата тази празна бутилка, която вярно ми служи вече половин година трябваше да влезе в кошчето.

Това не значи, че сигурността е затегната, имайте предвид – можех да вкарам дузина ръчни гранати, ако исках – никой не ми разгледа в детайли раницата. Но водата беше голям проблем. И предусещах защо още преди да се кача догоре. Надали някой ще е особено изненадан, че след като ни накараха да изхвърлим всякакви течности за пиене, цените на напитките зад портала бяха поразително високи. Но поне имаше барчета. Ако нямаше никаква вода, сигурно някои щяха да свършат в несвяст. Концертът беше доста дълъг.

Наблюдение: англичаните ходят по концерти. И похвалното е, че си водят и децата. Джоуви, които не са модерна група, привличат доста разнородна тълпа. Повечето са възрастни хора на 30-40, но има и солидна доза тийнейджъри и, поне за мен, изненадващо много малчугани.

Второ наблюдение: от има-няма петстотин човека, които ми минаха през погледа единаците бяхме трима. Заключение: повече сам на концерт само за нещо от сорта на поне три любими групи, взети заедно. И то ако има евтини билети.

Самият концерт? Ами, подгряващите банди първо. Едната група, световно неизвестна, струва ми се, изсвири три неща, които звучаха напълно еднакво. След първото казаха да ги потърсим в Лицекнигата, след второто посъветваха да си свалим песните им от онова на нахапаната ябълка. Ясно какво ми е мнението.

Втората банда обаче напълно ме накара да забравя за първата. Изглежда бяха малко по-сериозно име, защото публиката живна малко, като излязоха. Свириха има-няма час, с хубава смесица от различни песни. Даже се сетиха да благодарят повече от веднъж на публиката. Ако бяха главната банда, нямаше да съм напълно недоволен.

Джоуви, обаче. По същество. Излязоха на сцена точно в 20:00, 30 минути след като втората подгряваща група слезе от сцената. Имаше даже отброяване. И като излязоха – и слънцето пекна срещу южната трибуна. Така няколкото хиляди човека, които бяхме най-високо трябваше да гледаме с ръце над очите. Слънчевите очила май не помагаха много, ако съдя по други зрители. Ако искаш концерт с впечатляващи светлини, не го прави по Еньовден, особено пък толкова на север.

Групата се представи на високо ниво – не че някой се е съмнявал в това. Песните бяха почти като студийни записи, с някои изключения, разбира се. Въпреки белите пухчета, които летяха из нощния въздух, мистър Бон Джоуви беше здрав и изкара целия концерт. Сред най-добрите моменти на концерта бяха обичайните заподозрени – Living on a Prayer, Bad Medicine, Wanted и It’s my life. Конкретно първата песен от този списък вдигна стадиона на крака. Самият Джон беше в режим Мик Джагър и се раздаде до последно.

Любим момент в концерта за мен беше състезанието по взиране, което Джон си организира с публиката. Накрая на Because we Can Джон се опита да накара публиката да запее. Оркестърът свири, Джон се взира във феновете: „Хайде де, не ме правете на глупак…“ , публиката се взира в Джон: „Не се прави, че се очаква да знаем нещо повече от припева на тая песен.“  Това е проблемът, когато се опитваш да накараш феновете си да пеят нова песен – може да се изненадаш неприятно. Не че Because We Can беше посрещната хладно, просто хората не знаеха текста, струва ми се.

Втори ценен момент дойде две песни по-късно, с  We got it going on. Този път публиката пя, когато беше приканена да го стори. След песента, Джон заяви: “…but you just have to keep the faith” (трябва да продължиш да вярваш). Което беше връзка със следващата песен, която изпълниха, но случайната ирония зад тези думи беше високо оценена, поне от мен.

Ако някой ви каже, че стадионът е бил пълен до пръсване, не му вярвайте. Можеше да се поберат двойно повече хора. Трибуните, които не бяха евтини (тоест, втора и първа трибуна) бяха наполовина празни, а зоната за правостоящи беше доста рехава към края. По спомени от ноември – продаваха се билети и зад сцената. А вчера нямаше и един зрител зад нея. Ако спомените ме подвеждат, извинявам се, ако ли не – изглежда Джоуви са пренаситили програмата си за Англия – все пак и днес свирят, в Бирмингам, ако не се лъжа.

От музикална гледна точка, единственото ми оплакване е: Runaway, защо не я изсвирихте? Уж беше от песните, които почти винаги изпълняват в това турне. Разбира се, бих искал да чуя и Blaze of Glory, но трябва да си изсвирят песните от новия албум по-напред, наясно съм с това.

Още няколко, финални наблюдения: първо, настилката на зоната за правостоящи беше впечатляващо покрита с бутилки на края на концерта. Толкова ли нямаше кошчета за тези ингилизи? Второ, на англичаните наистина не им пука особено за правилата за движение по пътищата, когато не са зад волана. Или може би шофьорите просто са твърде образцови, за да им вземат страха. То не беше ходене по средата на улицата, то не беше пресичане на червено при идващ трафик. Но тревните площи само един от всеки 100 посмя да нагази, като противовес на това. Последно, търгашите, продаващи (фалшиви, вероятно) фланелки, вода на космически цени и т.н. не са явление, ограничено до България. На връщане от стадиона поне на дузина места се опитаха да ми продадат фланелка на турнето, без сергия, без нищо, направо от тротоара, където стоката лежеше разпъната. И това при полиция на един хвърлей от алъш-вериша. Забележително.

Концертът продължи от 17:00 до 23:15, като Джоуви бяха на сцена малко над три часа. Подгряващите банди бяха някъде от 18:00 до 20:00, с голяма половин часова пауза преди главното шоу.

Това е от мен. В заключение – страхотен концерт, но нищо, което да ме накара да стана редовен посетител на подобни мероприятия. Може би бих се замислил. Може би.

Тези дни се задава поне още едно ревю, на игра този път (и едно ревю-изненада, ако ми скимне), откъслеци, авторски съвети и пред-таласъмски пост. Да компенсираме изпитите. Надявам се, че онези от вас, които все още са в сесия ще минат блестящо.

За заинтересованите, ето какво изсвириха Джоуви вчера в Манчестър:

1.That's What the Water Made Me
2. You Give Love A Bad Name
3. Born To Be My Baby
4. Raise Your Hands
5. I'd Die For You
6. Lost Highway
7. It's My Life
8. Because We Can
9. What About Now
10. We Got It Going On
11. Keep the Faith/Let Me Entertain You (Robbie Williams cover)
12. Make A Memory
13. I'll Be There For You
14. Captain Crash & the Beauty Queen from Mars
15. We Weren't Born To Follow
16. Who Says You Can't Go Home
17. I'll Sleep When I'm Dead / Roadhouse Blues/ Rockin' All Over the World
18. Bad Medicine / Shout

19. In These Arms
20. Garageland
21. Wanted Dead Or Alive
22. Have A Nice Day
23. Livin On A Prayer

24. Someday I'll Be Saturday Night
25. These Days
26. Always

Ако някой се интересува, ще се опитам да издиря и имената на подряващите групи, но не се съмнявам, че някой с музикални наклонности ще ги намери по-лесно от мен.