Откъслеци

"

  Май някой го ръгна отдясно. Не бе силно, но при все че крайниците му бяха като направени от желе, не посмя да окаже никаква съпротива. Просто се килна и падна в леглото. Чу смях, хлопване на врата и още по-неудържим смях. Жените бяха невъзможни за разбиране. Докато заспиваше, имаше чувството, че изпуска нещо много важно. Разбра след няколко минути на тих размисъл. Можеше да види раменете ѝ през нощницата.

  Заспа с широка усмивка.

"

Откъслеци

"

От двореца се изливаха тринадесет широки канала, всеки в корито от различен ценен материал. Тези канали бяха във всяка посока и бяха пресечени и разделени от по-малки, радиални корита, на свой ред пресечени от други, съвсем малки канали, които като улици пресичаха града. Савяр-а-дом имаше и булеварди, и алеи, и стотици мостове, но хората ползваха предимно каналите. През нощта целият град беше грейнал в различни светлини. Крайните квартали едва блещукаха, а сърцето на столицата грееше като слънце. Централните канали бяха като гирлянди от пламъци, които свързваха различните части на града помежду си. Беше картина, която можеше да спре дъха на човек, дори и след Гладис-дом и Ехт-дом, и тя не можа да сдържи възклицанията си.

"

Откъслеци

"

  – Какво ще сторят хората, корабите и твърдините срещу зимата? – Ето го въпросът, до който бе стигал при всяко свое размишление. – Дори и да се обединим, какво ще постигнем, освен да направим края си по-отчаян? Жалък?

    – И какъв шанс имаме сами? – Князът посочи едно куче, по-едро и диво на вид от останалите. – Ловците ми заловиха този вълк преди няколко години, защото беше сам. Би се гордо, но беше пленен без глутницата, която да го пази. Братята му бяха измрели от глад и студ. – Ройнар чак сега се вгледа в животното. Наистина беше вълк, но с такъв жалък вид, че само запознат човек не би го объркал с куче.

    – Да се бием гордо, това е шансът ни. – Синът на Нагрот изгледа княза си твърдо. – Да умрем в бой, достоен за песни, преди гладът и студът да са повалили всички ни. Глутницата във вашата история също не се е спасила от зимата, нали?

"

Откъслеци

"

– Смяна на партньорите – пресипнало подвикна Рори и грубо пусна Елисея.

Младата жена изпищя и едва не падна с лице надолу под чучура, но някак се овладя и успя да запази равновесие. Обърна се, изгледа го ядно и побърза да се отдалечи. Ако всичко бе наред, това означаваше, че…

 – Искам да пийна. – Медено-отровният глас на Ана изникна иззад гърба му.

"

Откъслеци

"

 – Красива гледка. И реката е интересна.

 – Река? – Бъдещата императрица се засмя тихичко. – Това е сребърният път, Ана. Никаква река не е, освен ако камъните не са се научили как да текат.

"

Откъслеци

" – Не, не съм безсмъртен или нещо подобно. – Изтръпна. Сартас четеше ли мислите му, или само така му се струваше? – Просто съм попаднал в причудлив – думата излезе като презрително съскане от устните на магьосника – времеви джоб. Затова и паметта ми е такава, милейди. В продължение на седемстотин и петдесет години закусвам едно и също и винаги отбягвам червивата ябълка. Всяка сутрин ставам перфектно обръснат, всяка вечер си лягам в мръсните чаршафи, които щяха да изперат утре. Ако почистя тази зала, на следващото утро я намирам в обичайното ѝ състояние отпреди седем века и половина. Най-лошото е, че не мога да умра. – Сартас се засмя горчиво. Все още гледаше вторачено шарките на масата. – Опитвал съм няколкостотин пъти. Магия, остриета, отрова, кажете го – пробвал съм го. Нищо не се получава. Потъвам в мрак и съзнанието ми просто престава да действа. И след няколко часа, които минават като секунда, отново изплувам, с идиотската нощна шапка на глава, а две мишки се бият и дращят в ъгъла. Черната винаги надвива."