Ревю Total War: Rome II

Колко ще платиш за Рим?

Salve, honorabitur legentibus![*]

Дойдох в земите на траките, за да ви споделя за голямото зло, което планират варварите от провинция Британия. Подклаждани от злите източни демони от някаква далечна страна, наречена Япония, тези некъпани диваци желаят да ви ограбят от вашите изкарани с пот на челото денарии, верни мои поданици. Това е нечувано вероломство и ние не бива да позволим да се случи. Затова аз, народен трибун…

К-кхм. Така де. Не купувайте Total War: Rome 2. Моля ви.

Една напред, две назад, три настрани…

Не мога да отрека, че съм фен на Total War поредицата. Играл съм всичко от Medieval: Total War насам – единствената игра, която съм изпуснал е оригиналният Шогун. Бил съм се за славата на Англия, за свободата на България и за честта на Гондор. Завладявал съм непознати земи и съм кълнал глупавия изкуствен интелект и несъществуващата дипломация. За мен Empire беше голям удар по вярата ми в поредицата, но Napoleon и особено Shogun 2 закрепиха разклатеното ми доверие. Това, и десетките изключителни модификации, които излизат и ще продължават да излизат за Medieval 2 и оригиналния Rome.

После дойде Rome 2.

Braaains!  - Бойният вик на модерния хоплит

Ако не сте усетили до този момент каква буря се завихри около играта, да ви го обясня – Rome 2 излезе в полусуров вид на пазара. Изключително полусуров. На практика ни беше дадена бета версията на играта. И изглежда 90% от комерсиалните критици бяха играли различна версия… Добре, че вече те не са единствената алтернатива.

Причината за това фиаско? Sega. Rome 2 можеше да е достойна глава в историята на поредицата. Само че издателите трябваше да накарат авторите от Creative Assembly да изкарат играта месеци преди да е готова, без качествен бета тест, без функции, които присъстваха в минали игри от сериите, без обичани режими за мрежова игра, без, без, без… Но пък с няколко невероятно недомислени добавки, напразен опит да се разрешат по страничен начин проблеми, мъчили поредицата от десетилетия насам.

 Легионери в действие

Къде сбъркахме?

Позволете да изложа листа с грешките на Sega/CA. Нямам време за много обяснения, просто защото са твърде много.

-Неоптимизиран енджин и графични проблеми, довеждащи до там, че клиентите не могат да използват продукта, за който са платили.

-Допълнително е объркан и без това традиционно слабият изкуствен интелект. Опитите да се заобиколят проблемите с него са довели до невероятни безумия. Нападения на градове, пазени от стотици с двадесет стрелци? Имаме ги и тях.

-Еднотипни битки – тип въргал а ла Астерикс и Обеликс - продължаващи не повече от пет минути. Дисциплинирани войски и формации? Мерси, не ги щем!

-Магически флагове, появяващи се за щяло и не щяло. Войската ви е непокътната на билото? Е, какво от това, не опазихте магическото флагче на средата на нищото. Губите!

-Какво е едно преминаване на Черно Море за Юлий Цезар? Ами, пет години от живота му.

-Всеки бой е обсада без интересната част. Вместо да използваме неподражаемите досега механики на класическите Rome и Medieval 2, нека да сложим няколко сгради на полето и да го наречем  градска битка. Така феновете няма да се оплакват, че всяка битка е обсада!

-Няма родословно дърво. Генералите и владетелите ви? Дори не си правете труда да ги запомните, няма за кога.

-Всичко е скрито в потребителския интерфейс. Искате да знаете какво значат статистиките на генералите ви? (не че знам за какво са ви, генералите мрат като мухи от старост) Пригответе се за ровичкане из менюта, докато намерите точното!

-Искате да знаете повече за механиките и уменията на единиците си? Приятно четене в интернет. Ще ви вградим даже браузъра в играта, нямате проблеми никакви.

-Транспортните кораби са по-полезни от военните. Нямаше да е толкова болезнено, ако не бяха безплатни…

-Две минути чакане след всеки ход.

-Играта в мрежа често не работи.

-Провинциалната система, макар и интересна на хартия, е изпълнена нескопосано и често досажда.

-Магически бутончета „бий се по-силно!“ за войниците ви.

-Бъгове, гличове, бъгове, забивания… И няма значение каква е машината ви. Само се молете на Хефест да не порази компютъра ви с лош късмет.

 Трябваше да се сетя, нали?

Ама трябва да има и нещо добро, нали?

Ама не. Поне не особено. Графиката. Когато работи. Стилът на играта е хубав. Рекламната кампания беше изключителна. След 20-те единици на кръст на оригиналния Shogun 2, има доста повече разнообразие – макар че в никакъв случай не колкото ни беше обещано. Настроенията на компютърно генерираните ви съперници са по-разбираеми – ясно анотирани са с подробни плюсове и минуси. Не че от това прозитича особено логично поведение. Можете да насочвате военните си съюзници на стратегическата карта. Не че това е сработвало както трябва и веднъж за мен. Кооперативната кампания за двама е добра не теория. Докато не осъзнаеш, че за Medieval 2 може да бъде направена кооперативна кампания за десетки, макар и без интерактивни битки помежду им. Но пък ще работи винаги, а не само когато е в настроение. Музиката не е лоша, но не са мелодиите, от които ти настръхва косата. Всъщност…

Нещо любопитно, за което се сетих, е следното: музиката. Когато Джеф ван Дайк е в екипа, изпънил саундтрака, играта е хит. Когато не е, играта се проваля (справка – Empire и Rome 2). Може би не и на пазара, но в сърцата на феновете. Правете си сметката за следващата Total War игра.

 А можеше да изглежда така...

21 дни по-късно

Забавих това ревю с надеждата CA да си поправят бакиите. Уви, не става точно така. От британското студио признаха, че ще оправят някои от проблемите. Други обаче са наречени „дизайнерски решения“. Добре, рекох си аз. Щом имат една представа за творението си и се придържат към него, добре. Мога да уважавам това, макар че изпълнението на играта им куца – то не е по тяхна вина, заради Sega е.

После CA заявиха, че основната им цел са високите оценки, написани им от критиците. Прочетох за десетките промени във визията си, които са готови да направят в името на различни фокус групи. Разбрах, че само 2% имат технически проблеми и че само 1% са „гласовитото малцинство“. Нарадвах им се и на DLC-то на ден първи.

Затова решението ми е просто. Оттук-нататък няма да купя и една от игрите, издавани от CA под шапката на Sega, преди лично да съм се уверил, че тя ми е по вкуса. Демото е напълно задължително. Ако такова няма, ще пиратствам, да, признавам си. По-добре да станеш Илирийски пират, отколкото немитите варвари да грабят от парите ти. Аз съм тракиец и поданик на тази империя. Платил съм налога си на императора и разчитам, че неговите легиони ще ме пазят от такива набези… В името на Юпитер! Само ковачът да завърши гладиуса ми и британците ще изпитат моят гняв! Ако го доживея, разбира се. Все пак от тук до Британия са има-няма двадесет години път.

Така де...

Геймплей: 5/10. Щеше да е по-високо, ако нямаше база за сравнение с миналите игри.

Звук: 7/10. Няма го Джеф ван Дайк и не правите хитове. Нито в саундтрака, нито сред феновете. Направете си бележка, CA.

Графика: 8/10. Когато можете да я видите, разбира се.

Общо: 7/10

CA. Разочаровате ме, СА. Ще трябва да се придържам към модовете за Rome и Medieval 2, чини ми се. Europa Barbarorum 2 може би ще излезе някога, а до тогава има и Roma Surrectum II. По-евтино, по-качествено и не-разочароващо.

Може би Rome II ще си струва да се купи заради експанжъните си, както беше случая с Empire и Napoleon, който закърпи оригиналната игра. Може би. Но за в бъдеще препоръчвам внимание и бдителност. Никога не знаеш кога диваците ще прехвърлят стените.

---

[*] Авторът не твърди, че има и една унция представа дали е граматически точен

Ревю: Shadowrun Returns

Изстрел към звездите

 Kickstarter. Не е случайно, че се говори за kickstarter революция, що се отнася до компютърните игри. Бумът на независимите компютърни игри беше преди около година - Shadowrun Returns, Torment, Project Eternity, Dreamfall, Wasteland 2... и конзолата Ouya, не на последно място. В момента нещата са се позабавили, но все още има изключително много независими игри, за които хората са готови да дарят - на добра воля, за едното голо обещание. Игрите не се спонсорират на 100% - много от тях са на 200%, 400%... или на 11 430% Хората изглежда искат нещо ново - или нещо старо, в много от тези случаи. Повечето заглавия са продължения - "духовни" или буквални. Но дали ще са успешни? Докъде ще изпълнят очакванията? Все още не можем да кажем, повечето бюджетни проекти не са навлезли в бета. Някои от тях очевидно ще се забавят - Double fine adventure изглежда няма да е скоро, Тим Шафър е прекалил и е надхвърлил бюджета, даден му от хората. Но един от флагманите на цялото движение вече е на пазара - добре дошли в света на Shadowrun. Време е да видим дали Kickstarter работи.

Светът на Shadowrun - накратко, какво ще стане ако вземем добрият стар стиймпънк и метнем вътре либерално количество магия? Ако играете (или сте играли), ще разберете. Настоящата игра е базирана на настолна игра, създадена през 1989-та. Това не е първата видеоигра на темата - Shadowrun има варианти на SNES и Sega Genesis, а преди около шест години е пуснат и едноименен шутър, с почти нулев успех. "Returns" е подходяща добавка към заглавието. Това е завръщане към корените, последната компютърна ролева игра по системата е от 1996-та. И със сигурност е добро завръщане. Системата е почти същата, доколкото знам, а светът е изключително детайлно пресъздаден. Усещането, че играеш в свят, подобен на описания във филми като Bladerunner или книги като Neuromancer е тук. А магията прави нещата още по-забавни. Минус е, че нещата не са съвсем обяснени. Ако не сте играли настолната игра, нещата няма да са ви напълно ясни. Което не е чак толкова добре, но, всъщност, е логично - в свят на сенки и мистерии, далеч не всичко трябва да е на светло.

Корицата на книгата с правила на настолната игра

 

История... и бюджет Играта разказва класическа детективска история. Накратко, вие сте наемник на свободна практика - shadowrunnеr. Случило се е нещо и сте извън играта. Получавате съобщение, че ваш стар познайник е мъртъв и че дава един куп пари за да бъде отмъстен. Оттам всичко е история. Да призная, загадката не беше никак трудна за разкриване. Тук идва първият ми голям проблем с играта. Въпреки, че в нея очевидно са хвърлени много пари, бюджетът (1.9 милиона, от които 500 хил. са за началната цел - т.е. заплати за екипа за 1 година + да се купи енджина) или не е достигнал, или не е правилно разпределен. За ролева игра, Shadowrun Returns е доста линеарна. За детективска мистерия пък - съвсем. Има един заподозрян и един начин да достигнеш до него. Странични мисии? Ами, една и половина. Едната от тях е толкова здраво обвързана с главния сюжет, че не я броя и за странична. Има и дребни задачки, които се правят за около минута-две по време на основните мисии. Цялата игра може да се мине за около 8-10 часа. И има един-единствен съществен край. Решенията ви по време на играта нямат реално значение за финалния резултат. За ролева игра... Не е добре. Дори и в 2013-та. Дори и игри като Dragon Age 2, която, поне за мен, е доста слаба, имат поне 20 часа игрално време и десетки странични задачи. Ако я сравня с тежката категория на Baldur's Gate, Elder Scrolls, Neverwinter Nights, Shadowrun издиша страхотно.  И не е въпрос само на пари. Малки, независими игри, като Tales of Maj'eyal или Avernum, които имат един разработчик и, при първото заглавие, са практически безплатни, предлагат в пъти повече игрово време и потенциал за преиграване от Shadowrun Returns. Но, като казах това - не подминавайте и това предложение. Историята не е лоша, макар че накрая се разпада просто заради нуждата да спасявате света и въпреки че страничните мисии са по-скоро като доказателство за концепция, отколкото истинска функция, Shadowrun си струва, дори и само заради невероятния свят, в който се развива действието.

Запознайте се: магьосник, стрелец и разбивач на сърца.

 

Геймплей. И най-добрата история обаче не може да спаси отчайващ геймплей. За ваше щастие, Shadowrun има страхотен геймплей. Може би причината е, че той е базиран на настолната система. Битките се водят в традиционен походов формат. Тактически са - подобно на XCOM трябва да внимавате за прикритие и движение. Системата не е много изпипана - на места не можете да установите добре какво е прикритето ви, на места въобще нямате, просто защото никой не се е сетил, че можете да се биете там, вместо където се очаква. Но работи и то по добър начин. Разбира се, бледнее пред самият XCOM, но тук тя не е основа на цялата игра. Можете да ползвате оръжия за близък бой, огнестрелни оръжия, ботове, магия, както и да влезете в дигиталната вселена и да прецакате плановете на враговете си оттам. (такъв шанс беше даван неприятно рядко, уви) Героите ви развиват уменията си и се подобряват с времето. Тези умения могат да се ползват от време на време и извън боевете, в диалога. Няма ги традиционните класове, можете да развиете героя си както си поискате. Минус е липсата на постоянни спътници, но това, донякъде, се вързва с историята... А и с ограничения бюджет, предполагам. Геймплеят е приятно балансиран и плавен - трудността рядко скача нагоре внезапно. На нормална трудност съм имал проблеми само на няколко места, които очевидно бяха планирани да са трудни битки. Който иска всяка битка да е предизвикателство, вероятно ще бъде доволен от високата трудност. Няма карта, което е странно за ролева игра, но бързо ще установите, че такава не ви трябва. Нивата са, всъщност, големи коридори, и никога няма да се връщате назад. Имате един базов лагер, но иначе сте бутани напред ниво по ниво, мисия по мисия, без опция да се отклоните. Няма и инвентар, нито имате опция да обирате повалените врагове, от което отново ми намирисва за бюджетни или технически проблеми.

Вторият голям минус идва от липсата на стандартната за жанра опция да запазите играта си по всяко време. Може би разработчиците не са искали да използвате това, за да "мамите" системата? Тогава е трябвало да направят така, че играта да се запаметява при излизане, а не в началото и края на всяко ниво. Така често ще ви се налага да преигравате стари участъци. Още по-лошо е, ако загубите най-скорошния си прогрес, поради технически или друг проблем. Ако това се случи - приятно преиграване на миналите нива до последния правилен запис. Наложи ми се да преиграя около три часа заради проблемен запис. Това е неприемливо за система, която не ти позволява да правиш сам записи.

В бой

 

Цвят и музика Като за независимо заглавие с изометрична перспектива, Shadowrun е красива игра. Очакват ви много лъскави, пропити с атмосфера гледки. Всеки детайл оставя впечатление за ръчна изработка. Анимациите са малко "корави", но това не е никаква изненада в походова ролева игра. Музиката също е на високо ниво, макар че се повтаря доста често - надали има повече от около час от нея. Няма и една озвучена реплика, което не е много добре, но по-добре без озвучаване, отколкото с лошо. Пък и не вреди никак на потапянето в света. Като системни изисквания - Shadowrun би трябвало да тръгне на всеки компютър с части от 2005-та насам.

Бързо развитие

 

Потенциал. Ами, Harebrained Studios, авторите, са го написали едва ли не черно на бяло - ще има допълнения и разширения за играта. Басирам се, че това ще зависи предимно от началните продажби. Не знам доколко са възможни модификации. Авторите твърдят, че ще е лесно, но аз не съм чак толкова сигурен. Има доста детайли в играта, които напомнят за т.нар. "Твърдо кодиране" - неща, които не могат да бъдат избегнати или променени. Подобни детайли, без съмнение, няма да помогнат на онези, искащи да модифицират играта и да създадат нови светове и истории за нея.

Какво ще бъда днес? Човек? Елф? Джудже? Орк? Трол?

 

Заключителни думи. Приемам Shadowrun за тест с огън на Kickstarter игрите. Как се представя като такъв? Задоволително. В началото на ревюто казах, че играта стреля към звездите. И вместо тях удря орбита. Не е чак революционен успех, но много бюджетни игри не могат и от земята да се вдигнат. Този умерен успех ми дава някаква вяра в системата. От друга страна, ако Torment и Project Eternity са толкова... условно добри, ще съм дълбоко разочарован. А ако Star Citizen, проект с почти нечуван мащаб, постигне само нивата на тази игра, въпреки натрупаните средства, ще има много недоволни хора. Просто не виждам къде са отишли 1.4 милиона от парите, дарени от хората. 500-те хиляди за основния продукт са си тук, материализирани са пред очите ни под формата на стабилна игра. Но другите обещания... 

Предполагам, че е било реклама, всъщност. Рекламата е скъпа.

Оценка:

Геймплей:  7/10. Стабилен. Бих дал 5/5 за самите механики на играта, но само 2/5 за историята, която е от ключово значение в ролева игра.

Графика: 8/10. Красива изометрична игра, но малко вдървена на места.

Звук: 7/10. Добър, макар че малко писва след време.

Общо: 7/10

 

Shadowrun е обнадеждаващ тест с оръжие на системата, но като ролева игра е малко повече от над средното ниво. Добра игра със солиден геймплей, която обаче не блести особено с нищо и може да раздразни закоравелите фенове на жанра със своята линеарност.

Ревю: Scrolls

Или: Heroes of Might and Decks

Малко предистория

Scrolls e... Collectible Card Game, бих казал - от онези игри като Magic: The Gathering, Ю Ги О и т.н., които привличат не само стратезите, но и страстните колекционери - и след това им изпиват паричките. Уникалното, разбира се, е, че Свитъците са компютърна игра - тоест, никога няма да ви се наложи да плащате за карти с реални пари, освен ако сами не го пожелаете - карти се събират бързо и лесно. Колкото повече играете - толкова повече карти можете да имате. Добра сделка, нали?

Заглавието щеше да мине като по терлички покрай мен и да се изниже, ако не бяха два факта. Първо, кой го прави. Mojang. Не си падам по симулацията им на Лего, но Minecraft е изключително популярна игра, макар и толкова зле оптимизирана, че не ми се говори. Така че опитът им за нещо ново привлече интереса ми.

Второто беше опитът на Бетесда да накара авторите да сменят заглавието. Заради тяхната поредица The Elder Scrolls. Понеже двете игри имат много общо, нали. Няма да влизам в детайли - но основният резултат от този кратък спор беше рекламата, която играта на Моджанг получи. Така че, когато наскоро тя беше пусната в продажба, решението беше ясно - време беше да извадим свитъците.

 

                 VS

Геймплей

Традиционно е да започвам с историята. Но, това е игра на Моджанг и, разбира се, история няма. Ти си магьосник, който използва могъщи свитъци, за да се бори с други магьосници. Тази магия е широко достъпна за всички. Е, бий се.

Разбира се, една игра може да е добра и без да има страхотна история. Е, да видим тогава геймплея, става ли?

Солиден е думата, която най-добре говори за геймплея на Свитъците. Революционен? Хм, не. Солиден, баланисран и добре измислен? Определено да. Играта не е просто CCG. Има и сериозен тактически елемент, напомнящ ми за Heroes поредицата. Добивате ресурси, жертвайки карти от ръката си. Всяка карта има определена цена, за да бъде изиграна. Картите могат да бъдат магии, подобрения, създания и сгради. Всички те се поставят на поле с 15 хексагона. От вашата страна има 5 идола, с по 10 "живот", които трябва да пазите. Ударите падат само под права линия, а всяка "права" има по 3 хексагона от ваша страна и 3 от вражеска. Всяко създание може да се движи с по 1 поле из вашата страна на игралното табло. Целта е да унищожите 3 от вражеските идоли. Всяко създание и сграда има определн "живот". Тази енергия не се възстановява - така и най-маститите врагове ще паднат пред порой от слаби атаки към тях. Съществата освен това имат и атака и време за подготовка - колко често могат да нападат. Повечето притежават и специални умения, като например способността да увеличават атаката си за съседни приятеслки същества, умението да нараняват нападателите автоматично, дори и без да нападат или способността да продължат атаката си, дори и след като са ударили противниково създание или сграда.

Битка в напреднала фаза

 

Хляб, масло и карти

 

Разбира се, без баланс и добри карти, нито една CCG не може да е добра. Това е душата на всяка една такава игра. Тук Моджанг се представят изключително добре - картите са интересни, добре баланисрани и, не на последно място - красиво нарисувани. Проблемът е друг - свитъците са малко. Има 3 възможни енергии и четвърта, която скоро ще се добави, с не повече от 30-тина карти за всяка страна. Това е много малка селекция от възможности и към момента стратегиите за всяка енергия сигурно могат да се преброят на пръстите на ръката ми. Сравнете със стари, отдавна установени игри като MTG, където стратегиите са повече от думите в това ревю.

Трябва да се вземе предвид, естествено, че играта още е много млада и че Моджанг, без съмнение, ще продължат да добавят карти и, може би, дори няколко нови типове ресурси. Към момента те са растеж, ред и енергия. Очаква се да се появи и четвърти тип сравнително скоро.

Подготовка за бой

Бизнес модел, графика, звук

 

Обикновено не е важно, но в случая - вземете предвид, че играта има и опция за микротранзакции. Всеки играч може да си купи специална валута, с която набързо да вземе много карти. За момента Моджанг се представят изключително добре в този аспект - транзакциите не развалят баланса, златото за картите се лее щедро и дори и да хвърлиш 100 долара в играта, това няма да ти даде никакво предимство.

Графиката е красива. Стилът радва окото, текстурите са детайлни. Радващото е, че играта, дори и ако е неоптимизирана, това не личи. Не е Minecraft, където блоковете карат и най-новия компютър да издъхне, спокойно.

Звукът? Ами, изключвам го, просто казано. Играта има приблизително 2 минути звук, който се върти постоянно. Музиката не е неприятна де, но се повтаря постоянно. Сериозен минус за Моджанг тук. Разбира се, това не е нова слабост за тях, но, все пак... Можеше поне да си направят труда да се договорят с някоя група или да вземат "отворена" музика, за която никой не иска пари, и да я сложат в играта си. В момента слушам мои неща заедно с играта. Което не е чак болка за умиране, но можеше повече. Или махнете напълно музиката и оставете само звуковите ефекти, или я подобрете.

 

 В магазина

Заключителни думи

 

Свитъците са свежа игра и евтино решение за феновете на CCG. Стиумлират тактическото мислене, нещо повече от игра на карти са. Препоръчвам на всеки фен на CCG и а походовите стратегии. Самият аз вероятно ще прекарвам част от свободното си време със свитъците. Ако искате да ме набиете жестоко, защото наистина не ме бива - потърсете Traul.

 

Странична бележка - програмистите на Моджанг все още не са се научили да правят читава инсталация. Разбира се, играта отива директно на C:\ диска ви. Не пита, не информира - просто застава там, където си иска. Нямате място? Ами, няма да играете Свитъци. Ако имах оценка за добри практики в програмирането, щях да я пратя почти на 0-та. Което, отново, е типична черта за Моджанг. Интересн дизайн, интересни концепции, куцо изпълнение.

Оценки:

Геймплей: 9/10 - бутам с една единица само заради малкото разнообразие на картите.

Графика: 10/10 - за това, което е, графиката е страхотна

Звук: 4/10 - прилична музика и звукови ефекти, но ти писва от тях БЪРЗО.

Общо: 7.5/10 - стабилна игра, която препоръчвам на всеки почитател на жанра. 

Оценката може да скочи, тъй като това е само бета версия - Моджанг имат навика да подобряват много игрите си с течение на времето. И да качват цените де. Така че - ако ви харесва сега, платете и я вземете, след време може би направо ще я обичате.