Привет, привет. Време е за ново ревю. Този път ще изляза малко от комфортната си зона, говорейки за научна фантастика. Е, време е да поговорим и за това.
Прочее, книгата я вдигнах с намаление по време на Таласъмия и затова ревюто идва късно. Оригинално Слепоглед е излязъл доста по-рано в България, за родната на автора Канада да не говорим.
Да започна с голямо предупреждение. Да, всички ревюта, които може би сте чели са истина. Книгата наистина е адски добра. Но, ако нямате желание да се борите с техническа терминология, покупката е почти безсмислена. Това е твърда научна фантастика - бих я оприличил на абсолютно черно тяло по отношение на широкия спектър от теми и факти, които книгата използва. Ако имате интерес към науката, като цяло, книгата почти обезателно ще ви хареса. Ако ли не - можете да я използвате като подпорка за масичка.
Каква е историята? Накратко казано, човечеството е близко до Сингулярността. Отново. Не е точно сиво киберпънк бъдеще, но се доближава - хората разчитат все повече и повече на компютрите, смъртта е "победена" с използване на киберпространство за умовете на смъртниците, и някак сме овладели способността да произвеждаме почти всичко от базови материали. Човечеството вече не е това, което е сега, контактите се осъществяват почти само през ноосферата, (преименуван интернет) а хората се подлагат на много различни подобрения. Историята ни поднася хора с множество личности в една глава, хора, буквално обитаващи инструментите си и такива, способни буквално да четат мисли по лицата на събеседниците си. Да не говорим за умението да се променят спомени и предпочитания. И въобще да не споменаваме, че някакви луди глави са съживили вампирите. Аха, вампири. Човешки под-вид, способен на хибернация и хранещ се с хора. Страшни хищници. Единственият им проблем е, че са алергични към евклидова геометрия - по-точно, към правите ъгли в нея. Та, (спорно) добре си живеем. Разбира се, има и инакомислещи, но Сингулярността е близо.
И точно в този момент - бам - първи контакт. Само че неразбираем. Някой или нещо праща сондите си до Земята и прави снимка на повърхността. Без да праща сигнал, без да обяснява. Едва ли не заради щастлива случайност човечеството открива къде е източника и праща екипаж от няколко генетично-подобрени учени (и един войник) да види какво става там. Не очаквайте екшън. Победата може да дойде само със силата на науката. Пътуването из космоса все още е бавно и минава много време, докато екипажът стигне целта си. А когато я намира... Е, да кажем, че започва да става забавно. Ако разкрия повече, ще казвам твърде много. Само знайте, че нищо не е такова, каквото изглежда.
Книгата ми напомня за философски роман. Идеите, с които се занимава са сложни и общочовешки. Един голям сегмент към края всъщност говори за подсъзнанието и аз-а. Други части от книгата интерпетират идеята за чувствата, за социалните контакти, за... Абе, сложно е. Препоръчвам ви книгата и ако следвате или сте следвали философия. Може заключенията, които Уотс си вади да не ми харесват, може и да не съм съгласен с някои от тях, но трябва да призная, че книгата е интересна и на философско ниво.
Като стил - пригответе се за терминология с метрични тонове. Всичко е написано лично, от гледната точка на един от членовете на екипажа, Сири Кийтън, което понякога придава объркващо, леко-клаустрофобично звучене на романа. Което не е лошо, защото той си има и хорър елементи. Това, което малко ме дразнеше беше тенденцията действието да подскача напред-назад във времето, показвайки ни миналото на Сири. Разбирам защо е нужно във връзка с идеите, които авторът развива, но често исках да прескоча по-бързо тези отрязъци. От друга страна, Уотс никога не е прекалил със спомените на Сири - обикновено не отнемат повече от страница-две.
Шапка свалям на Уотс, че е един от фантастите, които не намират за нужно да проповядват, преди да разказват. Разбира се, това е научна фантастика и няма да се мине без малко проповед, но това е дребен детайл от цялостната книга. Като сме заговорили за автора - надали е изненада за някого, че Питър Уотс е и учен. Ако прочете и бележките му, ще разберете, че за писането на "Слепоглед", той се е допитвал до много колеги. Бележките пък, сами по себе си, са страхотни, обширни и даже ги има и онлайн, на блога на автора.
Няма какво да кажа от техническа гледна точка. Красива корица, солиден превод и добра редакция.
Последни думи - ако харесвате научна фантастика, ако науката ви запленява или сте любител (или професионален) - философ или психолог, купувайте, хора! Гарантирам, че няма да се разочаровате. Само четете бавно и внимателно, защото детайлите са много. Ако не харесвате особено числа и няколкото елементарни научни термина, които има в ревюто ми ви карат да се мръщите, имайте едно на ум, че за да се насладите напълно, ще трябва да се преборите с доста терминология.
А, да. Книгата я има безплатно в електронен формат на английски. На страницата на автора, където са и всички бележки. Ориентирането сред нея обаче е малко проблемно (лош код, грр), затова ето ви линковете:
За "Слепоглед"
Самият "Слепоглед"
Главният сайт/блог на автора
Нека да споделим още няколко линка за книгата. Предупреждавам, че тези ревюта са малко по-spoilerific от моето собствено.
Ревюто в Омагьосано време (Михаил Абаджиев)
Ревю в Книголандия (Христо Блажев)
Ревюто в Soulseeker (Коста Сивов)
Няма коментари:
Публикуване на коментар