Ревю: Таласъмия 2013

Не-цялото таласъмско войнство

 Бележка - не ме търсете в горната снимка. Чукалата ми бяха обрани и вдигнати с все раничка малко преди нея. Таласъм на място не стои.

 Събитието ми отлежа в главата, време за ревю. Абе, направо започна да плесенясва. Така че по-добре да разкажа сега, преди направо да ми е изтекло през ушите.

  Е, Таласъмията беше страхотна. Накратко казано. Не заради програмата, не заради мястото и определено не заради организацията. Но заради хората.

  Да започнем с хубавото - Старозагорските минерални бани бяха сполетяни от страхотно време. Останалта част от България се печеше, ние - не. В гората времето беше добро и дори и комари нямаше. Самото хотелче, където се проведе събитието е соц-прелест в най-доброто ѝ естество. Готвачката-рецепционистка-сервитьорка-чистачка-управителка нарича гостите на фестивала "деца", роднините помагат в кухнята и из хотела, стаите са минимум с по две легла... Да призная, не нощувах там - места нямаше - и нямам коментар за самият хотел "Люляк". Бях малко по-нагоре, в малко по-престижния, но също така цветист "Латинка", чиито управител малко мязаше на Тодор Колев в "Опасен чар". Само че без много чар. 

Ако отивате на Таласъмия за пръв път, нищо чудно да изпуснете мястото в първия момент. Хотелът няма паркинг, а на външен вид може да мине за пречистателна станция. Ако пречиствателните станции миришеха на чисти завивки и скара, разбира се. Отвътре е прилично Самият "ресторант" на хотела беше евтин - почти на пазарски цени, но пък предалагаше само каквото има - кюфтета или кебапчета, каквато тарелка е отворена, и картофи. Малко салата по едно време и принцеси за залуска. Всичката кайма беше същата, така че кюфте, кебапче или принцеса - все ще е с чесънче. Бирата беше студена, но мене повече ме бъркаше безалкохолното - което също беше студено. Но пък почти свърши накрая. Изненадващо, при количеството бира, което се лееше.

Един минус, причинен от самото естество на фестивала - "да се съберем, но по-евтино" е, че целият се проведе на верандата на хотела. Ако си падате по дълго стоене прави на чист въздух, можете да изкарате там и 12 часа. Добре, че не валя - най-голямата "зала" в хотела нямаше да побере и 20 човека. То и самата веранда едва ги побираше, заради което много от нас се въртяха нагоре-надолу, вместо да се тъпчат в теснотията.

При все това, нямам нищо против, защото другият вариант е фестивалът да е по-скъп. А парите за бира... Така де, за безалкохолно, са по-важни от това да ти е широко. Пък и си купих "Слепоглед".

Страничен коментар в тази насока - ами, като се провежда така "Таласъмия", малко се отблъскват новите постъпления... Но за това ще говоря малко по-надолу.

 Програмата беше от типа "за всекиго по нещо". Лекции, представяния на книги, работилнички, пазар на книги стари и нови - всичко имаше. Набиха ме безславно на Magic: The Gathering, но пак обрах малко карти. Имаше и настолни игри, но не успях да се доредя. Никой не почна кампания на Тъмници и дракони (D&D), да му се не види. А как се надявах.

Печално признавам, че не можах да набия ЛАРП-ери. Просто защото на мен ми дадоха рапироподобен обект и ме пратиха срещу класически фетовач. Грр. Мина добре, оказа се, че рапироподобния обект може да се ползва като меч, но противникът ми определно беше в по-свои води. Още по-зле, не се класира като ЛАРП-ер. Само таласъм е.

  Минус втори: организацията и произтичащото от нея. Голям, гаден, мазен минус. Цитат от реален разговор между мен и организатор:

Организатор: "-След половин час ще стане седем, ще мине [...] и после си ти."

Аз (поглеждам си часовника): "-Сега е седем и двадесет и пет."

А в седем и половина беше моето предсавяне...

Ако това не ви обяснява каква беше организацията, да го напиша в прав текст: ами, нямаше я. Фактът, че някои лектори липсваха заради протестите никак не помагаше. Други пък бързаха, трети бавеха - програмата кучета я яли. Събития изчезнаха от програмата без следа, а други бяха с подменени лектори. Ако искаш да говориш, нужен ти е силен глас или глашатай. В лицето на мой глашатай беше Калин Ненов (основателят на човешката), за което, Кал, покорно благодаря. Иначе никакъв шанс да ти се обърне внимание. А и да те няма в програмата - ако те напълне музата, викваш, че ще говориш и скоро можеш да събереш малка тълпа. Програмата е по-скоро за заблуда на противника и генерална насока. В което няма нищо лошо.

Ако това беше приятелска сбирка.

Видите ли, мислех си, че Таласъмия е фестивал за феновете на фентъзито. Да, ама не. Бих го определил като приятелска сбирка на един широк кръг от хора, които, между другото, четат научна фантастика и фентъзи. И между другото решили да направят някакви там лекции и работилници, да е забавно. Основната част е социализацията. А ако си рак-отшелник като мен... нъц. Да не говорим някой заблуден фен, който не познава никого, да отиде там с 0% подготовка. Ще му се дръпне слюнката за моменти. С други думи - в момента Таласъмията е по-скоро ексклузивен клуб за приятели и познати. И дори и в него разбиването на групи е голямо. Все едни и същи хора се движат заедно, пристигат заедно и заминават заедно и нищят все едни и същи теми. "Социалната мобилност" е минимална и всеки се придържа към своята групичка. Клубът е по-скоро сдружение на повърхностно допиращи се групи, отколкото хомогенна маса.

  Което не го прави по-малко забавен клуб. Дори и като външен човек, който не познаваше никого - това беше един невероятен уикенд. Хората бяха отворени, (мой "проблем" си е, че съм затворен) позитивно настроени и готови за купон. Бой с рапироподобни обекти, туринири по MTG, басейни - всичко имаше, стига само да поискаш да идеш. Вечер можеш да стоиш до 4 след полунощ, сутрин се почва от 8. И да не искаш да почнеш от 8 - много от членовете на клуба Таласъмия си водеха наследниците, които честичко пееха за радост ужас на малки и големи. Което е супер - важното е да има приемственост (макар и наследствена), а и малчуганите се забавляваха на максимум.

  От лична гледна точка - моето собствено представяне беше тежък челен сблъсък със старите (в преносния смисъл) твърди фенове на фантастиката и донякъде на фентъзито. Не само, че досадих на някои, прекъсвайки им играта на карти, а и имах наглостта да нямам готова книга, която да показвам. Да не споменаваме, че не ме познаваха и че глашатай ми беше друг човек, а не посмях сам да се развикам за внимание. Бях подложен на скептичен кръстосан разпит и отговарях колкото добре можех. Накрая прочетох пролога, защото имах чувството, че някои от слушателите няма да изтърпят да им губя времето с цяла глава, а и, както съдите по гореспоменатия разговор, имаше и други хора, чакащи да говорят. (Прочее, те май накрая всъщност не говориха...) Все пак, приемам го като кръщаване с огън. Щом минах през това, значи трябва да се справя с другите "фенове". Те ще са добри и милички. Нали... н-нали?

  За финал - бих ли препоръчал Таласъмия? Ще ходя ли пак и какво мисля за нея? Ами, мисля, че е приятелска сбирка. Но отворена приятелска сбирка. Ако мислите, че можете да се впишете в някоя от групите - отидете. Може да е малко трудно, но никой няма да отблъсне подадена ръка. Не че казвам, че няма да е къде-къде по-добра идея да имате вътрешен приятел, или поне да идете като група. Забавлението е гарантирано, независимо дали ще дойде под формата на маскен бал, лекции и представяния, или просто под формата на подпийнала, пееща Светлана Комогорова-Комата. Струва си приключението.

Колкото до догодина - ще поживеем, ще видим. Ако има какво да представям, ще съм там. Ако ли не - зависи.