Ревю: LOTR War in the North

Мишка! Царството ми за мишка!

Докато изчиствах харда си от някои стари неща, попаднах на това заглавие. Спомням си, че преди да излезе го чаках с нетърпение. А когато все пак излезе... Е, не помня. Имах по-важна работа. Все пак се сетих да го инсталирам, но така и не бях започвал. Затова, девет месеца след излизането - да видим стурва ли си War in the North?

Основата, на която се изгражда Войната в севера е изключително солидна. Още от началото се усеща много ясно къде се развива действието, какви са героите. И, за жалост - каква ще е историята. Да не се заблуждаваме. Заглавието е по лиценз от филм. Даже не е по книгата - направена е от студио, притежавано от Warner Brothers и носи визуалния стил на филмите, както и усещането за компресираност. Да го признаем - колкото и да е добра екранизацията на Питър Джаксън, тя НЕ Е оригинала на Толкин. И историята е съвсем предсказумеа и дори - посредствена. Но това е слабост, която идва с естеството на играта, така че - да видим как е направен най-важният елемент - а именно....

Геймплея. В сърцето си Войната в севера е екшън-ролева игра. С много тежък акцент на "екшън". Не мога да не изтъкна, че ролевата част в заглавието е слабо застъпена. Войната в севера е линеарна. Много линеарна. Няма истински странични задачи, няма повече от един начин да завършиш мисиите. Диалозите водят до едни и същи резултати. Няма и много пътища за развитие на героите - ще можете да отключите повечето умения без да си давате много зор на първо преиграване. Това поне няма да ви отнеме много време. Войната в севера е правена за конзоли и може да се преиграе за под десет часа, нещо, което е непростимо за повечето ролеви игри. Друг досаден факт е, че играта използва т.нар. scaling система - противниците ви винаги са съобразени с вашето ниво. Предметите също. Всичко е направено така, че преходът да е много плавен. Дотолкова плавен, че никога няма да се почувствате особенно силен. Никога няма да кътате парици за оня мастит чук, който видяхте преди няколко часа на пазара. И никога няма да сте наистина заплашени да ви убият. Което не работи точно в полза на една игра. (справка - TES: Oblivion и бандитите с доспехи, по-добри от кралските).

Йекшън! Както казах преди, тук акцентът пада не върху диалозите или развитието на героите, а върху здравото налагане на тумби неразнообразна, прилично видиотена паплач. Общо в играта ще се изправите срещу пет-шест вида противници с различни текстури. Врагове с чукове, със щитове и мечове, стрелци, тролове, големи и малки паяци и вълни от различни сган за пълнеж. Като се вземе предвид продължителността на играта това не е голям проблем. Досадното е, че мелето никога не става особено забавно. Макар че имате няколко умения, които да ползвате, предимно ще мелите с оръжието си. Имате две атаки - бърза и бавна. Комбота? Не. Просто налагате и налагате и налагате. По някое време натискате някой бутон за умение или колба и продължавате да налагате. В един момент се почувствах като в Диабло 2. Само че без атмосферата и без усещането, че играеш нещо отворено, трудно и запленяващо.

Като заговорихме за Диабло - героите, между които можете да избирате са трима и влизат в архетипите на войн, разбойник и магьосник, точно както в оригиналната игра на Blizzard. Бих искал да кажа, че всеки един от тях е уникален - но не е точно така. В общи линии всички си приличат. Имат по едно оръжие за близък бой, едно за далечен и шест умения - три за близък бой, три за далечен. Ролите им в битката се припокриват. Джуджето - войн е не по-лош стрелец от човека - разбойник (рейнджър). В началото статистиките им са различни, разбира се, но можете да ги промените. Или поне тези на основния ви герой. Партньорите ви са непоносимо непроменливи. Така и не разбрах какво става с тях. Дори и когато им давах оръжия - никакъв ефект. Съвсем скоро ги заменяха автоматично. Нямаш достъп до инвентара на спътниците си, просто им даваш разни неща, а те ги захвърлят три минути по-късно.

Разковничето в случая е мултиплейърът. Възможността да играеш с двама свои приятели е онова, което спасява играта. Разбира се, самото намиране на хора, които още да я играят е изненадващо трудно - Войната в севера изглежда вече е в предсъмртни мъки само месеци след излизането си. Съвсем друго нещо е да играеш с нормални хора. Компютърните ви съюзници са почти безполезни. Не могат да отварят врати, да стрелят с балисти, нямат тактическа мисъл, винаги дънят "Quick Time"event-ите си (нещо, станало задължително в конзолните екшън игри) и колкото и добре да ги "облечете" винаги ще са поне десет пъти по-безполезни от вас. С други хора всички тези проблеми се поправят. И даже е наистина забавно заедно да повалите гигантски брониран трол. Разбира се, докато все още има кой да играе с вас - отне ми часове да намеря стабилна игра.

Благинки за окото, благинки за ухото. Защо ги няма, питам аз? Като кознолен порт Войната в севера, разбира се, не може да е и наполовина толкова красива визуално, колкото модерните компютърни игри. Тя не е грозна - не ме разбирайте погрешно - но не е нищо особенно. Още по-зле е, че енджинът зад играта е от 2001 година. Графиката не е най-важното, разбира се, и разбирам защо положението е такова. Производителите нямат неограничен бюджет, нито са голяма фирма. Това, което не мога да разбера е липсата на музикаТА. Не просто на музика, на музиката, която дефинира екранизациите на Питър Джаксън. На онзи епичен саундтрак, който, за мен, показва неограничените възможности на филмовата музика. Нито помен от него. Вместо това получаваме много тиха, почти незабележима, "обикновенна" фентъзи музика. Освен на няколко определни места, особенно свързани с орлите. Да не говорим за прекалено шумните звуци от боя и за факта, че, като че ли, повечето от актьорите не са озвучавали героите си. Вероятно има нещо общо с лицензите, но е разочароващо да не чуеш оригиналната музика, когато тя трябва да звучи през цялото време.

Присъдата? Струва ли си Войната в севера? Ако възнмаерявате да я играете сами - не. Всъщност, ако нямате поне един приятел, който да иска да я играе с вас - пак не. Заглавието е най-подходящо за вземане под наем за конзола. Ако някой вече се е сетил да прави нещо подобно в България. Но се съмнявам. Колкото до оценките:
Геймплей: 5/10. Спасява го мултиплеърът, иначе разочароващ и скучен.
Графика: 6/10. Конзолен порт. 'nuff said.
Звук: 3/10. Музика? На две-три места, да.
Потенциал за преиграване: 7/10. Стига да намерите с кого.
Общо: 5.5/10.

И, последно, някои хора май си нямат и представа от хубави корици:

Авторски съвети: ...и на война.

Втората част от военно-тематичния ми пост, както обещах, скоро. Даже много скоро. Да изложим нещата.

1. Casus Beli. За какво са начевали войните в средновековието? Винаги е имало някаква причина. Най-популярната е придобиване на земя. Друга водеща е религиозната война. Понякога става въпрос и за уреждане на политически и наследствени въпроси. Но винаги има причина. Рядко някой владетел ще свика войските си просто за да се посбие със съседите си, без да очаква реални придобивки от упражнението.

2. Свикване на войските. Както и много други неща, войната се променя с времето, дори и в границите на средновековието.

В самото му начало армиите са феодални. Съставени са от няколко подготвени войници, които всъщност са свитата на феодала и огромна маса от нетренирани селяни, с по няколко професионални наменика за цвят. Повечето войници са носели копия и каквото могат да намерят по домовете си - коси, вили, брадви, лъкове, прашки. Този тип организация води до други проблеми. Повечето феодали са имали задължение да поддържат войски само за определен период. Не една и две войни са губени, защото лордовете решавали да върнат крепостниците си по полята, където те да подготвят следващата реколта.

През "класическия" период на средновековието нещата преминават към формат, много близък до модерните армии. Повечето централизирани държави разчитат на професионални, тренирани и понякога - дори добре платени войници, които са дошли от класата на свободното простолюдие - жителите на градовете и освободените крепостни. Типичната армия от периода разчита на стрелци, пики, пехота. Конницата все още е съставена от благородници. Проблема на този период са разходите около войната.

В късния период, когато се преминава към Ренесанса, се разчита предимно на професионални наменици, чиито единствен занаят е войната. Благородниците започват да изоставят ролята си на воини. Като резултат, войните стават още по-скъпи и по-безкръвни. Не само, че намениците са по-малко, а и нямат такова желание да рискуват да се бият.

3. Логистика, брат!
Ето, това вече се забравя. Армиите не се изхранват сами. Да, малки групи могат да "живеят от земята". Но, често, враговете им могат преди това да унищожат запасите си. Затова всяка армия от повече от няколкостотин човека ще си има проблеми с храна, вода, запаси. Ще има огромен керван багаж с нея, ще се движи бавно, постоянно ще присъства риск някой да издебне продоволствения керван. Исторически, често това е целта на някои по-малки сражения - да се прекъснат продоволствените кервани на врага.

С други думи, забравете за марша на рохимирите от Властелина. Нямам нищо против георичната им поява, но преди това те са яздили с дни на бойни коне, вероятно без достатъчно запаси, през регион, където няма големи населени места. Разбира се, всичко в света на Толкин има приказен привкус, така че нямам нищо против. Но ако някой като Мартин направи нещо подобно със своят свят...

Не забравяйте, особенно при обсадите, болестите (холера, чума, и други благинки), глада, студа (войни не се водят през зимата). Тези фактори често решават една война, а не битките, които се водят.

4. Преди битката.
Военните съвети по време на средновековието са зависели на 1000% от авторитета на определения лидер. Ако човекът е известен, уважаван и признат генерал, всичко е наред. Ако обаче не е толкова популярен, рискът съветът преди битката да пропадне в смесица от обиди и караници е огромен. Просто защото армиите и подразделенията им са се водили, обикновенно, от благородници. А те трудно преглъщат егото си.

Предварителният съвет е от огромна важност. По време на самата битка обикновенно няма шанс за сигурна връзка между отделните командири, затова се планират много варианти отрано. И, разбира се, съветът е задължителен, ако ще описвате битка. Може само да споменете, че се е състоял, но не и да го изпуснете напълно.

5. Видове войска

Лека пехота - селяците, най-често. Въоръжени кой с каквото намери, елементарна мишена за онницата, тежката пехота, стрелците. Нямат място на бойното поле, но, в крайни ситуации ги мятат в бой.
Копиеносци - лесна плячка за всички видове пехота и, ако нямат щитове - и за стрелците. Обикновенно са слабо въоръжени и защитени. Добра защита срещу конница
Пики - изключително лесна плячка за стрелци. Трудно подвижни. Нямат никакъв шанс, ако ги нападнат в гръб. Единствената надеждна опция срещу тежка кавалерия.
Тежка пехота - наменици или благородници, понякога и професионални войници. Принципно почти нищо, освен друга тежка пехота, масирани стрелци или тежка конница не може да им се опре.

Стрелци. Менят се по професионализъм и принципи на оръжията им, но все са едни и същи по концепция. Стрелят масово, на "облаци". Обикновенно или заемат защитни позиции по фланговете, или излизат преди битка пред линиите на пехотата и засипват със стрели/куршуми врага. Рядко стрелят иззад редиците на пехотата си, за да не убиват своите. Принципно всякаква кавалерия или пехота ги разпилява в близък бой, но някои по-елитни формирования могат да победят лека пехота или копиеносци, а и лека кавалерия.

Конница:Лека - тип "каква да е". Събрани от кол и въже хора и метнати на коне. Служат или за разузнаване, или да разпиляват стрелци и да разнасят съобщения. Могат да проработят и срещу лека пехота, но всичко останало ги помлява.
Конни стрелци - ако имат къде да маневрират и, особенно - ако противника няма стрелци, са смъртоносни. Ползват по-малки лъкове. Могат да надбягат и тормозят тежката кавалерия както си искат. Могат да разпилеят повечето видове пехота отдалеч и да минат в близък бой срещу лека пехота или стрелци. Уязвими са срещу вражески стрелци и когато успеят да ги вкарат натясно.
Тежка кавалерия - те това животно няма спиране. Освен пики, но, при добро планиране, тежката кавалерия няма и да нападне формация от пики. Това е разковничето - доброто планиране. Просто защото се мислят за безсмъртни, много тежки кавалеристи сами се убиват и провалят битки заедно с това. Особенно като вземете предвид, че в този период кавалеристите са били арогантни благородници.

6. Тактики

Как минава типичната средновековна битка?
Първо, запомнете, че като цяло, която армия стои на място, докато другата отива към нея, печели. Причините са много - липса на умора, по-добра комуникация, по-добър ред в момента на първите сблъсъци и най-често - по-добра позиция.

Като цяло, битките започват с размяна на стрели. Ефективният обхват на лъка е 200 метра, пряко сили. Повечето лъкове имат по-къс от това обвхват. Стрелците се подреждат и си разменят стрели. Обикновенно зад тях има лека пехота, която да поеме повечко стрели, вместо да се рискува тежка пехота. Понякога е обратното, защото тежката пехота е по-защитена от стрели. Зависи от бойния план.

Следва, в някои вариации, конно нападение. То е насочено към стрелците или към пехотата. Като цяло, фронталните нападения от кавалерия в началото на битката водят до провал, защото противникът има много време за подготовка. Виж за пример Азенкур или Креси. Конниците са допълнително отслабени от стрелците, ако нападнат в това време.

Като цяло след това идва време за нападение на пехотата. Става на бегом, под прикритието на стрелците, които стрелят над своите редици, към противника, който вероятно не виждат. Отново, по-лоша е съдбата на онези, които нападат, а не се защитават. Началният сблъсък обикновенно е или от тежка, или от лека пехота, зависи каква е целта, с копия по фланговете. Пиконосците, заради бавното си движение и уязвимостта на фланговете си, остават назад, за да пазят стрелците.

Когато двете линии пехота се "заключат", идва времето за маневриране. Стрелците се опитват да се позиционират по фланговете, за да стрелят оттам, при отсъствие на кавалерия. Когато има конница, тя върши това. Обикновенно конницата в това време или разгонва стрелците или се опитва да спечели позиция на фланга или в тила на пехотата. Като цяло, който успее да сложи конница зад гърба на врага, печели.

Разбира се, разумния генерал ще се разположи там, където конница не може да се ползва. Ако земята не е поне относително суха и равна, често конниците слизат от конете си и действат като тежка пехота. Кавалерията е безполезна в гори, тресавища, на планински терен, което я прави ужасяващо, но стиуационно оръжие.

Конницата напада като едно тяло, не отделно. При удар с пика по врага той отлита назад и често поваля свои приятели, докато лети. След това конниците минават на оръжия за по-близък бой - мечове, брадви, боздугани, стесняват редиците си и почват да секат.

Като цяло битката продължава изненадващо безкръвно, докато една страна не се пречупи, най-често защото е обградена или заради загубата на водачите си. Рядко се продължава до етапа, когато една страна се пречупва заради тежки загуби.

Много по-тежки щети се нанасят по време на отстъплението, отколкото по време на самата битка. Един конник, срещу неорганизиран враг, може да повали десетки противници, без самият той да е сериозно заплашен.

7. Обсади.
Обсадите са друга бира. Обикновенно не се правят щурмове, а се чака защитниците да се пречупят заради болести, нисък боен дух, глад. Щурмовете са трудна, опасна работа за нападателите, дори и при сериозно числено и/или технологично предимство. Историята не познава много случаи, когато някой успешен щурм не е бил пирова победа. Като цяло до щурмове се прибягва заради нетърпеливи командири или защото обсаждащата войска е очаквана другаде. Щурм не може да бъде осъществен, без няколко седмици подготовка, през които да се вдигнат обсадни машини.

8. Края на войната.
Обикновенно войната не се решава на бойното поле. Страната, чиято икономика е най-напрегната и чието общество е най-демобилизирано обикновенно е губеща. Това, най-често е същата страна, която губи битки на бойното поле, но понякога не е точно така. Справка - Франция по времето на Наполеон, Виетнамските войни (и трите). В повчето случаи лидерите са достатъчно разумни да сключат мир, преди властта им у дома да рухне.

Е, това е. Надявам се скоро да не се захващам с подобна обемна тема. Изненадващо тежка работа се оказа.

Препоръчни материали:
http://en.wikipedia.org/wiki/Medieval_warfare
http://en.wikipedia.org/wiki/Hundred_Years%27_War
http://en.wikipedia.org/wiki/Timeline_of_women_in_Medieval_warfare#11th_century

Така, за проба, дали ще проработи и дали имам читатели на тази секция: искам да чуя мнението ви, какво да коментирам сега? Изразете мнението си в коментарите. Имате избор между:

1. Животни във фентъзито.
2. Писане на тийнейджъри (образи!) и грешките в него.
3. Езици.
4. Писане на начала

Ако никой не пише скоро, така и така ще коментирам всички тези теми, но под ред, който ми щукне на мен. А може вместо това да измисля някоя съвсем нова тема.