Откълсеци

"

Дъската под него поддаде. Целият корпус май се счупи на две. Свлече се надолу в процепа. Опита се да се задържи за палубата, но ръцете му драпаха напразно суровото дърво. Отчаяно понечи да се хвърли нагоре, но точно тогава двете половини на кораба се разделиха със зловещ стон. Завъртя се и падна в ледената вода. Нещо го удари по главата. Беше остро и твърдо. Изпълни черепа му със звън на десетки камбани. И докато вълните на познатата тъма се сключваха около него, го споходи смътната мисъл, че удавянето е много неприятна смърт.

"

Бележки от Отвъд - Роридан от Феърхейвън

Такаа... Мина се една част. Песни за Отвъд - Жертвата е разделен на четири композиционни части, които, сега като се замисля, са с намаляваща дължина. Надявам се деленето на книжни тела да идва след втора част, но това зависи от печатарите.

На въпроса - миналите Откъслеци бяха последните от първа част - "През обърнатото огледало", тези са първите от втора част - "Кръстопътища". Не съм планирал това да съвпада с таласъмското раздвижване, така се случи, при темп един Откъслек от една глава на седмица.

По случай Таласъмията се очаква по някое време следващата седмица да пусна първа глава, промоционално. Също ще споделя мнението за фестивала. Но трябва някак да отбележим и факта, че една четвърт от цитатите са зад гърба ни, нали? Реших, в духа на бележките за по-ранните си романи, секция, вече отдавна несписвана, да пусна три поста за света и героите в него. Няма да има spoiler-и, спокойно.

Така че, да се захващаме с представяне на главната мъжка роля: Роридан от Феърхейвън. Ако прочетете/изслушате първа глава, когато излезе, ще се запознаете отблизо. Но нека ви представя Рори отрано, защото първият контакт с него може да е... конфликтен.



Роридан е юноша бледен на седемнадесет. На ръст е "доста висок". Лицето му е малко луничаво и много строго. На пръв поглед единственото, което го отличава от останалите, е огненочервената му коса. Уви, няма корица с Рори, (т.е., не е онази броня) така че засега ще трябва да ползваме въображението си, когато си го представяме.

Разбира се, впечатлението за обикновеност не е истина. Нужно е само да го видите да се движи, за да установите втора отличителна черта - Рори е куц с левия крак. И това е най-отличителната му черта. Това куцане, наред с постоянната болка, свързана с него, е оформило целия живот на Рори. Той е свикнал на болка, неодобрение и отхвърляне. Единак е. Мрази чужда компания. Мечтае за големия свят, но би искал да го изследва с възможно най-малко контакт с други хора. Контактът е риск, останалите са тежест за него.

Рори е сирак и не познава родителите си. Отгледан е от монаси в пасторалното селце Феърхейвън. След като окуцява като малък се заравя в архивите на абатството и се откъсва от останалите, напълно захвърля малкото си приятели. Прекъсва училище. Долината, където живее, е отрупана с руини и той развива остър интерес спрямо тях - дотам, че сам себе си определя като "изследовател". Животът му е прекаран между абатството, където служи като ратай и потайните места в региона, които е изследвал доколкото е човешки възможно. Рори няма време за нищо останало. И тук събитията на историята ни заварват Рори - мрачен саможивец, който иска да види големия свят, но без компания. Млад мъж, който живее с всекидневна болка, която вече е неделима част от него.

Ако трябва да го сравянвам с някой друг герой, ще се озоря. Но като казвам това ми щукна, че Рори и един чепат доктор от едноименен сериал имат много допирни точки. Разбира се, Рори не е толкова саркастичен, защото не е имал шанса да контактува много, но иначе двамата доста си приличат.

За останалите герои Рори е трън в задните части. Полезен, понякога дори добра компания, но досаден и далечен. "Жертвата", до голяма степен, е и история за възмажаването на Рори и за порасването на Ана, "главната" героиня. Какво ще се случи с тях до края? Ами, прочетете и открийте. Когато книгата излезе.

Хайде да видим ще се сетите ли кои са Откъслеците на Рори?

Откъслеци

"

  Дъждът се сипеше шумно от мрачните небеса. Барабанеше по голите ѝ ръце, влажното му докосване галеше страните ѝ и отмиваше болката. Около нея цялата гора трепереше под странно ласкавата буря. Вече цял ден валеше – меко, кротко, без гърмежи и вятър, постоянен дъжд, падащ като пелена. Водата беше приятно топла и чиста, отмиваше всичко – спомени, болежки, кръвта от ръцете ѝ.

"

Откъслеци

"

Раницата с дрехите! Милите ѝ дрехи! Идеше ѝ да скочи и да ги прегърне. О, само ако не му беше така бясна, щеше да го разцелува за това. През целия този път, от дълбините на Ахтиол та чак до тук, той бе влачил прокълнатата ѝ, тежка като камък раница. А тя така го беше нагрубявала. Заради този жест трябваше да му бъде признателна цял живот. Или поне една неделя.

"

Пред-таласъмско: Мойта туба и откъс за четене

Здравейте! Както ще ви кажа сега, Таласъмия 2013-та е зад ъгъла - започва официално утре. Очертава се забавно събитие с много фентъзи, много игри, много чеверме, а може и малко бой. Ларпери, пазете се, идвам със сопата.

Разбира се, не съм дошъл да ви надувам просто така ушите. Имам въпрос и нося дар. Оригиналният план за моето "предстаяне" беше да предложа три глави на слушателите и те да ми кажат коя да прочета. Уви, при все, че имам само половин час, не искам да си губя времето с това. От друга страна, не искам някой да каже, че съм избрал най-скучното възможно нещо. Затова, време е за гласуване.

До 18:00 в събота ще приемам гласове. (в коментарите) Която от опциите има най-много гласове, тя ще е. Ако ли не, ще избера сам.

Питате се каква е ползата за вас, особено ако няма да ходите на Таласъмия? Ами, която от опциите спечели ще бъде изсвирена на гласните ми струни и качена на моята туба. Така ще можете и вие да се порадвате на ужасния ми тембър и запъванията ми. За ваше щастие, бутонът за изключване на видеото ще е по-близо, отколкот изходът в залата. Дегустация за това колко ужасно ще е клипчето - виже отдолу.

Но, да чуем кои са кандидатите, а?


1. Глава първа, Роридан, "Изследовател на свободна практика". Дебютната глава на Рори.
2. Глава втора, Анасияла и Роридан, "Пренатегнатите струни". Дебютната глава на Ана. Включва и стих/песен. Моля ви, не ме карайте да пея...
3. Глава осма, Вама, "Сама". Дебютната глава на Вама. Малко spoiler-и.
4.  Глава осемнадесета, Алекзандър Проциний, "Пепелища". Дебютната глава на Алекс. Средно количество spoiler-и. Също включва стих/песен.
5. Част трета, глава първа, Ройнар Буревестник, "Правосъдие". Дебютната глава на Ройнар. Доста spoiler-и.

Това са опциите. Гласувайте и след известно време ще мога да изпиля ушите ви с Вашия собствен избор.

Мислех да правя още един запис на долното клипче, в който да се постаря повече с четенето, но ме домързя, а и времето наближава, така че по-добре така.

Ревю: Scrolls

Или: Heroes of Might and Decks

Малко предистория

Scrolls e... Collectible Card Game, бих казал - от онези игри като Magic: The Gathering, Ю Ги О и т.н., които привличат не само стратезите, но и страстните колекционери - и след това им изпиват паричките. Уникалното, разбира се, е, че Свитъците са компютърна игра - тоест, никога няма да ви се наложи да плащате за карти с реални пари, освен ако сами не го пожелаете - карти се събират бързо и лесно. Колкото повече играете - толкова повече карти можете да имате. Добра сделка, нали?

Заглавието щеше да мине като по терлички покрай мен и да се изниже, ако не бяха два факта. Първо, кой го прави. Mojang. Не си падам по симулацията им на Лего, но Minecraft е изключително популярна игра, макар и толкова зле оптимизирана, че не ми се говори. Така че опитът им за нещо ново привлече интереса ми.

Второто беше опитът на Бетесда да накара авторите да сменят заглавието. Заради тяхната поредица The Elder Scrolls. Понеже двете игри имат много общо, нали. Няма да влизам в детайли - но основният резултат от този кратък спор беше рекламата, която играта на Моджанг получи. Така че, когато наскоро тя беше пусната в продажба, решението беше ясно - време беше да извадим свитъците.

 

                 VS

Геймплей

Традиционно е да започвам с историята. Но, това е игра на Моджанг и, разбира се, история няма. Ти си магьосник, който използва могъщи свитъци, за да се бори с други магьосници. Тази магия е широко достъпна за всички. Е, бий се.

Разбира се, една игра може да е добра и без да има страхотна история. Е, да видим тогава геймплея, става ли?

Солиден е думата, която най-добре говори за геймплея на Свитъците. Революционен? Хм, не. Солиден, баланисран и добре измислен? Определено да. Играта не е просто CCG. Има и сериозен тактически елемент, напомнящ ми за Heroes поредицата. Добивате ресурси, жертвайки карти от ръката си. Всяка карта има определена цена, за да бъде изиграна. Картите могат да бъдат магии, подобрения, създания и сгради. Всички те се поставят на поле с 15 хексагона. От вашата страна има 5 идола, с по 10 "живот", които трябва да пазите. Ударите падат само под права линия, а всяка "права" има по 3 хексагона от ваша страна и 3 от вражеска. Всяко създание може да се движи с по 1 поле из вашата страна на игралното табло. Целта е да унищожите 3 от вражеските идоли. Всяко създание и сграда има определн "живот". Тази енергия не се възстановява - така и най-маститите врагове ще паднат пред порой от слаби атаки към тях. Съществата освен това имат и атака и време за подготовка - колко често могат да нападат. Повечето притежават и специални умения, като например способността да увеличават атаката си за съседни приятеслки същества, умението да нараняват нападателите автоматично, дори и без да нападат или способността да продължат атаката си, дори и след като са ударили противниково създание или сграда.

Битка в напреднала фаза

 

Хляб, масло и карти

 

Разбира се, без баланс и добри карти, нито една CCG не може да е добра. Това е душата на всяка една такава игра. Тук Моджанг се представят изключително добре - картите са интересни, добре баланисрани и, не на последно място - красиво нарисувани. Проблемът е друг - свитъците са малко. Има 3 възможни енергии и четвърта, която скоро ще се добави, с не повече от 30-тина карти за всяка страна. Това е много малка селекция от възможности и към момента стратегиите за всяка енергия сигурно могат да се преброят на пръстите на ръката ми. Сравнете със стари, отдавна установени игри като MTG, където стратегиите са повече от думите в това ревю.

Трябва да се вземе предвид, естествено, че играта още е много млада и че Моджанг, без съмнение, ще продължат да добавят карти и, може би, дори няколко нови типове ресурси. Към момента те са растеж, ред и енергия. Очаква се да се появи и четвърти тип сравнително скоро.

Подготовка за бой

Бизнес модел, графика, звук

 

Обикновено не е важно, но в случая - вземете предвид, че играта има и опция за микротранзакции. Всеки играч може да си купи специална валута, с която набързо да вземе много карти. За момента Моджанг се представят изключително добре в този аспект - транзакциите не развалят баланса, златото за картите се лее щедро и дори и да хвърлиш 100 долара в играта, това няма да ти даде никакво предимство.

Графиката е красива. Стилът радва окото, текстурите са детайлни. Радващото е, че играта, дори и ако е неоптимизирана, това не личи. Не е Minecraft, където блоковете карат и най-новия компютър да издъхне, спокойно.

Звукът? Ами, изключвам го, просто казано. Играта има приблизително 2 минути звук, който се върти постоянно. Музиката не е неприятна де, но се повтаря постоянно. Сериозен минус за Моджанг тук. Разбира се, това не е нова слабост за тях, но, все пак... Можеше поне да си направят труда да се договорят с някоя група или да вземат "отворена" музика, за която никой не иска пари, и да я сложат в играта си. В момента слушам мои неща заедно с играта. Което не е чак болка за умиране, но можеше повече. Или махнете напълно музиката и оставете само звуковите ефекти, или я подобрете.

 

 В магазина

Заключителни думи

 

Свитъците са свежа игра и евтино решение за феновете на CCG. Стиумлират тактическото мислене, нещо повече от игра на карти са. Препоръчвам на всеки фен на CCG и а походовите стратегии. Самият аз вероятно ще прекарвам част от свободното си време със свитъците. Ако искате да ме набиете жестоко, защото наистина не ме бива - потърсете Traul.

 

Странична бележка - програмистите на Моджанг все още не са се научили да правят читава инсталация. Разбира се, играта отива директно на C:\ диска ви. Не пита, не информира - просто застава там, където си иска. Нямате място? Ами, няма да играете Свитъци. Ако имах оценка за добри практики в програмирането, щях да я пратя почти на 0-та. Което, отново, е типична черта за Моджанг. Интересн дизайн, интересни концепции, куцо изпълнение.

Оценки:

Геймплей: 9/10 - бутам с една единица само заради малкото разнообразие на картите.

Графика: 10/10 - за това, което е, графиката е страхотна

Звук: 4/10 - прилична музика и звукови ефекти, но ти писва от тях БЪРЗО.

Общо: 7.5/10 - стабилна игра, която препоръчвам на всеки почитател на жанра. 

Оценката може да скочи, тъй като това е само бета версия - Моджанг имат навика да подобряват много игрите си с течение на времето. И да качват цените де. Така че - ако ви харесва сега, платете и я вземете, след време може би направо ще я обичате.

Откъслеци

"

Абатът им даде малко пари и обеща да се моли за тях. Ейос му дари истински бронзов меч, жест, който трогна Алекс, макар и да не можеше да използва оръжието. Всичките им познати и приятели, а те бяха богати на другари, обещаваха да пишат, да помагат, ако имат нужда, да отправят молитви към боговете. Алекс ги молеше, каквото и да правят, да не търсят Тринадесетте. Вниманието на боговете му стигаше за цял живот и до момента.
"

Ревю: Бон Джоуви, стадион Етихад.

Каква е идеята зад този пост, питате се? Досега съм си давал мнението над книги и игри, а сега и над събития. Не защото съм меломан, а просто за да дам шанс на българските фенове да сравнят преживяването Бон Джоуви от София с онова, което беше предложено в Англия.

Да спомена нещо, което може да стане очевидно по-нататък в текста – аз съм музикален дилетант. Не ходя по концерти, не свиря на нищо и, наскоро установих, гласът ми е ужасен, когато излезе от собствената ми глава. Така че това ревю ще бъде по-скоро на събитието, отколкото на представянето на групата.

Малко предистория, или защо, аджеба, се закарах на концерт на Бон Джоуви. Ами, харесвам групата. Не ми е „любимата“ – също както и със книгите, игрите и филмите, нямам един фаворит. Второ, концертът е точно една седмица след изпитите ми и беше удобно. Българският го изпуснах с малко. И трето, мислех, че ще имам компания. Да, ама не, човекът с който щях да ходя се отказа точно след като си купих билета ноември месец. Нищо. Рекох си: „Майната му, ще отида за пръв път в живота си на концерт*. Какво като ще съм сам?“

*Да се чете – голям концерт. На малки концерти съм бил, но на нищо, което да не може да се побере в средноголяма зала.

Първо ми направи впечатление количеството извънреден паркинг, предвиден за концерта. За половин час, колкото ми отне разходката от гарата до стадиона, видях поне десет паркинга, на които изрично пишеше „Concert/Event Parking Only”, сиреч само за концерта. И до всеки знак по един стюард. Това в България… Само като си помисля за мястото на националния стадион и ми прилошава. Разбира се, Етихад не е Уембли и Манчестър не е Лондон.

Второ, отвориха влизането 56 минути по-късно, отколкото трябваше. Нищо особено – очаква се, на големи събития, макар че закъснение от почти час е извън нормата. Куриозното беше, че стюардите при нашия вход бяха получили грешна информация и пуснаха вътре 20-тина човека, преди пак да затворят вратите. Семейства се оказаха от двете страни на бариерата. Нищо страшно, но беше куриозна ситуация.

Трето, да се знае, H2O е оръжие за масово поразяване. И самата субстанция, и съдовете, в които се е съхранявала преди. Мерките за анти-вода бяха по-строги, отколкото по летищата. Винаги съм успявал да мина с празна бутилка за вода. (която, поне в Манчестър, пълня от шадраванче точно зад бариерата) Тук същата тази празна бутилка, която вярно ми служи вече половин година трябваше да влезе в кошчето.

Това не значи, че сигурността е затегната, имайте предвид – можех да вкарам дузина ръчни гранати, ако исках – никой не ми разгледа в детайли раницата. Но водата беше голям проблем. И предусещах защо още преди да се кача догоре. Надали някой ще е особено изненадан, че след като ни накараха да изхвърлим всякакви течности за пиене, цените на напитките зад портала бяха поразително високи. Но поне имаше барчета. Ако нямаше никаква вода, сигурно някои щяха да свършат в несвяст. Концертът беше доста дълъг.

Наблюдение: англичаните ходят по концерти. И похвалното е, че си водят и децата. Джоуви, които не са модерна група, привличат доста разнородна тълпа. Повечето са възрастни хора на 30-40, но има и солидна доза тийнейджъри и, поне за мен, изненадващо много малчугани.

Второ наблюдение: от има-няма петстотин човека, които ми минаха през погледа единаците бяхме трима. Заключение: повече сам на концерт само за нещо от сорта на поне три любими групи, взети заедно. И то ако има евтини билети.

Самият концерт? Ами, подгряващите банди първо. Едната група, световно неизвестна, струва ми се, изсвири три неща, които звучаха напълно еднакво. След първото казаха да ги потърсим в Лицекнигата, след второто посъветваха да си свалим песните им от онова на нахапаната ябълка. Ясно какво ми е мнението.

Втората банда обаче напълно ме накара да забравя за първата. Изглежда бяха малко по-сериозно име, защото публиката живна малко, като излязоха. Свириха има-няма час, с хубава смесица от различни песни. Даже се сетиха да благодарят повече от веднъж на публиката. Ако бяха главната банда, нямаше да съм напълно недоволен.

Джоуви, обаче. По същество. Излязоха на сцена точно в 20:00, 30 минути след като втората подгряваща група слезе от сцената. Имаше даже отброяване. И като излязоха – и слънцето пекна срещу южната трибуна. Така няколкото хиляди човека, които бяхме най-високо трябваше да гледаме с ръце над очите. Слънчевите очила май не помагаха много, ако съдя по други зрители. Ако искаш концерт с впечатляващи светлини, не го прави по Еньовден, особено пък толкова на север.

Групата се представи на високо ниво – не че някой се е съмнявал в това. Песните бяха почти като студийни записи, с някои изключения, разбира се. Въпреки белите пухчета, които летяха из нощния въздух, мистър Бон Джоуви беше здрав и изкара целия концерт. Сред най-добрите моменти на концерта бяха обичайните заподозрени – Living on a Prayer, Bad Medicine, Wanted и It’s my life. Конкретно първата песен от този списък вдигна стадиона на крака. Самият Джон беше в режим Мик Джагър и се раздаде до последно.

Любим момент в концерта за мен беше състезанието по взиране, което Джон си организира с публиката. Накрая на Because we Can Джон се опита да накара публиката да запее. Оркестърът свири, Джон се взира във феновете: „Хайде де, не ме правете на глупак…“ , публиката се взира в Джон: „Не се прави, че се очаква да знаем нещо повече от припева на тая песен.“  Това е проблемът, когато се опитваш да накараш феновете си да пеят нова песен – може да се изненадаш неприятно. Не че Because We Can беше посрещната хладно, просто хората не знаеха текста, струва ми се.

Втори ценен момент дойде две песни по-късно, с  We got it going on. Този път публиката пя, когато беше приканена да го стори. След песента, Джон заяви: “…but you just have to keep the faith” (трябва да продължиш да вярваш). Което беше връзка със следващата песен, която изпълниха, но случайната ирония зад тези думи беше високо оценена, поне от мен.

Ако някой ви каже, че стадионът е бил пълен до пръсване, не му вярвайте. Можеше да се поберат двойно повече хора. Трибуните, които не бяха евтини (тоест, втора и първа трибуна) бяха наполовина празни, а зоната за правостоящи беше доста рехава към края. По спомени от ноември – продаваха се билети и зад сцената. А вчера нямаше и един зрител зад нея. Ако спомените ме подвеждат, извинявам се, ако ли не – изглежда Джоуви са пренаситили програмата си за Англия – все пак и днес свирят, в Бирмингам, ако не се лъжа.

От музикална гледна точка, единственото ми оплакване е: Runaway, защо не я изсвирихте? Уж беше от песните, които почти винаги изпълняват в това турне. Разбира се, бих искал да чуя и Blaze of Glory, но трябва да си изсвирят песните от новия албум по-напред, наясно съм с това.

Още няколко, финални наблюдения: първо, настилката на зоната за правостоящи беше впечатляващо покрита с бутилки на края на концерта. Толкова ли нямаше кошчета за тези ингилизи? Второ, на англичаните наистина не им пука особено за правилата за движение по пътищата, когато не са зад волана. Или може би шофьорите просто са твърде образцови, за да им вземат страха. То не беше ходене по средата на улицата, то не беше пресичане на червено при идващ трафик. Но тревните площи само един от всеки 100 посмя да нагази, като противовес на това. Последно, търгашите, продаващи (фалшиви, вероятно) фланелки, вода на космически цени и т.н. не са явление, ограничено до България. На връщане от стадиона поне на дузина места се опитаха да ми продадат фланелка на турнето, без сергия, без нищо, направо от тротоара, където стоката лежеше разпъната. И това при полиция на един хвърлей от алъш-вериша. Забележително.

Концертът продължи от 17:00 до 23:15, като Джоуви бяха на сцена малко над три часа. Подгряващите банди бяха някъде от 18:00 до 20:00, с голяма половин часова пауза преди главното шоу.

Това е от мен. В заключение – страхотен концерт, но нищо, което да ме накара да стана редовен посетител на подобни мероприятия. Може би бих се замислил. Може би.

Тези дни се задава поне още едно ревю, на игра този път (и едно ревю-изненада, ако ми скимне), откъслеци, авторски съвети и пред-таласъмски пост. Да компенсираме изпитите. Надявам се, че онези от вас, които все още са в сесия ще минат блестящо.

За заинтересованите, ето какво изсвириха Джоуви вчера в Манчестър:

1.That's What the Water Made Me
2. You Give Love A Bad Name
3. Born To Be My Baby
4. Raise Your Hands
5. I'd Die For You
6. Lost Highway
7. It's My Life
8. Because We Can
9. What About Now
10. We Got It Going On
11. Keep the Faith/Let Me Entertain You (Robbie Williams cover)
12. Make A Memory
13. I'll Be There For You
14. Captain Crash & the Beauty Queen from Mars
15. We Weren't Born To Follow
16. Who Says You Can't Go Home
17. I'll Sleep When I'm Dead / Roadhouse Blues/ Rockin' All Over the World
18. Bad Medicine / Shout

19. In These Arms
20. Garageland
21. Wanted Dead Or Alive
22. Have A Nice Day
23. Livin On A Prayer

24. Someday I'll Be Saturday Night
25. These Days
26. Always

Ако някой се интересува, ще се опитам да издиря и имената на подряващите групи, но не се съмнявам, че някой с музикални наклонности ще ги намери по-лесно от мен.