Завръщане към блогуването... май?

Привет, привет.

Трябва да призная, че позарязах блога. Причината е, че... работа. Кофти извинение, когато блогът ти е, един вид, също част от работата - или поне така си мисля.

Пиша "завръщане към блогуването", но не мога да направя никакви обещания. Нещото, което мога да направя, обаче, е обявление. Причината? Безочлива самореклама, какво иначе.

Продължението на "Жертвата" е готово.

Pics or it didn't... oh... well.

Да, не е точно новина, която маси хора са чакали с нетърпение, ако имаме предвид факта, че "Жертвата" май още не е по пазарите и читателите могат да се броят на пръстите на ръцете... е, вероятно и на краката ми. За мен обаче си е новина.

Името на продължението е "Забравеното княжество", за момента. Поначало щеше да е "царство", само че наименованието не се връзваше. Мъникът, вече три дни стар, е с шест страници под идеалния размер от 666 (в MS Word) и тежи 345 653 думи. Това го прави малко по-обемен от предшественика му.

Какво можете да очаквате? Мога да гарантирам присъствието на добрите стари главни главни действащи лица, с една очевидна липса... Или не? Гледните точки са с една повече, но въпросната е съвсем кратка. Обещавам, че за в бъдеще ще влезем в главите и на други интересни хора. Като говорим за интересни хора - за разлика от "Жертвата", "Забравеното княжество" е фокусирано много по-малко на разходки из пустошта и запознанства с нови култури, което дава шанса на нашие Рори и Ана да се срещнат с много интересни герои - в това число многовековен юстицар, златокож гигант и двама близнаци, които въобще не разиграват Двойната Лотхен... е, ако имаше повече пробивни рани...

Какво друго? Не бива да изпуснем важния детайл, че действието се развива приблизително шестнадесет години след "Жертвата". Изглежда нещата не се развиват толкова бързо, колкото очаквахме. Защо ли?

За любителите на ужасната ми поезия: ИМА ПОВЕЧЕ. Ушите ви ще прокървят от песните само докато ги четете. Гарантирам. От шест са скочили към десет. Предвид характера на две от тях е напълно възможно да получите и изпълнение, стига да искате да избиете съседите си. Сериозно. Класифицираха ги онзи ден от МВР като психологически оръжия. Чакам да подпиша договор с Министерството на отбраната. На САЩ, разбира се.

Какви са темите на романа, сега когато мога да ви дам обзор над него? Когато погледна назад - никой не получава това, което иска. Някои хора се опитват да си живеят нормално, да намерят любовта и приятелство... Не. Няма да стане, изглежда. Простете ми, хора. Обречени сте да пиша за вас, какво да се прави. Политическа интрига - това е важна част от романа, идваща на мястото на голяма част от странстването в първата част. Харесвахте героите преди? Не приемайте, че тези години не са ги променили. Може би дори драстично. Саможертва, борба по принуда в името на чуди каузи и относително висока смъртност - за това се пригответе, когато отваряте "Забравеното княжество". Не става въпрос за роман на господин Мартин, но главните герои тук нямат дебели сюжетни брони. Също нямат морални брони. Няма рицари в бяло, когато залозите са такива.

Но, какво приказвам напразно? Да пускаме пролога?

Като допълнителна инициатива - първите три човека, които ми пратя съобщение - e-mail или по социалните мрежи, Facebook или Goodreads - с няколко кратки думи, казващи, в общи линии, как свършва миналата книга (не мога да си позволя да пратя "spoiler"-и на някой, който не е чел миналата част) ще получат ранни електронни читателски копия. Но това съобщение ще го има и в поста ми за пролога, по-отгоре. Все пак, няма гаранция, че някой ще чете чак дотук безобразните ми рекламни словоизлияния, нали?

Прологът - утре. По-следващият пост? Нямам гаранции, уви.

До нови срещи, приятели!

Бележки от Отвъд - Роридан от Феърхейвън

Такаа... Мина се една част. Песни за Отвъд - Жертвата е разделен на четири композиционни части, които, сега като се замисля, са с намаляваща дължина. Надявам се деленето на книжни тела да идва след втора част, но това зависи от печатарите.

На въпроса - миналите Откъслеци бяха последните от първа част - "През обърнатото огледало", тези са първите от втора част - "Кръстопътища". Не съм планирал това да съвпада с таласъмското раздвижване, така се случи, при темп един Откъслек от една глава на седмица.

По случай Таласъмията се очаква по някое време следващата седмица да пусна първа глава, промоционално. Също ще споделя мнението за фестивала. Но трябва някак да отбележим и факта, че една четвърт от цитатите са зад гърба ни, нали? Реших, в духа на бележките за по-ранните си романи, секция, вече отдавна несписвана, да пусна три поста за света и героите в него. Няма да има spoiler-и, спокойно.

Така че, да се захващаме с представяне на главната мъжка роля: Роридан от Феърхейвън. Ако прочетете/изслушате първа глава, когато излезе, ще се запознаете отблизо. Но нека ви представя Рори отрано, защото първият контакт с него може да е... конфликтен.



Роридан е юноша бледен на седемнадесет. На ръст е "доста висок". Лицето му е малко луничаво и много строго. На пръв поглед единственото, което го отличава от останалите, е огненочервената му коса. Уви, няма корица с Рори, (т.е., не е онази броня) така че засега ще трябва да ползваме въображението си, когато си го представяме.

Разбира се, впечатлението за обикновеност не е истина. Нужно е само да го видите да се движи, за да установите втора отличителна черта - Рори е куц с левия крак. И това е най-отличителната му черта. Това куцане, наред с постоянната болка, свързана с него, е оформило целия живот на Рори. Той е свикнал на болка, неодобрение и отхвърляне. Единак е. Мрази чужда компания. Мечтае за големия свят, но би искал да го изследва с възможно най-малко контакт с други хора. Контактът е риск, останалите са тежест за него.

Рори е сирак и не познава родителите си. Отгледан е от монаси в пасторалното селце Феърхейвън. След като окуцява като малък се заравя в архивите на абатството и се откъсва от останалите, напълно захвърля малкото си приятели. Прекъсва училище. Долината, където живее, е отрупана с руини и той развива остър интерес спрямо тях - дотам, че сам себе си определя като "изследовател". Животът му е прекаран между абатството, където служи като ратай и потайните места в региона, които е изследвал доколкото е човешки възможно. Рори няма време за нищо останало. И тук събитията на историята ни заварват Рори - мрачен саможивец, който иска да види големия свят, но без компания. Млад мъж, който живее с всекидневна болка, която вече е неделима част от него.

Ако трябва да го сравянвам с някой друг герой, ще се озоря. Но като казвам това ми щукна, че Рори и един чепат доктор от едноименен сериал имат много допирни точки. Разбира се, Рори не е толкова саркастичен, защото не е имал шанса да контактува много, но иначе двамата доста си приличат.

За останалите герои Рори е трън в задните части. Полезен, понякога дори добра компания, но досаден и далечен. "Жертвата", до голяма степен, е и история за възмажаването на Рори и за порасването на Ана, "главната" героиня. Какво ще се случи с тях до края? Ами, прочетете и открийте. Когато книгата излезе.

Хайде да видим ще се сетите ли кои са Откъслеците на Рори?

Корици!

MBG решиха да пуснат кориците за двете томчета на Фейсбук страницата си. Не ги виня - хубавото трябва да се споделя. За онези, които се насочват насам, но не навестяват профила на MBG в лицекнигата - хвърлете им едно око и дайте мнение!

Март - ситуацията с издаването

Кратки новини за развитието около книгата.

1-во: Пиша дебело. Ама много дебело. Аз съм си виновен де. Има сериозен шанс книгата да ми излезе на 2 тома. Ще видим как ще станат нещата. Но зависи от печатницата. Би било идеално да е 1 том, но ако няма техническа възможност да се направи на едно и да може да се чете в леглото, няма.
Всъщност, да питам - какво бихте предпочели: малко по-евтин като цяло гигантски том, от който ви отмаляват ръцете или два, по-евтини поотделно, но като цяло - по-скъпи и по-лесни за четене, които ще излязат едновременно на пазара? Любопитно ми е какво ще кажат евентуалните читатели.

2-ро: MBG работят бързо. Ама много бързо. Можем и да видим книгата на бял свят към края на второто тримесечие.

3-то: Книгата е в редакция! И то в напреднала редакция. Скоро може би ще имам финалната версия.

4-то и последно: Евентуално ще има много сериозна рекламна кампания. Ще видим и за това. Най-малко очавайте специални стилажи за 3-те книги победители (другите две са от Антон Фотев и Геновева Детелинова. Проверете ги!) по големите книжарници, когато часът удари.

Засега - това. Скоро се очаква да подпиша договор и може и да разкажа за детайли като тираж, корици, оформление и брой на книжните тела. А може и да не разкажа.

Ентерия

Или, с други думи, защо, по демоните, блогът носи това име?

 Ентерия е едновременно идея, произведение и свят. Светът, над който съм работил в продължение на шест години и четири романа. Първият свят, който съм създал от нищото до пълнота. Скоро в дясната лента ще се появи страница, където смятам да кача, отчасти поне, романите. Но сега е моментът да опиша самия свят.

Работата по оригиналния роман (безименен, но вероятно би се казвал "Ентерия" или "Вторите колони") започнах преди шест години, когато бях на крехката възраст от единадесет. Както можете и да предполагате, произведението е далеееч-далеч от класиките в жанра. Дори и от средностатистическия фентъзи роман е далеч. Историята разказва за младия Ленън, сирак, който попада в нова среда. В нея той открива приятели, изпълнява пророчества и научава много нови неща. Междувременно героят възмъжава и остарява - действието в романа се простира в продължение на почти десет години. Гордея се с факта, че Ленън няма велики корени - той е просто един сирак. Образите, създадени от първия роман са силни и интересни, а света - богат с детайли. Въпросът е, че самото изпълнение на книгата куца сериозно.

Ентерия е свят, богат на магия и причудливи същества. За разлика от повечето фентъзи светове, Ентерия е цялата планета, а картата би трябвало да може да се наложи върху глобус. С други думи, имаме сферичен свят, чийто граници са добре познати и изследвани. Ентерия е древно място, където магията е пропита в самата същност на света. Населена е от стоте раси, разнообразни сиви същества, които не са ни добри, ни зли. Над тях бдят Пазителите - енигматичните им създатели и водачи. Междувременно в другите две измерения - Хаоса и Реда демоните и ангелите планират как да завземат третото измерение на сивите същества, Баланса, и да го използват, за да водят война със смъртните си врагове от противоположното измерение. За целта те трябва да сринат Колоните - древната основа на света, която поддържа измеренията в сегашния им вид.

Вторият роман се развива в продължение на няколко години и е по-достоен за представяне пред широка публика, защото авторът вече е по-обръгнат. Централна фигура отново е Ленън Многофамилния (фамилия, която приема, защото просто няма друга), почти наравно с един от спътниците си - ледено студения стрелец Джакил Кюс. След края на първата книга ентерииците са принудени да бягат от планетата си и попадат, през пространствен портал, на доста интересно място. Скоро се оказва обаче, че могат да се върнат на планетата си. Там заварват проблеми, които многократно надхвърлят и най-страшните им кошмари.

 Светът на Ентерия е доминиран от четири съюза. На първо място е Белият кръг, който включва човешкото кралство на Остерсторм и съюзниците им отвъд океана, магическия орден Магесингер. Освен хората в Белия кръг влизат джуджетата и Зеленото кралство на елфите. Южно от тях, около екватора, сред пустините на родния си континент, се намира Алианса, доминиран от орките и включващ в себе си кентаври, таури, коболди, гоблини, огрета, тролове и други. Забележете - тук орките не са "лоши". Още по-на юг са Неутралните - пъстра палитра от нации и същества, които не искат въобще да се месят в противоборството между другите три сили. Тук са докантините, гоблините, къртицоровите, нага и още десетки раси. На запад е единствената сила, която може да се приеме за "лоша" - Тъмният култ, обожествил Хаоса, макар и роден от Реда, сборище на алчни за власт същества. Това е един свят на жестока, постоянна война, в който драконите са отстъпили от ролята си на съветници и са изоставили света да върви сам.

 Третият роман, "Ентерия - Трон от тръни" ни представя нов главен герой - Кар Стар. Действието се развива две десетилетия след събитията от втората книга и е фокусирано върху човешкото кралство на Остерсторм и върху едно древно пророчество, което заплашва да погълне Ентерия. Срещаме много познати лица, остарели и помъдрели, и научаваме много интересни подробности за Остерсторм по време на едно шеметно пътуване, което продължава цяла година. Това е първата ми работа, достойна за широка публика. Някой ден ще я издам. Само трябва малко късмет.

 Героите на поредицата трудно могат да бъдат типизирани. От съмняващия се в себе си, но винаги позитивен и любопитен Ленън, през пресметливия и остър Джакил и срамежливия, разсъдлив Питър, до вечно съмняващия се, често груб Кар, характерите им са разнообразни и в процес на постоянна промяна. Между главните герои се изсипва цяло съзвездие от второстепенни - недодялания сър Ърн, любимата на Ленън Елена и Елия, наемницата, която се страхува от всяка слабост. Има и безброй много други запомнящи се образи - крале, принцове, наемници, магьосници и търговци, но няма полза да ви казвам това - трябва да прочетете, за да разберете.

 Четвъртата и засега последна книга, базирана в света на Ентерия, се нарича "Наемни остриета - Буря" и се явява предистория за един от по-колоритните персонажи в книгите - сър Родрик Кердан, лорд Буря. Тя проследява мрачното му минало и върви по стъпките му в последната му мисия като наемник, която го среща с една незабравима елфическа принцеса и с един крал на нестабилен трон. Романът е по-скоро в жанра "меч и магия", за разлика от "висшето" фентъзи, което го предшества... Или всъщност се развива след него. По-лесно смилаем е от останалите, но не и по-лош. Правен е като основа на евентуална поредица, "Наемни остриета", която, при интерес, може и да развия. Всъщност историята на романа е любопитна - имаше предложение да бъде направено MMORPG базирано на Ентерия и трябваше да напиша нещо по-кратко и леко, за да представя света. Да кажем, че кандидат-продуцентите бяха несериозни и нямаха ресурс и в крайна сметка планът пропадна. Но пък писането на роман за две (или бяха три?) седмици беше забавно и поучително преживяване.

 Краят не е край. Макар и засега да съм приключил с писането по Ентерия, защото работя по друг свят, засега носещ името Джанола, това не значи, че някога няма да се върна към оригиналното си творение. Има много истории, които мога да подхвана, много нишки, които да заплета и песни, които да изпея. Само времето ще покаже.

 Благодаря за четенето!
 Откъс от Песен за пътя - из soundtrack-a на LOTR