The Cursed Crusade

"The Cursed Crusade" - ревю

Проклятието на загубеното време....

За който не се сеща - става въпрос за игра, тип Hack 'n Slash от Altus, авторите на небеизвестната поредица Persona за PS. Прокълнатият поход е един от малкото им опити да направят нещо за добрите стари компютри и едновременно с това е един от малкото им опити да направят hack 'n slash игра. Защо ли имам лошо предчувствие за това...

Историята

Големият коз на The Cursed Crusade е тематиката му. Кръстоносните походи. Големи мъже, големи мечове, екзотични места и епични битки. Какво може да се обърка? Всичко. Добре дошли в четвъртия кръстоносен поход - най-ниската и отвратителна част от походите въобще. (За справка - карето отдолу) Нашият герой е младият и напорист Денз де Бейл, син на френския тамплиер Жан де Бейл. Ако играем с другарче, неговият герой ще е Естебан Новиембре, клиширано подобие на испански разбойник. Тези двама хубостници са ПРОКЪЛНАТИ. Също и техните роди, майките, чичовците, лелинчовците и тейковците, та чак до девето коляно. Защо? Амиии, да продължим напред, става ли? Та, понеже са прокълнати е наложително да спасят безсмъртните си души, нещо, за което им трябва помощта на загубения сред Светите земи баща на Денз и няколко свети артефакта. Е, на кръстоносен поход!

Preciousssssss

Кървища до небесата

Защо играта е с рейтинг M? Няма ни една обида, няма сцени с голота... Тогава защо? Ето го и отговорът - кръъъв! Изглежда всички по време на кръстоносните походи са страдали от високо кръвно, защото кръвта шурти от тях като от фонтани. Глави, ръце, крака - всичко подлежи на отсичане, всичко подлежи на кръвоизливи. За целта ви е предоставен обширен арсенал - мечове, брадви (едноръчни и двуръчни), боздугани и копия. Всяко едно от тези оръжия може да се държи само или в комбинация с друго оръжие или щит. На разположение е и Проклятието с главно П. Така и не разбрах какво толкова лошо има в него, освен частта с ада, щом като го използвате получавате нови умения, щетите и издръжливостта ви се вдигат, а враговете ви се превръщат в идиоти. Не че и обикновено показват някакви особени умствени способности, но проклятието ги прави и по-лоши от обикновеното. Играта изисква добра издръжлиовст на мишката ви - и нищо повече. Ще удряте по левия и десния бутон като гламави, пак и пак и пак. Уж правите някакви комбота, но всичко е така хаотично, че се свежда до гневно удряне на мишката, докато се борите с несговорчивата камера на която дори и линейния строеж на нивата никак не помага. Изключение от тази монотонност правят няколкото момента, в които трудността рязко скача. Не, не става въпрос за босовете, а за онези моменти, когато противниците се изсипват на талзи и компютърния (или истинския ви) помощник не е там, за да ви помогне, спиран от на моменти напълно изключващия изкуствен интелект. Когато паднете и започнете да викате за помощ, често ще бъдете напълно игнорирани от спърника ви Естебан. Спокойно, това поне няма да се случва никак често. На теория имате и някави статистики, за които да се грижите - сила, здраве, броня, оръжейни умения, контрол над проклятието. На практика ефектът от тях е невзрачен и така плавен, че на практика премахва трудността на играта - колкото трудно е в началото, толкова си остава почти до края. Даже и босовете не са нищо особено. В играта щедро са направени битки с десетки "трудни" противници, НО, изненада, изненада - всички правят едно и също. Няма промяна в механиките, нито в оръжията даже. Босовете са просто едни по здрави и бързи варианти на редовните войници и същите номера работят и при тях. А за хартиените оръжия, които се чупят на петия враг да не говорим.

Гори, гори огънче

Текст и музика

Музиката е незабележима и ненатрапчива. Става, колкото за фон, но не може да предаде епичните моменти от четвъртия кръстоносен поход, колкото и да се опитва, уви. За гласовете на главните герои да не говорим. Прекалената помпозност може би е типична за времето, но звучеше особено кухо в моите уши.

Стари бойци

Туристическа разходка?

Въпреки недодялания геймплей, посредственото озвучаване и недоразвитата история самата идея, че ще видите Византия от времето на кръстоносните походи може да привлече, нали? Уви, не се надявайте на това. Като изключим няколко чисто фехтовални пози, верността с оригинала е нулева. Византийци с антични римски брони? Има ги! Орди от еднакви рицари с еднакви туники, еднакви шлемове и брони? Има ги! Варяги с рогати шлемове? Да, и това! (Който не знае какво са варягите - информационно каре отдолу) А Константинопол? Забравете за гледките - всичко е затрупано с бъчви, сергии, строителни материали и отломки, само и само да останете на линейната си пътека и да не се залутате. Дори и Света София, бижуто на империята, се е смалила приблизително пет пъти и е заприличала на бедна катедрала. Няма икони, няма сложни мотиви, няма нищо. Текстурите са грозни и с ниска резолюция, в кът-сцените оръжията влизат в щита и бронята на героя ви... Графика на бюджетно издание отпреди две-три години.

Работа в екип: "Продължавай смело, аз ще погледам"

Финална оценка:

Въпреки всички хули, които изсипах The Cursed Crusade не е лоша игра. За феновете на hack 'n slash игрите от рода на Devil May Cry, Bayoneta, Darksiders, Походът е добра опция докато чакат поредното издание на любимите си поредици, особено ако имат приятел, с който да споделят сравнително късото приключение. Ако не сте фен на жанра, не ви се дават пари или просто имате една от гореспоменатите игри и тя още не ви е омръзнала - за бога, братя, не купувайте! Или сваляйте.

Сега я втасахме...

Геймплей: 6/10 - монотонно налагане на бутони, което може и да е забавно на моменти

Звук: 5/10 - незабележима музика, лоши и еднотипни гласове

Графика: 6/10 - поносима и без фрапантни проблеми, но като цяло - посредствена

Потенциал за преиграване: 8/10 - Хей, можете да играете с приятел. Козът на играта!

ОБЩО: 6/10 - посредствена по всички параграфи, отвратителен финал, разочароваща. Защо да се занимавате?

Четвъртият кръстоносен поход е организиран от папа Инокентий III през 1202 година. Целта му е навлизане в Светите земи през Египет. Венецианците вземат контрол над похода и го отклоняват към Константинопол.
Преди това, отново в полза на Венецианската република кръстоносците били принудени да завладеят град Задар, който след завладяването си бил ограбен от тях и от венецианците.
След серия от неразбирателства и избухване на насилие, Константинопол бил превзет и разграбен през 1204 г. Останалите под византийска власт земи са организирани в няколко държави, превзетите от кръстоносците — в Латинската империя, а Венецианската република се превръща в най-могъщата морска сила в Средиземноморието.
Разграбването на Константинопол е легендарно. То продължава три дни, а по време на него са унищожени хиляди произведения на изкуството, в това число олтара на църквата Света София и украсата на Хиподрума. Сред най-големите извращения на кръстоносците е качването на лека жена на престола на патриарха и пиене на осветено вино от потирите за официални церемонии.

Варягите

След 10 век във Византийската империя настъпват политически промени, проявили се и с промяна на военната повинност. Много претенденти за трона и реални императори разчитат на чуждестранни, главно западноевропейски военни наемници. Това се наблюдава особено след Комненовата армейска реформа, при която много западноевропейски авантюристи пристигат в Константинопол и са включени в елитния Варяжки отряд. Последният е образуван по-рано, по време на династията на Македонците, при които съюзника Владимир, киевски княз изпраща викингски (руски) бойци на служба при василевса. Варяжкият отряд е съставен от умели тежковъоръжени бойци и бързо достига елитен статус, особено след битките при Бероя и Сирмиум.

Бележки - I

Както казах, възнаверявам да нахвърлям малко бележки за "белите конци", които са неизбежни в една история, особено фентъзи. Тоест, да информирам евентуалните си читатели за любопитни неща, които просто не могат да намерят място в основния текст. И отбелязах накъде ще е насочен първият ми пост на тази тема - Каз Модан и второстепенните герои сър Кастор и лейди Жаклин.

Каз Модан. Когато се науча как да рисувам ще представя читава карта на света. Дотогава ще разчитам на въображението ви. Каз Модан е остров, с много приблизително елипсовидна форма, намиращ се в центъра на Вътрешното море. То самото е на северизточния континент Ерванта, дом на Белия кръг. Повече информация за това - в първия ми пост секция Ентерия. Северно от морето са джуджешките планини, на изток са елфическите, на запад - човешките, а на юг има сравнително голям човешки град и обширно поле, наречено Фаладер. Теоритично то е в земите на Остерсторм, човешкото кралство, също както и Каз Модан.
Каз Модан е вероятно първото от "средните царства", тоест една от най-ранните държави, създадени от младите раси на сивите същества - хора, орки, тауруси, нага, докантини. (За сравнение, таласъмите, търсачите на портали, елфите, драконите, джуджетата са стари раси) В продължение на векове се бори за надмощие с другите две човешки кралства, Остерсторм и Северното кралство, ала, в крайна сметка, Каз Модан губи войната, не и без намесата на покварен дракон на име Дейлран. Скалата на Модан, замъка на острова, е обезлюден за десетки векове.
Съвсем наскоро (времето на третия роман, Трон от тръни), Каз Модан бавно и постепенно започва да се възстановява, макар и като провинция на Остерсторм под духовитото управление на сър Ърн Буцата, лорд Модан.

Второстепенните герои. Свързано е донякъде с текста ми за основните правила на фентъзито. Някои герои имат проста роля в сюжета, макар и да са интересни на читателите и на автора и в крайна сметка остават недовършени. Е, за това са авторските бележки, нали?
Лейди Жаклин Модан е съпругата на сър Ърн Буцата, майка на многобройната му челяд и безспорна господарка на замъка. Не е от благородно потекло, родена е в бедняшка колиба край Фишънт (неголемия град на брега на Вътрешното море). Търси си работа като боец в човешко-оркските войни. Съдбата я среща с Ърн и след кратка намеса на алкохол... Е, станалото станало. Важното е, че Ърн свършва щастливо оженен. Лейди Жаклин е реалната господарка на дома му още от деня на сватбата. От войнишките си години е запазила твърдоглавието си и навика да раздава и изпълнява заповеди, а борбата с многобройните й деца, вместо да я умори, само е изострила характера й. Макар и Ърн да не го признава често, Жаклин е тази, която държи семейството им заедно и де факто тя успява да се пребори с трудния период, описан в третата книга, Трон от тръни. 
Сър Кастор.  Мъж в началото на петдесетте, но още силен и безкомпромисен. Грубоват и с остър език, сър Кастор е капитан на гвардията на Каз Модан по времето на лорд Модан. Подобно на лейди Жаклин и на самия Ърн, и неговият произход далеч не е благороден. Войник едва ли не още от люлката, Кастор се присъединява към младия и неопитен Ърн в годините, когато рицарят получава за пръв път реална поземлена титла. Бързо се издига сред хората му и е помазан пръв като рицар. Води с достойнство хората на Ърн в отсъствието на суверена си близо двадесет години.
Макар и това да не е уточнено изрично, самият факт че не е споменаван след определено събитие в книгата предполага, че помазаният стражник е бил ранен фатално или убит.

Благодаря, че изтърпяхте тези общи приказки.
Startreck: Enterprise Intro с Faith of the heart

Началото

Нова седмица, нов пост.
Понеже обичам да ми е подредено, рекох с новата седмица да започна с обещаните постове. Погледнете в страничното меню - ще видите страници за Ентерия I, Ентерия: Трон от тръни и Наемни остриета: Буря. Вътре ще откриете пролозите и първата глава на съответните три романа.

А защо не и Ентерия II?
Причината е, че между първата и втората част има твърде тясна връзка. Ако поставя началото на втората книга, преди да пусна края на първата, ще издам завършека на първата. За разлика от тях, третата книга (Трон от тръни) е в същия свят и след събитията от първите две книги, но няма директна връзка с тях. Наемни остриета: Буря се явява предистория за един от героите.

За пролозите и началата
Както можете да забележите, има мноого общо между пролозите на първата и третата книга. Неизвестно място, неизвестен герой... Но и доста по-картинно изложение в Трон от тръни. За разлика от тях, в Буря, съм подбрал друг пролог, който ни запознава отрано с главния герой, с типичното му състояние на духа и прякора му.
Първите глави често се оказват по-важниот пролозите. И докато първата глава в книга I се явява завръзка на завръзката, също както първата глава на Буря, Трон от тръни е изработен със свободата да си пиша колкото си искам и да не се притеснявам за обем. Затова и съм започнал със експозиция.

Уви
Дори и обширна експозиция не може да обхване всички герои и подробности. Затова тази или следващата седмица ще предложа постове на тема: Каз Модан, третостепенни герои от Трон от тръни - сър Кастор, ръководител на гвардията на Скалата на Модан и лейди Жаклин, съпругата на Ърн Буцата, лорд Модан, нещо като мащеха на Карт и майка на Питър.

Друг повод за съжаление - не ме бива в лириката. Не е болка за умиране де, но все пак щеше да е добре да можех повече.

Ентерия

Или, с други думи, защо, по демоните, блогът носи това име?

 Ентерия е едновременно идея, произведение и свят. Светът, над който съм работил в продължение на шест години и четири романа. Първият свят, който съм създал от нищото до пълнота. Скоро в дясната лента ще се появи страница, където смятам да кача, отчасти поне, романите. Но сега е моментът да опиша самия свят.

Работата по оригиналния роман (безименен, но вероятно би се казвал "Ентерия" или "Вторите колони") започнах преди шест години, когато бях на крехката възраст от единадесет. Както можете и да предполагате, произведението е далеееч-далеч от класиките в жанра. Дори и от средностатистическия фентъзи роман е далеч. Историята разказва за младия Ленън, сирак, който попада в нова среда. В нея той открива приятели, изпълнява пророчества и научава много нови неща. Междувременно героят възмъжава и остарява - действието в романа се простира в продължение на почти десет години. Гордея се с факта, че Ленън няма велики корени - той е просто един сирак. Образите, създадени от първия роман са силни и интересни, а света - богат с детайли. Въпросът е, че самото изпълнение на книгата куца сериозно.

Ентерия е свят, богат на магия и причудливи същества. За разлика от повечето фентъзи светове, Ентерия е цялата планета, а картата би трябвало да може да се наложи върху глобус. С други думи, имаме сферичен свят, чийто граници са добре познати и изследвани. Ентерия е древно място, където магията е пропита в самата същност на света. Населена е от стоте раси, разнообразни сиви същества, които не са ни добри, ни зли. Над тях бдят Пазителите - енигматичните им създатели и водачи. Междувременно в другите две измерения - Хаоса и Реда демоните и ангелите планират как да завземат третото измерение на сивите същества, Баланса, и да го използват, за да водят война със смъртните си врагове от противоположното измерение. За целта те трябва да сринат Колоните - древната основа на света, която поддържа измеренията в сегашния им вид.

Вторият роман се развива в продължение на няколко години и е по-достоен за представяне пред широка публика, защото авторът вече е по-обръгнат. Централна фигура отново е Ленън Многофамилния (фамилия, която приема, защото просто няма друга), почти наравно с един от спътниците си - ледено студения стрелец Джакил Кюс. След края на първата книга ентерииците са принудени да бягат от планетата си и попадат, през пространствен портал, на доста интересно място. Скоро се оказва обаче, че могат да се върнат на планетата си. Там заварват проблеми, които многократно надхвърлят и най-страшните им кошмари.

 Светът на Ентерия е доминиран от четири съюза. На първо място е Белият кръг, който включва човешкото кралство на Остерсторм и съюзниците им отвъд океана, магическия орден Магесингер. Освен хората в Белия кръг влизат джуджетата и Зеленото кралство на елфите. Южно от тях, около екватора, сред пустините на родния си континент, се намира Алианса, доминиран от орките и включващ в себе си кентаври, таури, коболди, гоблини, огрета, тролове и други. Забележете - тук орките не са "лоши". Още по-на юг са Неутралните - пъстра палитра от нации и същества, които не искат въобще да се месят в противоборството между другите три сили. Тук са докантините, гоблините, къртицоровите, нага и още десетки раси. На запад е единствената сила, която може да се приеме за "лоша" - Тъмният култ, обожествил Хаоса, макар и роден от Реда, сборище на алчни за власт същества. Това е един свят на жестока, постоянна война, в който драконите са отстъпили от ролята си на съветници и са изоставили света да върви сам.

 Третият роман, "Ентерия - Трон от тръни" ни представя нов главен герой - Кар Стар. Действието се развива две десетилетия след събитията от втората книга и е фокусирано върху човешкото кралство на Остерсторм и върху едно древно пророчество, което заплашва да погълне Ентерия. Срещаме много познати лица, остарели и помъдрели, и научаваме много интересни подробности за Остерсторм по време на едно шеметно пътуване, което продължава цяла година. Това е първата ми работа, достойна за широка публика. Някой ден ще я издам. Само трябва малко късмет.

 Героите на поредицата трудно могат да бъдат типизирани. От съмняващия се в себе си, но винаги позитивен и любопитен Ленън, през пресметливия и остър Джакил и срамежливия, разсъдлив Питър, до вечно съмняващия се, често груб Кар, характерите им са разнообразни и в процес на постоянна промяна. Между главните герои се изсипва цяло съзвездие от второстепенни - недодялания сър Ърн, любимата на Ленън Елена и Елия, наемницата, която се страхува от всяка слабост. Има и безброй много други запомнящи се образи - крале, принцове, наемници, магьосници и търговци, но няма полза да ви казвам това - трябва да прочетете, за да разберете.

 Четвъртата и засега последна книга, базирана в света на Ентерия, се нарича "Наемни остриета - Буря" и се явява предистория за един от по-колоритните персонажи в книгите - сър Родрик Кердан, лорд Буря. Тя проследява мрачното му минало и върви по стъпките му в последната му мисия като наемник, която го среща с една незабравима елфическа принцеса и с един крал на нестабилен трон. Романът е по-скоро в жанра "меч и магия", за разлика от "висшето" фентъзи, което го предшества... Или всъщност се развива след него. По-лесно смилаем е от останалите, но не и по-лош. Правен е като основа на евентуална поредица, "Наемни остриета", която, при интерес, може и да развия. Всъщност историята на романа е любопитна - имаше предложение да бъде направено MMORPG базирано на Ентерия и трябваше да напиша нещо по-кратко и леко, за да представя света. Да кажем, че кандидат-продуцентите бяха несериозни и нямаха ресурс и в крайна сметка планът пропадна. Но пък писането на роман за две (или бяха три?) седмици беше забавно и поучително преживяване.

 Краят не е край. Макар и засега да съм приключил с писането по Ентерия, защото работя по друг свят, засега носещ името Джанола, това не значи, че някога няма да се върна към оригиналното си творение. Има много истории, които мога да подхвана, много нишки, които да заплета и песни, които да изпея. Само времето ще покаже.

 Благодаря за четенето!
 Откъс от Песен за пътя - из soundtrack-a на LOTR

Основни правила на фентъзито

И за да не празнословим - да положим началото с кратко резюме за нещо, което винаги ме е интересувало, но което уви, се наложи да си изсмуча сам от пръстите - основните правила и положения на фентъзито.

1. Лични номера. Или, защо толкова много съвети, които можете да получите в интернет започват с "това работи за мен, но за теб не съм така сигурен". Някои хора слушат музика, докато пишат. Други не я понасят. Някои си правят отделни профили на героите. Други пишат само навън, сред природата. Важното е да знаеш какво работи за теб и да не се притесняваш да го прилагаш, нищо че Великият Автор, чиито съвети четеш твърди, че по твоя начин нищо няма да стане. Ако Великия Автор пише изправен на челна стойка, ти ще го направиш ли?
2. Влияния - реши доколко ще се влияеш от чужди творби. Има автори, които четат всичко на пазара. Има и такива, които, за да запазят "чистотата" на собствения си стил, не четат почти нищо. Личното ми мнение е, че би трябвало да пишеш в един жанр само ако го обичаш и познаваш добре "класиците" в него. След като си чел в продължение на години фентъзи според мен е добър момент да се пробваш и да пишеш. Кой знае?
3. Обичай това, което правиш! Повечето фентъзи е пълно с имитации и е далеч от перфектно. Само че... ако седнеш с мисълта: "Сега ще направя някаква пълна каша и нищо няма да стане", познай от три пъти какъв ще бъде резултатът. НЯМА добро фентъзи, което е написано от автор, който не харесва какво прави. Можеш да си позволиш да не харесваш собствената си творба само и единствено, ако пишеш "Просто така".

 Изграждане на света:

1. Знай какво описваш - основната черта на фентъзито е уникалния "фон", на който се развива историята. Това го разделя от обикновените романи, в които има малко магия, от простите исторически романи и от онези, в които хората просто се държат малко странно. И трябва да можеш да опишеш този фон. Ако не можеш - не пишеш точно фентъзи, а нещо подобно.
   И как да го сторим? Някои автори, например Гай Гавриел Кай, пътуват из страните, които ще описват. За някои хора това е невъзможно. А и някои фентъзита се развиват на такива места, които просто нямат аналог на Земята. Как тогава да ги познаваме и да ги опишем добре? Снимки, въображение... Човешкият ум е перфектно снаряжен да си представя невероятни картини. Нека и другите да почувстват това! Ако е връх, нека да се чувстваме на връх. Ако е ледена зима, опиши студа. Ако е град, да е истински град, с шумове, с тълпи, с миризми, нека не е просто стереотипния Фентъзи Град. Има автори, които с готовност използват това клише - Фентъзи Място. Богове, недейте! Нека "фонът" ви да бъде уникален, а не поредното сиво петно в безкраен списък.
   
2.  Помни какво описваш. Особено важно за дълги произведения. Ако религията ти има тринадесет богове, не забравяй, че са тринадесет. Ако драконите играят важна роля в света ти - опиши ги, или ги спомени, най-малкото. Много автори създават богати детайли и после ги захвърлят на вятъра, защото не знаят как да ги свържат с останалото, забравили са ги, или просто изведнъж са им станали неудобни. Ако имаш магическа система - не създавай изключения от нея, за да дадеш сили на героя си. Не променяй правилата в движение, иначе каква е разликата между фентъзито и детска игра на роли?
   
3. Някои неща просто остават отвън. Една точка, която определен автор (Р.Д.) напълно е подминал. Направили сте невероятен свят и искате да разкажете всичко. Само че... сигурни ли сте, че тези пет страници описание на столицата на царството е на място, когато героите дори и не стъпват в нея? Защо да описвате тази битка отпреди векове с такива детайли, ако, да речем, родителите на героите ви, не са намесени в нея? Гордейте се с детайлите на света си, обичайте ги - само знайте, че не е добра идея да извъртате сюжета така, че да включите колкото се може повече от тях. Сюжетът е основното в един роман, не "фона", колкото и важен да е той.
   
4. Спокойствие! Или, с други думи, никога няма да направите нещо завършено и качествено, ако всеки път се връщате и преглеждате до най-дребния детайл всяко едно изречение. Да кажем, искате в историята ви мъжете и жените да са равни? (Не че това някога ще е възможно - все пак има физиологични различия между половете, за бога) Не се връщайте, за да анализирате всеки диалог и да добавяте "мъже и жени" във всяко описание на тълпа или войска. Ако в историята ви има някакъв проблем, той ще стане явен още при първото четене, което някой друг направи. Ако ли не - защо се тревожите за дреболии, които читателите няма да забележат?

За добрите:

1.   Обикновени черти. Ако ми даваха по лев за всеки герой, който е необикновено красив, силен, умен, харизматичен, мъдър, умел, щях да съм милионер. Развалени зъби? Белези? Акне? Всеки човек, следователно и всеки герой, има недостатъци. Само не прекалявайте и не правете героите си грозни като смъртта, тъпи и хилави. Целта е да страним от крайностите, не да ги подкрепяме. Все пак, повечето хора не са нито грозни, нито красиви, а просто "обикновени". Разбира се, обикновен във вашия свят може да значи висок осем метра и синьокож.
   
2. Речите, страшните речи.
   "А сега, пийте, не ръкопляскайте, защото на края подобава само тишината." - из Наемни остриета - Буря
   Точно така. Някой герой току-що се е пожертвал, и внезапно друг решава, че моментът е перфектен за епичната Реч. За това колко е добро доброто и колко е зло злото, за това колко е велика любовта и колко е бил благороден умрелия. Момиче мисли за загубената си невинност на висок глас. Крал разсъждава за тежестта на короната...
   Честно, колко често според вас става това? Понякога монологът е на място - преди битка, на преговори, по време на разгорещен личен разговор. Само че някои автори прекаляват с тези епични речи и монолози. По-добре е да подскажат на читателите нещо, не да им го изпишат В ГЛАВНИ БУКВИ. Героят ни вече не е дете- няма да си мисли, че вече не е дете, а ако го мисли - няма да е в цял параграф. Някой е умрял трагично? Спътниците му са потресени и изпадат в мълчание. Всяка реч на това място би била помпозна.
   
3. Драматичните жестове. Една-единствена сълза, потайни усмивки, безмълвни прегръдки... Клише, клише, клише. Дайте факлите, момчета, ще палим! Подобни неща рядко стават. На място са веднъж-дваж в една история. Не под път и над път. Тери Гудкайнд ("Мечът на истината") е един от авторите, които просто обожават подобни клишета. Дотам, че всеки път, когато Калан се усмихне по спеациален начин за Ричард ми се иска да грабна горспоменатия меч и да я налагам по главата с него, докато съм сигурен, че повече няма да се усмихва точно така. Никога. Баланс във всички неща, в това число и в драматичните жестове.
   
4. Бърза, гадна смърт. Смъртта наближава. Може да дойде внезапно, да е нелеп инцидент, да е в битка... Уви, винаги знаем това. Някак героят винаги успява да се сбогува с всички, да съжали за греховете си, да целуне за последно любимият човек. Просто ЗНАЕМ, че той ще умре. И знаем, че след това ще има мелодраматични речи. Природата не играе по правилата - тя ще те удари в лицето и докато пищиш от болка, ще ти обере всички фигури. Същото е със смъртта. Ако героят ви не знае, че ще умре, нека да умре бързо и неочаквано. Поучете се от Мартин - героите могат да умрат внезапно, в продължение на страница-две, не да берат душа половин книга преди това.  

За лошите:

1. Злодеи с история. Злото е зло, защото е зло. Може ли да минем нататък?
   Къде ми е факлатааа?!Лудост, трудно детство, завист - клише до клише. Да не говорим за "злодеят просто е зъл". Защо? Злодеите са хора като всички останали, просто са се отклонили от социалната норма и са почнали да вредят на реда и спокойствието. Защо? Давайте характер на злодеите си, давайте им мотивация. Защо да не може злодеят да има своя гледна точка, от която да изглежда прав? Защо да не може читателите да се асоциират с него и то не само защото "черното е готино"? Перфектен пример за достоверен и дори симпатичен злодей - Граф Дуку. Прочетете малко за него.
   
2. Клиширан език за лошите. Злото, сянката, тъмния... Кажете го и ще ударите в десетката - Робърт Джордан го е използвал! Лошите не са добри, но това не значи, че сте извинени да ползвате клишета за тях. Имате злодеи които не са "чудовищни", "безсрамни", "жестоки"? Дайте ги насам!
   
3. Злото има вкус? Злодеят ни е зъл, зъл, зъл! Следователно е педофил, садист, и обича да гледа изпепелени полета. Да, сигурно. Злодеите могат да имат хобита, да харесват изкуството, да са дегустатори, да обичат музика. Хитлер влиза добре в ролята на злодей, нали? Но въпреки това не е бил ни садист, ни е харесвал малки деца. Човекът е слушал музика.
   

Езикът

1. Глобална комуникация? В повечето случаи - не. Героите не могат да си комуникират ей така през половината свят. Още повече, даже и да могат, ще ИМА езикова бариера. (Джордан, тебе гледам) Не може в огромния ви свят всички да говорят едно и също, и в най-краен случай само акцентите да се сменят. Няма нужда да правите огромни речници, но поне уточнявайте, че има и други езици и приемете, че героят ви няма да комуникира с всички. Може да се окаже изненадващо забавно да описвате ситуация, при която героите ви не могат да говорят с почти никого заради езиковата бариера. (Личен опит)
   
2. Езикът играе роля в политиката. Прост факт. Вземете за пример Уелс, Канада, САЩ дори и Испания.
   
3. Земни езици. Героите ви вероятно не говорят български, английски, френски, или там на какъвто език работите. Игрите на думи не са на място в един фентъзи роман, нито пък типичните имена. Драган, Петкан, и прочее - не, благодаря. Може да има по някой, но цяла книга, населена с хора с български имена и някъде по средата споменато, че еизкът им НЕ е български = читатели, които си чешат главите в недоумение.
   
4. Думички. С какво да започна? Еманципация? Феминизъм? Девалвация? Инфлация? Нанотехнология? Психология? Ако пишете в свят на нивото на развитието на Земята (рядък случай), всичко е наред. Ако ли не - приемете, че подобни думи не са си на мястото. "Херкулесовски", "тестудо", и прочее, също не са точно подходящи, но могат да се преглътнат, за разлика от гореспоменатите. Само помнете, че ако читателят ги среща твърде често ще се загуби онова ценно впечатление че чете история, развиваща се на друго, магическо място, и ще попадне в древна Гърция или Рим.
    

Същества.

1. Хората > всички останали? В колко много книги различни автори ни убеждават, че да си човек е велико, тъй като, видиш ли, елфите (например) могат да живеят дълго, ама не знаят какво да си правят с животите. Аз съм доволен от расата си. Няма нужда да принизявам всички останали, за да затвърдя това чувство. Ако ще правите чужда култура, не я представяйте като по-низша от човешката просто защото.
   
2. Елфи = хора с остри уши? Джуджета = ниски брадати хора, дракони = хора-гущери с криле? Ако няма разлика между хората и джуджетата, освен ниския ръст и брадите, тогава защо въобще ги наричаме джуджета? Приемете, че различните раси и култури са ами... различни. Не описвайте отново и отново образи, които са човешки, независимо от външния си вид.

Финалът:

1. КРАЯТ. Наследникът е на трона, щастливо омъжен, добрите са живи и здрави, всички лоши - избити, страната вълшебно се е възстановила от гражданската война, пророчествата са изпълнени. Няма за какво повече да пишем. Светът е перфектно, завършено място.
   Да, ама не.
   Историята никога не спира на място, нали? Светът се движи, променя, еволюира. Той не приключва ей така. Приемете, че дори и след края на книгите и на поредицата в света ви пак ще се случват интересни неща. Освен ако "лошият" не е от онзи интересен тип, който иска да унищожи света (в това число и себе си, но авторите никога не се опитват да обяснят това последното) и е успял в усилията си. Това вече си е край като край.
   
2. Ново начало. Животът продължава, героят ще има нови приключения, а кралството ще преживее нови възходи и спадове. Приемете го. Подскажете го. Винаги ще има бъдеще, към което да се гледа. Не всичко свършва с края на една поредица.
   

Това беше всичко, приятели!
Californifiaction - Red Hot Chili Peppers

Наместо увод...

Социалната норма е, че човек трябва да се представи, себе си и целта си, преди да почне да комуникира, било във форум, било в блог, било на живо.
  Така че, да уважим социалната форма и да уточним за какво е този блог. За справка - надписа отгоре. Основни цели - хммм... Информиране? Предаване на познания? Да, това. И, разбира се, тук ще представя части от собствената си работа. Както може би сте разбрали от профила ми, съм нещо като фнетъзи автор. Ала само и единствено "нещо като", разбира се. Не съм издаван, вероятно няма и да бъда - поне в България. Е, нищо не пречи човек да се надява, но пазарът е такъв, че не се търсят млади автори в милата ни Родина, особено пък в този жанр.
Нека да не се ограничаваме!
  Или с други думи, защо това да бъде специализиран блог? Все пак, човек трябва да може да говори по повече от една тема, нали? Затова, с времето, нищо чудно насам да намерят пътя си и други текстове. Един от първите такива ще е поредица постове, целящи да дадат съвети на прохождащите фентъзи автори. В позиция ли съм да съветвам? Възраст - неподходяща. Опит... Хмм, спорен. Желание да помогне и знание от какво имат нужда младите и не чак толкова автори - о, да. (Дефиниция на "млад" автор - човек с под 1000 страници зад гърба си. Може да е на 6 или на 60. Възрастта няма значение)
  Има ли за какво друго да пиша - има. Засега планирам ли да пиша за друго? Не. Ще видим каква нишка ще оплете Колелото.
Лична информация.
  Възраст 17, почти 18, учащ, ~180 cm, светлокестеняв, с кафяви очи, леко пълен. Пловдивчанин по произход, софианец по местоживеене. Толкоз.
Външни линкове (или къде другаде можем да намерим тоз' идиот):
Българският роулплей форум за Песен за огън и лед - Карт, сиреч админа.
Българският РПГ форум по Колелото на Времето - Traul, сиреч обикновен потребител.
Цитаделата - същият като тук.
Тук, там и навсякъде.
Наместо епилог...
  Е, това беше краткото встъпление. Имах чувството, че такова е нужно. Професионален тик. Не започваш една история без някаква форма на експозиция, нали? Ще се радвам, ако посетите отново блога. Ако ли не - пак добре. Читатели, па макар и за малко. Всеки автор обича читателите си.
Из soundtrack-a на Medieval 2 Total war - "Kyrie Eleison", Джеф ван Дайк.