The Cursed Crusade

"The Cursed Crusade" - ревю

Проклятието на загубеното време....

За който не се сеща - става въпрос за игра, тип Hack 'n Slash от Altus, авторите на небеизвестната поредица Persona за PS. Прокълнатият поход е един от малкото им опити да направят нещо за добрите стари компютри и едновременно с това е един от малкото им опити да направят hack 'n slash игра. Защо ли имам лошо предчувствие за това...

Историята

Големият коз на The Cursed Crusade е тематиката му. Кръстоносните походи. Големи мъже, големи мечове, екзотични места и епични битки. Какво може да се обърка? Всичко. Добре дошли в четвъртия кръстоносен поход - най-ниската и отвратителна част от походите въобще. (За справка - карето отдолу) Нашият герой е младият и напорист Денз де Бейл, син на френския тамплиер Жан де Бейл. Ако играем с другарче, неговият герой ще е Естебан Новиембре, клиширано подобие на испански разбойник. Тези двама хубостници са ПРОКЪЛНАТИ. Също и техните роди, майките, чичовците, лелинчовците и тейковците, та чак до девето коляно. Защо? Амиии, да продължим напред, става ли? Та, понеже са прокълнати е наложително да спасят безсмъртните си души, нещо, за което им трябва помощта на загубения сред Светите земи баща на Денз и няколко свети артефакта. Е, на кръстоносен поход!

Preciousssssss

Кървища до небесата

Защо играта е с рейтинг M? Няма ни една обида, няма сцени с голота... Тогава защо? Ето го и отговорът - кръъъв! Изглежда всички по време на кръстоносните походи са страдали от високо кръвно, защото кръвта шурти от тях като от фонтани. Глави, ръце, крака - всичко подлежи на отсичане, всичко подлежи на кръвоизливи. За целта ви е предоставен обширен арсенал - мечове, брадви (едноръчни и двуръчни), боздугани и копия. Всяко едно от тези оръжия може да се държи само или в комбинация с друго оръжие или щит. На разположение е и Проклятието с главно П. Така и не разбрах какво толкова лошо има в него, освен частта с ада, щом като го използвате получавате нови умения, щетите и издръжливостта ви се вдигат, а враговете ви се превръщат в идиоти. Не че и обикновено показват някакви особени умствени способности, но проклятието ги прави и по-лоши от обикновеното. Играта изисква добра издръжлиовст на мишката ви - и нищо повече. Ще удряте по левия и десния бутон като гламави, пак и пак и пак. Уж правите някакви комбота, но всичко е така хаотично, че се свежда до гневно удряне на мишката, докато се борите с несговорчивата камера на която дори и линейния строеж на нивата никак не помага. Изключение от тази монотонност правят няколкото момента, в които трудността рязко скача. Не, не става въпрос за босовете, а за онези моменти, когато противниците се изсипват на талзи и компютърния (или истинския ви) помощник не е там, за да ви помогне, спиран от на моменти напълно изключващия изкуствен интелект. Когато паднете и започнете да викате за помощ, често ще бъдете напълно игнорирани от спърника ви Естебан. Спокойно, това поне няма да се случва никак често. На теория имате и някави статистики, за които да се грижите - сила, здраве, броня, оръжейни умения, контрол над проклятието. На практика ефектът от тях е невзрачен и така плавен, че на практика премахва трудността на играта - колкото трудно е в началото, толкова си остава почти до края. Даже и босовете не са нищо особено. В играта щедро са направени битки с десетки "трудни" противници, НО, изненада, изненада - всички правят едно и също. Няма промяна в механиките, нито в оръжията даже. Босовете са просто едни по здрави и бързи варианти на редовните войници и същите номера работят и при тях. А за хартиените оръжия, които се чупят на петия враг да не говорим.

Гори, гори огънче

Текст и музика

Музиката е незабележима и ненатрапчива. Става, колкото за фон, но не може да предаде епичните моменти от четвъртия кръстоносен поход, колкото и да се опитва, уви. За гласовете на главните герои да не говорим. Прекалената помпозност може би е типична за времето, но звучеше особено кухо в моите уши.

Стари бойци

Туристическа разходка?

Въпреки недодялания геймплей, посредственото озвучаване и недоразвитата история самата идея, че ще видите Византия от времето на кръстоносните походи може да привлече, нали? Уви, не се надявайте на това. Като изключим няколко чисто фехтовални пози, верността с оригинала е нулева. Византийци с антични римски брони? Има ги! Орди от еднакви рицари с еднакви туники, еднакви шлемове и брони? Има ги! Варяги с рогати шлемове? Да, и това! (Който не знае какво са варягите - информационно каре отдолу) А Константинопол? Забравете за гледките - всичко е затрупано с бъчви, сергии, строителни материали и отломки, само и само да останете на линейната си пътека и да не се залутате. Дори и Света София, бижуто на империята, се е смалила приблизително пет пъти и е заприличала на бедна катедрала. Няма икони, няма сложни мотиви, няма нищо. Текстурите са грозни и с ниска резолюция, в кът-сцените оръжията влизат в щита и бронята на героя ви... Графика на бюджетно издание отпреди две-три години.

Работа в екип: "Продължавай смело, аз ще погледам"

Финална оценка:

Въпреки всички хули, които изсипах The Cursed Crusade не е лоша игра. За феновете на hack 'n slash игрите от рода на Devil May Cry, Bayoneta, Darksiders, Походът е добра опция докато чакат поредното издание на любимите си поредици, особено ако имат приятел, с който да споделят сравнително късото приключение. Ако не сте фен на жанра, не ви се дават пари или просто имате една от гореспоменатите игри и тя още не ви е омръзнала - за бога, братя, не купувайте! Или сваляйте.

Сега я втасахме...

Геймплей: 6/10 - монотонно налагане на бутони, което може и да е забавно на моменти

Звук: 5/10 - незабележима музика, лоши и еднотипни гласове

Графика: 6/10 - поносима и без фрапантни проблеми, но като цяло - посредствена

Потенциал за преиграване: 8/10 - Хей, можете да играете с приятел. Козът на играта!

ОБЩО: 6/10 - посредствена по всички параграфи, отвратителен финал, разочароваща. Защо да се занимавате?

Четвъртият кръстоносен поход е организиран от папа Инокентий III през 1202 година. Целта му е навлизане в Светите земи през Египет. Венецианците вземат контрол над похода и го отклоняват към Константинопол.
Преди това, отново в полза на Венецианската република кръстоносците били принудени да завладеят град Задар, който след завладяването си бил ограбен от тях и от венецианците.
След серия от неразбирателства и избухване на насилие, Константинопол бил превзет и разграбен през 1204 г. Останалите под византийска власт земи са организирани в няколко държави, превзетите от кръстоносците — в Латинската империя, а Венецианската република се превръща в най-могъщата морска сила в Средиземноморието.
Разграбването на Константинопол е легендарно. То продължава три дни, а по време на него са унищожени хиляди произведения на изкуството, в това число олтара на църквата Света София и украсата на Хиподрума. Сред най-големите извращения на кръстоносците е качването на лека жена на престола на патриарха и пиене на осветено вино от потирите за официални церемонии.

Варягите

След 10 век във Византийската империя настъпват политически промени, проявили се и с промяна на военната повинност. Много претенденти за трона и реални императори разчитат на чуждестранни, главно западноевропейски военни наемници. Това се наблюдава особено след Комненовата армейска реформа, при която много западноевропейски авантюристи пристигат в Константинопол и са включени в елитния Варяжки отряд. Последният е образуван по-рано, по време на династията на Македонците, при които съюзника Владимир, киевски княз изпраща викингски (руски) бойци на служба при василевса. Варяжкият отряд е съставен от умели тежковъоръжени бойци и бързо достига елитен статус, особено след битките при Бероя и Сирмиум.