Авторски съвети: Към по-добри светове.

 Който не схваща шегата.... Простено да му е.

 Тра-да-да-дам! Любима тема. Ако се поразровите в целокупното интернет пространство, ще установите, че има десетки, стотици съвети свързани с това. И повечето се различават, уви, уви. Едни съветват първо да изградим света си, пък после да мислим история. Други предлагат обратната система - първо измисли история, после изработи света. Всяка страна има своите привърженици. Как да решите, млади падауани? Нека ви издам една много пазена тайна, която ме опазва от спонтанно самозапалвано - няма нужда да решавате всичко от първия момент (това важи за мноого неща, не сам за фентъзито). Изграждате свят, почвате история и нещо не ви харесва - режете. Изграждате история и нещо в света ви липсва - добавяте. И те така. А за по-практични съвети, четете по-надолу.

 1. Списъци, списъци, списъци! Не, не, не, не! Ако някой е имал рядкото щастие да прочете миналия ми пост, за героите, споменах няколко дребни нещица за дишащите, реални герои. Моля ви, не правете профил на света си. Бележки - да. Профил - не. Особено много внимавайте да не се заинатите на някой детайл. Искате свят, който е на техническото ниво на Земята, но героите ви просто не пасват вътре? Ами, ще трябва да се разделите с нещо. Или светът ще трябва да се промени, или героите ви. Не можете да имате и двете едновременно. Как пасва в свят с днешното технологично развитие странстващ рицар с поетична душа? Трудно. Скоро ще се окаже, че се налага да правите компромис след компромис просто за да обясните елементите, които си противоречат. Недейте.

 2.  Дуализъм. Една любопитна женица, преподавателката ни по философия, често ни обиждаше че имаме християнизирано мислене, сиреч че не разбираме добре неща извън догмата. Каква е връзката? Християнството развива тезата за върховното Добро и върховното Зло. Толкин хваща тази теза и я доразвива. Толкин обаче е пионер, а и творбите му са многопластова. Вземете герои като Денетор, Саруман, Теоден, дори и Мелкор преди покварата му. Феанор? Във Властелина и останалите части на Легендариума на Толкин има толкова много герои, които са сиви, че голямото черно Зло и светлината на Доброто са трудни за различаване. Защо да няма повече от едно Зло? Повече от едно Добро? Вярно, може да е малко объркващо, но ако заложим на класическия дуализъм, рискуваме да опростим до карикатури образите си и да ги напъхаме в калъп.

3. Религии. И тук отново, като слон в стъкларски магазин, се нанася културната ни и историческа обремененост, с още по-голяма сила от преди. Когато описват религиите в един друг свят, уви, повечето хора залагат на:

1. Нещо-като-християнство с централна "Исусова" фигура.
2. Гръцко-римски пантеон с дребни модификации.
3. Всичко останало (най-редкия случай)

Мога май да изброя на пръстите на едната си ръка романите със значително по-различни религии. В основни линии не е чак толкова лошо да поемеш по някои от тези пътища, но те са сигурен път към клишета. Ако се заложи на християнството, някои писатели просто обожават да вкарат темата за нетолерантността и фанатизма (обвързана със Средните векове). Гръко-римският пантеон почти неизбежно довежда до преки божествени намеси в историята. Замислете се. Защо да не направите нещо трудно? Една добра идея, която четох нейде из дебрите на интернет беше пантеон, базиран на... фигури за игра на шах.

4. Мързел. Или неоригиналност, или липса на креативност, кажете му както си искате. Точно за мързел може да си помисли някой, когато види историята на Стогодишната война със сменени имена в романа ви. Още по-зле е да базирате цялото произведение на някое събитие от земната история. И когато някой се усети за кое историческо събитие става въпрос, повечето от интригата в книгата ви рязко ще изчезне. Разбира се, това не се отнася за хората, пишещи алтернативна история.
Друг вид мързел. Даже и по-лош. Копиране на култури. Никога. Едно е да базирате някоя своя култура на Рим (been there, done that). Друго е да вземете един ботушовиден полуостров, да сложите всемогъщ град-държава, разчитащ на робски труд и всемогъщи легиони в центъра му и да очаквате овации. Няма да ги получите. Копиране на имена (десетките романи, изпъстрени с типични английски имена), на концепции (например за брак, за чест, за война), списъкът е безкраен. Ако харесвате нещо, не го копирайте. Рим е еволюирал заради геополитическата обстановка в античността. За да има Рим във вашата история трябва да има същата обстановка. Това как ще го обясните? Базирайте върху познатото, но не го взимайте директно, за да го поставите в света си.

5. Магия. Повечето автори, напоследък, опасявам се, гледат да не отиват в тази посока. С цел да се запази мистичността на магията, не обясняват и бъкел. Героите просто го могат. Махат ръце, крещят странни думи... И защо, ако мога да попитам? *Секунди за лична реклама* В Ентерия например съм разработил система на магията, която, макар и теоритично проста, мога да описвам в продължение на пет-шест страници и пак да не съм приключил. *Край на личната реклама* Дайте причини, правила, ограничения на магията ви. Не я хвърляйте в пространството като илач за всяка болка.

6. География. Начертайте си карта. После я поогледайте и се уверете, че не прилича твърде много на Земята. Няма нужда да е напълно различно де, но бъдете сигурни, че не чертаете Европа, Азия и Африка или Америките. Също така, опитвайте се да има логика в географията ви. Реките не текат нагоре по склонове, пустините не се появяват от нищото и ако сте забелзали, повечето планини образуват вериги, а не стърчат самотни. И тъй нататък, и тъй нататък. Начертайте си картата и я дайте на някой. Това не е така сериозна работа като да дадеш някому ръкописа си. Попитайте има ли нещо нередно в картата ви и дали тя не му прилича много на нещо друго. Послушайте какво казва и поправете дребните грешки, които може да сте попитали. В бъдеще може и да покажа някои от картографските ми опити, но... не мога да рисувам.

7. ЕПИЧНОСТ! Това може би не е много на място точно тук, но го изпуснах в основните правила. Времето на епосите бавно и постепенно отминава, за добро или лошо. Какво разбирам под епос? Беоулф. Властелинът. Оригиналните Междузвездни войни, ако щете. Любопитни творби, в които героите почти не спят, никога нямат нужда да се облекчат и ядат само по пирове. А да ходят на лов? Изключено, любезни. Приемете че, освен ако не правите опит да повторите Илиада, например, героите ви са обикновени хора, също както всички около тях. Около столиците ще има ферми. Дървосекачите ще се уморяват. Експедициите в далечни земи ще имат проблеми с болести и запаси. Можете даже да напишете половин глава, в която героят ви просто си лови вечеря. Звучи скучно, но може да се превърне в доста интересен момент. Особено ако знаете, например, как се обезкостява заек.

8. Предначертания. Друга точка, свързана с горната. Съдба, пророчества, всемогъщи магически мечове. С колички да ги ринеш във фентъзито. Кому е нужно? Героите ни не винаги са в центъра на всичко, а дори и да са, наистина ли трябва да ги подпрем отзад с едно пророчество и да ги помамим напред с Граала? И каква е логиката да се говори за съдба и предначертания в свят, в който май всички останали си живеят съвсем нормални животи? Красива, поетична останка от миналото. Много хубост обаче, бабите казват, не е на хубаво.

9. Реверанс към читателя. Разберете, че читателите ви не знаят колкото вас за вашия собствен свят. Върнете се към точка едно. Имате хубав и голям списък, но няколко части от него не са намерили пътя си към достатъчно обширни и ясни параграфи в текста ви. И после изведнъж тези елементи се оказват ключови. Смънквате нещо надве-натри в началото, че да е неясно, пък после от този цилиндър вадите заек. Лоша, много лоша идея.

10. Стила. Много наболяващ на моменти въпрос, особено когато се работи от множество гледни точки. Вижте миналите ми писания ако се чудите за какво говоря. Просто казано, помнете какво пишете. Не звучете като Пратчет, ако светът ви не напомня за света на Диска. Не звучете като Толкин в Анкх-Морфорк. Не описвайте галантни елфически принцове, които по средата на битка почват да ругаят и да звучат като гамени от улицата. И обратното. Не описвайте гамени от улицата, които звучат като елфически принцове. Просто на теория. На моменти - трудно за изпълнение.

И честит последен ден от годината! Дано в новата да изградим много по-добри светове.

Бележки IV - на кръстопът

 Като оглеждах последните си постове (четвъртите глави) и се чудех за какво точно да направя тези бележки, бях леко раздвоен. От една страна, можех да заложа на сигурно и просто да кажа няколко думи за магическите артефакти, които щедро са употребени в първите няколко глави на Наемни остриета - Буря. После се отказах, защото друга тема се набиваше много повече на очи.

Кръстопътищата. Уви, не се връщам към това място достатъчно често. Не че не е достойно, богове! Кръстопътищата са рожденото място на Джакил и Елена Кюс, а по-важни от тези герои, здраве му кажи. Причината е по-скоро неприятния навик на романите ми да се развиват около тях, и никога в тях. Единственото посещение е кратък транзит, осъществен от Кар и Питър в Трон от тръни.
Та, за самото... населено място ми беше думата. Кръстопътищата са на кръстопът. Ако можех да рисувам, както казах в поста си за Каз Модан, щях да нарисувам една хубава карта и да ви обясня защо това е важен кръстопът. Сега ще трябва да се задоволите с устно обяснение. Кръстопътищата се намират на Ерванта, континентът, доминиран от Белия кръг. На юг от тях е златния път, минаващ по крайбрежието. На север е Леденият полуостров, на запад е Тъмната гора. Източно са джуджешките планини. На стотици километри околовръст няма нищо, което да се счита за истинско селище, понеже районът си е пустинен. Нарича се Централната пустиня, защото грубо се намира в центъра на Ерванта.
За самият град. Казват, че само четвърт от хората в Кръстопътищата живеят постоянно там и сигурно не повече от осмина са родом от същото място. Кръстопътищата не са град в смисъла на думата, който ентерииците (а и земляните) биха придали на думата. Това е купчина постройки, пръснати във всички посоки около център, оформен около серия големи оазиси, обкичени от страноприемници и сергии, на които може да се купи и от дракон мляко. Кръстопътищата нямат стени, които да ги пазят, нито лорд, който да ги таксува и затова са любим пазар за честните търговци и любимо свърталище на контрабандисти.
От историческа гледна точка Кръстопътищата имат не по-безинтересна съдба. Създадени са като постоянен номадски лагер по времето на Каз Модан. Селището вероятно е сред най-старите човешки населени места, по-старо от Остерсторм и на същата възраст като Вем и Уестфал. През вековете на ранните човешки кралства Кръстопътищата са разменна монета. Жителите нямат нищо против, стига никой да не воюва на тяхна територия. Въпреки това селището е разрушавано неколкократно по време на различни войни. Преминава за постоянно в ръцете на Остерсторм малко преди падането на Каз Модан, няколко години след Великата война. Оттогава са нещо като протекторат, васална територия, независима община... Дворецът в Остерсторм се затруднява да определи. При всяко положение, хората на Кръстопътищата имат любопитния навик да гонят кралските бирници с дюдюкания след като ги съблекат голи, разбира се.

Това беше всичко засега. Преди Зимния празник, сиреч Нова година, ще пусна едни други бележки, със съвети, този път. А за различните видове елфи - ще поживеем и ще видим.

Към анонимен четец #1. Горд съм да припомня, че и Кръстопътищата не са оригинално наименование. Куртово Конаре също не е оригинално наименование. Не че нещо...

Бележки - II - Астрономия и други дреболии

Както казах, възнаверявам да нахвърлям малко бележки за "белите конци", които са неизбежни в една история, особено фентъзи. Тоест, да информирам евентуалните си читатели за любопитни неща, които просто не могат да намерят място в основния текст.

Тъй като главата, сиреч главите, които съм предложил, не включват нищо ново, което желая да разкрия още сега, ще се концентрирам на нещо, на което май никой от читателите ми не обръща внимание, а именно една от основните характерситики на Ентерия.

Говорим за планета, дами и господа!
Мда. Планета. Не частица от света, не някой некартиран отрязък. Планета, добре изследвана, доказано кръгла и постоянно въртяща се. И то не копие на Земята. Защо - ами, нека да започнем. Първо, орбитата на Ентерия около центъра на системата е малко по-бавна. Тук една година трае обикновено 530 дни, а може и да варират, ако е особена година. Следователно на десет земни години един човек ще е на седем ентерийски.  Годината има 16 месеца, с между 31 и 35 дни във всеки, 4 сезона... и 2 (две) слънца.

Ендор и Фаналар

Слънцата-близнаци на Ентерия, заедно силни горе-долу колкото нашето си Слънце. Може би малко по-силни от него. Заедно се привличат и отблъскват. (За справка, феноменът съществува и наистина, не само в Междузведни войни и Ентерия - http://en.wikipedia.org/wiki/Double_star) Ендор е ранното слънце, по-малко и огнено червено, изгрява към четири и залязва към шест през лятото. Фаналар, по-големият му брат е с цвят охра, почти оранжево, изгрява през лятото в пет и половина и залязва към осем и половина. Ако нямате нищо против, цитирам Ентерия II:

"Според легендата на хората Ендор и Фаналар първоаначално наистина просто кълба газ, са одухотворенията на двама братя, носещи същите имена като тях. Те били едни от ранните поколения хора, по раса Каз моданци. Един ден срещнали уморен, умиращ старец в гората. Те му помогнали в последния им час, а той ги благословил. Оказало се, че това е Ан’Халатурен, пазителя на висшите елфи. Те двамата били сред най-великите владетели на Каз Модан и били на ръба да покорят Остерсторм. Когато единия паднал от предателска ръка, другия се заклел да отмъсти и веднага щом го направил се самоубил, защото не искал да живее сам. Версиите на хора и висши елфи се различаваха, като в техните легенди Ендор и Фаналар, в тяхната реч Галхардим и Сантеридион са от техния род, откривателите на слънчевия камък и затова вечни гости в двата дома на техния бог, Слънцето. Но беше факт, че наистина на смъртта на Ан’Халатурен присъствали двама братя, незнайно от коя раса, които документирали събитието, а скоро след това изчезнали. Защо за тях имаше предания в повечето митологии, когато за тях няма други исторически сведения, не беше ясно на нито един учен, но това не пречеше на бабите да разказват митовете за тях."

Друго, което мога да спомена са седмиците, единствената луна, както и фактът, че джуджетата и едни други не по-високи и също така сръчни раси са изследвали звездите и дори и може да са спекулирали да летят сред тях, но това е една друга история...

Ентерия

Или, с други думи, защо, по демоните, блогът носи това име?

 Ентерия е едновременно идея, произведение и свят. Светът, над който съм работил в продължение на шест години и четири романа. Първият свят, който съм създал от нищото до пълнота. Скоро в дясната лента ще се появи страница, където смятам да кача, отчасти поне, романите. Но сега е моментът да опиша самия свят.

Работата по оригиналния роман (безименен, но вероятно би се казвал "Ентерия" или "Вторите колони") започнах преди шест години, когато бях на крехката възраст от единадесет. Както можете и да предполагате, произведението е далеееч-далеч от класиките в жанра. Дори и от средностатистическия фентъзи роман е далеч. Историята разказва за младия Ленън, сирак, който попада в нова среда. В нея той открива приятели, изпълнява пророчества и научава много нови неща. Междувременно героят възмъжава и остарява - действието в романа се простира в продължение на почти десет години. Гордея се с факта, че Ленън няма велики корени - той е просто един сирак. Образите, създадени от първия роман са силни и интересни, а света - богат с детайли. Въпросът е, че самото изпълнение на книгата куца сериозно.

Ентерия е свят, богат на магия и причудливи същества. За разлика от повечето фентъзи светове, Ентерия е цялата планета, а картата би трябвало да може да се наложи върху глобус. С други думи, имаме сферичен свят, чийто граници са добре познати и изследвани. Ентерия е древно място, където магията е пропита в самата същност на света. Населена е от стоте раси, разнообразни сиви същества, които не са ни добри, ни зли. Над тях бдят Пазителите - енигматичните им създатели и водачи. Междувременно в другите две измерения - Хаоса и Реда демоните и ангелите планират как да завземат третото измерение на сивите същества, Баланса, и да го използват, за да водят война със смъртните си врагове от противоположното измерение. За целта те трябва да сринат Колоните - древната основа на света, която поддържа измеренията в сегашния им вид.

Вторият роман се развива в продължение на няколко години и е по-достоен за представяне пред широка публика, защото авторът вече е по-обръгнат. Централна фигура отново е Ленън Многофамилния (фамилия, която приема, защото просто няма друга), почти наравно с един от спътниците си - ледено студения стрелец Джакил Кюс. След края на първата книга ентерииците са принудени да бягат от планетата си и попадат, през пространствен портал, на доста интересно място. Скоро се оказва обаче, че могат да се върнат на планетата си. Там заварват проблеми, които многократно надхвърлят и най-страшните им кошмари.

 Светът на Ентерия е доминиран от четири съюза. На първо място е Белият кръг, който включва човешкото кралство на Остерсторм и съюзниците им отвъд океана, магическия орден Магесингер. Освен хората в Белия кръг влизат джуджетата и Зеленото кралство на елфите. Южно от тях, около екватора, сред пустините на родния си континент, се намира Алианса, доминиран от орките и включващ в себе си кентаври, таури, коболди, гоблини, огрета, тролове и други. Забележете - тук орките не са "лоши". Още по-на юг са Неутралните - пъстра палитра от нации и същества, които не искат въобще да се месят в противоборството между другите три сили. Тук са докантините, гоблините, къртицоровите, нага и още десетки раси. На запад е единствената сила, която може да се приеме за "лоша" - Тъмният култ, обожествил Хаоса, макар и роден от Реда, сборище на алчни за власт същества. Това е един свят на жестока, постоянна война, в който драконите са отстъпили от ролята си на съветници и са изоставили света да върви сам.

 Третият роман, "Ентерия - Трон от тръни" ни представя нов главен герой - Кар Стар. Действието се развива две десетилетия след събитията от втората книга и е фокусирано върху човешкото кралство на Остерсторм и върху едно древно пророчество, което заплашва да погълне Ентерия. Срещаме много познати лица, остарели и помъдрели, и научаваме много интересни подробности за Остерсторм по време на едно шеметно пътуване, което продължава цяла година. Това е първата ми работа, достойна за широка публика. Някой ден ще я издам. Само трябва малко късмет.

 Героите на поредицата трудно могат да бъдат типизирани. От съмняващия се в себе си, но винаги позитивен и любопитен Ленън, през пресметливия и остър Джакил и срамежливия, разсъдлив Питър, до вечно съмняващия се, често груб Кар, характерите им са разнообразни и в процес на постоянна промяна. Между главните герои се изсипва цяло съзвездие от второстепенни - недодялания сър Ърн, любимата на Ленън Елена и Елия, наемницата, която се страхува от всяка слабост. Има и безброй много други запомнящи се образи - крале, принцове, наемници, магьосници и търговци, но няма полза да ви казвам това - трябва да прочетете, за да разберете.

 Четвъртата и засега последна книга, базирана в света на Ентерия, се нарича "Наемни остриета - Буря" и се явява предистория за един от по-колоритните персонажи в книгите - сър Родрик Кердан, лорд Буря. Тя проследява мрачното му минало и върви по стъпките му в последната му мисия като наемник, която го среща с една незабравима елфическа принцеса и с един крал на нестабилен трон. Романът е по-скоро в жанра "меч и магия", за разлика от "висшето" фентъзи, което го предшества... Или всъщност се развива след него. По-лесно смилаем е от останалите, но не и по-лош. Правен е като основа на евентуална поредица, "Наемни остриета", която, при интерес, може и да развия. Всъщност историята на романа е любопитна - имаше предложение да бъде направено MMORPG базирано на Ентерия и трябваше да напиша нещо по-кратко и леко, за да представя света. Да кажем, че кандидат-продуцентите бяха несериозни и нямаха ресурс и в крайна сметка планът пропадна. Но пък писането на роман за две (или бяха три?) седмици беше забавно и поучително преживяване.

 Краят не е край. Макар и засега да съм приключил с писането по Ентерия, защото работя по друг свят, засега носещ името Джанола, това не значи, че някога няма да се върна към оригиналното си творение. Има много истории, които мога да подхвана, много нишки, които да заплета и песни, които да изпея. Само времето ще покаже.

 Благодаря за четенето!
 Откъс от Песен за пътя - из soundtrack-a на LOTR