- Лични номера. Или, защо толкова много съвети, които можете да получите в интернет започват с "това работи за мен, но за теб не съм така сигурен". Някои хора слушат музика, докато пишат. Други не я понасят. Някои си правят отделни профили на героите. Други пишат само навън, сред природата. Важното е да знаеш какво работи за теб и да не се притесняваш да го прилагаш, нищо че Великият Автор, чиито съвети четеш твърди, че по твоя начин нищо няма да стане. Ако Великия Автор пише изправен на челна стойка, ти ще го направиш ли?
- Влияния - реши доколко ще се влияеш от чужди творби. Има автори, които четат всичко на пазара. Има и такива, които, за да запазят "чистотата" на собствения си стил, не четат почти нищо. Личното ми мнение е, че би трябвало да пишеш в един жанр само ако го обичаш и познаваш добре "класиците" в него. След като си чел в продължение на години фентъзи според мен е добър момент да се пробваш и да пишеш. Кой знае?
- Обичай това, което правиш! Повечето фентъзи е пълно с имитации и е далеч от перфектно. Само че... ако седнеш с мисълта: "Сега ще направя някаква пълна каша и нищо няма да стане", познай от три пъти какъв ще бъде резултатът. НЯМА добро фентъзи, което е написано от автор, който не харесва какво прави. Можеш да си позволиш да не харесваш собствената си творба само и единствено, ако пишеш "Просто така".
- Знай какво описваш - основната черта на фентъзито е уникалния "фон", на който се развива историята. Това го разделя от обикновените романи, в които има малко магия, от простите исторически романи и от онези, в които хората просто се държат малко странно. И трябва да можеш да опишеш този фон. Ако не можеш - не пишеш точно фентъзи, а нещо подобно.
И как да го сторим? Някои автори, например Гай Гавриел Кай, пътуват из страните, които ще описват. За някои хора това е невъзможно. А и някои фентъзита се развиват на такива места, които просто нямат аналог на Земята. Как тогава да ги познаваме и да ги опишем добре? Снимки, въображение... Човешкият ум е перфектно снаряжен да си представя невероятни картини. Нека и другите да почувстват това! Ако е връх, нека да се чувстваме на връх. Ако е ледена зима, опиши студа. Ако е град, да е истински град, с шумове, с тълпи, с миризми, нека не е просто стереотипния Фентъзи Град. Има автори, които с готовност използват това клише - Фентъзи Място. Богове, недейте! Нека "фонът" ви да бъде уникален, а не поредното сиво петно в безкраен списък.
- Помни какво описваш. Особено важно за дълги произведения. Ако религията ти има тринадесет богове, не забравяй, че са тринадесет. Ако драконите играят важна роля в света ти - опиши ги, или ги спомени, най-малкото. Много автори създават богати детайли и после ги захвърлят на вятъра, защото не знаят как да ги свържат с останалото, забравили са ги, или просто изведнъж са им станали неудобни. Ако имаш магическа система - не създавай изключения от нея, за да дадеш сили на героя си. Не променяй правилата в движение, иначе каква е разликата между фентъзито и детска игра на роли?
- Някои неща просто остават отвън. Една точка, която определен автор (Р.Д.) напълно е подминал. Направили сте невероятен свят и искате да разкажете всичко. Само че... сигурни ли сте, че тези пет страници описание на столицата на царството е на място, когато героите дори и не стъпват в нея? Защо да описвате тази битка отпреди векове с такива детайли, ако, да речем, родителите на героите ви, не са намесени в нея? Гордейте се с детайлите на света си, обичайте ги - само знайте, че не е добра идея да извъртате сюжета така, че да включите колкото се може повече от тях. Сюжетът е основното в един роман, не "фона", колкото и важен да е той.
- Спокойствие! Или, с други думи, никога няма да направите нещо завършено и качествено, ако всеки път се връщате и преглеждате до най-дребния детайл всяко едно изречение. Да кажем, искате в историята ви мъжете и жените да са равни? (Не че това някога ще е възможно - все пак има физиологични различия между половете, за бога) Не се връщайте, за да анализирате всеки диалог и да добавяте "мъже и жени" във всяко описание на тълпа или войска. Ако в историята ви има някакъв проблем, той ще стане явен още при първото четене, което някой друг направи. Ако ли не - защо се тревожите за дреболии, които читателите няма да забележат?
- Обикновени черти. Ако ми даваха по лев за всеки герой, който е необикновено красив, силен, умен, харизматичен, мъдър, умел, щях да съм милионер. Развалени зъби? Белези? Акне? Всеки човек, следователно и всеки герой, има недостатъци. Само не прекалявайте и не правете героите си грозни като смъртта, тъпи и хилави. Целта е да страним от крайностите, не да ги подкрепяме. Все пак, повечето хора не са нито грозни, нито красиви, а просто "обикновени". Разбира се, обикновен във вашия свят може да значи висок осем метра и синьокож.
- Речите, страшните речи.
"А сега, пийте, не ръкопляскайте, защото на края подобава само тишината." - из Наемни остриета - Буря
Точно така. Някой герой току-що се е пожертвал, и внезапно друг решава, че моментът е перфектен за епичната Реч. За това колко е добро доброто и колко е зло злото, за това колко е велика любовта и колко е бил благороден умрелия. Момиче мисли за загубената си невинност на висок глас. Крал разсъждава за тежестта на короната...
Честно, колко често според вас става това? Понякога монологът е на място - преди битка, на преговори, по време на разгорещен личен разговор. Само че някои автори прекаляват с тези епични речи и монолози. По-добре е да подскажат на читателите нещо, не да им го изпишат В ГЛАВНИ БУКВИ. Героят ни вече не е дете- няма да си мисли, че вече не е дете, а ако го мисли - няма да е в цял параграф. Някой е умрял трагично? Спътниците му са потресени и изпадат в мълчание. Всяка реч на това място би била помпозна.
- Драматичните жестове. Една-единствена сълза, потайни усмивки, безмълвни прегръдки... Клише, клише, клише. Дайте факлите, момчета, ще палим! Подобни неща рядко стават. На място са веднъж-дваж в една история. Не под път и над път. Тери Гудкайнд ("Мечът на истината") е един от авторите, които просто обожават подобни клишета. Дотам, че всеки път, когато Калан се усмихне по спеациален начин за Ричард ми се иска да грабна горспоменатия меч и да я налагам по главата с него, докато съм сигурен, че повече няма да се усмихва точно така. Никога. Баланс във всички неща, в това число и в драматичните жестове.
- Бърза, гадна смърт. Смъртта наближава. Може да дойде внезапно, да е нелеп инцидент, да е в битка... Уви, винаги знаем това. Някак героят винаги успява да се сбогува с всички, да съжали за греховете си, да целуне за последно любимият човек. Просто ЗНАЕМ, че той ще умре. И знаем, че след това ще има мелодраматични речи. Природата не играе по правилата - тя ще те удари в лицето и докато пищиш от болка, ще ти обере всички фигури. Същото е със смъртта. Ако героят ви не знае, че ще умре, нека да умре бързо и неочаквано. Поучете се от Мартин - героите могат да умрат внезапно, в продължение на страница-две, не да берат душа половин книга преди това.
- Злодеи с история. Злото е зло, защото е зло. Може ли да минем нататък?
Къде ми е факлатааа?!Лудост, трудно детство, завист - клише до клише. Да не говорим за "злодеят просто е зъл". Защо? Злодеите са хора като всички останали, просто са се отклонили от социалната норма и са почнали да вредят на реда и спокойствието. Защо? Давайте характер на злодеите си, давайте им мотивация. Защо да не може злодеят да има своя гледна точка, от която да изглежда прав? Защо да не може читателите да се асоциират с него и то не само защото "черното е готино"? Перфектен пример за достоверен и дори симпатичен злодей - Граф Дуку. Прочетете малко за него.
- Клиширан език за лошите. Злото, сянката, тъмния... Кажете го и ще ударите в десетката - Робърт Джордан го е използвал! Лошите не са добри, но това не значи, че сте извинени да ползвате клишета за тях. Имате злодеи които не са "чудовищни", "безсрамни", "жестоки"? Дайте ги насам!
- Злото има вкус? Злодеят ни е зъл, зъл, зъл! Следователно е педофил, садист, и обича да гледа изпепелени полета. Да, сигурно. Злодеите могат да имат хобита, да харесват изкуството, да са дегустатори, да обичат музика. Хитлер влиза добре в ролята на злодей, нали? Но въпреки това не е бил ни садист, ни е харесвал малки деца. Човекът е слушал музика.
- Глобална комуникация? В повечето случаи - не. Героите не могат да си комуникират ей така през половината свят. Още повече, даже и да могат, ще ИМА езикова бариера. (Джордан, тебе гледам) Не може в огромния ви свят всички да говорят едно и също, и в най-краен случай само акцентите да се сменят. Няма нужда да правите огромни речници, но поне уточнявайте, че има и други езици и приемете, че героят ви няма да комуникира с всички. Може да се окаже изненадващо забавно да описвате ситуация, при която героите ви не могат да говорят с почти никого заради езиковата бариера. (Личен опит)
- Езикът играе роля в политиката. Прост факт. Вземете за пример Уелс, Канада, САЩ дори и Испания.
- Земни езици. Героите ви вероятно не говорят български, английски, френски, или там на какъвто език работите. Игрите на думи не са на място в един фентъзи роман, нито пък типичните имена. Драган, Петкан, и прочее - не, благодаря. Може да има по някой, но цяла книга, населена с хора с български имена и някъде по средата споменато, че еизкът им НЕ е български = читатели, които си чешат главите в недоумение.
- Думички. С какво да започна? Еманципация? Феминизъм? Девалвация? Инфлация? Нанотехнология? Психология? Ако пишете в свят на нивото на развитието на Земята (рядък случай), всичко е наред. Ако ли не - приемете, че подобни думи не са си на мястото. "Херкулесовски", "тестудо", и прочее, също не са точно подходящи, но могат да се преглътнат, за разлика от гореспоменатите. Само помнете, че ако читателят ги среща твърде често ще се загуби онова ценно впечатление че чете история, развиваща се на друго, магическо място, и ще попадне в древна Гърция или Рим.
- Хората > всички останали? В колко много книги различни автори ни убеждават, че да си човек е велико, тъй като, видиш ли, елфите (например) могат да живеят дълго, ама не знаят какво да си правят с животите. Аз съм доволен от расата си. Няма нужда да принизявам всички останали, за да затвърдя това чувство. Ако ще правите чужда култура, не я представяйте като по-низша от човешката просто защото.
- Елфи = хора с остри уши? Джуджета = ниски брадати хора, дракони = хора-гущери с криле? Ако няма разлика между хората и джуджетата, освен ниския ръст и брадите, тогава защо въобще ги наричаме джуджета? Приемете, че различните раси и култури са ами... различни. Не описвайте отново и отново образи, които са човешки, независимо от външния си вид.
- КРАЯТ. Наследникът е на трона, щастливо омъжен, добрите са живи и здрави, всички лоши - избити, страната вълшебно се е възстановила от гражданската война, пророчествата са изпълнени. Няма за какво повече да пишем. Светът е перфектно, завършено място.
Да, ама не.
Историята никога не спира на място, нали? Светът се движи, променя, еволюира. Той не приключва ей така. Приемете, че дори и след края на книгите и на поредицата в света ви пак ще се случват интересни неща. Освен ако "лошият" не е от онзи интересен тип, който иска да унищожи света (в това число и себе си, но авторите никога не се опитват да обяснят това последното) и е успял в усилията си. Това вече си е край като край.
- Ново начало. Животът продължава, героят ще има нови приключения, а кралството ще преживее нови възходи и спадове. Приемете го. Подскажете го. Винаги ще има бъдеще, към което да се гледа. Не всичко свършва с края на една поредица.
Californifiaction - Red Hot Chili Peppers
Няма коментари:
Публикуване на коментар