"Тъмни знамена" - пролог

Я, ноември.
Я, последната публикация е от юни.
*Свирукане*

Та, наскоро отново подех работата по "Песни за Отвъд". Надявам се, че шепата читатели, които са преминали през "Жертвата" и миниатюрната група тест-читатели, видели "Забравеното княжество" се радват от тези новини.

Реших, че няма да е лошо да споделя как подема историята в "Тъмни знамена". Не се притеснявайте за spoiler-и. Пролозите, поне в случая на тази поредица, рядко разкриват достатъчно за да развалят последващото удоволствие от четенето!

„Никой няма да знае откъде пада меча. Никой няма да вижда в сенките. Никой няма да свали оръжие преди сам да падне на него.”

Пролог

3717 С.И., месец файрус

   Острието играе леко по влажния брус. Напред-назад, напявайки съскащата си метална песен в хладния есенен въздух. Звукът надвива песните на скорците. Мирише на гниещи листа и дървесен сок.

   -Дядо…

   Старецът отвори очите си бавно, оставяйки ги да привикнат със светлината. Слънцето още е високо на хоризонта и дори и под дебелата покривка на гората лъчите му пак могат да парят зениците. Незнайно как, лицето на внук му виси точно пред него. Зверчето се е покачило на дървото над главата му, навярно. Някой ден ще си счупи главата така.

   -Мислех, че спиш. – Усмивката на лицето на момчето помръкна.

   И остри ножа? В същото време? Понякога се чудеше дали боговете не са подминали внук му, когато са раздавали разум. Раздвижи се малко в неудобната си седалка. Корените на дъба се впиха в гърба му. Може би наистина се беше унесъл. Но да спи? Шавна с лице и някаква буболечка падна на ръката му.

   -Беше се скрила в мустаците ти. – Зверчето се беше протегнало към лицето му. – Може ли да ги пипна?

   Вместо отговор, той се помести малко настрани. И без това май вече трябваше да продължи с работата. Плячката му нямаше сама да се одере.

   -Дядо? – Нова глупост напираше да излети от устата на внук му.

   -Млъкни за малко.

   Сега, когато острието беше спряло да лети по бруса, нещо се набиваше в ушите му. Беше доста тихо. Не пълна тишина, това не беше приказка. Но много от скорците бяха замлъкнали. Изправи се, прибирайки ножа си. Внук му едва не падна върху него.

   -Дя…

   Затисна устата му и направи знак да мълчи. Нямаше да върши работа за дълго, но поне за момента постигна целта му. Зверчето се оттегли по дървото и скоро тупна тихо на земята. Дядото не го чакаше. Тръгна напред, хванал дръжката на късата си брадва. Нямаше добър изглед оттук. Близкият рид…

   Някаква тъмна маса изскочи от храсталаците. Нямаше време дори да вдигне оръжието си. Едва успя да скочи назад. Каквото и да идваше обаче, слава на боговете, не го подгони.

   -Бягай в къщи! – Обърна се за момент, колкото да се убеди, че мъникът го е послушал. Дори не можа да му види гърба, зверчето беше побягнали преди той да каже и дума.

   Чак когато се обърна успя да осъзнае по-добре ситуацията. Тъмната маса всъщност бяха двама мъже, вкопчили се един в друг. И двамата носеха брони каквито никога не беше виждал и лицето на единия беше закрито от черна, демонична маска. Непознатите се изтърколиха до водите на локвата, в която той самият беше паднал. Онзи с маската беше отгоре. Мъжът с откритото лице заби колене в гърба на яхналия го противник. Маскираният обаче не трепна.

   Беше видял доста смърт в живота си, но това не можа да му помогне да удържи мехура си. Маскираният заби ножа си право в лицето на другия мъж. Веднъж, дваж, три пъти – отново и отново, докато онзи не престана да се мята. Лицето му беше някаква кървава пихтия.

   След като звуците от боя затихнаха, в гората се настани истинска тишина. Той не смееше да мръдне. Маскираният дишаше тежко. Цялото му тяло се повдигаше и спускаше ритмично. Облечените в метал ръце на победителя задращеха по нашийника на маската му. Чу се някакво съскане. Веднага след това се разнесе звука на хрипливо, накъсано дишане.

   Сега беше моментът да бяга. Понечи да стане, но едната му ръка беше потънала в тинята. Наложи се да отмести очи от маскирания, за да стане на крака. Чу как онзи се размърда зад гърба му и преглътна тежко. Имаше чувството, че сърцето му ще избяга от това място, с или без тялото му.

   Обърна се бавно. Май за втори път се подмокряше, но не можеше да усети нищо, освен острието, поставено на врата му. Сякаш животът му изтичаше през хладната стомана. Искаше само да си тръгне…

   -Не мога да те пусна току-така, старче. – Задави се със страха си. Как можеше този звяр да звучи толкова човешки? – Доста видя.

   Не беше мъж. Маската на войника лежеше до нея. Жена бе – макар и по-висока от него. Имаше лъскава кестенява грива и ангелски черти. Очите ѝ обаче не бяха на ангел. Нямаше нищо човешко у тях. Жената гледаше през него, без да го забелязва, сякаш той беше буболечка. Пъстрият ирис на лявото ѝ око беше като кама, забита в него.

   Последното, което помисли преди юмрукът ѝ да се разбие в черепа му беше, че не е възможно такъв глас да е носен от демонско лице.

Авторски съвети/самореклама: За картите и причинно-следствената връзка.

Привет! Днес ще поговоря накратко за карти и изграждане на света. Отново е самореклама, защото ще използвам за пример картата от последния ми "труд": "Забравеното княжество". Виждате ли? Реклама и полезни съвети в едно.

Ако сте дошли само за картата, можете да спрете дотук.

Препоръчвам  да уголемите изображението, ако ви е интересно.

Такааа... Както виждате в картата горе, става въпрос за много любопитен регион. Това, всъщност беше първото нещо, което изработих за романа. Всички особености на десетината "страни", които виждате тук са базирани първо на географията - само с нея и със сюжета работех, докато изграждах тази част от света. Какво мога да посъветвам в тази връзка? Е, да започнем разбивката. Обещавам да е кратка.

1. Мотивирана география - Първо и най-важно, не е напълно задължително картата ви/светът, който изграждате да е географски издържан и съответстващ на условията на Земята. Важно е обаче да можете да видите картата си и да кажете: "Да, това е така, защото Х/Y". Не региони, покрити със сняг на същата географска ширина като пустини без никакво обяснение. (да, вас гледам, онлайн игри) Това важи за почти всичко, което правите - знайте какво става и защо става така. Не е нужно да го казвате на читателите си, но идеята, дори и малко мътна, трябва да е в главата ви през повечето време.

В случая: Регионът, който виждате представлява долина, напълно обградена от непрекосими планини. От геологическа гледна точка, това би трябвало да е невъзможно. Формата на релефа обаче е обяснена с поредица от катастрофални събития, случили се преди хилядолетия на планетата. По същия начин всичко, от сладостта на "морето" до каньоните има обяснение, поне в главата ми. Може да не е издържано от географска гледна точка, но знам защо е така, нищо не е направено на принципа "защото така".

2. Малките детайли - Ако сте един от онези 5-6 човека, които са виждали картата ми за "Жертвата" - детайли липсват. До голяма степен това е напълно моя вина, макар че отделям и някакво значение на сравнително малкия мащаб. Най-очебийна е пълната липса на реки. Да, земята, която описвам няма големи реки на територията си. (вземете Британските острови за пример) Няма и малки гори - само две гигантски зелени петна. Няма, няма, няма... Може да искате да се концентрирате на големите детайли. Това не е извинение обаче да не бъде придаден малко живот на творението ви, било то карта или цялостна история. Малките детайли придават достоверност и пъстрота на всяко нещо.

В случая: Ами, този път имам реки. Мога да посоча и многото обозначени градове, владетели и херцогства, които никога не играят ключова роля в историята. Друг любопитен детайл е изменчивостта на името на двете големи реки според земите, през които текат.

3. Всичко е свързано - и това съвсем не е маловажно. Географията на едно място веднага повлиява на всичко останало. Поначало мислех в тази част на света да се говори едно и също. После прегледах пак картата... Не става. Много често автори забравят да обвържат различните аспекти от творбата си. Езика, географията, икономиката, културата и политиката - тези неща работят заедно. Никога не забравяйте това, когато работите върху нещо. Съюзници през половината свят? Ще има или културни или политически причини. Различни езици, разделени от постоянно меняща се граница? Без съмнение е базирано на различия, дълбоко залегнали в естеството на етносите, говорещи даден език. Ако внимавате за тези детайли си правите огромна услуга. Макар че нямам нищо против универсалния език, ширещ се в много фантастични светове или против културната хомогенност, пренебрегваща географските реалности, когато видиш някой, отделил усилия да избегне тези проблеми, това е радващо. Още повече ако е успял да ги вплете някак в голямата картина на историята си.

В случая: Споменах езика, нали? Всъщност, този език се оказва немаловажен сюжетен елемент. Допълнително, между различните райони на картата има сериозни различия, произлизащи първо от местоположението им - от напълно различна ценностна система в Гвендлан през социален баланс в ниските херцогства Мерва, Герана и Тион до относително дребни неща като архитектурния стил на Нортембра. Различията в един елемент избиват другаде.

В заключение? Един фантастичен (и не само...) свят може да се сравни с черга. Втъканата на едно място нишка несъмнено ще доведе до смяна на шарката - и няма да е красиво, ако тъкачът просто е ползвал напълно произволни цветове и материали от запасите си.

Завръщане към блогуването... май?

Привет, привет.

Трябва да призная, че позарязах блога. Причината е, че... работа. Кофти извинение, когато блогът ти е, един вид, също част от работата - или поне така си мисля.

Пиша "завръщане към блогуването", но не мога да направя никакви обещания. Нещото, което мога да направя, обаче, е обявление. Причината? Безочлива самореклама, какво иначе.

Продължението на "Жертвата" е готово.

Pics or it didn't... oh... well.

Да, не е точно новина, която маси хора са чакали с нетърпение, ако имаме предвид факта, че "Жертвата" май още не е по пазарите и читателите могат да се броят на пръстите на ръцете... е, вероятно и на краката ми. За мен обаче си е новина.

Името на продължението е "Забравеното княжество", за момента. Поначало щеше да е "царство", само че наименованието не се връзваше. Мъникът, вече три дни стар, е с шест страници под идеалния размер от 666 (в MS Word) и тежи 345 653 думи. Това го прави малко по-обемен от предшественика му.

Какво можете да очаквате? Мога да гарантирам присъствието на добрите стари главни главни действащи лица, с една очевидна липса... Или не? Гледните точки са с една повече, но въпросната е съвсем кратка. Обещавам, че за в бъдеще ще влезем в главите и на други интересни хора. Като говорим за интересни хора - за разлика от "Жертвата", "Забравеното княжество" е фокусирано много по-малко на разходки из пустошта и запознанства с нови култури, което дава шанса на нашие Рори и Ана да се срещнат с много интересни герои - в това число многовековен юстицар, златокож гигант и двама близнаци, които въобще не разиграват Двойната Лотхен... е, ако имаше повече пробивни рани...

Какво друго? Не бива да изпуснем важния детайл, че действието се развива приблизително шестнадесет години след "Жертвата". Изглежда нещата не се развиват толкова бързо, колкото очаквахме. Защо ли?

За любителите на ужасната ми поезия: ИМА ПОВЕЧЕ. Ушите ви ще прокървят от песните само докато ги четете. Гарантирам. От шест са скочили към десет. Предвид характера на две от тях е напълно възможно да получите и изпълнение, стига да искате да избиете съседите си. Сериозно. Класифицираха ги онзи ден от МВР като психологически оръжия. Чакам да подпиша договор с Министерството на отбраната. На САЩ, разбира се.

Какви са темите на романа, сега когато мога да ви дам обзор над него? Когато погледна назад - никой не получава това, което иска. Някои хора се опитват да си живеят нормално, да намерят любовта и приятелство... Не. Няма да стане, изглежда. Простете ми, хора. Обречени сте да пиша за вас, какво да се прави. Политическа интрига - това е важна част от романа, идваща на мястото на голяма част от странстването в първата част. Харесвахте героите преди? Не приемайте, че тези години не са ги променили. Може би дори драстично. Саможертва, борба по принуда в името на чуди каузи и относително висока смъртност - за това се пригответе, когато отваряте "Забравеното княжество". Не става въпрос за роман на господин Мартин, но главните герои тук нямат дебели сюжетни брони. Също нямат морални брони. Няма рицари в бяло, когато залозите са такива.

Но, какво приказвам напразно? Да пускаме пролога?

Като допълнителна инициатива - първите три човека, които ми пратя съобщение - e-mail или по социалните мрежи, Facebook или Goodreads - с няколко кратки думи, казващи, в общи линии, как свършва миналата книга (не мога да си позволя да пратя "spoiler"-и на някой, който не е чел миналата част) ще получат ранни електронни читателски копия. Но това съобщение ще го има и в поста ми за пролога, по-отгоре. Все пак, няма гаранция, че някой ще чете чак дотук безобразните ми рекламни словоизлияния, нали?

Прологът - утре. По-следващият пост? Нямам гаранции, уви.

До нови срещи, приятели!