Авторски съвети: Водене на бележки по книга - и как да не водим книга по бележки

Привет!

Проклятия... Последният ми пост в тази секция е от октомври. Лошо-лошо. И нямам право на никакви извинения.

Хайде да се извиня по най-добрия начин, за който се сещам и просто да позапълня тази празнина от три месеца, мхм?

Та, бележките. Чудесните, прекрасните, светите бележки. Нещото, което спасява световете на авторите дори и след ненавременната им смърт - само вижте какво направи Сандерсън с "Колелото на времето", което пое след кончината на Джордан. Замислете се и какво (много вероятно) някой друг автор ще стори с "Песен за огън и лед", когато и Мартин ритне камбаната. Това нямаше да е възможно без бележки. Самите светове, описвани от Джордан и Мартин щяха да са невъзможни, с огромния си размах. Към тази група "невъзможно без бележки" се присъединяват смело все повече и повече автори. Фентъзито е жанр с размах, който е удобен за писане на епоси. И при такъв огромен размер, естествено е, че ще трябва да си напишете бележки, нали? Само че как да го направите най-добре? И как да развиете една история естествено, когато самото ѝ зачеване е обвързано с план с размера на сложен инженерен проект?

Началото е идея. В зачеването си много истории са базирани на единична история, образ или дори само на впечатление. Никой не бива да сяда зад клавиатурата с идеята - "Сега ще напиша книга. Началото само ще ми дойде, дай да планирам останалото." Не слагайте коня пред каруцата. С други думи, убедете се, че искате да пишете нещо, преди да седнете да го планирате. Напишете си първите две-три глави. Звучи ли това добре в главата ви? Знаете ли как ще се развие нататък? Има ли живец, така да се каже? Ако да, това е добро време да седнете и да напишете бележките си. Ако не, премислете пак дали искате да продължите точно тази история.

Преливане. Бележките не са роман. И скелет на роман не са. Те са помагало за работа. Колкото и да са хубави, не можете да ги използвате наместо истинско сюжетно развитие. А можете и да се "напишете в ъгъла" и да се окажете заклещен заради прекалено детайли. Вижте последните две точки от последните ми съвети за по-подробното ми мнение по въпроса.

Свят преди герои. Светът, в който се развива действието обикновено е малко по-важен от героите в него. Причината е спецификата на жанра. Ако пишете "градско" фентъзи или такова, развиващо се на Земята, можете да не обръщате толкова внимание. Ако ли не - първо измислете игралното поле и правилата му, преди да сложите героите си на него. Светът е сцена, на която всички са актьори. Без сцена героите ви никога няма да почнат да играят както трябва. Ранното планиране на света предотвратява един куп проблеми - от липса на консистенция през множество нелогични детайли до просто загубване в една чужда среда - не просто за читателите, а за самите вас. Ако някога попаднете в част от света си и си нямате абсолютно никаква представа какво, аджеба, се случва тук, значи нещо не е наред.

От друга страна, не забравяйте, че хубавата сцена не прави добра история. Отделете толкова време на света, колкото е нужно, за да дадете основи на историята. Няма проблем, ако знаете само най-общите детайли за онази страна от другия край на планината, която читателят никога няма да види. Изпадането в прекалено дребни детайли ненужно утежнява подготовката за труда ви.

Ах, тези символи. Нещо, с което не бива да прекалявате е символиката. Не сте Пейо Яворов и не пишете поезия. В бележките си може да имате стотици детайли, които отчаяно искате да наблегнете някак на читателя, без обаче да пишете ненужна експозиция. Героинята ви е мъдра. Нека я кръстим София, става ли? Освен това е невинна. Нека отглежда гълъби, може би? А също така е предопределена за невяста на някое божество. Нека я озарим със слънчев лъч... Не. Моля ви, недейте. След един етап символиката ще остане недооценена от читателите и ще прилича просто на купчина ненужни детайли. Още по-лошото е когато осакатите историята на някой герой, за да я натъпчете със символи, които изтъкват неговата важност и характер. Замислете се за реалността ни и за това как много неща в нея въобще не са това, което изглеждат.

От друга страна, малко символика е добре дошла. Важното е да има баланс във всичко.

Да напишем ли профил на героите си? И да, и не. Ако сте способни да не се придържате стриктно към профила, който напишете, да, направете го. Но ако сте убедени, че ще работите по него, ако го видите черно на бяло, зарежете тази идея. Героите ви би трябвало да са живи същества, а не низове от някакви глифове, разхождащи се по бяла целулозна субстанция. Идеята зад профилите на героите, поне за мен, е да си дадете по-добра идея за собствените си творения, не за да знаете как да ги насочвате из нишката на историята, която сте написали.

За всяка случка трябва да има план. Абсолютно не.  Голяма част от събитията в живота на всеки един човек са спонтанни. Най-важните от тях навярно са планирани или поне си заслужава да са планирани. Но голяма част от нещата, които ни се случват си струват само защото са спонтанни. Запазете тази спонтанност поне в част от творенията си. И най-добрата симулирана спонтанност не е толкова добра, колкото нещо, хрумнало ви на момента.

От друга страна, редактирайте тези моменти хрумвания след като моментът отмине. Наистина е добра идея. Много от моментните идеи могат да бъдат лесно подобрени. Някои от тях пък са напълно непотребни. Бъдете сигурни, че ако искате да изградите историята си на някоя моментна хрумка, тази хрумка е наистина добра.

Кои неща си заслужават? Кое мога да забравя? Ами, ето ви го отговора. Искате бележки за нещата, които можете да забравите. Детайлите. Онзи брилянтен диалог, който ви хрумна, докато закусвахте. За нещата, които още не сте написали. За подробностите около света, който описвате. Не мисля, че бележки са нужни за развитието на историята или за характера на героите ви. Това е вашият свят, вашата история, вашите герои. Освен ако няма риск да я зарежете за голямо време, няма смисъл да правите бележки за основните неща.

След-бележки? Ето нещо любопитно - понякога не е зле да напишете бележката за нещо след като сте го написали в книгата си. Причината е, че така ще имате документ, ясно показващ намерението ви в момента на писане и мисловния процес, който е минавал през главата ви по онова време. За да можете да му се смеете в последствие... Или да се изумите колко сте гениални, когато си припомняте как точно сте завъртели онази сложна интрига.

Технически... Това не е за воденето на бележки, а за чисто практическите детайли около воденето им. Няколко съвета:

1. Дори и да пишете на ръка, дръжте бележките си в редактируем дигитален формат. Причината? Лесно търсене. Когато имате епос с размерите на, да речем, "Малазанска книга на мъртвите", бележките ви ще са десетки страници, поне. Не искате да ровите из този материал на ръка.
2. Секции. Чисто практически, ако четете за някое кралство, да речем, е лесно просто да продължите четенето и да видите за историята му, магията и селищата в него. После следващото кралство. След това секция за героите, и т.н. Улеснява и ускорява четенето.
3. Правилно форматиране. Можете да пишете граматически неправилно, с ужасен синтаксис и неразбираеми съкращения. Но трябва на вас да ви е лесно да го четете. - и едрия шрифт, широките маргини и правилно използваните листи, удебелявания и накланяния улесняват четенето.
4. Коментари. Поне ако ползвате кой да е професионален текстообработващ пакет. Коментарите са лесна опция да вкарате бележка в бележката. Можете да ги ползвате и в основния текст! Така можете да свържете лесно някоя бележка със съответния елемент, за който тя се отнася, да нанесете временни редакции и уточнения. Особено често използвайте коментари ако редактирате чужди текстове.
5. Wiki. Ако сте добре запознати с технологиите и имате... страшно много... свободно време, едно уики може да ви улесни изключително живота. Да не говорим, че когато книгата ви е издадена, читателите ще ви обожават заради хвърления труд.

Разбира се, ако сте възрастен автор на бестселъри, особено с нестабилно здраве, наднормено тегло или друга причина да всявате страх в сърцата на феновете си, пренебрегнете напълно тези съвети. Описвайте всичко. Или пишете като вятъра.

Това беше всичко, приятели. Постарах се да съм интересен доколкото мога, но мисля, че следващите теми, които не са толкова технически, ще са по-забавни за всички нас.

       1      Редакция и качествен контрол

       2      Героите ли движат историята? Или обратното?

 

И, на раздяла, ви оставям с това видео, което ни напомня защо трябва да пазим бележки за световете си... и да пишем като вятъра.

 

 

Нова година 2014-та! С бонус новини

Изображението е безочливо откраднато оттук.

Падна лист от календара… Или по-скоро, целият календар падна. И е време да погледнем на годината – как беше досега и какво очакваме занапред.

Литературен фронт? Персонален триумф и българщина. Имаше едно лошо попадение, с „Междусъния“, но, като цяло, българските книги ме заляха в края на годината. Засега съм преборил само две, но на хоризонта ми е хорър сборника на Бранимир Събев, славянските хроники на Коста Сивов и „За спасяването на света“ от Човешката. Само че, както и през изминалата година, прогнозирам проблема твърде много книги – твърде малко време. С тези трите каталогът ми за книги за четене нараства на повече, отколкото мога да изчета за месец, при това ако нямам университетски задължения. Вероятно ще се отнеса в четене чааак през пролетната ваканция.

Извън българските книги? Мех. Трябва да поставя „Слепоглед“ и „Отъмщението на Монца“ наравно, но жанровете им са много различни. Знам, че когато имам време, обезателно трябва да задълбая в Абъркромби. Като изключим тези две светли звездици обаче, нищо не можа да ми задържи вниманието. От феновете на Сандерсън съм, но „Ритматистът“ просто не е моята книга. За „Стоманеното сърце“ пък да не говорим. Признавам пълна предубеденост по посока всяко „градско“ фентъзи. Надявах се на продължение на „Летописи на светлината на бурята“, не на това.

Няма новини за „Ветровете на зимата“ от Мартин, „Колелото на времето“ се завъртя и приключи… за този цикъл, а Сандерсън още не е публикувал продължението на книгата ми на 2012-та. Поне ще има какво да чета от него тази година.

Игрален фронт? Ами… Добре, но в сравнение с миналата година, издиша. Най-доволен съм не от новите игри, а от ескпанжъни за старите. Поредицата от DLC-та на Crusader Kings 2 и новият X-COM: Enemy Within ме радват повече от новите предложения. Извън това, Rome 2 беше звучен провал, Bioshock Infinite бе белязана от посредственост във всичко освен графиката и историята, Shadowrun Returns предложи по-малко, отколкото всеки се бе надявал. Светъл декемврийски лъч се появи наскоро под формата на Heartstone, но ревю за безплатната игра с карти на Близард, която може би някой ден ще излезе в отворена бета… ще дойде скоро. Ако изключим това, изиграх веднъж Metro: Last Light и се позабавлявах замалко с Airland battle: Air assault. И толкова. Не съм играл по-известните предложения в жанра, които попадат на върховете на много класации, Brothers: Tale of Two Sons и Papers, Please, затова не мога да коментирам тези приятно звучащи и изглеждащи инди заглавия. Басирам се, че си струват. Уви, нямам нито времето, нито желанието, нито парите да играя всичко, което ми се стори интересно.

Какво очаквам за тази година… Ами, нищо, да ви кажа честно. Battlefront остава заглавие за 2015-та. Watchdogs беше избутана назад и се надявам да е за добро, но нямам невероятно високи очаквания за нея. Kickstater игрите, които наблюдавам, Torment и Project Eternity нямат сериозни раздвижвания и може и да излязат тази година, но по-вероятно не. 

Филми? Да уважим и това изкуство, като кажем, че съм напълно незапознат. Редовните блокбсътъри миналата година си свършиха работата и ме забавляваха, без да останат изключително запомнящи се. Харесах повече първия „Хобит“ от „Пущинака на Смог", а наскоро ми попадна псевдо-документалният "Докладът Европа", който беше интересно предложение.

В личен план беше невероятна година и ще се опитам да я повторя. Вторият път няма да е толкова ново и уникално, но пък опитът означава шансове за едно по-добро представяне.

Планирам най-сетне да си седна на Д-то и да приключа продължението на „Жертвата“. Делят ме буквално две седмици здрава работа, макар че университетът ми се бърка с желанието за работа. Но ще трябва да се преглътне. Във връзка с първата книга от поредицата: може и да се появи скоро по пазарите, нямам новини. Когато и да излезе, ще опитам да направя представяне през пролетта, а през лятото, ако се намери къде да ги правя тези представяния, може и да пообиколя из страната.

И сега новините. Ами, то те не са лични… Накратко, Човешката библиотека организират писателска работилница. При честотата на подобни събития в България – да се чете веднъж-дваж в годината – това е добра оферта за всеки заинтересован, който може да си позволи, физически и финансово, да отиде на тази работилница.

Мястото е Велинград, времето е 01-04 февруари. 208 лева за престой пълен пансион в тризвезден балнеолечебен (СПА) хотел. Предлага се и нежно-инвазивна редакция на ваш текст с размер до 18 000 знака. (не думи!) Ако не бях на няколко хиляди километра оттам, щях да присъствам. Иначе обещавам по онова време да пусна едни авторски съвети, за да го ознаменувам. Не че няма да получите други съвети и по-рано де.

Можете да се запишете до 20-ти този месец, така че има седмица и нещо да го премислите.

Детайли за работилницата можете да намерите тук.

И така, до нови срещи в новата година! Не мога да обещая същата честота на активност, защото прекратих откъслеците тук – през фейсбук чисто и просто достигат повече хора, но определено ще се опитам да подобря качеството и може би количеството на материалите, които пускам.

Ревю: Приказка за магьосници, физици и дракон

атанладнакС ацирок със .азъг

И парадът на българските автори продължава с Геновева Детелинова. Но това, че днешната авторка дели народност с Антон Фотев не предполага никакво подобие между романите им. Ни най-малко. Защо? Ако Фотев ми напомня за Абъркромби, Мартин и Хауърд, то Детелинова пише напълно различни истории, по-присъщи на Пратчет... и на Нушич и Хашек. Причината да използвам точно тези имена, а не автори на фентъзи романи е, че "Приказката" е написана в жанра на комедийното фентъзи, в който, уви, съм запознат само с магьосника Пратчет - пък и не съм от хората, които обичат безрезервно историите му. Какво значи това мое незнание за ревюто, което ще последва... Ами, да видим.

От перото до печатницата

Накратко, "Приказката" е преминала една кратка епопея от замислянето си до печата. Първата част от романа е разказът "Драконът и портокаловия сок" на същата авторка. Всъщност, настоящата книга се явява продължение на онази история. Не се притеснявайте, разказът си е включен, а можете и да го намерите и из дебрите на интернет, на повече от едно място, ако не ви се чете в книжен формат. След това историята на разказа, иначе завършена, е използвана като въведение в света, описван от авторката. Поне две редакции и пет години по-късно, (разказът е от 2009-та) под шапката на MBG Books, излиза настоящият роман. Дали това е помогнало или не на историята? Единственият начин да стигнете до отговора е да прочетете сами романа.

Свят Светове

Историята на "Приказката" се развива в мултивселена с множество светове. В нея има светове всякакви - нашия си, свят на боговете, свят на дракони и магьосници (и физици, моля ви, да не забравяме!) и свят на ръба на разпада. Дали има и свят на леко замръзналите сосове за салати? Не се знае, но аз бих спекулирал, че има - защо не? Та, тези светове са свързани с портали, макар че някой може и просто да се телепортира между тях, ако му се рискува. А има и трета опция - Бюрото за междупространствено прехвърляне, страшната вогонска бюрократическа империя, движена от (вероятно) еднокрака омнипотентна леличка. Но с нея не искате да имате нищо общо. А ако имате желание все пак да си минете по реда - марш за формуляр номер 1672, да установим какъв сте на цвят!

История!

И кои са нашите герои, в тази заплетена мултивселена?  Ами, "...красив, висок / зеленоок и с много хубав тен," магьосник и стихоплетец на име Владимир (Влад) и неговият не-дарен баща и малко ясновидец Александър. Също така няколко вещици, дракон, змей (моля, да не се бъркат!), драконоложка, зъл магьосник, шефа на магоьосниците - по съвместимост мащеха на Влад, склеротични сфинскове, малко бебе, превръщащо почти всички присъстващи в любвеобилни бавачки, автора на романа... А, да. Авторът на романа, мъжки род, единствено число. Едуард Левонян. Усещате сигурно накъде бие историята, щом споменах това. Накратко, в основния свят на историята, светът на драконите и магьосниците, настава бъркотия и нищо неподозиращият Еди изглежда е единственият, който може да я оправи. Но не я поправя, защото по начало всичко е наред. Май. Помежду другото се набъркват толкова много странични сюжетни нишки, че ще ми трябват две ревюта, за да разкажа и половината.

Дълго мислех, че "Приказката" няма да следва стандартния тритактов сюжетен модел от завръзка-кулминация-развръзка. Обаче се залъгвах - под цялата веселост на историята, тя си остава сравнително проста. Много от страничните сюжетни линии си остават такива - странични, без да засягат с нищо значително главната история. Обрати в сюжета има, но ще си кривя душата, ако твърдя, че по някое време съм бил на ръба на леглото си, докато четях. Или пък че самите обрати бяха перфектно изпълнени. В историите, описвани от Детелинова, поне за мен, липсва и капчица напрежение, а страничните сюжети са, често, просто дребни пасажи...

Хихикане през зъби.

...Но пък са забавни. Може да се оплаквам  колкото си ща за стандартния сюжет, но той в случая не е важният. Хуморът е на първо място. Само дето аз не съм правилният потребител на Детлиновият хумор в писмена форма. Уви, придобил съм гага, забита в земята и "Приказката" успя да изтръгне от мен само една усмивка. А не е като да съм роден с такваз неспособност да виждам комичното. Смял съм се с глас при четенето на Нушич. Не знам каква е причината зад това, но предричам, че хуморът на "Приказката" няма да накара всекиго да се смее. Което е жалко, защото, поне според мен, това е целта на книгата.

Това обаче не пречи да се възхитя на лекия стил на авторката. Действието подскача бързо и приятно между множество различни герои. Това е една от малкото книги, която можете да разтворите по средата и пак да се насладите напълно на почти всеки от прочетените пасажи, без да имате и бъкел идея за какво точно става въпрос.

Пратчетовост?

Хм, не. Не съвсем. Тери Пратчет се е прославил със злободневност и на моменти много тънка социална критика. Тук критика и злободневност много-много няма. Комедия? Да, разбира се. Но повечето послания на романа са очевидни и съвсем нарядко разпръснати. То това не е точно лошо, но определено трябва да четете, имайки едно на ум, ако очаквате нов свят на Диска. Пратчет е един-единствен. Геновева Детелинова нито трябва, нито може да го копира. Не го очаквайте от нея - очаквайте една книжка, по-лека и весела от творенията на офицера на Британската империя.

"Приказката" работи най-добре като една пародия на епичното фентъзи, което се взема, както често правя и аз самият, така на сериозно, че сякаш има запек. Като идолопклонник на епичното фентъзи, не можах да не оценя заигравките с клишетата. Само че не видях и с тях да е направено нещо изключително ново. Те просто са там. Като вътрешни шеги за посветените. В тази връзка, и аз бих се зарадвал да видя продължението на "Космосът да ти е на помощ, Александър", но 90% от читателите няма да имат ни най-малка представа за какво става въпрос и пак толкова няма да проверят. На места "Приказката" ми прилича на апокриф, предназначен за посветените, а това не е нещо хубаво.

Текст и музика... пардон, редкация и корици.

Нямам забележки. Редакторите са не един, а двама - и то двама от най-прославените, и очевидно си разбират от работата. В книгата на очи ми се наби само една грешка и тя е вероятно печатна. Оформлението е прекрасно, както при всички книги на това издателство, а корицата е особено идейна.

Зума има тежката дума.

Надявам се, че от ревюто личи, че имам смесени чувства. От една страна, усещам, че не съм правилният читател за тази книга. От друга, не мога, поне от чувство за колегиалност, да не я "покрия". Пък и не всяка книга ще има само "правилни" читатели. 

Та, що е то, "Приказка за магьосници, физици и дракон"? Едно бодро и ново приключение в света на комедииното фентъзи. С история, която може и да не е уникална, но пък е приятно разказана. Сега ще сторя нещо нередно и ще сравня "Приказката" с храна. Този роман е като свежа салата за ума. Приятно и леко, незатормозяващо... И, ако не сте фен на салатите, напълно забравимо. Поне за мен, произведението на Детелинова губи сравнението с малкото други салати, които съм ял. Споменах ли Нушич? Защото пак ще го направя... Докато си спомням живо сръбската картофена салата, българската шопска, уви, вече изветрява в паметта ми.

А пък и аз си падам по мръвките. Та, кому бих препоръчал тази книга? На всеки, който обича салатите, сиреч комедията, като литературен жанр. С уговорката - не очаквайте Пратчет. Не очаквайте Нушич. Четете с отворен ум и отворени сърца. Може би тогава "Приказката за магьосници, физици и дракон" ще успее да ги стопли. Знам, че моето остана студено.

Ревю: Разторг

Кимерски хроники на славянски

Я! Ревю на книга. 'Ма тя пак българска. Ужас. След студения душ, с който облях "Междусъния", със сигурност "Разторг" ще ме разочарова, нали?

 Да, да, ама не.

 Малко предистория

С Антон Фотев сме колеги по конкурс. Заедно с него излязохме като "лауреати" от Конкурса за българско фентъзи на Човешката библиотека, MBG Books и Сборище на трубадури. Това ме прави предубеден, разбира се. Но от предубеждения няма нужда. В конкурса е имало над 150 романа, от поне сто автора, от които са избрани само три. Много от тези книги са произведения на дългогодишен труд от страна на талантливи наши сънародници. Други пък са написани в рамките на месец, специално за конкурса. Книги всякакви, и само три победители.

Жанра на "Разторг" е фентъзи "меч и магия", сродено много близо с епичното фентъзи. Тонът е... възрастен. С онази странна отсянка, която носи тази дума. Романът е една от малкото книги, които бих препоръчал на деца само с родителска преценка не защото е сложен, а защото може да притесни и отблъсне не един малчуган, недоузрял за бруталната честност на господин Фотев.

Свят като от приказките

"Разторг" почива здраво на дълбоките славянски корени. Според мен е малко пристрастно да твърдим, че славянската митология е най-дълбока и сложна на света - а съм чувал доста подобни хвалби. Но дали е наравно с най-известните световни митологии? Определено да. В света на романа са намесени Перун, Чернобог, Жарило, таласъми, колдуни... Човекът е чел и използвал щедро. В същото време в историята се появяват и елфи и джуджета, ама не съвсем като онези, които познаваме от Толкин и компания. А пък точно зад хоризонта съществуват земи, чиито звучене ми напомня за други митологии.

Интересна подробност е, че това е свят, където Земята съществува. И, спокойно, нищо особено не разкривам, това можете да го видите отзад, в речника. Накратко, хората са пратили космически кораб в безкрая и той е попаднал на много подобна на нашата планета. Последвал е, очевидно, технологически упадък в новата колония, поява на магията и разделяне на различни подраси на хората - от дълголетните, прекрасни до силиконеност елфи, през налетите като канари славяни, до ниските, грозни таласъми. Хвърлете малко генна модификация в смесицата, намесете и боговете от нашата си, земна митология и... ето ни тук.


Юнашка история!
Сюжетът, поне в началото си, напомня донякъде филма "Конан Варварина" от 1982-ра. Нашият герой, Асен (Разторг), е пленен и заробен от войнолюбиво славянско племе и обучен като гладиатор с цената на страдания и глад. Авторът не се притеснява да е графичен и подробен в описанията на тези трудности. Само че, за разлика от героя на бат Арни, Разторг е истинска личност, а не просто купчина мускули и когато, неизбежно, идва моментът на освобождаването му, това причинява вътрешни терзания и период на болезнена адаптация, през която той навярно никога няма напълно да премине.

Няма да разкривам повече детайли, но да кажем, че по-нататък книгата продължава с приказно-юнашкия тон. Свидетели сме на юнашки надбягвания, състезания за ръката на княжеска щерка и на избивания на цели полкове таласъми само с цената на... Абе, всъщност, с цената на почти умиране на двамата спътници на нашия герой.

А споменах ли, че половината повествование се води от името на Горян Мъката, "господарят" на Разторг? Горян е безскрупулен младеж с малко садистични наклонности, който няма да се спре пред абсолютно нищо в името на властта. Защо я иска - и той не знае точно. Горян има дупка в гърдите си и се опитва да я запълни с власт. Как я е придобил тази дупка, не разбрах точно, което е една от двете ми критики към романа. Никога не разбрах какво е направило от Горян това, което е. Освен ако не е клинична липса на емпатия... Но пък защо, не виждам, когато той всъщност се открива... веднъж. Но, после... Абе, заплетена работа. Прочетете и ще разберете.

Екшън!
Стилът на книгата е бърз, на моменти до задъханост, което е добро в този поджанр на фентъзито. Няма ги богатите описания на други автори, тук важно е действието. Битките са много и, за разлика от други детайли, особено подробни, до степен, в която някой може да се обърка от подробността. Личи си, че Фотев има някакъв практически опит в боя.

Образите са естествени и, в някои случаи, сложни и дълбоки. Други са прости, защото самите хора зад тях са движени от обикновени, разбираеми неща, от кръвожадност до желание за добротворство.

Езикът е подходящо архаичен и, дори и да е имало модернизми, не са ми се набили на очи, което е хубаво.

Критика?
Ами как! Познаваме се, ако сте чели кое да е мое ревю. Първото е детайлът с Горян. Може и да е само заради мен, но седемгодишния (в началото на историята) психопат и братоубиец ме тормози. "Дупката" в гърдите му е там още на тази крехка възраст, което е плашещо за моята крехка, нежна душа (ха-ха). Но не живея в неговия брутален свят - и благодаря на всичко за това - и това извинява тази подробност.

Друго? Няма грозни жени. Както в Холивуд. То авторът си го е написал в пряк текст отпред. Жената е на пиедестал за Фотев. Всичките му героини са лъвици, красиви като сълза или и двете едновременно. Не казвам, че не могат да са сложни образи, но определено са идеализирани.

Трето? Няма. Има няколко бели кахъра като честото присъствие на възклицателни изречения и култовото име княз Юмрук, (прякор, за щастие) което предизвика усмивка на лицето ми, когато го видях за пръв път, но това са детайли.

И, последно, страшното начало. Книгата въобще не е толкова тъмна и кървава, колкото първите тридесет страници ще ви накарат да вярвате. Не знам дали това е добро или лошо, но го сложих в секцията с критиката, защото ще отблъсне някои читатели. А пък може да привлече някой, който после да остане разочарован. Ако отрежем тези страници, книгата е напълно приемлива и за малки читатели. С тях, историята е за пораснали, дали на ум и възприятия или, чисто механично, на години.

Оформление
Корицата е прекрасна, хартията и шрифтът са добри, но техническите грешки изобилстват. Речникът на края на книгата е непълен, имаше някои липсващи букви и препинателни знаци в моята версия на романа. Дали това е заради печатницата или грешка от авторска/редакторска страна, не мога да кажа.

Като за финал
Ами, българско фентъзи. По кратка моя преценка, нарежда се точно до Теллалов. В голямата картина на нещата се цели към модерни "класици" на меча и магията като Абъркромби. Много ми напомня точно на него, ако Абъркромби беше още по-изчистен и графичен. В детайлите на света има сходства с добрите книги от цикъла Даркоувър на Марион Зимър Брадли.

Кому бих препоръчал тази книга? Всеки над дванадесет със силен стомах и копнеж по времената на дивните юнаци, пищните красавици, могъщите магове и още по-дивните девици-воини. Може да не е вашата книга, ако обичате историята да е бавна и подробна, но, стига да можете да понесете тъмните краски, няма да сгрешите, залагайки на Фотев. Аз знам, че чакам с нетърпение следващата история в този свят на автора. Една нова доза приключения няма да ми дойде зле.

Ако искате да видите едно по-положително настроено (обичам да чопля подробности...) и независимо ревю, засега има само още едно в дебрите на интернет: Сборище на трубадури - гост ревю.

Ревю: Зимен панаир на книгата 2013

Автор, издател, автор, издател, автор...

Време е да се повторим с нестандартните ревюта - време е да поговорим за панаира на книгата.

Това ще е субектвино ревю, по ред причини. Първо, бях зад и около щанд през почти цялото си време на панаира. Второ, не съм фен на езотериката и нямам пристрастия към руската литература - първото беше притеснително често търсено, доколкото усетих, а второто беше обвързано с московските гости на панаира. Трето и последно, бях на панаира почти изключително в качеството си на автор и гид в света на фентъзито за клиентите на MBG Books.

Панаирът на книгата е едно прекрасно събитие, което заслужава повече внимание от всички четящи и не-четящи хора. Няма значение от кои сте - ако отидете на панаира няма да сгрешите. Ако четете, това е шанс да си сложите ръцете на два сорта книги - от новите, които още ги няма по пазара и от старите, които скоро няма да ги има на пазара. За отстъпката да не говорим. Ако не четете - спокойно! И за вас ще има подходящи занимания. На панаира се продаваха и настолни игри, имаше беседи и забавни предстаяния. И всичко това безплатно. Страхотен вариант за следобедна разходка.

Как мога да отчета този панаир, в сравнение с миналия? По-голям. Доста по-голям. Работната събота беше голяма спънка пред продажбите, не се и съмнявайте. Но броя на щандовете и интереса към тях надминава всички панаири в НДК, на които съм бил свидетел. По-пъстър. Разбира се, че по-пъстър. Очевадно беше колко много усилия някои издателства бяха вложили в щандовете си. Пристрастно отбелязвам страхотната "страноприемница" на MBG и не-съвсем-книжния щанд на Фантасмагория. Издателства като Артлайн и електронната и-книжарница Ozone.bg бяха сторили всичко по силите си, за да накарат посетителите да се чувстват наистина прекрасно.

Кои бяха "големите играчи" на паниара? Длъжен съм да спомена "Изток-Запад" и господин Блажев, който привличаше страшно много хора и не се притесняваше да препоръчва книги, дори и когато не са от неговото издателство - не един и двама души се разхождаха наоколо, прератени от баш-Книголандеца. Също Бранимир Събев, българският следовник на Стивън Кинг, разбира се, с неговото колритно присъствие. Хубаво беше и да се срещнеш с Александър Драганов от Националния Клуб по Фентъзи и Хорър. (НКФХ) Пак бяха тук и хората с книгите-игри. Приключение е да си спомниш, наистина.

Още нещо хубаво - не забелязах никъде издателства, които бяха на панаира, за да припечелят на всяка цена. Нямаше ги миналогодишните кошници с книги за по три-четири лева. Може и да ги е имало де, но аз лично не видях. Надали трябва да обяснявам защо крайно ниските цени не са добри нито за конкуренцията, нито за авторите.

Какво не ми хареса? Имаше и такива неща, разбира се. Хората, препратени по нечии чужд съвет много често идваха конкретно за едно или друго издание. Имаше читатели, пристигащи само за една определена книга и нищо друго. Имаше и такива, които полагаха всички усилия да странят от българските автори. Някои подминаваха с много лека ръка фентъзито, но това вече е проблем, специфичен за жанра. Подучх един-два не съвсем приятни коментари по адрес на екипа на MBG и щанда им, което, поне за мен, е нетърпимо. Знам много добре какво усилие са положили - това не са хора, които заслужават нещо по-малко от похвала за представянето си на панаира.

Лично нещо, което не ми хареса - от печатницата, където е отпечатана книгата ми са си оставили ръцете. Но за това по-нататък.

От лична гледна точка: Песните вървяха добре. Разписал съм сигурно около 50 томчета, от които 35 първи том и 15-тина втори. Още може би между 10 и 20 са били продадени сутрините когато не бях на щанда. Въпреки усилията, на екипа на MBG и лично мои, "Разторг" на Антон Фотев не успя да дръпне напред след като автора си тръгна. Големият проблем беше неравната реклама. Каквото и да говорим, Христо Блажев (Книголандия) и Калин Ненов (Човешката) са големи имена и едно рамо от тях изстреля Геновева напред - а и много от личните ѝ приятели наминаха през "страноприемницата". Освен това, беше си единствената комедия на щанда. Пак безспорно, да говориш с автора и да получиш неговия автограф е примамливо за читателя, което изравни отчасти интереса между Песните и Приказките. Но, откакто Антон напусна, без редакторско/авторитетно рамо и без авторова самореклама, Разторг забави много темповете. Драги ми господин юристе - ако четете това отнякъде, не пропускайте, моля, да идете на представяне в някоя книжарница, когато пуснат Разторг в търговската мрежа. Можете само да спечелите.

Контактът с читателите също беше страхотен. Много хора успях да убедя да си вземат Жертвата, още повече убедих просто да дадат шанса на фентъзито с някое от предложенията на издателството. Имаше и такива, които много харесаха разговорите с мен, но решиха да вземат книгата по-късно - и не ги виня, без ревюта и с точно един читател (и автор), до когото да се допитат, книгата ми не е точно позната величина. Един куп, уви, не бяха впечатлени от липсващите ми ораторски умения и си отидоха с празни ръце. Е, нищо. Надявам се, че поне един от хората, с които ще срещнах ще ми върне услугата, като пусне отзиви за Жертвата, дори и да са негативни.

Няма да споменавам колко беше приятно да стоиш въоръжен и брониран в НДК. Снимката ми с меч, чук, шлем и гамбезон може и да не е сложена отгоре на този пост, но без съмнение ще изплува от дълбините на Интернет.

Това е от мен за този панаир. Догодина пак, надяваме се, с Песни за Отвъд: Забравеното княжество. Чакайте постове около Коледа с новини и хубави изненади.

Откъслеци

"

  Май някой го ръгна отдясно. Не бе силно, но при все че крайниците му бяха като направени от желе, не посмя да окаже никаква съпротива. Просто се килна и падна в леглото. Чу смях, хлопване на врата и още по-неудържим смях. Жените бяха невъзможни за разбиране. Докато заспиваше, имаше чувството, че изпуска нещо много важно. Разбра след няколко минути на тих размисъл. Можеше да види раменете ѝ през нощницата.

  Заспа с широка усмивка.

"

Откъслеци

"

От двореца се изливаха тринадесет широки канала, всеки в корито от различен ценен материал. Тези канали бяха във всяка посока и бяха пресечени и разделени от по-малки, радиални корита, на свой ред пресечени от други, съвсем малки канали, които като улици пресичаха града. Савяр-а-дом имаше и булеварди, и алеи, и стотици мостове, но хората ползваха предимно каналите. През нощта целият град беше грейнал в различни светлини. Крайните квартали едва блещукаха, а сърцето на столицата грееше като слънце. Централните канали бяха като гирлянди от пламъци, които свързваха различните части на града помежду си. Беше картина, която можеше да спре дъха на човек, дори и след Гладис-дом и Ехт-дом, и тя не можа да сдържи възклицанията си.

"