Ревю: Зимен панаир на книгата 2013

Автор, издател, автор, издател, автор...

Време е да се повторим с нестандартните ревюта - време е да поговорим за панаира на книгата.

Това ще е субектвино ревю, по ред причини. Първо, бях зад и около щанд през почти цялото си време на панаира. Второ, не съм фен на езотериката и нямам пристрастия към руската литература - първото беше притеснително често търсено, доколкото усетих, а второто беше обвързано с московските гости на панаира. Трето и последно, бях на панаира почти изключително в качеството си на автор и гид в света на фентъзито за клиентите на MBG Books.

Панаирът на книгата е едно прекрасно събитие, което заслужава повече внимание от всички четящи и не-четящи хора. Няма значение от кои сте - ако отидете на панаира няма да сгрешите. Ако четете, това е шанс да си сложите ръцете на два сорта книги - от новите, които още ги няма по пазара и от старите, които скоро няма да ги има на пазара. За отстъпката да не говорим. Ако не четете - спокойно! И за вас ще има подходящи занимания. На панаира се продаваха и настолни игри, имаше беседи и забавни предстаяния. И всичко това безплатно. Страхотен вариант за следобедна разходка.

Как мога да отчета този панаир, в сравнение с миналия? По-голям. Доста по-голям. Работната събота беше голяма спънка пред продажбите, не се и съмнявайте. Но броя на щандовете и интереса към тях надминава всички панаири в НДК, на които съм бил свидетел. По-пъстър. Разбира се, че по-пъстър. Очевадно беше колко много усилия някои издателства бяха вложили в щандовете си. Пристрастно отбелязвам страхотната "страноприемница" на MBG и не-съвсем-книжния щанд на Фантасмагория. Издателства като Артлайн и електронната и-книжарница Ozone.bg бяха сторили всичко по силите си, за да накарат посетителите да се чувстват наистина прекрасно.

Кои бяха "големите играчи" на паниара? Длъжен съм да спомена "Изток-Запад" и господин Блажев, който привличаше страшно много хора и не се притесняваше да препоръчва книги, дори и когато не са от неговото издателство - не един и двама души се разхождаха наоколо, прератени от баш-Книголандеца. Също Бранимир Събев, българският следовник на Стивън Кинг, разбира се, с неговото колритно присъствие. Хубаво беше и да се срещнеш с Александър Драганов от Националния Клуб по Фентъзи и Хорър. (НКФХ) Пак бяха тук и хората с книгите-игри. Приключение е да си спомниш, наистина.

Още нещо хубаво - не забелязах никъде издателства, които бяха на панаира, за да припечелят на всяка цена. Нямаше ги миналогодишните кошници с книги за по три-четири лева. Може и да ги е имало де, но аз лично не видях. Надали трябва да обяснявам защо крайно ниските цени не са добри нито за конкуренцията, нито за авторите.

Какво не ми хареса? Имаше и такива неща, разбира се. Хората, препратени по нечии чужд съвет много често идваха конкретно за едно или друго издание. Имаше читатели, пристигащи само за една определена книга и нищо друго. Имаше и такива, които полагаха всички усилия да странят от българските автори. Някои подминаваха с много лека ръка фентъзито, но това вече е проблем, специфичен за жанра. Подучх един-два не съвсем приятни коментари по адрес на екипа на MBG и щанда им, което, поне за мен, е нетърпимо. Знам много добре какво усилие са положили - това не са хора, които заслужават нещо по-малко от похвала за представянето си на панаира.

Лично нещо, което не ми хареса - от печатницата, където е отпечатана книгата ми са си оставили ръцете. Но за това по-нататък.

От лична гледна точка: Песните вървяха добре. Разписал съм сигурно около 50 томчета, от които 35 първи том и 15-тина втори. Още може би между 10 и 20 са били продадени сутрините когато не бях на щанда. Въпреки усилията, на екипа на MBG и лично мои, "Разторг" на Антон Фотев не успя да дръпне напред след като автора си тръгна. Големият проблем беше неравната реклама. Каквото и да говорим, Христо Блажев (Книголандия) и Калин Ненов (Човешката) са големи имена и едно рамо от тях изстреля Геновева напред - а и много от личните ѝ приятели наминаха през "страноприемницата". Освен това, беше си единствената комедия на щанда. Пак безспорно, да говориш с автора и да получиш неговия автограф е примамливо за читателя, което изравни отчасти интереса между Песните и Приказките. Но, откакто Антон напусна, без редакторско/авторитетно рамо и без авторова самореклама, Разторг забави много темповете. Драги ми господин юристе - ако четете това отнякъде, не пропускайте, моля, да идете на представяне в някоя книжарница, когато пуснат Разторг в търговската мрежа. Можете само да спечелите.

Контактът с читателите също беше страхотен. Много хора успях да убедя да си вземат Жертвата, още повече убедих просто да дадат шанса на фентъзито с някое от предложенията на издателството. Имаше и такива, които много харесаха разговорите с мен, но решиха да вземат книгата по-късно - и не ги виня, без ревюта и с точно един читател (и автор), до когото да се допитат, книгата ми не е точно позната величина. Един куп, уви, не бяха впечатлени от липсващите ми ораторски умения и си отидоха с празни ръце. Е, нищо. Надявам се, че поне един от хората, с които ще срещнах ще ми върне услугата, като пусне отзиви за Жертвата, дори и да са негативни.

Няма да споменавам колко беше приятно да стоиш въоръжен и брониран в НДК. Снимката ми с меч, чук, шлем и гамбезон може и да не е сложена отгоре на този пост, но без съмнение ще изплува от дълбините на Интернет.

Това е от мен за този панаир. Догодина пак, надяваме се, с Песни за Отвъд: Забравеното княжество. Чакайте постове около Коледа с новини и хубави изненади.