Откъслеци

"Без да каже и дума, изповедникът пое оръжието и се приближи до осъдения. Застана пред него и му каза нещо тихо, на което мъжът се усмихна глупаво, през окървавеното си, пречупено от болка лице. После вдигна меча над главата си, с острието надолу, и го заби. Той мина от темето на осъдения до брадичката и остана там. Кръв закапа през раната, а тълпата завика одобрително. Изповедникът отстъпи назад, изтупа окървавените си ръце, и се обърна към втория окован."

Издаване дайджест - месец април

Здравейте, нося ви новости от издателския фронт. Април изглежда е бил напрегнат месец за MBG Books, защото нещата с книгата напредват много добре.

Първо и най-важно, книгата ще излезе на два тома. Ще тръгнат по книжарниците едновременно. За кога - нямам точни данни. Но бях уверен, че е напълно възможно е да е в първата половина на годината.

Второ, кориците са почти готови. Видях ги и двете. Кориците са дело на Олгиерд Колев, (надявам се искрено, че не му бъркам името и че наистина е той) един изключителен илюстратор, който често работи с MBG. Уви, познаваме се само задочно, през издателя. Рисунките са невероятни, разбира се. Бих ги сравнил с творенията на Артлайн, в които се влюбих, когато купих "Пътят на кралете". Разбира се, онези две томчета бяха обвити заедно в кожена подвързия с наистина впечатляващ, старовремски вид. Хм... Това е идея... Но не. Трябва да устоя на желанието да звънна на MBG и да им говоря глупости. Сигурен съм, че ще се справят перфектно и без да ги тормозя. Пък и една подвързия ще качи цената ненужно. Колекционерско издание за третия тираж, а?

Трето, редакцията е на повече от половината и скоро ще се върне към мен, за да прегледам редактирания текст и евентуално да вкарам нови правописни, синтактични, граматически, а ако може - и правоговорни грешки в него. Ако няма никакви проблеми, текстът може да излезе от редакция и авторска проверка още началото на следващия месец.

Четвърто и последно, но не и по важност, сложих малко мастило на един по приятелски лек договор между мен и MBG. Нещата са изчистени. Книгата ще излезе, вече няма съмнение. Не че е имало и преди, но е хубаво, когато имаш печат и писмено уверение.

И наистина последно, един подарък за онези, които навреме наминават оттук - скица за вариант на една от кориците. Не е финалната версия, но не е по-малко впечатляваща от нея.

Изображението е големичко. И ако ще четете книгата, по-добре запомнете тази каска, защото тя е ходеща завръзка на два метални сабатона.

Това беше от мен засега. До нови срещи другия месец, надявам се с новини, че книгата е в печатница.

Разбира се, петъчните Откъслеци и спорадичните Аторски съвети ще си продължат както преди - нередовно и зле списано.

*Горното изображение е рисувано от Олгиерд Колев (доколкото съм наясно). Всички авторски и произхождащи от тях права са негови. Аз не съм нарисувал, изменил или по какъвто и да е начин повлиял на създаването на тази картина (освен с вдъхновяването ѝ с нещата, които пиша) и не предявявам никакви права над нея. Ако желаете да ползвате изображението, обърнете се към съответния автор.

Авторски съвети: Средновековното общество

По популярен вот – вот честен и прозрачен, реших първо да пиша за средновековните общества. Съжалявам за голямата пауза, но края на учебната година в университета наближава, а с него и изпитите…

Абе, евтини извинения, какво да ви кажа.

Както и да е. Думата ми беше за средновековните общества. Хайде да запретнем ръкави и да почваме, става ли?

    1.       Семейството и наследството. Всяко дете, особено пък мъжко, е дари Божи за едно средностатистическо средновековно семейство. Особено пък ако могат да ги хранят. Повече деца значат повече работни ръце и по-сигурно бъдеще. Малък проблем е, че за дъщерите често трябва да има зестра. Но за подобни неща се говори чак в по-късните етапи на средновековието или сред високото общество.
Ако няма възможност да се изхранват децата? Църквата е следващата опция. Винаги има нужда от повече свещеници и от повече ратаи. Освен това, помнете, че бракът е завинаги. Разводът е създаден за благородниците, не за дребните ратаи. Има смешни прецеденти с жени, отлъчени от църквата за многоженствомъжество. Мъжете им се загубили в морето и те пак се омъжели – корабокрушенците се върнали след години... и останалото е история.
В тази връзка, знайте законите за онаследяването, за да не се объркате. Внимание, минавам на технически език. На запад преобладава примогенитурата, агнато-когматична. Нямам представа дали терминът е правилен, на английски е agnatic-cognatic primogeniture. Това значи, че най-възрастният син взима всичко и че жена наследява само ако няма друг начин. (но жена все пак може да наследи) Разделянето на имотите е традиция само по-на изток. Въпреки това братята и сестрите не са пренебрегвани и често получават добро образование и земи. Предимно за да не се бунтуват, нали. А и един добър династичен брак, дори и на n-тия син, може да значи, че някое съседно кралство скоро може да бъде управлявано от същата династия.

         2.       Неуки селяци. От многото клишета за средновековието, (ще видите в следващите две точки) това е единственото безспорно вярно. Защо му е на копача да чете и да пише? Смятането да му е до десет, ако е късметлия и има повечко земи/стадо, до сто. Речников запас? Знания? Зависи каква му е работата. Някой ханджия или ковач ще знае доста неща, за архитекти и майстори да не говорим. Но земеделецът сигурно ще знае има-няма четиристотин думи.
От друга страна, благородниците и свещениците никак не са били неуки. Основите на модерната философия са положени и в средните векове. Неслучайно сред някои учени се смята за обида да наречете периода „тъмни векове“. Разбира се, не всеки поп е бил Тома Аквински и не всеки крал е бил Саладин или Лъвското сърце. Но след високо образованата Римска империя просто няма логика да се твърди, че в следващата епоха хората, поне онези начело на държавите, внезапно са станали идиоти.

        3.       В средните векове животът е бил кратък и гаден. Да, да ама не. Напълно вярно е, че средната възраст в целите средни векове, като цяло, е най-ниската в човешката история. Но това включва и периода на Черната смърт, когато средната продължителност на живота е била около 23 години. Извън този период обаче, хората са били точно толкова дълголетни колкото и в античността.
А дали животът е бил гаден? Да го кажем така – никой беден селяк от средните векове никога не би поискал, ако можеше да си представи такава ситуация, да бъде преместен по време на Индустриалната революция. Животът за бедните не бил чак толкова лош – имало е кой да даде милостиня, таксите не са били толкова високи, (десятъкът се е смятал за тежък данък, сега се хвалим, че един от данъците ни е само 10%) а ако работиш на полето – цяла зима не похващаш тежка работа. Проблеми с отоплението ли? Цялата гора е твоя, освен ако лордът ти не е глупак и е забранил да сечете.
Първа нощ, палежи на села? Предимно модерна измислица. Хората, селата, това са източници на средства. Кой ще тръгне да унищожава и плаши хората, от които ще печели пари? Нашественици? Първата работа е да опазиш себе си, а после - хората, които ти работят. Сравнете това със стандартите на Индустриалната революция и дори на късния Ренесанс и ще видите, че Средновековието не е било най-лошото.
Ако героите ви са от средната класа – каквато почти не е имало, може би може да се поспори, че са били по-зле отколкото в следващите две епохи. Но само да се поспори.
От друга страна, благородниците през Средновековието определено не са били толкова облагодетелствани, колкото в Ренесанса. Това все още е епоха, когато за един мъж да имаш титла значи да рискуваш живота си по време на война. Поради ниското ниво на развитие на технологията няма толкова сериозна пропаст между класите, що се отнася до средата на живот. Що се отнася до образование и поведение – определено ще има разлика. Благородниците са притежавали хора. Не като роби, а като крепостници. Не е същото като робството, но има обща. Не можете да очаквате те да седнат като равни със селяните си

        4.       Животът в Средновековието е бил мръсен. Не точно. Средните векове са били добро време за бизнеса със сапун. Търсенето е било толкова високо, че манифактурите са изнемогвали. Забавното е, че благородниците вероятно са били не по-чисти от селяните. Да се къпеш в реката е под нивото им, да се занесе вода за вана иска много работа. Още по-лошото е ако ползват парфюми. Един калъп сапун е поне десет пъти по-евтин от една стъкленица благовония. Как ще се къпеш, когато знаеш, че скоро няма да имаш нов парфюм?
Манията за чистота става огромна по време на чумата. Разбира се, това не значи, че улиците са били чисти и светли. Едно е личната хигиена, друго – обществената. Нямало е обществени поръчки навремето, какво да се прави. Пък и в градовете, както и днес, е било по-мръсно отколкото по селата. Все пак там реките са били използвани и за изхвърляне на боклук.
Чистоплътността спада… през Ренесанса. И още повече по време на Индустриалната революция. Дали защото има повече хора, дали защото благовонията стават по-достъпни, вече не се смята за прилично да се къпеш и переш в реката. А кой има време да носи с литри вода до дома?

         5.       Да си жена е било трудно. Не е чак толкова зле, колкото някои филми и книги може би го изкарват, но е факт. Работата е била равна за мъже и жени. И докато на полето всички са равни и това носи някаква степен на равенство и у дома, сред високата класа жените са били малко повече от фабрики за бебета без право на лично мнение. Или поне така се е водило, разбира се. Историите за жени, управлявали домочадието вместо мъжете си ще си останат апокрифни. Но не невъзможно, разбира се…
Само изключителни личности са можели да надмогнат патриархата и това да се запомни от историята. Но изключителността не е била толкова рядка, като се замислите – законите за наследството позволяват жени-монарси, а жените-войни не са били напълно непозната гледка. Най-известната е Жана д‘Арк, но тя далеч не е единствена.
Ако имате властни жени в книгите си или ако има равенство между половете, замислете се защо се е случило и до какво води това. Тук причината е била предимно религиозна. Във вашия свят може да е нещо друго. А може да е матриархат. Кой знае?

        6.       На пътя. Пътищата са били опасни. Не е имало кой да ги пази. Горите са били още по-страшни. Има причина защо разбойниците в легендите никога не се крият в равнината. Нямало е начини за бързо придвижване. Пътуванията са отнемали дни и седмици и често са били на крак, из пущинака. По времето на Римската империя е имало пътни станции, но системата се разпада с липсата на централизирана власт по време на Средновековието. Пътищата са били владенията на разбойници и крадци. Затова е изключено да няма добър ескорт, ако пътуващите са достатъчно заможни. Дори и да не са – пътниците често се екипират за път като за война. Ако въобще им се налага, най-бедните винаги са тръгвали на път в големи групи. Сама жена да пътува – изключено. Освен ако не я пази някаква магия или светът ви не е средновековен, просто не става. Обезателно ще свърши зле.
Най-добрият начин за пътуване е бил по море. Морските пътувания също не са били сигурни. Пиратството не е в най-легендарния си период, но със сигурност е съществувало и по онова време. Трябва да вземете предвид и прищевките на природата, както и фактът, че този транспорт е доста скъп. Но, като цяло – по вода е по-сигурно, отколкото по земя.

         7.       Забавление и култура. Има ги. Музиката през Средновековието не е точно разнообразна, но я има. Традицията за фестивалите и панаирите започва през Средните векове, макар че се развива напълно по-късно. Останалите изкуства – живописта, скулптурата, не са в пълен застой, но определено са много далеч от нивото на античността. Театърът също присъства в „културния календар“, но има силно религиозен привкус. Танцът, доколкото съм запознат, се развива донякъде от античното ниво. Докато философията определено не може да достигне античното ниво, литературата се развива бавно и постепенно. Може би само защото до нас са достигнали повече средновековни, отколкото антични образци на поезия.

Това е, което имаше да кажа и за което се сетих. Чакам да чуя какво съм пропуснал. Темата е много обширна и по-нататък може да говоря и в по-големи детайли. Следващият път ще пиша за правна система или за детството на героите, зависи какво кажете.

Извън авторските съвети, имам някои други новини, които ще пусна съвсем скоро. Надявам се, че този път скоро не значи следващия месец…

Откъслеци

"Империята е изстискана, усукана, после пак изстискана, и така, докато не е и останала и една капка живот. Скоро и земята ще стане негодна за оран. И тогава какво? Ще ядем злато и мрамор ли? Или Църквата ще ни нахрани с песнопения?"

Откъслеци

"Някъде в църквата абат Каролус се обърна тежко към Тринадесетте. Дали провидението го бе оставило днес тук? Или беше сляп късмет? Вама, Вама, в какво се забъркваш? Трябваше да го послуша. Глупавото момиче щеше да преследва призраци. И въпреки това, той я разбираше. През целия си живот съжаляваше, че не е продължил. Че не е подгонил своя призрак. Сега беше нейният ред. И може би, само може би, изборът ѝ в крайна сметка бе правилният. Нямаше да ѝ бъде лесно, но пътят, който тя бе поела, можеше да я изведе до щастието и свободата. Той коленичи, приви се в поклон и протегна десница към статуите на Тринадесетте."

Откъслеци

    "Разбира се, това бе посрещнато с бурна съпротива от страна на Рори. Все пак, тя всъщност се опитваше да пропълзи през лицето му. Усети мократа ѝ длан върху устата си и трябваше да се бори, за да я отмести. Когато успя, някак съумя да извика, преди пак да го лишат от възможността да протестира..."

Откъслеци

            -Във вашата Империя съм Пазителя, - незаинтересовано отвърна бронираният. – В елфическите земи ме наричат Арлияхан, демон на нощните ветрове. За белирите съм Кръволока. В Савяр-ехт ме познават като Сар-и-анмион-тар, Наблюдаващият везните. За джуджетата съм Дурегор, Онзи, който не е с камъка. На юг нося много имена, повечето от които ще ви прозвучат като гърлено ръмжане. Отвъд повечето думи, използвани за мен са обиди. Далеч на запад ме знаят като Осветяващия пътя."

Март - ситуацията с издаването

Кратки новини за развитието около книгата.

1-во: Пиша дебело. Ама много дебело. Аз съм си виновен де. Има сериозен шанс книгата да ми излезе на 2 тома. Ще видим как ще станат нещата. Но зависи от печатницата. Би било идеално да е 1 том, но ако няма техническа възможност да се направи на едно и да може да се чете в леглото, няма.
Всъщност, да питам - какво бихте предпочели: малко по-евтин като цяло гигантски том, от който ви отмаляват ръцете или два, по-евтини поотделно, но като цяло - по-скъпи и по-лесни за четене, които ще излязат едновременно на пазара? Любопитно ми е какво ще кажат евентуалните читатели.

2-ро: MBG работят бързо. Ама много бързо. Можем и да видим книгата на бял свят към края на второто тримесечие.

3-то: Книгата е в редакция! И то в напреднала редакция. Скоро може би ще имам финалната версия.

4-то и последно: Евентуално ще има много сериозна рекламна кампания. Ще видим и за това. Най-малко очавайте специални стилажи за 3-те книги победители (другите две са от Антон Фотев и Геновева Детелинова. Проверете ги!) по големите книжарници, когато часът удари.

Засега - това. Скоро се очаква да подпиша договор и може и да разкажа за детайли като тираж, корици, оформление и брой на книжните тела. А може и да не разкажа.

Откъслеци

"     -Господине, а аз какво да правя - несигурно додаде Ана, надявайки се да ѝ нареди да се качи на някое дърво.

       -Пей! - отвърна й хладно мъжът. "

Откъслеци

"             -Как може да си така спокоен, - не се сдържа да попита съдържателят.

            -Научава се. Когато си без една ръка трябва да се научиш на търпение… Или да те оковат, преди да си изпочупил всичко в яда си.

            -Ти кое от двете направи, - подсмихна се Алекс. В отговор Ейос изръмжа като мечка, после се ухили."

Откъслеци

"

            Минутите се сляха в тягостни часове. Ноктите на Мао вече бяха изчезнали, но тя продължаваше да гризе без да вижда какво прави, а на Вама й оставаше малко да се свлече под ръба на масата. Рори си играеше с лъжица, въртейки я между пръстите си и чудейки се колко още ще изтърпи, преди да закрещи и да избяга. Времето сякаш бе спряло, чуваше се само монотонният невидим дъжд, удрящ отвсякъде гостилницата като гигантски барабан, постоянно и глухо. Нямаше накъде да бяга, а самата стая се бе изкривила, стените го мачкаха отвсякъде, притискаха го, малко оставаше да избие студена пот по челото му…"