Понеже доста безотговорно съм написал в едни по-ранни съвети, че е добре героите да имат недостатъци, а после не съм уточнил как точно да описваме герои с недостатъци, и какви, аджеба, да са тея недостатъци, сега е време да изясня написаното. Е, да се хващаме на работа. Какви да бъдат недостатъците, как да ги опишем, и как да сме сигурни че наистина са недостатъци?
1. За бога, братя, недостатък, не "недостатък". За това предлагам някой да прочете фейлетоните на Нушич, и по-точно, "Момиче с недостатък". (не помня съвсем заглавието, чел съм ги у време оно) Какво имам предвид ли? Ами, прекалената арогантност е недостатък, да. Докато не се окаже, че точно заради нея героят е избран за Водач на кралството. Неумението да се стреля с лък също е недостатък, но той няма да проличи извън някоя конкретна сцена и може много лесно да бъде преодолян. Голямата уста на принцесата води до среща с принца, Иванчо е непохватен, но заради това пада в пещерата със златцето... Нататък можете и сами.
Нека да има недостатъци, които не се превръщат в ползи. А защо да няма и пълни недостатъци, които е невъзможно да доведат до нещо добро за героя? Сещам се за няколко - герой със склонност към проповядване/патологичен лъжец/чисто и просто досаден. Може даже да ви е неприятно да пишете от името на този герой, но пък ще е и интересно, гарантирам го. Особено при все че... (вж. точка 7)
2. Хайде да си остане. Втората най-голяма класика след точка първа и толкова често употребяван подход, че не знам за книга без него. Герои, които преодоляват недостатъците си. Не че имам нещо против, но това обикновено става твърде лесно, и често въпросната слабост повече не надига грозната си глава. Достатъчна е само една проява на човеколюбие и тирани стават светци. Героят е много нервен по природа, само че когато ножа опре о кокала, става хладен и резервира. Особено когато става въпрос за главни герои, авторите просто си умират да им оставят лесна "вратичка", през която те да се отърват от слабостите си во веки веков. Историята в една книга не е задължително да описва как героите се отървават от недостатъците си. Напротив, може да се окаже много по-героично те да успеят въпреки тях.
3. Окомплектовка. Героите служат на сюжета и сюжетът служи на героите. Ако недостатъците им не се вързват с характера или историята им, (арогантен и неуверен самотник, избухлив и потаен дипломат) нещо не е наред. Ще трябва да правите компромиси, или с историята, или, по-добре, с характерите на героите.
4. Поляризация. Да минем за малко в света на математиката. Да обозначим героя с Х. По някаква причина много хора мислят, че неговият враг трябва да е -Х. На красотата трябва да се отговори с грозота, на прибързаността със спокойствие, и т.н. Това не е вярно. Поляризацията е ненужен похват. Може да се приложи, но заради нея героите изглеждат еднопластови или недомислени.
5. А кой е виновен? Има недостатъци и недостатъци. Едните са неща, над които героят няма контрол - недъгавост, грозота, алергия към полени. Други, като немарливост, физическа слабост, прекалена самоувереност, зависят до голяма степен от самите герои. Бъдете сигурни, че не придавате на героя си само от първия тип слабости. Така той ще се превърне от реален, "дишащ" образ в някакво извинение за герой, чиято единствена цел в историята е да привлича съжаление за тежката си съдба и възхищение как е станал толкова велик въпреки всичко.
6. Грешки. Това обикновено се избягва, но да го повторя, за всеки случай - героите правят грешки. Особено такива, свързани с вродените им слабости. Важи както за злодеите, така и за добрите.
7. От другата страна на бариерата. Един човек може да е страхливец, непохватен, арогантен. И вероятно се убеждава, че не е нито едно от тези неща. Човешка черта. Сами можем да разпознаем твърде малко от слабостите си. Предпочитаме да се самоубедим, че другите просто така твърдят, или че в конкретната ситуация не е имало по-добра опция. Заради това е интересно да се погледне през очите на такъв човек. Читателите са относително обективни, те могат да видят реалната ситуация. Но какво става в главата на онзи, който е участник в нея? Ето една добра насока за размисъл и експериментации.
8. Спорове. Особено ако става въпрос за главния герой, това обикновено се случва. Вашият Герой може да е ужасно, малко демонче, но понеже е Герой, всички приемат слабостите му, защото трябва да спаси Света. В реалността не е така. Колкото и важен да е един човек, колкото и да е близък със спътниците си, те все някога ще се оплачат от една или друга негова черта. Няма да приемат всичко, което той прави, не и през цялото време. Ще има търкания и конфликти. Което не е лошо, в крайна сметка. Когато един образ е поставен в трудна ситуация, веднага изпъкват чертите му.
Получи се малко обемно. А дано някой да го прочете. Не че имам нещо против да си остана "глас в пустиня", защото писането на подобни съвети е добро упражнение и за самия съветващ. Но пък някой може и да прочете нещо и да стане по-добър в това, което прави. Което, все пак, е целта на цялата работа, нали?
Един блог за фентъзито, за писането, за идеите и всичко останало.
вторник, 26 юни 2012 г.
петък, 15 юни 2012 г.
Авторски съвети: пол!
Добре, нека си го признаем - повечето автори-мъже имат мъже в главните роли, а при жените има по-голям шанс да има жена в главната роля. Факт. А и да го погледнем право, по някаква странна причина комерсиалното фентъзи е по-скоро мъжки клуб. Не ми вярвате? Просто погледнете някоя електронна книжарница, секция фентъзи. Но не това е темата. Въпросът е - защо да не пишем за противоположния пол? Някаква забрана ли има, за която не съм чувал? Та, да видим какви са аргументите на хората, които настояват, че това е лоша идея и как да ги оборим!
1. Да пишеш, означава да даваш модел за следване на останалите -> във фентъзито, особено това писано от жени, трябва да има силни жени в главните роли. И това го зачертах, за да не си помисли някой, че съм сериозен. Добре, откъде се е появил жанра фентъзи? От детските приказки. Какъв процент от детските приказки са за животни? Огромен. Кой мисли, че зайчетата, вълците и лисиците са все женски? Коренът на думата заек е мъжки - а малките момиченца се впечатляват от приказки за зайци и следват техните модели. Така е и с лъвовете, да кажем. Сиреч, не е нужно някой или нещо да е от твоя пол, за да е добър пример за следване.
А, дори и като забравим тази линия на аргументация, кой е казал, че фентъзито трябва да е поучително? Защото първия път, когато четох "Властелинът" не съм го ровичкал за скрита мъдрост и не съм мечтал да стана като Фродо/Арагорн/Гандалф...
2. Да пишеш за другия пол е трудно, защото ти не си от него. Аха. А да пишеш за друга раса? Да напишеш детско фентъзи с животно в главната роля? Това е по-лесно? Да, малко по-трудно е да пишеш за противоположния пол, отколкото за своя. Но това е задача, в пъти по-безопасна от ръбатите камъни, с които можете да се сблъскате. Когато пишете нещо в 1 л., ед.ч. нещата могат да се усложнят чисто технически, разбира се, но досега не съм виждал такова чудо - мъж да говори от името на женски "аз" и обратното.
3. Физиката е всичко, нали знаете? Според някои хора всички мъже не стават добри домошари, всички жени са лоши приключенци, не може да има мъж, който да е първо родител и после войн и не може да има жена, която да върти меча, без да си мисли и за домашно огнище. Това са все предразсъдъци. Фактът, че определен пол има по-голяма склонност към нещо не значи, че всички в него са такива. Следващия път, когато случайно попаднете някъде на новина за културистка, запитайте се дали точно тази жена си мечтае да е фина и грациозна. Обратното с мъж-модел. Предполагате, че той би размахвал меч, преди да си оправи прическата?
4. Писането в другия пол не е мъжествено/феминистко. Само истинските мъже носят розово. И това ако не е достатъчен аргумент, не знам какво е. А и не знам защо трябва да се чувстваме длъжни на пола си. Не помня да са ми връчили медал за това, че съм мъж. А... изпуснал ли съм нещо? Защото бих искал един медал, още сега. За храброст. Че си рискувам някои органи всеки път, когато хвана топка.
Запомнете, че писането на романи не е писане на проповеди, нито пък декларация за същността ви. Стивън Кинг не е побъркан маняк, нали? Следователно това, че пишете за мъж в главната роля не ви прави жена и обратното. Нищо няма да ви навреди да имате жена в главната роля. Или мъж. Зависи вие какви сте, разбира се.
А, дори и като забравим тази линия на аргументация, кой е казал, че фентъзито трябва да е поучително? Защото първия път, когато четох "Властелинът" не съм го ровичкал за скрита мъдрост и не съм мечтал да стана като Фродо/Арагорн/Гандалф...
Запомнете, че писането на романи не е писане на проповеди, нито пък декларация за същността ви. Стивън Кинг не е побъркан маняк, нали? Следователно това, че пишете за мъж в главната роля не ви прави жена и обратното. Нищо няма да ви навреди да имате жена в главната роля. Или мъж. Зависи вие какви сте, разбира се.
четвъртък, 14 юни 2012 г.
Ревю: Елантрис
Брандън Сандерсън... Да кажа, че имам противоречиво мнение за този писател няма да е достатъчно. От една страна, той е адски добър автор, няма спор. От уникалния "Мъглороден", през продълженията на "Колелото", до настоящето произведение, Сандерсън не прави грешна стъпка. Ама.... просто... някак... Не ме грабва. Това е, казах го. Първата част на "Мъглороден" ми хареса, втората започна да ме запленява, а по някое време към средата на третата взех да се чудя кога най-сетне ще свърши. "Сплавта на закона" я купих, прочетох, харесах и забравих. След няколко години ще се чудя за какво, аджеба, идеше реч в нея.
Но, да минем на настоящето произведение. Елантрис. Епос в един том. Рядък и отмиращ вид. Историята е донякъде предвидима. Главният герой, принцът, както научаваме в глава първа, ред първи, е прокълнат. Прокълнат е да се превърне в жив мъртвец, от неизвестна, неведома сила, която само преди десет години преди повествованието се е смятала за чудотворен дар. И можете още отначало да предусетите, че накрая ще се изцери. Ако не друго, то корицата (адмирации за Бард, които този път са лицензирали оригинала) може да ви го покаже. Та, Раоден, принцът, е изпратен в пропаднали град Елантрис, който преди десет години е бил столица на красотата, магията и мъдростта. И, разбира се, ще се изцери, а покрай себе си, магически ще възстанови и града. Само че хепиендът не е нищо неочаквано в този жанр, нали? Е, да видим какво точно се случва между края и началото.
Отговорът е прост - предвидимост. Запознаваме се с бившата годеница, понастоящем вдовица на главния герой, принцеса Сарене. Тя не е особено красива, и е изключително твърдоглава - качества, които *изненада* я правят възможна изгора само и единствено на принц Раоден. Умната ни принцеса е много волева и тръгва да спасява страната на "покойния" си годеник от лошо управление. Защо - ами така, трябва й някой, който да я обича, пък и е твърдоглава, нали. В бъркотията се намесва и свещеник от не чак толкова далечната империя Фьорден, на име Хратен, който иска да спаси народа на страната на Раоден. Като го покръсти със сила. Защото ако не склонят глави, ги чака нашествие. Между Сарене и Хратен се очертава лют двубой, който на моменти може да бъде забавен. На Хратен обаче му липсва комплексна мотивация - героят е малко плосък и главите от неговата гледна точка са скучновати. Но нищо, това се преживява. В крайна сметка, след не точно неочакван религиозен катарзис, Хратен се обръща на страната на героите и ги спасява от много по-страшно фьорденско зло.
И тук иде моментът да заговоря за най-голямата слабост на романа - просто казано, Елантрис е недоразвит. Не обичам много безконечните поредици, ("Колелото", това в което "Песен за огън и лед" се превръща, "Малазан"-а) но искам всичко да е поне донякъде обяснено. Точно там се дъни Елантрис. Липсват поне около двеста страници, в които на героите да бъде придадена по-голяма дълбочина, а мистериите да се обяснят по-добре. Ако се интересувате как Раоден изцерява себе си, другите обречени и града - ами тича и дращи нещо по земята. Какво - не знаем, макар че е изключително смътно загатнато. Не получаваме някаква по-дълбока информация нито за миналото на света, нито за страните, където се развива действието, нито за второстепенните персонажи. А каквото е казано, изглежда малко пришито с бели конци. Магията на света, например, някакси е свързана с географията и появата на една пропаст е причината благословията да се обърне на проклятие и всички стари магии да престанат да действат. Образите са доста плоски, липсва мотивация зад решенията им. За да има повече действие в романа, Сандерсън е посъкратил "маловажните" неща. И като резултат, имаме недообяснен свят с недоразвити герои. Това не е лошо, ако Елантрис беше представител на поджанра "меч и магия". Само че книгата се опитва да бъде епос, равен с класиците в жанра.
Присъдата? След цялото това оплюване, искам да кажа, че Елантрис не е лоша книга - има някаква мистика в нея, кара те да я изчетеш бързо, и до самия предвидим край. Просто така и не влиза в правилното темпо за един взискателен читател като мен. Трудно е да приема епос, който обяснява по-малко за света си от някои представители на жанра "меч и магия". ("Хрониките на гарваните") Трудно е и да приема епос с по-скоро еднопластови и немотивирани герои. Елантрис е пропуснат шанс, и всичко това е сторено, за да може да се побере в едно книжно тяло. Което никак не ме радва. Не е лоша книга, която да четете през задаващото се горещо лято. Но не очаквайте да ви грабне и да ви стиска за гърлото до последната дума.
Конкурс
Като гледам подзаглавието на блога ми - за фентъзито, за идеите, за писането, ми се струва кощунство да не споделя нещо подобно с хората, които четат този блог:
http://trubadurs.com/konkurs_mbg2012/
Нарочно съм оставил линка гол-голеничък, за да не вземе някой да го пропусне. Това, което ще откриете зад него е първият конкурс за фентъзи роман, а не разказ, в България от доста време насам. И, поне според мен, е много неприятен факт, че можете да намерите информация за конкурса на много малко места - в Човешката библиотека и на Сборището за трубадури. Може би има реална причина някои сайтове, занимаващи се с фентъзи в България да не вдигат шум по въпроса. Не знам. И вероятно ще е по-добре така и да си остане.
http://trubadurs.com/konkurs_mbg2012/
Нарочно съм оставил линка гол-голеничък, за да не вземе някой да го пропусне. Това, което ще откриете зад него е първият конкурс за фентъзи роман, а не разказ, в България от доста време насам. И, поне според мен, е много неприятен факт, че можете да намерите информация за конкурса на много малко места - в Човешката библиотека и на Сборището за трубадури. Може би има реална причина някои сайтове, занимаващи се с фентъзи в България да не вдигат шум по въпроса. Не знам. И вероятно ще е по-добре така и да си остане.
вторник, 12 юни 2012 г.
Авторски съвети: не-човеци
Сега е време за кратък шок - да, върнах се и не, блогът няма да бъде изоставен. Не съм писал от отдавна, признавам. Виновен беше мързелът, а и донякъде липсата на муза. Сега обаче нещата стоят другояче - така че, да се захващаме да борим немарливостта на прохождащите драскачи, а? По пътя, кой знае, може би и аз ще осъзная нещо ново.
Дообре, писане на не-човеци. В един добър процент от модерното фентъзи нещата не се развиват само и единствено около благословената ни раса. Само че малко автори досега са се осмелявали да представят представители на други раси в главните места (изключаем вампирите, напоследък), а когато го сторят - е, допускат се лесни за избягване грешки. Ето няколко съвета за малкото, които все още имат нужда от тях повече, отколкото аз имам нужда от помощ за писането си:
1. Различия - психологически. Ами, половината от поста ще се занимава с различията, така че се подгответе. Да започнем с емоционалните различия. Според вас, как една чужда раса би разбрала човешките скърби, привички и емоции? Съществува ли разбирателство дори и между хората, да не говорим за други същества? Отговорите са лесни. Тогава защо всички същества подозрително приличат на хора на психологическо ниво? Вярно, ние сме хора, нямаме си представа какво е да си извънземен - защото, в крайна сметка, повечето измислици на фентъзито са точно това, като се замисли човек. Но въпреки това, не бива да забравяме, че различната физиология и култура неминуемо ще доведе до различна психика.
Това не пречи, уви, толкова много от елфите, за които чета, да приличат на надути старчета, които са минали под скалпела на някой пластичен хирург. Замислям се, за колко ли добър елф мога да мина аз? Хммм, май ще ми трябва само чифт нови уши - ако се вярва на повечето автори.
Не е важното как точно са различни другите ви раси. Нека просто са различни.
2. Различия - културни! Е, това е очевидно. Само че, трябва да бъде добавено, неизбежно. Защото хората забравят дребните детайли. На повърхността културните разлики между човешката раса и другите, населяващи фентъзи света ви, са огромни. Колкото по-дълбоко стигнеш... Еднакви представи за брака, за държавното управление, за приятелството... Е, някои неща се приемат за едни и същи навсякъде, но ако се прекали, просто създавате някакво странно човешко общество. Не джуджета. Или елфи. Или дрекси, ако щете. (думата ми щукна сега, ако дублирам нещо, покорно се извинявам).
3. Могъщество. От време на време си позволявам да критикувам Толкин. Закопчайте си здраво коланите, защото отново ще го сторя.
На практика единственото, което спира елфите да не оправят цялата каша с едно махване на пръстите си е... че им е омръзнало.
Да, точно така. Елфите на Толкин нямат слабости. Магията им е могъща, животите им са дълги, физическата им сила е огромна, красотата - всепризнана. Е, има я мъката по океана, която - уловка - те може дори да надвиват. А някои дори не я изпитват. Времето на елфите отминава, защото Авторът така е решил. И защото това е тематиката на целия епос. Важното е, че Толкин е бил на ръба. Защото никой не искаше всичко във Властелина да приключи с магическото докосване на Галадриел, нали?
4. Безсмъртие. Още един типично елфически проблем. Може да се причисли към темата за могъществото, но не е точно това - защото идеята за бесмъртието сама по себе си е огромен проблем при комуникацията със смъртните. Безсмъртието винаги ще разделя хора и елфи. Затова, особено когато е намесена любов, трябва да се действа много внимателно и преценено. Винаги може да има по-интересен поглед над дадено събитие и ще е грехота, ако пренебрегнете един подобен елемент. Аз няма да загубя, нито пък вие. Но работата ви ще пострада. Когато едно нещо може да е по-добро, а не е, това е загуба.
5. Хора>всички останали. Тук мога да копирам, дума по дума, едно по-ранно мое писание. Ще засегна обаче един друг аспект и ще ви накарам да се върнете по-назад из прашните ми бележки, за да получите пълния отговор по тази точка. Та, ето го въпроса ми:
А защо са в упадък?
Не ме разбирайте погрешно, винаги има нещо привличащо в идеята за упадащо могъщество, за империя, която е сянка на минало величие. Свързано е с Рим и с древногръцките идеи за епохите... Абе, я на въпроса - защо винаги не-човеците са в упадък? Би било интересно, ако един път не са. Ако хората са малко и притиснати от чуждата раса. Или ако са наравно? Това вероятно е опасно, защото предполага повече креативност, измисляне на по-сложни идеи, изграждане на напълно нови култури.
Само че, какво точно е лошото в проявата на повече креативнсот? Някой ще каже ли? Някой? Не? Добре.
6. Свят без хора?! Ами, защо не? Погледнете горната точка. Би дало доста уникална гледна точка. Не е *точно* правено във фентъзито. В най-добрия случай говорим за същества, изключително подобни на хората (Ейдриън Чайковски. Сериозно, прочетете го.). Мисля, че има фантасти, занимавали се с тази тема. Е, какво пречи следващата проба да е във фентъзи? Много работа? Знам, знам. Но без борбъ, няма рънъ.
Това беше засега. Със задоволство оставям перото, сиреч клавиатурата. Хубаво е да помагаш. Даже когато никой не пита и когато никой не ти иска помощта. А сега ще се потупам по рамото и ще си взема някоя хубава книга.
Дообре, писане на не-човеци. В един добър процент от модерното фентъзи нещата не се развиват само и единствено около благословената ни раса. Само че малко автори досега са се осмелявали да представят представители на други раси в главните места (изключаем вампирите, напоследък), а когато го сторят - е, допускат се лесни за избягване грешки. Ето няколко съвета за малкото, които все още имат нужда от тях повече, отколкото аз имам нужда от помощ за писането си:
1. Различия - психологически. Ами, половината от поста ще се занимава с различията, така че се подгответе. Да започнем с емоционалните различия. Според вас, как една чужда раса би разбрала човешките скърби, привички и емоции? Съществува ли разбирателство дори и между хората, да не говорим за други същества? Отговорите са лесни. Тогава защо всички същества подозрително приличат на хора на психологическо ниво? Вярно, ние сме хора, нямаме си представа какво е да си извънземен - защото, в крайна сметка, повечето измислици на фентъзито са точно това, като се замисли човек. Но въпреки това, не бива да забравяме, че различната физиология и култура неминуемо ще доведе до различна психика.
Това не пречи, уви, толкова много от елфите, за които чета, да приличат на надути старчета, които са минали под скалпела на някой пластичен хирург. Замислям се, за колко ли добър елф мога да мина аз? Хммм, май ще ми трябва само чифт нови уши - ако се вярва на повечето автори.
Не е важното как точно са различни другите ви раси. Нека просто са различни.
2. Различия - културни! Е, това е очевидно. Само че, трябва да бъде добавено, неизбежно. Защото хората забравят дребните детайли. На повърхността културните разлики между човешката раса и другите, населяващи фентъзи света ви, са огромни. Колкото по-дълбоко стигнеш... Еднакви представи за брака, за държавното управление, за приятелството... Е, някои неща се приемат за едни и същи навсякъде, но ако се прекали, просто създавате някакво странно човешко общество. Не джуджета. Или елфи. Или дрекси, ако щете. (думата ми щукна сега, ако дублирам нещо, покорно се извинявам).
3. Могъщество. От време на време си позволявам да критикувам Толкин. Закопчайте си здраво коланите, защото отново ще го сторя.
На практика единственото, което спира елфите да не оправят цялата каша с едно махване на пръстите си е... че им е омръзнало.
Да, точно така. Елфите на Толкин нямат слабости. Магията им е могъща, животите им са дълги, физическата им сила е огромна, красотата - всепризнана. Е, има я мъката по океана, която - уловка - те може дори да надвиват. А някои дори не я изпитват. Времето на елфите отминава, защото Авторът така е решил. И защото това е тематиката на целия епос. Важното е, че Толкин е бил на ръба. Защото никой не искаше всичко във Властелина да приключи с магическото докосване на Галадриел, нали?
4. Безсмъртие. Още един типично елфически проблем. Може да се причисли към темата за могъществото, но не е точно това - защото идеята за бесмъртието сама по себе си е огромен проблем при комуникацията със смъртните. Безсмъртието винаги ще разделя хора и елфи. Затова, особено когато е намесена любов, трябва да се действа много внимателно и преценено. Винаги може да има по-интересен поглед над дадено събитие и ще е грехота, ако пренебрегнете един подобен елемент. Аз няма да загубя, нито пък вие. Но работата ви ще пострада. Когато едно нещо може да е по-добро, а не е, това е загуба.
5. Хора>всички останали. Тук мога да копирам, дума по дума, едно по-ранно мое писание. Ще засегна обаче един друг аспект и ще ви накарам да се върнете по-назад из прашните ми бележки, за да получите пълния отговор по тази точка. Та, ето го въпроса ми:
А защо са в упадък?
Не ме разбирайте погрешно, винаги има нещо привличащо в идеята за упадащо могъщество, за империя, която е сянка на минало величие. Свързано е с Рим и с древногръцките идеи за епохите... Абе, я на въпроса - защо винаги не-човеците са в упадък? Би било интересно, ако един път не са. Ако хората са малко и притиснати от чуждата раса. Или ако са наравно? Това вероятно е опасно, защото предполага повече креативност, измисляне на по-сложни идеи, изграждане на напълно нови култури.
Само че, какво точно е лошото в проявата на повече креативнсот? Някой ще каже ли? Някой? Не? Добре.
6. Свят без хора?! Ами, защо не? Погледнете горната точка. Би дало доста уникална гледна точка. Не е *точно* правено във фентъзито. В най-добрия случай говорим за същества, изключително подобни на хората (Ейдриън Чайковски. Сериозно, прочетете го.). Мисля, че има фантасти, занимавали се с тази тема. Е, какво пречи следващата проба да е във фентъзи? Много работа? Знам, знам. Но без борбъ, няма рънъ.
Това беше засега. Със задоволство оставям перото, сиреч клавиатурата. Хубаво е да помагаш. Даже когато никой не пита и когато никой не ти иска помощта. А сега ще се потупам по рамото и ще си взема някоя хубава книга.
събота, 18 февруари 2012 г.
Ревю: Crusader Kings 2
Външният вид често лъже...
Последната монета бавно се търкулна из ръцете ми и жена ми алчно я грабна. Отдавна ме изнудваше, че ще разкрие малката ми тайна. Даже бях свикнал на това. Нещата не вървяха на добре. Братовчед ми, проклет да е в червата, щеше да унищожи кралството. Войната с Унгария щеше да ни обрече. Наемниците скоро щяха да разберат, че няма с какво да им плащаме и да се обърнат срещу нас. Още по-зле, византийският император наскоро бе смазал непокорните си васали и гледаше алчно към нас. За капак на всичко, полубрат ми иска да ме убие, за да вземе земите ми, а сина ми, проклет да е, се оказа обратен. Обмислям да го пратя в манастир, за да не наследи земите ми. Точно тогава ми донесоха писмо. Единственият син на крал Идиот беше загинал по време на лов. Това ме правеше втори в линията за короната. Пред мен бе само внука на крал Идиот, новородено пеленаче. А детската смъртност е така висока...
Време беше камата да се разиграе.
Не, не съм полудял. Това, което описах по-горе е класическа ситуация, в която Crusader Kings II често ще ви поставя. Преди няколко седмици изявих съмнение какво ще е качеството на играта. Сега се извинявам покорно и моля за извинение. Защото, в момента, няма друга стратегическа игра, която да може да достигне Crusader Kings по сложност и увлекателност.
Отначало. Crusader Kings е масивна стратегическа игра, която ви поставя начело на една държава през 1066-та година (или на избрана дата преди началото на Стогодишната война). Или, по-точно, поставя ви начело на династията, управляваща една територия. Може дори да не е държава. Ако искате можете да започнете играта като императора на Византия. Ако искате, можете да започнете като графа на Асколи (например), васал на еди кой си дук, който от своя страна е васала на някой крал, който е васал на императора на Свещената римска империя. И след това да превърнете този граф в основоположника на династия, която ще управлява половин Европа в края на играта. Когато първият ви "герой" умре, продължавате като наследника му, и така нататък. И, внимавайте със законите за наследството. Не искате да загубите титлите си, нали? Всяка личност в играта има няколко показателя, които се задават както по рождение, така и с определени "черти" - traits. Например, можете да имате справедлив, умерен и благ владетел, а можете да получите и циничен, жесток и гневлив крал. Възможностите са много и различните черти обикновено не се изключват взаимно. Всякакви комбинации могат да се получат.
Освен себе си, владетеля, ще командвате донякъде и съвета си и онези членове на династията ви, които са във вашия двор. Не можете да им влияете напълно, но не сте и безгласна буква. Минусът на големия двор, разбира се, е че все някой ще иска да ви прецака. Роднини и благородници планират да ви свалят, "верни" васали конспирират да ви убият... Винаги има нещо забавно. Разбира се, и вие можете да участвате в подобна конспирация, чрез така наречената "plot" система. Уви, през повечето време единствения достъпен заговор ще бъде да убиете не друг, а жена си...
Като изключим човешкия аспект на играта, останалото прилича, малко или много, на традиционна стратегия. Във всяка провинция има сгради, които можете да подобрявате (не се отнася за васалите ви, те сами се занимават със своите земи). По време на война вдигате армиите си, които зависят от това колко е богата и развита провинцията, откъдето идват. Минус е, че не можете да управлявате битките лично - всичко зависи от командирите, които водят войската. Колкото по-високо бойно умение, толкова по-добре ще се справят войниците ви. Вие обаче можете само да гледате как измират, ако нещата не тръгнат на добре.
За всяка война ви трябва причина - casus beli. В повечето случай ще карате канцлера си да изработи фалшиви документи за права над титлите на врага. Сериозен минус, в сравнение с оригиналния Crusader Kings е, че не можете по време на преговори за мир да преговаряте реално. Така, ако започнете войната за титлата на еди-кое-си графство, а в процеса на войната получите права над кралската титла на врага си, няма да можете да направите нищо. Приключвате първата война, чакате да изтече примирието и започвате отначало... Като за баланс, новата система с вкарването в затвор, наемниците, свещените ордени и т.н. са изпипани детайлно и заслужават похвали.
Хубава работа, ама... Графиката е прилична, даже приятна за окото. Не очаквайте никакви неземни красоти. Все пак говорим за масивна стратегическа игра. Клони повече към Риск, отколкото към Starctaft 2. Звукът е на много високо ниво - мелодиите перфектно пасват на играта и понякога съм стоял в основното меню просто за да слушам темата на Crusader Kings II. Тук обаче идва традиционната забележка - има поверие, че игрите на Pradox не трябва да се играят, когато ги пуснат, а поне няколко месеца по-късно. Причината? Една торба бъгове. При наемането на определена наемническа банда, например, като царя на България, получавах и 60 000 галеона в Черно море. Знаете ли какво причиняват 60 000 галеона на бюджета ви? Ако не ги видите и не ги разпуснете на момента, жална ви майка. Наемниците имат навика да се обръщат срещу вас, когато не им платите. Друг проблем дойде с монголското и тимуридското нашествие - поради зле написан скрипт дворът ми бе наводнен с монголци и получих около 80 000 конни стрелци в Азия. Отделно и монголците си имаха войски и командири, но аз получих дубликати. Затова пачовете са просто задължителни. Първият, всъщност, вече излезе.
Финална присъда. Да си купя ли играта? Струва ли си? Ако ви интересува периода, ако искате да спрете османското нашествие на Балканите или ако винаги ви се е щяло да управлявате Англия като саксонски крал, надвил над нашествието на норманите, определено. Ако играете стратегии, като цяло, и искате да видите нещо по-различно, също ви я препоръчвам. Всеки, който въобще играе компютърни игри и има търпението за нещо подобно обезателно трябва да го пробва. Убеден съм, че много от вас ще го харесат.
Геймплей: 9/10. Бъг тук, бъг там, иначе безупречен.
Графика: 7/10. Хубавичка, като за жанра, но нищо особено иначе.
Звук: 8/10. И единствената причина да не получи нещо повече е, че ми се щеше да има повече теми и мелодии.
Потенциал за преиграване: 10/10. На картата има безумно количество територии и още повече династии, които да управлявате. А модовете вече се задават на хоризонта.
Общо: 8,5/10. Препоръчителна за всеки и почти задължителна за феновете на жанра.
Глава шеста
Отдавана не бях пускал нищо за романите. Време е да променя това, с поредната глава. Както знаете, за да я намерите, отидете към десните линкове и погледнете в дъното на страниците. Трябва да се е появила най-отдолу.
Сега да видим какво имаме. Ентерия. Главата с наборниците. Като погледна назад, след като е минало време, малко ми прилича на главата с разпределителната шапка в романите на Роулинг. Още от началото се предизвестява, че главният герой се очаква да стане много силен. Не е точно литературно постижение. Трон от тръни. Пътна блокада. Значително по-добре. Нелошо пресъздаване на първите впечатления от голям град под обсада, който е частично завладян и по улиците му от месеци се води жестока партизанска война. И последно, Буря. Отново първите впечатления, но от елфическа крепост, не от истински град. Освен това се намеква, че между двамата главни герои вероятно ще има нещо. Какво точно? Ще видим по-нататък.
Е, приятно четене! И този път няма да има бележки. Размързеливил съм се нещо...
Сега да видим какво имаме. Ентерия. Главата с наборниците. Като погледна назад, след като е минало време, малко ми прилича на главата с разпределителната шапка в романите на Роулинг. Още от началото се предизвестява, че главният герой се очаква да стане много силен. Не е точно литературно постижение. Трон от тръни. Пътна блокада. Значително по-добре. Нелошо пресъздаване на първите впечатления от голям град под обсада, който е частично завладян и по улиците му от месеци се води жестока партизанска война. И последно, Буря. Отново първите впечатления, но от елфическа крепост, не от истински град. Освен това се намеква, че между двамата главни герои вероятно ще има нещо. Какво точно? Ще видим по-нататък.
Е, приятно четене! И този път няма да има бележки. Размързеливил съм се нещо...
петък, 10 февруари 2012 г.
Авторски съвети: Женски/мъжки герои
Добре е при подобна тема да започна с простото предупреждение: страня от женски образи в главните роли. Защо? Ами, на първо място, не съм жена. Разбирам много по-добре мъжкия ум и бих заложил на него. Обаче това не значи, че в никакъв случай не бих поставил жена в главната роля. Защо не? Само че има няколко момента в изграждането на правдив женски образ, които се отличават лекинко от тези в изграждането на мъжки образ. Да видим къде са типичните грешки...
За жените с любоФ:
1. Описанието Страшното, зло описание. С героите от мъжки пол няма чак такъв риск, но при дамите... брр. На първо място, избягвайте повече от едно-две прилагателни пред съществително. "Малък, деликатен, леко чип нос..." Ужас! Да не говорим, че "малък" е много близко до "деликатен". Махнете едното. Още по-добре махнете две: "леко чип нос". Звучи по-добре. Ако косата на героинята ви е като кашмир и е черна, не пишете "черна, кашмирена коса". Bitte! "черна коса като кашмир" е по-добре. Като цяло, избягвайте струпванията на прилагателни. И, в името на всичко свято, не ползвайте често поетична реч за красотата на героинята си. Особенно важно - ако наречете очите й "лазурни", много моля, не отивайте на "сапфирени" след десетина страници.
2. Самоописанието. "Детелина стоеше пред огромното, белстящо, златно огледало и оглеждаше фигурата си. Вярно, бе много висока, но пък сините й почти до ахатово-сиво очи бяха твърде раздалечени, а черната копринената коса, която падаше на деликатните й рамене беше твърде къса. Вярно, фигурата й беше приятно подчертана от светлозелената рокля, но пък дори и така изглеждаше малко върлинеста, а не искаше да изглежда така..."
Ахх, очите миии....
Освен претрупването на прилагателни, тук има и друг проблем - огледалцето на стената. Може и такова мислене да е типично за някои жени (опитвам се да не обидя никого), но пък отегчава. А и няма нужда всичко да е уточнено. Оставете малко място за фантазията на читателите си.
Бележка: Нарочно съм правил тъкмо това с една героиня, към която исках да предизвикам мигновена негативна реакция. Проработи.
3. Недостатъци. По някаква чудна причина при мъжете-главни герои виждам повече недостатъци. Ако е жена обаче, всичко се изчерпва най-често с "не си сдържа езика", качество, което *изненада*, в крайна сметка й помага да намери мъжа на мечтите си. (отмива сълза на искрено умиление от очите си, преди да продължи) Защо героините ви да нямат истински недостатъци, които да не могат да се обърнат в тяхна полза в ни един момент? Нека да са глупавички, себични, или не-чак-толкова-красиви. Ще изглеждат по-реални и по-"живи"
4. Миналото. Жените - главни герои основно имат няколко типа минало. Донякъде ограничението е заради реалностите на света, в който пишем. Да го приемем, в средновековието не е имало равенство между половете. Но това не е добро извинение. Всяка втора жена във фентъзи е: дъщеря на благородник/жрица/могъщ магьосник. Подчертавам: тя е нечия. И в миналото й винаги се крият все едни и същи ръбати камъни: трудно детство, родители, които не я разбират или мистериозен странник, който един ден убива родителите й. Ще ми се да видя героини, които са прислужнички, фермерки, ловкини... А защо не и да не са тийнейджъри? (Усещам, че след време трябва да говоря и по тази тема - възрастта на героите)
5. Взаимоотношения... Най-трудната част, особено с навика на героините да са все красавици. Просто няма начин да се движат сред обществото и да не предизвикват мигновенна реакция у всички. Дали ще е любов или омраза - героинята ни все е в центъра на мислите на всички около нея. И почти задължително първия второстепенен герой ще се влюби в нея.
Хубавия външен не значи неизбежно, че героят/героинята ще върти света около пръста си.
Нека героинята ви просто да бъде подминавана от някои от хората, с които тя разговаря. Защо не да бъде отблъсната от възлюбения, или въобще да не го намери? Старайте се да създавате реалистични герои, а не поредици от притурки за вашето любимо отроче.
Прилив на тестостерон...
1. Тъмен герой. Шансовете са, че мъжките ви главни герои ще попаднат в една от двете категории: як като вол или красив, но по-слабоват. Тук няма такъв проблем с претрупаните описания, но пък е и много по-лесно да се плъзнете по склона и да заложите на типичен образ. Някак външния вид и характера винаги са в унисон, особено при мъжете. Ако е едър и червендалест, ще е скандалджия, ако е дребен и с малки очи, ще е потаен и с остър нюх... Кажете ми как изглежда героят ви и вероятно ще мога да кажа какъв е по характер. Само че в реалността не е така. Огромни мъже могат да бъдат страхливи, а дребосъци - да налитат на бой. Замислете се дали да не мислите отделно как изглежда героят ви и отделно - какъв е по характер.
2. Тестостерон. Директно свързано с минали постове. Жените могат и да бъдат оставяни сравнително беззащитни. Ако настане бой обаче, мъжът в главна роля задължително размахва крак от някоя маса, копие или каквото там има под ръка. Когато един човек попадне в рискована ситуация много често реакцията е тъкмо обратната - той се свива в ъгъла и се надява проблемите да го подминат. Героите във фентъзито обаче са Герои и Мъже и просто не знаят кога да се оттеглят. Те трябва да се борят, независимо дали има някакъв шанс. И просто няма начин в цялата ви книга да няма поне една ситуация, в която главният ви герой не размахва меч или реди заклинания в директен двубой с някого. Щом е мъж, явно трябва да се бие някъде, някак! Помислете за факта, че не всички хора от този пол стават смели, когато са притиснати в ъгъла. Някои са страхливи, други предпочитат да се измъкват по безопасни начини.
3. Навиците. Колкото и да ми е неприятно да го призная, мъжете, като цяло, не сме толкова внимателни и самокритични колкото жените. Затова не забравяйте, че главният ви герой често няма да е в добър външен вид. Няма да е и коректен. Най-вероятно ще има поне няколко подмятания, които могат да минат и за дебелашки. Не всеки мъж е принц Чаровен (ах само да ми падне тоя мръсник, петнящ името на мъжете, в ръчичките...) и по-добре го запомнете. Половината от населението на земята е с малко по-груби обноски и неглижиран външен вид. Говоря за средния представител на пола, разбира се. Има и изключения.
4. Миналото, отново. Тук имаме малко по-голямо разнообразие, но пак се въртим около няколко теми. Не го разбирам, наистина. Не е нужно някой да има мистериозно или трудно минало, за да е интересна личност. Нито пък е потребно да има някаква тайнственост в историята му, за да е герой. Не значи, че всички герои трябва да са обикновени, но няколко, чиито семейства не са избити от Големия лошковец и не са от благороден произход ще поразведрят ситуацията, нали?
5. Коч company! Много често срещан феномен. Отново говоря в средни стойности - мъжете са по-приключенски настроени. Затова около героя ви се натрупва маса от мъже и само няколко жени. От личен опит мога да кажа, че мъжки компании могат да се образуват дори и само от двама мъже. Въпрос на територия. Вземете предвид този феномен, когато пишете. Мъжките ви герои редовно ще се събират в чисто еднополова компания и ще разискват един куп уж глупави дреболии. С жените по някаква чудна причина не е точно така. Не смея да обяснявам защо. Не съм психолог.
Така. Това е. Като цяло, за мъжете и жените си важат генералните правила и съвети, които съм дал по-рано. Обаче имаше няколко по-специфични момента, които се радвам, че изясних. Надявам се това да е от полза за някого.
За жените с любоФ:
1. Описанието Страшното, зло описание. С героите от мъжки пол няма чак такъв риск, но при дамите... брр. На първо място, избягвайте повече от едно-две прилагателни пред съществително. "Малък, деликатен, леко чип нос..." Ужас! Да не говорим, че "малък" е много близко до "деликатен". Махнете едното. Още по-добре махнете две: "леко чип нос". Звучи по-добре. Ако косата на героинята ви е като кашмир и е черна, не пишете "черна, кашмирена коса". Bitte! "черна коса като кашмир" е по-добре. Като цяло, избягвайте струпванията на прилагателни. И, в името на всичко свято, не ползвайте често поетична реч за красотата на героинята си. Особенно важно - ако наречете очите й "лазурни", много моля, не отивайте на "сапфирени" след десетина страници.
2. Самоописанието. "Детелина стоеше пред огромното, белстящо, златно огледало и оглеждаше фигурата си. Вярно, бе много висока, но пък сините й почти до ахатово-сиво очи бяха твърде раздалечени, а черната копринената коса, която падаше на деликатните й рамене беше твърде къса. Вярно, фигурата й беше приятно подчертана от светлозелената рокля, но пък дори и така изглеждаше малко върлинеста, а не искаше да изглежда така..."
Ахх, очите миии....
Освен претрупването на прилагателни, тук има и друг проблем - огледалцето на стената. Може и такова мислене да е типично за някои жени (опитвам се да не обидя никого), но пък отегчава. А и няма нужда всичко да е уточнено. Оставете малко място за фантазията на читателите си.
Бележка: Нарочно съм правил тъкмо това с една героиня, към която исках да предизвикам мигновена негативна реакция. Проработи.
3. Недостатъци. По някаква чудна причина при мъжете-главни герои виждам повече недостатъци. Ако е жена обаче, всичко се изчерпва най-често с "не си сдържа езика", качество, което *изненада*, в крайна сметка й помага да намери мъжа на мечтите си. (отмива сълза на искрено умиление от очите си, преди да продължи) Защо героините ви да нямат истински недостатъци, които да не могат да се обърнат в тяхна полза в ни един момент? Нека да са глупавички, себични, или не-чак-толкова-красиви. Ще изглеждат по-реални и по-"живи"
4. Миналото. Жените - главни герои основно имат няколко типа минало. Донякъде ограничението е заради реалностите на света, в който пишем. Да го приемем, в средновековието не е имало равенство между половете. Но това не е добро извинение. Всяка втора жена във фентъзи е: дъщеря на благородник/жрица/могъщ магьосник. Подчертавам: тя е нечия. И в миналото й винаги се крият все едни и същи ръбати камъни: трудно детство, родители, които не я разбират или мистериозен странник, който един ден убива родителите й. Ще ми се да видя героини, които са прислужнички, фермерки, ловкини... А защо не и да не са тийнейджъри? (Усещам, че след време трябва да говоря и по тази тема - възрастта на героите)
5. Взаимоотношения... Най-трудната част, особено с навика на героините да са все красавици. Просто няма начин да се движат сред обществото и да не предизвикват мигновенна реакция у всички. Дали ще е любов или омраза - героинята ни все е в центъра на мислите на всички около нея. И почти задължително първия второстепенен герой ще се влюби в нея.
Хубавия външен не значи неизбежно, че героят/героинята ще върти света около пръста си.
Нека героинята ви просто да бъде подминавана от някои от хората, с които тя разговаря. Защо не да бъде отблъсната от възлюбения, или въобще да не го намери? Старайте се да създавате реалистични герои, а не поредици от притурки за вашето любимо отроче.
Прилив на тестостерон...
1. Тъмен герой. Шансовете са, че мъжките ви главни герои ще попаднат в една от двете категории: як като вол или красив, но по-слабоват. Тук няма такъв проблем с претрупаните описания, но пък е и много по-лесно да се плъзнете по склона и да заложите на типичен образ. Някак външния вид и характера винаги са в унисон, особено при мъжете. Ако е едър и червендалест, ще е скандалджия, ако е дребен и с малки очи, ще е потаен и с остър нюх... Кажете ми как изглежда героят ви и вероятно ще мога да кажа какъв е по характер. Само че в реалността не е така. Огромни мъже могат да бъдат страхливи, а дребосъци - да налитат на бой. Замислете се дали да не мислите отделно как изглежда героят ви и отделно - какъв е по характер.
2. Тестостерон. Директно свързано с минали постове. Жените могат и да бъдат оставяни сравнително беззащитни. Ако настане бой обаче, мъжът в главна роля задължително размахва крак от някоя маса, копие или каквото там има под ръка. Когато един човек попадне в рискована ситуация много често реакцията е тъкмо обратната - той се свива в ъгъла и се надява проблемите да го подминат. Героите във фентъзито обаче са Герои и Мъже и просто не знаят кога да се оттеглят. Те трябва да се борят, независимо дали има някакъв шанс. И просто няма начин в цялата ви книга да няма поне една ситуация, в която главният ви герой не размахва меч или реди заклинания в директен двубой с някого. Щом е мъж, явно трябва да се бие някъде, някак! Помислете за факта, че не всички хора от този пол стават смели, когато са притиснати в ъгъла. Някои са страхливи, други предпочитат да се измъкват по безопасни начини.
3. Навиците. Колкото и да ми е неприятно да го призная, мъжете, като цяло, не сме толкова внимателни и самокритични колкото жените. Затова не забравяйте, че главният ви герой често няма да е в добър външен вид. Няма да е и коректен. Най-вероятно ще има поне няколко подмятания, които могат да минат и за дебелашки. Не всеки мъж е принц Чаровен (ах само да ми падне тоя мръсник, петнящ името на мъжете, в ръчичките...) и по-добре го запомнете. Половината от населението на земята е с малко по-груби обноски и неглижиран външен вид. Говоря за средния представител на пола, разбира се. Има и изключения.
4. Миналото, отново. Тук имаме малко по-голямо разнообразие, но пак се въртим около няколко теми. Не го разбирам, наистина. Не е нужно някой да има мистериозно или трудно минало, за да е интересна личност. Нито пък е потребно да има някаква тайнственост в историята му, за да е герой. Не значи, че всички герои трябва да са обикновени, но няколко, чиито семейства не са избити от Големия лошковец и не са от благороден произход ще поразведрят ситуацията, нали?
5. Коч company! Много често срещан феномен. Отново говоря в средни стойности - мъжете са по-приключенски настроени. Затова около героя ви се натрупва маса от мъже и само няколко жени. От личен опит мога да кажа, че мъжки компании могат да се образуват дори и само от двама мъже. Въпрос на територия. Вземете предвид този феномен, когато пишете. Мъжките ви герои редовно ще се събират в чисто еднополова компания и ще разискват един куп уж глупави дреболии. С жените по някаква чудна причина не е точно така. Не смея да обяснявам защо. Не съм психолог.
Така. Това е. Като цяло, за мъжете и жените си важат генералните правила и съвети, които съм дал по-рано. Обаче имаше няколко по-специфични момента, които се радвам, че изясних. Надявам се това да е от полза за някого.
вторник, 7 февруари 2012 г.
Ревю: King Arthur II
Или: Защо една добра идея може да те отврати...
Артурианския епос запленява умовете на хората още от времето на създаването си. За него са написани много книги, направени са много филми. Има обаче само една стратегическа игра, която се опитва да пресъздаде легендарните събития. И, уви, този опит не е успешен. А можеше да е толкова хубаво...
Наследство. King Arthur: The Roleplaying Wargame (или, за по-кратко, "Крал Артур") се придържа изцяло към легендата за Артур. Разбира се, с някои отклонения, наложени от геймплея. Продължението обаче развива историята по един много добър начин. Вие сте сина на Артур. Страната е изпаднала в хоас след мистериозен инцидент. Мерлин е изчезнал, а баща ви е на смъртно легло. И нашествието на демони от преизподнята само влошава положението. Успех с опитите да се измъкнете от тази каша!
Извън историята, много елементи от оригиналната игра са запазени и в продължението. Имате една координатна система с две оси - справедливост и религия. Можете да бъдете тиранин или добър владетел, да почитате старите богове или да сте християнин. Съответно, това ще ви даде различни бонуси и единици. Историята е разказана под формата на книга-игра. Придвижете героя си до някое място, където има куест и ще трябва да направите няколко решения, водещи до различни резултати. Един куест може да бъде решен така че да избегнете трудна битка, а може и да попаднете на нея. В продължението, Крал Артур 2, текста, който трябва да изчетете по време на тези задачи дори е озвучен, макар че личат някои необясними разлики между написаното на екрана и това, което чувате. А щеше да е така лесно всичко да е наред. Уви, това е само първата капка в пороя от грешки, довел до пропадането на една добра идея.
Типичен куест
...И лошо наследство. Крал Артур се опитва да е игра от поредицата Total War. И тук е първата грешка, както особено ярко личи във втората част. Просто казано, до момента никой не може да надмине шедьовъра на The Creative Assembly. И добавянето на заклинания, които да мятате по време на битка, уви, не променя това. Вашите герои, които могат да отидат на важни задачи, също водят войските в бой. От Neocore (авторите) са решили обаче, че не би трябвало да имате голяма свобода на действие. Затова в продължението ще се биете само с определени врагове, в определено време. Уж света е отворен, но се "активира" малко по малко, с всяка дребна крачка. Това вероятно е опитът на Neocore да поправят ситуацията от оригинала, където много лесно можехте да се нагърбите с повече, отколкото можете да носите.
Боят настана... Абе, защо умират само от техните?
Както всяко копие на Total War и тук имате две карти - стратегическа, на цяла Британия, където действието е на ходове, и тактическа - където се водят отделните битки, в реално време. На стратегическата карта обаче няма какво да правите, на практика. Управлението ви над провинициите на кралството е сведено до минимум, дипломатическите опции са почти безполезни, проучванията не водят до сериозни промени, даже нямате реална хазна. А на тактическата карта... Е, да кажем, че нещата не са много добри. Като заклет фен на Total War не мога да не отбележа тоталното превъзходство на поредицата на Creative Assembly. Стратегическа игра, в която давате 40-тина жертви при 1600 на врага, на най-висока трудност, просто не може да е добра.
Стратегическата карта - хубава, но безполезна
Въпрос на оптимизация. И, въпреки всичко това, играта можеше да е добра. Поне в частта с куестовете. Поне заради историята. Поне като си поставяте допълнителни задачи в битка (не ползвай магии, например). После обаче идва въпроса с оптимизацията. Графиката на играта е много добра - красиви, детайлни единици, пъстри цветове, дълбоки гори, толкова, че даже не можете да видите собствените си хора. Звукът също е на ниво. ОБАЧЕ всичко се движи с 20-тина кадъра в секунда. И това на най-леките насторйки за видеото. В битка и до 10 може да падне. И не, не е проблем с моят компютър. Забавното е, че на най-високи настройки на видеото ефектът е почти същия - губят се само още 4-5 кадъра в секунда. Какво е това чудо? Хора (не аз, а други, оплакващи се на форума на играта), с машини, които могат да подкарат The Witcher 2 на ултра да не могат да играят стратегия с минимални настройки? Neocore са дремли май! Още повече, малко след пускането на играта производителите, рамо до рамо с издателите, родиха и друг страхотен гаф. (виж карето отдолу)
Геймплей: 6/10. Интересни задачи, като книга-игра. Всичко останало обаче е посредствено, в най-добиря случай. Дори и историята не спасява играта.
Графика: 5/10. Когато всичко върви насечено, не можеш да се насладиш на визуалните благинки.
Звук: 8/10. Много добър. Някои неразбираеми разминавания между озвучаване и текст.
Потенциал за преиграване: 4/10. Ама, моля ви се, какво преиграване? Историята е малко или много линейна, единствената промяна е, че можете да я минете с различни бойни единици.
Общо: 6/10. Добра идея на пръв поглед, но напълно опропастена от слабото изпълнение.
За възхода и падението на Paradox Entertainment. Шведска компания, регистрирана в Стокхолм, но извършваща цялата си дейност от Лос Анджелис. Производители и разпространители на компютърни игри. Известни са с историческите си стратегии като Europa Universalis, Victoria, Crusader Kings, Hearts of Iron. Освен това от около половин десетилетие насам агресивно изкупуват чужди игри. Най-силните им години (в моите очи) са около 2010-та, когато разпространяват Mount & Blade: Warband и Europa Universalis, Hearts of Iron (серия поредна). Оттогава обаче решенията им ме объркват. Енджинът им, използван за стратегически игри почти не търпи промени през годините. Закупуват правата над марката Dreamlords само за да забият надгробния камък над нелошата игра. Последния им гаф е свързан със заявлението на официален член на производителите Neocore, работещи за тях, който заяви че 24 кадъра в секунда са напълно достатъчни за модерна компютърна игра. А на хоризонта се задават още проблеми - Sengoku (стратегия, базирана на Японското средновековие) май не е много харесвана, а Crusader Kings 2 ще ползва нейния енджин. Освен това създателите на Mount & Blade вероятно няма да гледат безучастно как играта им е плагиатствана в новия проект на Paradox - War of the Roses... Само бъдещето ще покаже.
петък, 3 февруари 2012 г.
Ревю: Урсула ле Гуин - "Сили"
Не възрастта е важна. Важното е желанието. Не знам за кой път Урсула ле Гуин държи да ни докаже това. Независимо от възрастта си вероятно най-добрата и известна жена-фентъзи автор продължава да очарова. "Сили" може и да не е най-силния й роман, но това не го прави никак лош. Даже напротив - "Сили" е достойно четиво, което бих препоръчал на всеки от феновете на фентъзито и ле Гуин, че и на хора, които не четат този жанр.
Странното е, че нещото, което най-малко грабва в романа е... неговата история. Гавир е роб, пленен още като невръстен, заедно със сестра си. Не познава нищо друго освен дома, в който е отгледан. Господарите му са милостиви и дори добри с робите си. Поне така започва книгата. Уви, няма перфектни неща и скоро на небето се появяват облаци - грубият син на господаря на къщата Торм. След поредица от злополучия и обсада на града-държава, където Гавир живее, в душата му започва да узрява Свободата. И когато вече не може да търпи повече, бившият роб бяга. Открива нови приятели и врагове, търси корените си, но като цяло - няма нищо особено героично или епично в историята му. Просто момче (което в процеса на книгата става по-скоро млад мъж), което се бори за оцеляването си. Дори и дарбите на Гавир са някак "обикновенни" и банализирани. Той има фотографска памет и сравнително слаби и откъслечни гадателски умения. Щастливият край също може да се предугади почти от началото на книгата.
Е, добре, питате се, какво тогава й хареса на "Сили", щом историята не е нищо особено? Отговорът е прост - стила на ле Гуин и лекотата, с която тя ни потапя в света си. Липсата на връзка с предишните й произведения (освен с другите Хроники, които така и не съм чел) отначало е дразнеща. Вече не сме в незабравимата Земелемория! Скоро обаче се свиква и читателят започва да гледа на западния бряг, мястото където се развива действието, с любопитство. А междувременно ле Гуин последователно изтъкава общество, в което робството е приемливо и за роби и за господари, средище на избягали роби и примитивна на пръв поглед блатна общност, където ритуали и традиции диктуват всеки елемент от живота. Лекотата с която авторката прескача между образи и теми е зашеметяваща.
Книгата, както отбелязах, е изключително подходяща за хора, които едва сега започват да четат фентъзи. Действието е плавно, историята - лека и почти "обикновена". Завършена е, доколкото една история наистина може да има завършек. Магия в романа има, но е толкова малко, че почти можеш и да забравиш за дарбите на Гавир. Интересна е с представянето си на различни култури, за което ще е много любопитна за феновете на историческите романи. Освен това езикът не е тежък. Единственият проблем може да е, че действието се води от първо лице. Това не е нещо, което харесвам особено, но се свиква, пък и не е така натрапчиво както в други книги (например романите за жрицата на Кобербол, които едва изтърпях).
Така че, както казах в началото, "Сили" си струва. Отделна книга, не част от поредица, на добра цена и с добро качество. Не е незабравима като оригиналната "Землемория", но е един различен поглед над света на ле Гуин и едно интересно ново начало.
А, да! И този път Бард не са се издънили с корицата. За сравнение:
сряда, 18 януари 2012 г.
Те това е!
Малко много закъсняла снимка от празничната (коледна - от "коля") тренировка на клуб MOTUS.
А познайте кой тук е автора на блога.
Авторски съвети: Опасни теми....
Може и занапред да пиша за реализма. За момента обаче ще се задоволя с нещо сравнително просто. А именно - идеята, че щом пишем фентъзи, това не би трябвало да има широка връзка с реалността и че тонът трябва непременно да е предвиден за една по-млада публика.
Видите ли, това, което сложите на листа, не съвпада с реалността. Това не сте вие. Не се плашете да пишете за щекотливи теми - насилие, сексуалност и прочее. Не прекалявайте, разбира се, но и не ги избягвайте. Нищо не се набива повече на очи от битка без кървища или липсата на подкачания и търкания между героите. Мислите ли, че ако пишете за секс, предателства, убйства, изнасилвания, това ще ви направи мигновенно по-лоши личности и "драскачи"?
НЕ.
Хората не са идиоти. Когато играят компютърна игра, не ходят да трепят по улиците. Когато гледат филм с насилие, за война да кажем, не вадят автомата. И не знам някой, някога, след като е чел главите на Джайм в Песен за огън и лед да си е казал: "Баце, туй е мноо яко копиле, я и аз кат него!" и да е отишъл при сестра си...
Един лайтмотив се е установил преди десетилетие, а може би и преди, не знам, не съм бил толкова добре информиран чак тогава: "Shit happens". С други думи, животът има навика да те замерва с неприятни неща. И това се касае с пълна сила за "фалшивия" живот, който водят героите ви. Може текстът и тонът на творбата да не предполагат това. Добре. Не искам да чета приказка за деца, в която драконът разкъсва на парчета коня на главния герой. Обаче не прави чест на автора на едно фентъзи за по-възрастни хора да изпусне да спомене как въпросния герой едва не се е изпуснал от страх.
Мартин лош автор ли е? Джордан? Имат трески за дялане. Всеки има. А аз имам греди за дялане. Някой и цяла гора може да има, на която да се упражнява. Но никой, който пише фентъзи, което да звучи като приказка, а не е, не си помага. Не всичко, което излиза изпод ръцете ви трябва да е реалистично. Но като е фентъзи, да е рошаво! Изберете си тон от началото и се придържайте към него. Никой няма да ви се обиди от грубостите или от липсата на такива. Все пак, не е трудно да затвориш една книга или един браузър, нали?
Видите ли, това, което сложите на листа, не съвпада с реалността. Това не сте вие. Не се плашете да пишете за щекотливи теми - насилие, сексуалност и прочее. Не прекалявайте, разбира се, но и не ги избягвайте. Нищо не се набива повече на очи от битка без кървища или липсата на подкачания и търкания между героите. Мислите ли, че ако пишете за секс, предателства, убйства, изнасилвания, това ще ви направи мигновенно по-лоши личности и "драскачи"?
НЕ.
Хората не са идиоти. Когато играят компютърна игра, не ходят да трепят по улиците. Когато гледат филм с насилие, за война да кажем, не вадят автомата. И не знам някой, някога, след като е чел главите на Джайм в Песен за огън и лед да си е казал: "Баце, туй е мноо яко копиле, я и аз кат него!" и да е отишъл при сестра си...
Един лайтмотив се е установил преди десетилетие, а може би и преди, не знам, не съм бил толкова добре информиран чак тогава: "Shit happens". С други думи, животът има навика да те замерва с неприятни неща. И това се касае с пълна сила за "фалшивия" живот, който водят героите ви. Може текстът и тонът на творбата да не предполагат това. Добре. Не искам да чета приказка за деца, в която драконът разкъсва на парчета коня на главния герой. Обаче не прави чест на автора на едно фентъзи за по-възрастни хора да изпусне да спомене как въпросния герой едва не се е изпуснал от страх.
Мартин лош автор ли е? Джордан? Имат трески за дялане. Всеки има. А аз имам греди за дялане. Някой и цяла гора може да има, на която да се упражнява. Но никой, който пише фентъзи, което да звучи като приказка, а не е, не си помага. Не всичко, което излиза изпод ръцете ви трябва да е реалистично. Но като е фентъзи, да е рошаво! Изберете си тон от началото и се придържайте към него. Никой няма да ви се обиди от грубостите или от липсата на такива. Все пак, не е трудно да затвориш една книга или един браузър, нали?
понеделник, 16 януари 2012 г.
Бележки V - За ръбатите камъни на историята
Или, в полза на предварителното описване на света.
В един пост от "авторските съвети" коментирах за създаването на светове. Да уточним отсега - не работя чест с бележки. Напишеш ли го на лист - после имаш чувството, че трябва да го направиш на всяка цена. Това не значи, че съвсем не ползвам такива. Едно от местата, където трябваше да ползвам повече бележки е историята на Ентерия. С повечко бележки нещата щяха да са по-изяснени. И, ето, след дъжд качулка.
Думата ми е за Великата война. Чувствам, че ако разкрия твърде много детайли, ще проваля някои моменти в книгата, затова ще се движа по острието на бръснача и няма да съм толкова подробен, колкото ми се иска. Великата война е сблъсъкът, който определя съдбата на ранната Ентерия. Не всички раси са създадени по онова време, а човешката раса, въобще, е в ранна детска фаза. Само Каз Модан и Западното кралство все още съществуват под някоя форма. За сметка на това джуджета и елфи вече имат развити държави. Орките на юг са все още разединени на много кланове. Още по на юг, неутралните са в състояние на постоянна война, тъй като драконите още не са се намесили в обърканата политика на най-южните държавици. Самите дракони се намесват в тази война чак в последния момент. Демоните от Хаоса се обединяват под ръководството на двама архидемони, за които се твърди, че са братя. Целта им е, както винаги, повалянето на Колоните, които са артефакт, поддържащ баланса между измеренията. Демоните отварят портали на много места и така нанасят много сериозни щети на повечето от старите раси, които са създадени първи. Средните раси също страдат, но заради недоразвитостта си, не привличат така силно вниманието на демоните.
Важното в случая е, че демоните не успели да проникнат в източните елфически гори, където били усетили присъствието на Колоните. Затова се събрали в Ничията земя и Централната пустиня на североизточния континент, Ерванта, и вкупом се насочили на изток. Каз Модан бил на пътя им. Човешките войски, подкрепяни от елфическия авангард се провалили в битката за полята Фаладер, но по-късно удържали Рем'Бар (или просто Рем, по човешки). Галидор Добрия се завърнал победоносно у дома. А демоните планирали... После един от тях се появил в Централната пустиня, начело на още по-голяма армия. Целта му бил проходът Илеад (на човешки - Острието), откъдето можел да проникне безнаказано в елфическите гори. А дали е било точно така - това е друг въпрос. Онова, което последвало било шок за всички. Сам Галидор препуснал на помощ на джуджетата и когато архидемонът излязъл начело на армията си, за да огледа човешките подкрепления, идващи от юг, кралят на Каз Модан видял шанса си и повел силите в атака. Резултатът бил неочакван - войските на Каз Модан били избити до крак, но в последните си няколко секунди, Галидор успял да прикове демона в магически затвор заедно със себе си. За благодарност джуджета и ефли издигнали гробница на лобното място на краля. Годините минали, пустинните дюни се преместили и скоро гробницата била забравена. До един момент.
А какво станало с другия демон? Е, това е една друга история. Всички искали да забравят войната и решили, че братът на поваления от Галидор архидемон е оставил боя и се е върнал у дома, да подчини бунтовните си поданици. Но дали наистина е така? Това ще остане за един много по-късен етап...
А какво станало с другия демон? Е, това е една друга история. Всички искали да забравят войната и решили, че братът на поваления от Галидор архидемон е оставил боя и се е върнал у дома, да подчини бунтовните си поданици. Но дали наистина е така? Това ще остане за един много по-късен етап...
Абонамент за:
Публикации (Atom)