Авторски съвети: не-човеци

Сега е време за кратък шок - да, върнах се и не, блогът няма да бъде изоставен. Не съм писал от отдавна, признавам. Виновен беше мързелът, а и донякъде липсата на муза. Сега обаче нещата стоят другояче - така че, да се захващаме да борим немарливостта на прохождащите драскачи, а? По пътя, кой знае, може би и аз ще осъзная нещо ново.

Дообре, писане на не-човеци. В един добър процент от модерното фентъзи нещата не се развиват само и единствено около благословената ни раса. Само че малко автори досега са се осмелявали да представят представители на други раси в главните места (изключаем вампирите, напоследък), а когато го сторят - е, допускат се лесни за избягване грешки. Ето няколко съвета за малкото, които все още имат нужда от тях повече, отколкото аз имам нужда от помощ за писането си:

1. Различия - психологически. Ами, половината от поста ще се занимава с различията, така че се подгответе. Да започнем с емоционалните различия. Според вас, как една чужда раса би разбрала човешките скърби, привички и емоции? Съществува ли разбирателство дори и между хората, да не говорим за други същества? Отговорите са лесни. Тогава защо всички същества подозрително приличат на хора на психологическо ниво? Вярно, ние сме хора, нямаме си представа какво е да си извънземен - защото, в крайна сметка, повечето измислици на фентъзито са точно това, като се замисли човек. Но въпреки това, не бива да забравяме, че различната физиология и култура неминуемо ще доведе до различна психика.
Това не пречи, уви, толкова много от елфите, за които чета, да приличат на надути старчета, които са минали под скалпела на някой пластичен хирург. Замислям се, за колко ли добър елф мога да мина аз? Хммм, май ще ми трябва само чифт нови уши - ако се вярва на повечето автори.
Не е важното как точно са различни другите ви раси. Нека просто са различни.


2. Различия - културни! Е, това е очевидно. Само че, трябва да бъде добавено, неизбежно. Защото хората забравят дребните детайли. На повърхността културните разлики между човешката раса и другите, населяващи фентъзи света ви, са огромни. Колкото по-дълбоко стигнеш... Еднакви представи за брака, за държавното управление, за приятелството... Е, някои неща се приемат за едни и същи навсякъде, но ако се прекали, просто създавате някакво странно човешко общество. Не джуджета. Или елфи. Или дрекси, ако щете. (думата ми щукна сега, ако дублирам нещо, покорно се извинявам).

3. Могъщество. От време на време си позволявам да критикувам Толкин. Закопчайте си здраво коланите, защото отново ще го сторя.
На практика единственото, което спира елфите да не оправят цялата каша с едно махване на пръстите си е... че им е омръзнало.
Да, точно така. Елфите на Толкин нямат слабости. Магията им е могъща, животите им са дълги, физическата им сила е огромна, красотата - всепризнана. Е, има я мъката по океана, която - уловка - те може дори да надвиват. А някои дори не я изпитват. Времето на елфите отминава, защото Авторът така е решил. И защото това е тематиката на целия епос. Важното е, че Толкин е бил на ръба. Защото никой не искаше всичко във Властелина да приключи с магическото докосване на Галадриел, нали?

4. Безсмъртие. Още един типично елфически проблем. Може да се причисли към темата за могъществото, но не е точно това - защото идеята за бесмъртието сама по себе си е огромен проблем при комуникацията със смъртните. Безсмъртието винаги ще разделя хора и елфи. Затова, особено когато е намесена любов, трябва да се действа много внимателно и преценено. Винаги може да има по-интересен поглед над дадено събитие и ще е грехота, ако пренебрегнете един подобен елемент. Аз няма да загубя, нито пък вие. Но работата ви ще пострада. Когато едно нещо може да е по-добро, а не е, това е загуба.

5. Хора>всички останали. Тук мога да копирам, дума по дума, едно по-ранно мое писание. Ще засегна обаче един друг аспект и ще ви накарам да се върнете по-назад из прашните ми бележки, за да получите пълния отговор по тази точка. Та, ето го въпроса ми:
А защо са в упадък?
Не ме разбирайте погрешно, винаги има нещо привличащо в идеята за упадащо могъщество, за империя, която е сянка на минало величие. Свързано е с Рим и с древногръцките идеи за епохите... Абе, я на въпроса - защо винаги не-човеците са в упадък? Би било интересно, ако един път не са. Ако хората са малко и притиснати от чуждата раса. Или ако са наравно? Това вероятно е опасно, защото предполага повече креативност, измисляне на по-сложни идеи, изграждане на напълно нови култури.
Само че, какво точно е лошото в проявата на повече креативнсот? Някой ще каже ли? Някой? Не? Добре.

6. Свят без хора?! Ами, защо не? Погледнете горната точка. Би дало доста уникална гледна точка. Не е *точно* правено във фентъзито. В най-добрия случай говорим за същества, изключително подобни на хората (Ейдриън Чайковски. Сериозно, прочетете го.). Мисля, че има фантасти, занимавали се с тази тема. Е, какво пречи следващата проба да е във фентъзи? Много работа? Знам, знам. Но без борбъ, няма рънъ.

Това беше засега. Със задоволство оставям перото, сиреч клавиатурата. Хубаво е да помагаш. Даже когато никой не пита и когато никой не ти иска помощта. А сега ще се потупам по рамото и ще си взема някоя хубава книга.