Бележки V - За ръбатите камъни на историята

Или, в полза на предварителното описване на света.

В един пост от "авторските съвети" коментирах за създаването на светове. Да уточним отсега - не работя чест с бележки. Напишеш ли го на лист - после имаш чувството, че трябва да го направиш на всяка цена. Това не значи, че съвсем не ползвам такива. Едно от местата, където трябваше да ползвам повече бележки е историята на Ентерия. С повечко бележки нещата щяха да са по-изяснени. И, ето, след дъжд качулка.

Думата ми е за Великата война. Чувствам, че ако разкрия твърде много детайли, ще проваля някои моменти в книгата, затова ще се движа по острието на бръснача и няма да съм толкова подробен, колкото ми се иска. Великата война е сблъсъкът, който определя съдбата на ранната Ентерия. Не всички раси са създадени по онова време, а човешката раса, въобще, е в ранна детска фаза. Само Каз Модан и Западното кралство все още съществуват под някоя форма. За сметка на това джуджета и елфи вече имат развити държави. Орките на юг са все още разединени на много кланове. Още по на юг, неутралните са в състояние на постоянна война, тъй като драконите още не са се намесили в обърканата политика на най-южните държавици. Самите дракони се намесват в тази война чак в последния момент. Демоните от Хаоса се обединяват под ръководството на двама архидемони, за които се твърди, че са братя. Целта им е, както винаги, повалянето на Колоните, които са артефакт, поддържащ баланса между измеренията. Демоните отварят портали на много места и така нанасят много сериозни щети на повечето от старите раси, които са създадени първи. Средните раси също страдат, но заради недоразвитостта си, не привличат така силно вниманието на демоните.

Важното в случая е, че демоните не успели да проникнат в източните елфически гори, където били усетили присъствието на Колоните. Затова се събрали в Ничията земя и Централната пустиня на североизточния континент, Ерванта, и вкупом се насочили на изток. Каз Модан бил на пътя им. Човешките войски, подкрепяни от елфическия авангард се провалили в битката за полята Фаладер, но по-късно удържали Рем'Бар (или просто Рем, по човешки). Галидор Добрия се завърнал победоносно у дома. А демоните планирали... После един от тях се появил в Централната пустиня, начело на още по-голяма армия. Целта му бил проходът Илеад (на човешки - Острието), откъдето можел да проникне безнаказано в елфическите гори. А дали е било точно така - това е друг въпрос. Онова, което последвало било шок за всички. Сам Галидор препуснал на помощ на джуджетата и когато архидемонът излязъл начело на армията си, за да огледа човешките подкрепления, идващи от юг, кралят на Каз Модан видял шанса си и повел силите в атака. Резултатът бил неочакван - войските на Каз Модан били избити до крак, но в последните си няколко секунди, Галидор успял да прикове демона в магически затвор заедно със себе си. За благодарност джуджета и ефли издигнали гробница на лобното място на краля. Годините минали, пустинните дюни се преместили и скоро гробницата била забравена. До един момент.

А какво станало с другия демон? Е, това е една друга история. Всички искали да забравят войната и решили, че братът на поваления от Галидор архидемон е оставил боя и се е върнал у дома, да подчини бунтовните си поданици. Но дали наистина е така? Това ще остане за един много по-късен етап...