Ревю Total War: Rome II

Колко ще платиш за Рим?

Salve, honorabitur legentibus![*]

Дойдох в земите на траките, за да ви споделя за голямото зло, което планират варварите от провинция Британия. Подклаждани от злите източни демони от някаква далечна страна, наречена Япония, тези некъпани диваци желаят да ви ограбят от вашите изкарани с пот на челото денарии, верни мои поданици. Това е нечувано вероломство и ние не бива да позволим да се случи. Затова аз, народен трибун…

К-кхм. Така де. Не купувайте Total War: Rome 2. Моля ви.

Една напред, две назад, три настрани…

Не мога да отрека, че съм фен на Total War поредицата. Играл съм всичко от Medieval: Total War насам – единствената игра, която съм изпуснал е оригиналният Шогун. Бил съм се за славата на Англия, за свободата на България и за честта на Гондор. Завладявал съм непознати земи и съм кълнал глупавия изкуствен интелект и несъществуващата дипломация. За мен Empire беше голям удар по вярата ми в поредицата, но Napoleon и особено Shogun 2 закрепиха разклатеното ми доверие. Това, и десетките изключителни модификации, които излизат и ще продължават да излизат за Medieval 2 и оригиналния Rome.

После дойде Rome 2.

Braaains!  - Бойният вик на модерния хоплит

Ако не сте усетили до този момент каква буря се завихри около играта, да ви го обясня – Rome 2 излезе в полусуров вид на пазара. Изключително полусуров. На практика ни беше дадена бета версията на играта. И изглежда 90% от комерсиалните критици бяха играли различна версия… Добре, че вече те не са единствената алтернатива.

Причината за това фиаско? Sega. Rome 2 можеше да е достойна глава в историята на поредицата. Само че издателите трябваше да накарат авторите от Creative Assembly да изкарат играта месеци преди да е готова, без качествен бета тест, без функции, които присъстваха в минали игри от сериите, без обичани режими за мрежова игра, без, без, без… Но пък с няколко невероятно недомислени добавки, напразен опит да се разрешат по страничен начин проблеми, мъчили поредицата от десетилетия насам.

 Легионери в действие

Къде сбъркахме?

Позволете да изложа листа с грешките на Sega/CA. Нямам време за много обяснения, просто защото са твърде много.

-Неоптимизиран енджин и графични проблеми, довеждащи до там, че клиентите не могат да използват продукта, за който са платили.

-Допълнително е объркан и без това традиционно слабият изкуствен интелект. Опитите да се заобиколят проблемите с него са довели до невероятни безумия. Нападения на градове, пазени от стотици с двадесет стрелци? Имаме ги и тях.

-Еднотипни битки – тип въргал а ла Астерикс и Обеликс - продължаващи не повече от пет минути. Дисциплинирани войски и формации? Мерси, не ги щем!

-Магически флагове, появяващи се за щяло и не щяло. Войската ви е непокътната на билото? Е, какво от това, не опазихте магическото флагче на средата на нищото. Губите!

-Какво е едно преминаване на Черно Море за Юлий Цезар? Ами, пет години от живота му.

-Всеки бой е обсада без интересната част. Вместо да използваме неподражаемите досега механики на класическите Rome и Medieval 2, нека да сложим няколко сгради на полето и да го наречем  градска битка. Така феновете няма да се оплакват, че всяка битка е обсада!

-Няма родословно дърво. Генералите и владетелите ви? Дори не си правете труда да ги запомните, няма за кога.

-Всичко е скрито в потребителския интерфейс. Искате да знаете какво значат статистиките на генералите ви? (не че знам за какво са ви, генералите мрат като мухи от старост) Пригответе се за ровичкане из менюта, докато намерите точното!

-Искате да знаете повече за механиките и уменията на единиците си? Приятно четене в интернет. Ще ви вградим даже браузъра в играта, нямате проблеми никакви.

-Транспортните кораби са по-полезни от военните. Нямаше да е толкова болезнено, ако не бяха безплатни…

-Две минути чакане след всеки ход.

-Играта в мрежа често не работи.

-Провинциалната система, макар и интересна на хартия, е изпълнена нескопосано и често досажда.

-Магически бутончета „бий се по-силно!“ за войниците ви.

-Бъгове, гличове, бъгове, забивания… И няма значение каква е машината ви. Само се молете на Хефест да не порази компютъра ви с лош късмет.

 Трябваше да се сетя, нали?

Ама трябва да има и нещо добро, нали?

Ама не. Поне не особено. Графиката. Когато работи. Стилът на играта е хубав. Рекламната кампания беше изключителна. След 20-те единици на кръст на оригиналния Shogun 2, има доста повече разнообразие – макар че в никакъв случай не колкото ни беше обещано. Настроенията на компютърно генерираните ви съперници са по-разбираеми – ясно анотирани са с подробни плюсове и минуси. Не че от това прозитича особено логично поведение. Можете да насочвате военните си съюзници на стратегическата карта. Не че това е сработвало както трябва и веднъж за мен. Кооперативната кампания за двама е добра не теория. Докато не осъзнаеш, че за Medieval 2 може да бъде направена кооперативна кампания за десетки, макар и без интерактивни битки помежду им. Но пък ще работи винаги, а не само когато е в настроение. Музиката не е лоша, но не са мелодиите, от които ти настръхва косата. Всъщност…

Нещо любопитно, за което се сетих, е следното: музиката. Когато Джеф ван Дайк е в екипа, изпънил саундтрака, играта е хит. Когато не е, играта се проваля (справка – Empire и Rome 2). Може би не и на пазара, но в сърцата на феновете. Правете си сметката за следващата Total War игра.

 А можеше да изглежда така...

21 дни по-късно

Забавих това ревю с надеждата CA да си поправят бакиите. Уви, не става точно така. От британското студио признаха, че ще оправят някои от проблемите. Други обаче са наречени „дизайнерски решения“. Добре, рекох си аз. Щом имат една представа за творението си и се придържат към него, добре. Мога да уважавам това, макар че изпълнението на играта им куца – то не е по тяхна вина, заради Sega е.

После CA заявиха, че основната им цел са високите оценки, написани им от критиците. Прочетох за десетките промени във визията си, които са готови да направят в името на различни фокус групи. Разбрах, че само 2% имат технически проблеми и че само 1% са „гласовитото малцинство“. Нарадвах им се и на DLC-то на ден първи.

Затова решението ми е просто. Оттук-нататък няма да купя и една от игрите, издавани от CA под шапката на Sega, преди лично да съм се уверил, че тя ми е по вкуса. Демото е напълно задължително. Ако такова няма, ще пиратствам, да, признавам си. По-добре да станеш Илирийски пират, отколкото немитите варвари да грабят от парите ти. Аз съм тракиец и поданик на тази империя. Платил съм налога си на императора и разчитам, че неговите легиони ще ме пазят от такива набези… В името на Юпитер! Само ковачът да завърши гладиуса ми и британците ще изпитат моят гняв! Ако го доживея, разбира се. Все пак от тук до Британия са има-няма двадесет години път.

Така де...

Геймплей: 5/10. Щеше да е по-високо, ако нямаше база за сравнение с миналите игри.

Звук: 7/10. Няма го Джеф ван Дайк и не правите хитове. Нито в саундтрака, нито сред феновете. Направете си бележка, CA.

Графика: 8/10. Когато можете да я видите, разбира се.

Общо: 7/10

CA. Разочаровате ме, СА. Ще трябва да се придържам към модовете за Rome и Medieval 2, чини ми се. Europa Barbarorum 2 може би ще излезе някога, а до тогава има и Roma Surrectum II. По-евтино, по-качествено и не-разочароващо.

Може би Rome II ще си струва да се купи заради експанжъните си, както беше случая с Empire и Napoleon, който закърпи оригиналната игра. Може би. Но за в бъдеще препоръчвам внимание и бдителност. Никога не знаеш кога диваците ще прехвърлят стените.

---

[*] Авторът не твърди, че има и една унция представа дали е граматически точен

Ревю: Джо Абъркромби - "Отмъщението на Монца"

 Време е да погледнем и на историческа книга. Да, историческа книга. Без съмнение някой ще твърди иначе, но за мен „Отмъщението на Монца“ на Абъркромби е класическа историческа книга – дяволски добра историческа книга, с елементи на фентъзи, разбира се, но не е и чисто фентъзи.

На политическата сцена

Действието в „Отмъщението на Монца“ се развива в северна Италия, кръстена по различен начин и с объркана география. Главната ни героиня е Монцаро Муркато, персонификацията на клишето за перфектната красавица-войн. Тя е идеална. Всички мъже искат да легнат с нея, всички жени ѝ завиждат. Монца е умна, красива, познава класическите автори, може да води война, перфектна е в боя… Направо да се чудиш как Абъркромби не си е изгорил клавиатурата, точейки лиги.

Разбира се, тук идва проблема с инцеста, с който авторът се заиграва.

Италия е разединена, но гениалната Монца е на страната на един от херцозите и е готова да я обедини в негово име. Само че тя е твърде известна, хората викат нейното име, не неговото. И херцогът прави най-логичното. Като не се уверява, че Монца е мъртва. Наистина. „Никой не може да преживее това падане.“ Освен това убива брат ѝ и кара наемниците ѝ да я предадат.

Страхотен пич. Сигурно е голям хит сред съседните кралства.

Отмъщението е най-добре сервирано кърваво

…Или поне студено. Което е, всъщност, заглавието на книгата на английски. „Best Served Cold“. Промяната е необяснима, но не е чак толкова страшна.

Както личи още от заглавието, Монца тръгва да мъсти, избивайки наред хората на херцога. По пътя към нея се присъединява пъстра палитра от различни умели индивиди. Луд убиец, измъчван от съмнения скандинавец, отровител и красивата му асистентка… В кашата се намесва и Свещената римска империя, разбира се, а историята минава през Геноа, Венеция и Милан… Всички приятно преименувани, разбира се.

Оттук-нататък Абъркромби е в стихията си. Героите са реални личности с реални търсения и сложни характери. По страниците на романа се вихрят политически интриги, битки и предателства. Историята е добре забъркана и пленяваща до самия край. Магия почти няма, освен някои мистични елементи в последната третина на книгата, но те никога не са дори близо до това да бъдат основна част от историята.

Твърде реални личност

Дребният негативен коментар, който мога да отправя към Абъркромби е, че всичките му герои са негодници. Да, чудесно е всеки един герой да предизвиква някаква реакция у читателите. Не, не е добре, когато всички започнат да го дразнят. Проблемът ми е следният – към края нямаше за кого „да викам“. Най-чистият герой в романа е толкова тъмносив, че направо минава за черен. Героите на Абъркромби са все закоравели интриганти, престъпници и убийци. Опитите им да се подобрят из основи са обречени на провал и всяка добрина, която правят ясно противостои на големите им цели и на прегрешенията им. Романът сякаш си беше поставил за цел да превърне всеки относително положителен образ в проклетник до финала си – или поне да го убие. Което може и да е реалистичен поглед над ранно-ренесансовата политическа реалност, (не че съм на това мнение) но дори и други, признато безскрупулни автори, като Мартин, не си позволяват да очернят абсолютно всички свои образи.

Въпрос на стил

Абъркромби пише дяволски добре. Темпото на „Отмъщението на Монца“ е идеално, изразът е точен и ясен, и подходящо кратък. Когато авторът трябва да е изразителен, успява да предаде перфектно ситуацията и чувствата на героите си. Бойните сцени са прилично описани, без да омръзват. Да видиш главна героиня, описана от мъж също е изключително рядко и интересно. Не знам доколко е добре описана, но на мен описанието ми се стори точно. Второстепенните герои също са изразителни и сложни и звучат интересно и различно, когато действието се разказва от тяхна гледна точка.

Техническа характеристика

Нямам никакви забележки към превода, редакцията или корицата. Ако изключим странността със заглавието, разбира се. Бард са се справили добре. Дори и корицата е тематична… Въпреки досадния синдром за бикините – плетена ризница. Не е чак толкова по-назад от оригиналните корици, което е стъпка в положителна посока за Бард. Като знам колко лоши корици са излизали от това издателство, направо трябва да съм благодарен.

Препоръчвам книгата на всеки, който може да търпи една история без герои и не държи фентъзито му да е населено с десетки магьосници, дракони и магически лампи. Ако сте от втория сорт, ще останете жестоко разочаровани. „Отмъщението на Монца“ е добра историческа книга, но не се класира за фентъзи – няколкото променени имена не правят от ренесансова Европа фантастична, непозната земя.

Като допълнение – разбирам, че Абъркромби има поредица, която се развива паралелно в същия свят, само че в Свещената римска империя и друга, с главен герой Каул (един от помагачите на Монца), с история, разиграващата се в Скандинавието. Тези поредици, доколкото разбирам, са по-наситени с магия и може и да са по-подходящи за онези, които не търпят земните корени на „Отмъщението“. Не се притеснявайте за тези поредици, впрочем – книгата е напълно самостоятелна и дели единствено света си с тях. Лично аз знам, че след време ще прочета и тези книги.

Ревюта на тази книга в интернет бол. Господин Блажев я е покрил, разбира се, все пак вече е на две годинки. Поразтърсете се и лесно ще намерите. А аз още утре обещавам двойно ревю. Двойно, защото и от двете неща съм доста недоволен…

Откъслеци

"
...

И тя поде мелодия. Беше проста мелодия, без име и без текст, първична като живота. Вдъхна звуци и живот в уморените вени на магарето. То се надигна леко и я загледа съсредоточено. Ана изпълни дробовете си със сила и я пусна да потече навън, с простичките и сладки трели, които ѝ идваха наум сами. Магарето жално нададе слабичкия си гласец. Емер беше отстъпил назад и гледаше като омагьосан. Усети как бие сърцето на животното, туп-туп, туп-туп, бързо, до пръсване, в дивия такт, присъщ на битка. Плъзна успокоителния си глас по него и му навя думи за почивка, за спокойствие и възстановяване. Като кръв изпълни жилите на животното и му даде сили, своите сили и своя глас. Мелодията замря в гърлото ѝ, но продължи в магарето, което изрева гръмко.

 – Не е днес твоят ден, приятелю. – Ана го погали по влажния, туптящ нос. – Не е…

"

"Откъслеци"

"

 – Милост – пищеше, – милост!

Рори го дари с милостта на металния си помел в челото му. Щеше да оживее, но не искаше да е на негово място, когато се събудеше. Изтри меча си в дрехите на Харк и се огледа за ножницата. Аша я държеше и се усмихваше широко.

 – Какво, ти гледаше, така ли? – Почувства се глупаво. Те бяха двама, а в крайна сметка се бе наложило сам да надвие четиримата младежи.

 – Трябваше да се уверя в уменията на легендарния Червен. – Тя се засмя презрително и му метна ножницата. – Дръж.

Рори хвана очуканата ножница и вкара меча си вътре, после го окачи на бедрото си замислено. Беше убил трима и ранил четвъртия, без дори да се замисли. А знаеше проклетите им имена и ако не беше Аша, сигурно те щяха да са си живи и здрави. И все пак… В крайна сметка, неговото острие им бе взело животите, не нейното.

 – Аз ги познавах. – Огледа труповете. Олаф вече беше престанал да се гърчи в предсмъртна агония, а гърдите му не се надигаха. – Олаф, Харк, Ким и Хайн Тъпото. Познавах ги.

"

Две години и 100 поста - поглед назад, поглед напред

100 поста, две години. Добре дошли в пост 101 на блога…

Е, наистина не знам как да направя увода за този пост. Предполагам, че мога да кажа каква беше целта ми, когато направих блога, да повторя изречението, което виждате в подзаглавието – „Блог за фентъзито, за писането, за идеите и всичко останало“, да помърморя, че не знам как да направя увод – или просто да мина на основата? Да, май така ще сторя. Да погледнем какво се случи през последните две години в този малък електронен космос.

Читателска база

Статистиката в Blogger твърди, че този блог е на четири години… Какво? Четири? Глупости. На търкалета даже. Първият пост е от 22.09.2011-та година. Факт. Това е датата на основаване на блога. Не знам защо данните сочат, че имам посещения от септември месец 2009-та, когато идеята за блог вероятно не е и минавала през главата ми. Ето ги фактите. За тези четири години, блогът има над 3 000 реални посещения и близо още 4 000 от фалшив трафик. Оттук са минали близо 1 500 човека. Най-много са дошли през Google, разбира се. Най-сериозният пик на посещенията е през май месец тази година. Близо 500 посещения са от чужбина. Най-четените страници са (каква голяма изненада) ревютата ми на Пътят на кралете и Crusader Kings 2. Като цяло, хората предпочитат ревютата пред авторските съвети, откъслеците или другите лирически отклонения. Отбелязано.

Което не значи, че ще правя повече ревюта. 

Да, дойде моментът за лирическото отклонение. Пригответе се, защото ще ви изпиля ушите с него.

Политиката ми с правенето на ревютата е проста – да дам уникално мнение за продукт, който все още не е придобил популярност или е наскоро излязъл. Да, мога да раздувам балони за Колелото на времето, да приказвам за Толкин, да славословя по адрес на Planescape: Torment. Само че това хората са го правили и ще го правят. Нещо ново и прясно – това е идеята ми, когато пиша ревю. Това е и причината тази рубрика да не е така честа. Вярвате или не, студентският бюджет леко пречи на „ново и прясно“. Натовареният график също никак не помага. Срам ме е да призная, но напоследък четенето ми е много накъсано. Изяждам книги за няколко дена, когато ги има, но през повечето време не чета нищо. А и има нещо друго – в крайна сметка, не ревютата са целта на блога.

Самореклама

Когато почнах да списвам „Ентерия“ идеята ми беше ясна – самореклама. Популяризиране на работата ми и достигане до по-голяма читателска база. Да бъдем честни, това се провали, до голяма степен. Фактът, който не знаех преди години е, че на хората не им пука особено. Всеки има някакъв велик проект. Всеки е творец. Твоите творби? Хм. Кой има време за тях? Трябва първо да успееш, за да достигнеш до повече хора. Поне в България навсякъде по света е така. Пробивността отдавна е станала по-важна от креативността. Живеем във време, когато да си особено добър в нещо е нормата. Такава е реалността. Което е голяма причина да се радвам, че имах някакъв шашав късмет и ми е даден шанса да пробия.

Взаимопомощ

Но имаше и втора цел, която ще отчета като постигната, чрез блога. В българоезичното интернет пространство няма (или поне не знам да има) второ място, където да намериш съветите, които аз предавам на едно място. Ако има такова, ще струвате теглото си в злато, ако ме насочите към него в коментарите. Да, има отделни изрезки и по някоя друга статия. Да, има писателски работилници, провеждани от Човешката библиотека. Но много малко хора са си поставили за основна цел да помагат. Защото, вярвате или не, това е целта ми. Искам да чета добро фентъзи, мамицата му стара! Искам да е българско! Не искам когато видя българско име на корицата да се подготвям за най-лошото. И ако мога да сторя нещо в тази насока, колкото и да е миниатюрно, значи съм успял. Няма значение дали ме чете един човек или сто и един.

Което ме води до друга точка – диверсификация. Обратна връзка. Аз съм само един, темите са много. Ако някой от тук четящите има идея за тема или мнение по въпроса, чувствайте се поканени да ми пратите писмо и да поискате трибуна. Може да е скромна, но е от сърце.

От голяма полза ще ми е и да чуя какво мислите за текущите съвети. Ползвайте коментарите, хора. Нося на критика, не се безпокойте. Ако мислите, че съм твърде груб или твърде мек, че съм твърде подробен или твърде кратък, изложете мнението си. Може да бъде само от полза.

Нови хоризонти?

Драги ми читатели, в идните месеци из този блог могат да се появят някои англоезични нашественици. За това има две причини. Първо, отскоро имам нещо като активна позиция в обществото, занимаващо се с исторически европейски бойни изкуства. Практикуващ съм от няколко години, но от известно време съм по-активен в тази насока. Дотам, че ще инструктирам някои университетски първокурсници в това изкуство. Стечението на обстоятелствата, довело до това е почти комично, но няма да задълбавам в този факт. Причината постовете да са англоезични е проста – мога да нарека по име поне половината, занимаващи се с тези бойни изкуства в България. И всички те са по-добре запознати с тях от мен. Някои са и по-речовити от моя милост. Ще оставя обясненията на тях. Ако се интересувате да ги получите лично, насочете се към Мирослав Лисичков и школата Motus, базирана в София. Уверявам ви, че няма да съжалявате и за един момент. Колкото до постовете, които можете да видите – нищо повече от размисли и страсти на тема материала, по който работим и се преподава и може би някое друго ревю на събитие или екипировка.

Подчертавам, че статута на тези постове е „могат“. Може да ме хване мързела, а може да реша да не петня сферата с необразоваността си. Има предостатъчно гласовити хора, които не знаят съвсем какви ги приказват, за да се присъединявам и аз към техния хор.

Песни за Отвъд – декември!

Както виждате от подзаглавието… Песни за Отвъд – Жертвата със сигурност ще удари лавиците на книжарниците – и дано и вашите лавици – преди края на годината. На своята Фейсбук страница MBG Books рекламираха зимната си колекция за панаира на книгата. Бях приятно изненадан да видя и моят роман да се мъдри там. Трябва, все пак, да сложа малка черна точка за липсата на комуникация между издателството и авторите, но това е проблем на растежа.

Октомври месец ще отворя фейсбук страница на книгата, ноември започвам по-активно промотиране, а декември обещавам да съм на панаира и да разписвам копия. За онези, които са били на щанда на MBG или са чували за него от втора ръка (като мен) – знаят, че шоуто ще е пълно. Хиляди благодарности на академичния съвет на университета ми, решиха тази година зимната ни ваканция да почне една седмица по-рано и ще мога да съм в НДК на 7-ми и 8-ми. Макар че ще е от самолета в залата. Такъв е фантастичният живот на публикуваните автори… предполагам. Обещавам много изненади, надявам се само приятни, и да обърна внимание на всеки, който дойде да ме види в НДК. Допълнителни точки, ако спомене че е и блогочитател.

Ако имаме късмет, може да намина и през някои по-големи книжарници в София и из страната. За сега няма планове и не съм го обсъждал с издателя, но колко му е да се договоря с някоя верига и после да се метна на колата за турне? Казал съм си, че ще си съдера задните части, за да дам най-добрия шанс на книгата си – и няма да наруша тази дума. Стискайте палци да не удари гръм и всичко да се развие както трябва, разбира се. На този етап не си позволявам да се надявам за нищо. Очаквай най-лошото и можеш да бъдеш само приятно изненадан.

Те това е, пост 101. Информативен до доказване на противното. До нови срещи след 99 поста. Надявам се да минат по-малко от две години до следващия обзор.