Авторски съвети: Детството на героя

Здравейте, здравейте! Ето ме отново. Време е за правописни, граматически и технически грешки с поредната серия на авторските съвети. Всичко под този абзац е продукт на личното ми мнение. Имайте предвид, че съм претръпнал на Bildungsromane. Дотам, че вече имам лошо начално предучвствие за книга, ако прочета, че героите са под 17-18 години. Така че... Чувствайте се предупредени. Защото няма да съм много дипломатичен.

1. Лошото детство. Моделът е от времето на Дикенс. Изглежда тежкото детство е поне 50% гаранция за героичност след това. Това не просто е старо и клиширано - а е грешно. Тежкото детство с лоши родители, доказано, не води до героични образи. Всъщност, много по-вероятно е то да доведе до проявата на злодеи.

Дори и героят/героинята да е имал лошо детство, не е добре да се фокусирате върху него - както и преди съм казвал, ако нарочно оформите един герой като прост магнит за съчувствие - очаквайте противоположна реакция.

Ако трябва да имате лошо детство, помнете, че не е нужно да го обозначавате с главни букви. Героят няма да иска да говори за него, ще го крие. Оставете няколко подозрителни, тормозещи ума детайла. Това може да е много по-добро решение от явното изписване "той/тя имаше прецакано детство и гадни родители". Много по-тревожно е да знаете, че има нещо мрачно в миналото на героя.

2. Oh, the humanity! Ако не знаете какво значи това - саркастичен възглас в отговор на прекомерна склонност към драматизъм, (обикновено) проявена от някоя публична личност.

Ненужен емоционален драматизъм. Ах. Колко неприятно. Всички го знаете - мрачния, недоволен вътрешен монолог на героя. В 90% от случаите героят, за който става въпрос, е тиинейджър. В 90% причината са родителите му. Казвал съм го и преди. Ако сте имали кофти детство, мястото да избиете парата не е белият лист. Освен ако не пишете поезия.

Може да имате вътрешен монолог за това колко е тежко детството, но не прекалявайте. Лесно омръзва.

3. Умелите. Ами, ако получавам по левче за всеки младеж, който надвива многократно по-възрастни и опитни хора от него, ще съм богат. Бъдете реалисти. Не можете да очаквате от едно дете да е умело в много неща. Може и да има някакъв опит в по-прости задачи, но не и да е могъщ магьосник или войн. Особено глупаво пък е да давате огромна магическа сила на деца и да описвате как всичко се развива добре. С голямата сила идват и големите каши.

Още по-забавно е, когато всичко това е причинено от пророчество... Но, поспри, сърце. Не говорим за пророчества тук. Макар че е забавно, когато видя книга, в която на едно дете му е казано, че ще изпълни еди-кое-си пророчество и то го понася леко.

4. Страданието не е отговорът Черта на билдунгсроманите, която поначало не ми харесва. Обърнете се към точка първа. Страданието обикновено не спомага за израстването на човек. Един възрастен може да страда с години и да продължи да прави същите грешки, да не се промени. Едно дете може да се развие и ако има хубаво детство. Напомня ми за онзи модерен парадокс - "родителите ми са лоши, защото никога не съм имал проблеми като тиинейджър. Това не е правилен начин да израснеш." Виждал съм такива твърдения - откровено изказани или намекнати, на твърде много места. Приемете, че Дикенс го е разбрал грешно - страданието не те прави по-добър човек.

5. Мъртви родители - просто казано, защо пък да не са живи? Твърде често родителите на героя са мъртви. Вярно, смъртността в средните векове е била по-голяма, отколкото сега, но го намирам за твърде удобно за авторите. Аз самият съм виноват в това отношение, макар и не напълно.

Мъртвият родител и неясното минало са клишета. Ако не са нужни на историята ви - няма никаква причина да не се отървете от тях. Добавянето на взаимоотношенията герой-родители няма как да навреди на книгата ви. Е, ако героят не е от постоянно оплакващите тежката си съдба.

6. Братя и сестри. Типично за периода, в който обикновено се развиват, семействата във фентъзи романите често са големи. Но почти никога - семейството на главния герой. Причината? Същата, като при мъртвите родители - авторите отстраняват "ненужните усложнениея". А няма нужда да е така. Колкото повече фактори има в развитието на героите ви, толкова по-добре.

Разбира се, когато ги има, братята/сестрите на героя често са просто шум за фон и или постоянно го тормозят, или са Добрият Голям Брат/героят ви е въпросният типаж. Това не е отражение на реалността - не всички хора са едната или другата крайност. Още по-лошото е, ако героят ви се грижи за семейството. Ако е така, мога веднага да назова един от "обратите" в сюжета - някой ще убие или отвлече любимата сестричка на героя.

Абе, въобще - ако попадна във фентъзи свят, първата ми грижа ще е да се уверя, че някой от братята/сестрите ми не е сред главните герои на книгата. Ако е герой, ще се покрия вдън гори тилилейски. Защото няма начин някой да не се опита да ме отвлече или да ми свети маслото.

7. Феминизъм. Вие сте жена автор, под 25, и главният ви герой е тиинейджърка? Аха! Сега и само сега, предлагам ви страхотната оферта: ПРЕМИСЛЕТЕ какво се каните да направите. Напълно безлатно е! С допълнителен бонус! Сторете го сега и ще получите още няколко читателя и едно доволно кимване от моя страна.

Накъде бия? Ако не е пределно ясно - едва ли не всяка една тийнейджърка във фентъзито, особено ако авторката е (по-млада) жена, и особено ако става въпрос за позитивна героиня, е бунтовничка. Всяка една. Дори и при професионални автори това донякъде е засегнато.

Не че е много лесно главната ви героиня да се вписва в обикновено патриархалното общество на фентъзи световете. Това би я направило доста скучна. Но поне направете вечният ѝ стремеж към свобода малко по-естествен и по-мотивиран. Защо малката Петя иска да си играе с мечове и мрази куклите? Просто ей така? Откъде ѝ е щуканло въобще, че може да язди кон?

8. Чисто начало. Често прилаган похват, при който героите са почти напълно невинни, само за да могат да бъдат изложени на различни стимули от автора и така да бъде извлечена история за книгата. Не само, че е невъзможно по принцип, а е и доста глупаво. Какъв е шансът някое дете или някой тийнейджър да няма предишни изживявания? Героите ви не живеят под похлупак, чакащи да ги измъкнете изпод него, за да разцъфтят. Те са живи същества. Няма причина, след като са израснали в някаква среда, изведнъж да я видят по различен начин, само защото Авторът се е намесил. Героите ви не са лични ваши протежета, за които да се грижите с всички възможни средства. Ако са - защо не минете на Sims или някоя произовдна видеоигра? Със сигурност не пишете нещо качествено.



Това е за днес и, като цяло, за месец май. На академичния фронт се задават тежки времена и идните две седмици най-много да видите някой откъслек от мен и кратко изявление, че книгата ми е минала финална редакция (на 2/3 от текста съм). От юни обаче падат оковите на изпитната сесия и ще съм на линия. За тогава, измислете си тема. Намислил съм да прекарам цикъл фентъзи същества. Да видим дали ще ви се хареса. Вие предложете реда, или добавете някое вълшебно същество, за което искате да говоря. Хобити? Еднорози? Не са сред най-често срещаните, но мога да се изкажа.

Също съм готов да дам съвети за създаване на напълно нови същества, но това зависи изключително много на света, в който се развива действието, така че не възнамерявам да пускам авторски съвети по темата. Може би кратка мини-серия "Създаване на светове", но това е амибициозен проект.

1. Джуджета
2. Елфи
3. Вампири
4. Демони
5. Орки и други "зли" същества

В случай, че няма интерес, имам пет резервни теми, към които да се обърна.
В зависимост от настроението, някъде следващия месец може да се появи извънреден мега-пост авторски съвети: магия и магически системи.

Това беше всичко, приятели.
И, ей така, едно видео за слушане покрай текста. Не че има много връзка. :)

Откъслеци

"Завъртане, забиване, завъртане, забиване – и тъй, колко ще издържиш, преди да запищиш? Имаше чувството, че изгарят ума му на малки порциони. Думи, думи, думи. Да можеше да оглушее, да изпадне в безсъзнание. Но не. Трябваше да слуша всяка дума, всяко глупаво възклицание и алогична забележка. Биваше го да разкрива загадки, да разследва, да се катери, дори и да се бие. Не можеше и не искаше да се научава как да слуша това мърморене. Ана се опитваше да му откъсне ухото. Не буквално, разбира се, инак би имала по-лош успех. С думи."

Откъслеци

"       – Ясно. – Салак Патрис се ухили широко и сръга Валерий. Благородникът също се усмихна, макар че изглежда все още думите на Роридан го притесняваха. – Ако желаете Игнаций да ви сгоди, нямам нищо против да съм свидетел.

      Рори се захили. Не, засмя се с пълно гърло, но наум. Ана сякаш загуби почва под краката си. Опита се да каже нещо, но само избълбука неясно. Челюстта ѝ увисна като врата на счупени панти. Погледът ѝ безумно скачаше между усмихнатите лица на тримата възрастни мъже и злорадството в очите на Рори. В момента не искаше да е на нейно място, но не би отказал този момент да продължи вечно. Изглежда след няколко секунди тя намери най-удобното решение и се опита да припадне. Уви, не ѝ се получи. Той скочи на крака, игнорирайки болката в коляното, и я подхвана."

Редакция? Хмм...

Днес бях изключително приятно изненадан от MBG - книгата ми е излязла от редакция. Добър момент избраха. Викам си - ще погледна какво са ми пратили, ще сравня с оригиналния текст (Word Compare, ура!) и ако няма промени в смисъла и стила на писане - ще оставя каквото е направил редкатора...

Да, ама не. Поне що се отнася до пролога, с редакторката сме на напълно различни мнения. По-нататък понякога си противоречим, по-често не, но в пролога почти никъде не съм съгласен с нея.

Понеже не мога по абсолютно никакъв начин да имам особено добро лично мнение по въпроса, искам да се допитам до четящите сред вас - които сигурно са 100% от хората, които наминават оттук - коя версия на текста отдолу според вас е редактирана и коя е оригнална? И коя звучи по-добре. Защото може да съм придирчива кокона... А може би първоначалната ми реакция е вярна и редакцията на текста му е отнела нещо. Като например граматическа изрядност, поне на места.

Ще постна пролога от романа - има го в архива на блога ми в оригинал, но не се изкушавайте да ходите да гледате как съм го написал аз. Не е това целта на упражнението.

Вариант I:
"

Студът бе толкова всепроникващ, така натежал в неподвижния въздух, че сякаш можеше да го срежеш с нож. Целият живот бе изсмукан от вкочанената земя, покрита с тънък слой скреж. В сутрешния сумрак не се чуваше ни една птичка, ни едно животинче. Нищо не дръзваше да наруши тишината, надвиснала заплашително над заледения дол. Сякаш цялата природа бе притихнала – уплашена, тръпнеща, обладана от мрачни предчувствия за онова, което щеше да се случи.

Само дърветата дръзваха да бъдат неми свидетели на ритуала. В центъра на малка полянка стоеше фигура, която слабо се различаваше от растенията. Целият живот бе изстискан и от това мъртвешко лице, покрито от качулка и яка на дълга до земята черна роба. В него нямаше цвят, също както и в облеклото на мъжа. Бе заплашителен на ръст, но олисял и слаботелесен като хилавите зимни дървеса. Ако не бяха нарядко излизащите от устата му гъсти облаци пара, той би приличал напълно на мъртвец или статуя, изправена по средата на тази забравена от Тринадесетте гора поради някаква зловеща игра на съдбата.

Един почти безшумен звук най-сетне се осмели да наруши гробната тишина на дола. Скреж хрущеше изпод ботушите на натрапника, с такъв тътен, сякаш цялата гора се люлееше от могъща буря. Еретичните трели на шума продължиха няколко секунди, преди да утихнат несигурно отново. Мъжът се поспря и се огледа, някак притеснено.

Идваше тук всяка година, макар и по различно време. Един път през пролетта, друг – през лятото или есента. Сега бе избрал най-жестоката зима, случила се в Халнкирон от столетие насам. Макар и толкова рано през сезона, дървета и камъни се пукаха от студ, животните измираха в оборите, дори северните вълци се озвериха дотолкова, че слязоха от планините. Възможно най-неподходящото време за Призива. Но той не определяше кога ще се случи. То просто ставаше – една сутрин се будеше и усещаше с костите си, че трябва да дойде тук, точно в тази долина и да изпълни ритуала.

Скрежът хрущеше под ботушите му. Толкова бе студено, че дори не можеше и да падне сняг. Мъжът потрепери неволно в робата си. Не знаеше дали от студ или заради онзи странен, безпочвен страх, който го обхващаше всеки път, когато наближеше това място. Стъпките му го отведоха до плочата. Бе стар камък, толкова стар, че никой не знаеше истинската му история. Вероятно някога тук се бе издигала по-голяма постройка, но сега бе останала само една огромна обла плоча. Позеленяла от времето, обрасла с бурени и счупена на няколко места, тя не приличаше на нищо важно. Той обаче знаеше, че е важно. От незапомнени векове Пазачите изпълняваха тук ритуала на Призива. И те самите не знаеха защо. Никога нищо не се случваше, нямаше небесен гръм или гласове от Отвъд.

Коленичи на плочата. По нея нямаше украшения, само една огромна, назъбена линия, наподобяваща светкавица, минаваща от единия ѝ край до другия. Надигна ръце към небето и с трепет зареди неразбираемите слова, които бе научил наизуст. Страхът все още глождеше ума му. Защо? Никога нищо не се случваше. И този път щеше да е така, самоубеждаваше се мъжът.

Само след секунда усети две светкавици на болка във врата си. Последното, което си помисли, бе, че този път нещо се е случило.

"

Варинат II:
"

Студът бе толкова всепроникващ, така натежал в неподвижния въздух, че сякаш можеше да го срежеш с нож. Целият живот бе изсмукан от вкочанената земя, покрита с тънък слой скреж. В сутрешния сумрак не се чуваше и една птичка, ни едно животинче. Нищо не дръзваше да наруши тишината, надвиснала заплашително над заледения дол. Сякаш цялата природа бе притихнала – уплашена, тръпнеща, обладана от мрачни предчувствия за онова, което щеше да се случи.

Само дърветата дръзваха да бъдат неми свидетели на ритуала. В центъра на малка полянка стоеше фигура, която слабо се различаваше от растенията. Целият живот бе изстискан и от това мъртвешкото лице, покрито от качулка и яка на дълга до земята черна роба. В него нямаше цвят, също както и в облеклото на мъжа. Бе заплашителен на ръст, но олисял и слаботелесен като хилавите зимни дървеса. Ако не бяха нарядко излизащите от устата му гъсти валма пара, той би бил напълно приличен на мъртвец или статуя, изправена по средата на тази забравена от Тринадесетте гора поради някаква зловеща игра на съдбата.

Един почти безшумен звук най-сетне се осмели да наруши гробната тишина на дола. Скрежът хрущеше изпод ботушите на натрапника, с такъв тътен, сякаш цялата гора се люлееше от могъща буря. Еретичните трели на шума продължиха няколко секунди, преди да утихнат несигурно отново. Мъжът се поспря и се огледа, някак притеснено.

Идваше тук всяка година, макар и по различно време. Един път през пролетта, друг – през лятото или есента. Сега бе избрал най-жестоката зима, случила се в Халнкирон от столетие насам. Макар и толкова рано през сезона, дървета и камъни се пукаха от студ, животните измираха в оборите, и дори северните вълци се озвериха дотолкова, че слязоха от планините. Най-неподходящото възможно време за Призива. Но той не определяше кога ще се случи. То просто ставаше, една сутрин се будеше и усещаше с костите си, че трябва да дойде тук, точно в тази долина и да изпълни ритуала.

Скрежът хрущеше под ботушите му. Толкова бе студено, че дори не можеше и да падне сняг. Потрепери неволно в робата си. Не знаеше дали от студ или заради онзи странен, безпочвен страх, който го обхващаше всеки път, когато наближеше това място. Стъпките му го отведоха до плочата. Бе стар камък, толкова стар, че никой не знаеше истинската му история. Вероятно някога тук бе имало по-голяма постройка, но сега бе останала само една огромна обла плоча. Позеленяла от времето, обрасла с бурени и счупена на няколко места, тя не приличаше на нищо важно. Той обаче знаеше, че е важно. От незапомнени векове Пазачите изпълняваха тук ритуала на Призива. И те самите не знаеха защо. Никога нищо не се случваше, нямаше небесен гръм или гласове от Отвъд.

Коленичи на плочата. По нея нямаше украшения, само една огромна, назъбена линия, наподобяваща светкавица, минаваща от единия й край до другия. Надигна ръце към небето и с трепет зареди неразбираемите слова, които бе научил наизуст. Страхът все още глождеше ума му. Защо? Никога нищо не се случваше. И този път щеше да е така, самоубеждаваше се мъжът.

Само след секунда усети две светкавици на болка във врата си. Последното, което си помисли бе, че този път нещо се бе случило.

"

Надявам се поне някой да има време да го погледне. Ще прекарам това и след приятелския си кръг, да видя кой какво мисли.

Откъслеци

"-Стой долу, проклетник такъв, - чу тя съскането на богаташа. – Стой долу!

Рори се надигна на едно коляно. После разтърси глава и се изправи със залитане. Зае треперливо позиция. Поклащаше се по вятъра, сякаш щеше да падне, ако дори и само задухаше по-силно или ако камбаната удареше. Противникът му вдигна меча си гневно. После погледна очите на Рори, уверени, макар и замъглени и покрити с кръв и спусна оръжието. Пак вдигна меча си. После отново измери другия младеж, окървавен и люшкащ се по вятъра.

Хвърли оръжието.

-Да се провалиш Отвъд дано, не си струва да си оцапам ръцете с твоята кръв. – Аристократският син се изплю на пясъка на арената и побърза да се оттегли."

Корици!

MBG решиха да пуснат кориците за двете томчета на Фейсбук страницата си. Не ги виня - хубавото трябва да се споделя. За онези, които се насочват насам, но не навестяват профила на MBG в лицекнигата - хвърлете им едно око и дайте мнение!

Откъслеци

"Не му харесваше нещо тук. Чувстваше се като в онази пещера – смазан и пречупен. Самата сграда сякаш искаше това. Мрачна, сива, заплашителна. Изсечените в камъка фигури можеха да го накарат да трепери, нещо което не можеше да стори дори и мрачния, нереален силует на тяхното абатство в дъждовна нощ. Всички се молеха, всички гледаха нагоре. Бедни, богати, свещеници и войници."

Авторски съвети: Правосъдие, правна система

Това поведение вероятно е причинено от филтриращия кондензатор, който придава качествата на пулсов филтър на мискиращият активен елемент от инвертиращи усилватели.
Ааах. Прощавайте. Нещо не мога да си избия от главата електрониката след 22 страници доклад.

Така. За правосъдието и правната система ми беше въпроса. Обикновено героите в едно фентъзи не са разбойници. Има изключения, разбира се, но не те не са чак толкова много. Въпреки това, някак, вашите герои вероятно ще успеят да ядосат магистратите някъде и вероятно ще бъдат съдени под една или друга форма. Така че, да видим къде са грешките и как да ги избегнем.

1. Де-клиширане.

Клишета! Клишета! 
Всичките клишета на... ишлемета?

Ще ме прощавате за опита за пародия на добрия стар хит, възпяващ дружбата между животновъдството и хранително-вкусовата промишленост, надявам се.

Както знаете, никой не обича клишетата. Освен ако не е печатар, разбира се. Те са скучни, чели сме ги на n-места и не внасят почти нищо ново. Неизбежно е да ги има тук-там, няма да откриваме наново колелото я, но по-добре да ги плевите честичко. Иначе пускат семена и не щеш ли, пораснали са ти из цялата книга.
Кои са клишетата, свързани с правосъдието: корупция, мързел, садизъм, похотливост... Три четвърти от магистратите и стражите, за които съм чел притежават между 1 и 4 от тези порока. Каква е причината?
Много просто - тогава героят ви може да ги изирае/убие, без да му мигне окото. Какво е значението, че току-що вашият уж добродетелен Петкан закла десет стражи? Те всичките са негодници, няма съмнение. А Иван се измкъна с измама от процеса за кражбата, която извърши? Няма значение! Съдията е подкупен и без това!
Не.
Хората, които работят в правната система са си просто хора. Ако става въпрос за някаква отделна каста или организация, която ги прави садистични, подкупни негодяи, (не че знам защо някой ще иска подкупни членове в организацията си) мога да се съглася. Но ако не е - между тях ще има и сравнително умни индивиди и такива, които са добродетелни.

2. Система, за бога!
Правна система. В заглавието е. Измислете някаква система и се придържайте към нея. Не отваряйте 101 вратички, за да се измъкнат героите ви. В нашата правна система също има доста вратички, разбира се, но далеч не е така лесно да се използват, колкото някои автори го описват. Ако ще има вратичка, бъдете сигурни, че героите ви няма да я открият лесно и че няма първо да опитат с нея. Има причина защо повечето хора опират да уловки чак след като са опитали всичко останало.
Освен това, запомнете, че модерното ни правосъдие има много малко общи неща с това в миналото, а повечето фетъзита се развиват точно в средновековна или ренесансова среда. Забравете за независимо жури, "невинен до доказване на противното" или безплатна правна защита. Няма такива неща. Ако има жури, то ще е подбрано от някакъв арбитър. Попринцип съдията ще взема решения сам. Често подсъдимият няма да има шанса дори да се защити. Компенсацията в случая са любоптини идеи като изпитание на вярата, дуел за свобода и т.н. Може да няма модерна правна система, но това не значи, че в миналото е било скучно и всичко се е решавало според настроението на съдника.

3. Затвори
Точка 36-та от списъка на злия господар: ...If they are important prisoners, I will keep the only key to the cell door on my person instead of handing out copies to every bottom-rung guard in the prison. С други думи, ключа за важната килия е в едно-единствено копие, което се пази много внимателно.
По някаква странна причина всеки един затвор, за който съм чел или гледал е пробиваем. Всеки един от тях. Още по-срамно е колко лесно пробиваеми са някои от тях. Знаете триковете. Чели сте ги повече от веднъж. Болен затворник, нападение при носене на храна, измъкване от посетител. Наистина? Ако е толкова лесно да се измъкнеш от затвора, "Граф Монте Кристо" щеше да е къде-къде по-кратка книга. Колко милиона души лежат по затворите по света днес? Колко често чувате за бягства от затвора, особено пък на важни затворници?
Ясно е какво имам предвид. Ако героите ви ще бягат от затвора, добре ще е планът да не е нещо от сорта на "направи се на умрял, аз ще сритам пазача, като влезе сам и невъоръжен в килията с двамата неоковани яки мъже." От килиите не трябва да е лесно да се бяга. Това е цялата цел на помещението! И макар че най-добрите стражи едва ли ще стоят по затворите, не всички пазачи ще имат нивото на интелект на стенен бръшлян.

4. Престъпление и наказание
Ако съдят героите ви, има някаква причина. При 90% от случаите всичко ще е нагласено и те ще са невинни. Но съм сигурен, че има и невинни хора, които са били осъдени и са получили дамгата "престъпник". За да ви съдят, трябва да сте обивнени за нещо лошо и поне няколко души искрено да вярват във вината ви. Героите ви няма да минат без тази дамга.

Още по-лошо е в редкия случай, когато героите ви наистина са виновни. Те ще спасяват света? От какво значение е това за банкера, който те току-що обраха? За ханджията, чиято кръчма потрошиха по време на боя си с "някакви измислени врагове"? За съпругата на убития страж, който е бил подмамен да ги нападне заради нечия дебла кесия? Никаква. Не само че тези хора надали ще вярват в мисията не героите ви - да го признаем, ако някой се извини с "ще спасявам света" в съда, вие само ще се изсмеете, нали - но и вероятно ще искат справедливост. Тези хора са прави. Капитанът на стражата, който гледа скептично на героите ви е прав. Това са същества с напълно логична, разбираема и приемлива рекация. Нямате никакво основание да демонизирате стражата при подобни обстоятелства. Ако на героите ви не им пука особено за законите, това трябва да повлияе на историята. Не можете да представяте един разбойник като пълен герой, защитник на правдадата и доброто.

5. Стражата е пълна с непохватни идиоти
Отново се връщам на това, защото е най-очевидната слабост. Факт е, откъдето и да го погледнеш. Можеш да заключиш, че "изпита", за да станеш стражник е чопкане на нос и тест с набучване на копие на умряло прасе. Нищо общо с изпитите в реалността. Сегашните изисквания са много високи и макар че спадат ако отидем далеч в миналото, винаги се е очаквало от стражите да са компетентни.
А и защо да нямате добра стража, всъщност? Не е ли това по-добре? Кое е по-впечатляващо - героят ви се преборва/надхитрява с Тримата глупаци в разширен състав, или се бори с добре организирана, компетентна и силна организация? Разбира се, ако борбата на героите ви със закона е от второстепенно значение, може умишлено да искате стражите да не са чак толкова добри - но не ги правете пълни идиоти.
Правото на остър ум и, по-важното, в случая, на остър език, не е дадено само на героя. Но запомнете, че приказливците си плащат. Някои стражи ще могат да им отговорят. Други, взети по-скоро заради мускулите си, ще ги набият. Не мислете, че дори и победен, героят ви ще може да плямпа глупости на стражите. Това те не го търпят. Нито преди, нито сега. Дори и в днешно време, когато на полицията се обръща особено внимание да не се засяга от обиди... Е, просто не става.
И последно, стражите ще са местни. Героите ви може би няма да са. Освен ако стражите не са негодници, както клишето диктува, те ще имат по-добра подкрепа от хората в града. Ще получават сведения и помощ. Надали някой лесно ще реши да помогне на странник, вместо да подкрепи съпруга на братовчедка си. Ако героите ви са местни, това пък налага съвсем нов пласт на ситуацията - как ще се държат старите познати и приятели, ако научат, че той/тя/те са обивнени? Каква ще е рекацията им? За кого ще се застъпят? Не смятайте, че приятелството оправя всичко. Престъпленията са едно от нещата, които разбиват представите ви за другите хора.

Това е, което се сетих да кажа. За всякакви прошения и жалби, обръщайте се към адвоката ми. Коментарите мога да ги приема и тук.

Следващата ми тема ще е детството на героя, след което ще пусна нови пет, които да подредите по ваше усмотрение или, ако желаете, ще обърна внимание на досега не-пожеланите теми "География и астрономия" и "Климат".

Допълнително четене & източници:
Лимайел (Lymaael) и нейните съвети. Ако искате да видите по-английска и по-феминстично настроена версия на моите съвети, насочете се насам: http://www.forresterlabs.com/limyaael/
Покорно признавам, че формата и, до голяма степен, съветите са взети от нея.
Освен за средновековното общество. Там се беше оплескала по мое мнение.

Списъкът на злия господар (The evil overlord list) Безценни препоръки за когато решите да завладявате света. Насочете се, моля, насам: http://www.eviloverlord.com/

Ако ви трябват доказателства, че стражата никак не е безполезна, моля, привеждам примери за някои от най-епчините "стражеви" моменти в историята:
http://en.wikipedia.org/wiki/Stand_of_the_Swiss_Guard
http://en.wikipedia.org/wiki/Sempronius_Densus

Откъслеци

"Без да каже и дума, изповедникът пое оръжието и се приближи до осъдения. Застана пред него и му каза нещо тихо, на което мъжът се усмихна глупаво, през окървавеното си, пречупено от болка лице. После вдигна меча над главата си, с острието надолу, и го заби. Той мина от темето на осъдения до брадичката и остана там. Кръв закапа през раната, а тълпата завика одобрително. Изповедникът отстъпи назад, изтупа окървавените си ръце, и се обърна към втория окован."

Издаване дайджест - месец април

Здравейте, нося ви новости от издателския фронт. Април изглежда е бил напрегнат месец за MBG Books, защото нещата с книгата напредват много добре.

Първо и най-важно, книгата ще излезе на два тома. Ще тръгнат по книжарниците едновременно. За кога - нямам точни данни. Но бях уверен, че е напълно възможно е да е в първата половина на годината.

Второ, кориците са почти готови. Видях ги и двете. Кориците са дело на Олгиерд Колев, (надявам се искрено, че не му бъркам името и че наистина е той) един изключителен илюстратор, който често работи с MBG. Уви, познаваме се само задочно, през издателя. Рисунките са невероятни, разбира се. Бих ги сравнил с творенията на Артлайн, в които се влюбих, когато купих "Пътят на кралете". Разбира се, онези две томчета бяха обвити заедно в кожена подвързия с наистина впечатляващ, старовремски вид. Хм... Това е идея... Но не. Трябва да устоя на желанието да звънна на MBG и да им говоря глупости. Сигурен съм, че ще се справят перфектно и без да ги тормозя. Пък и една подвързия ще качи цената ненужно. Колекционерско издание за третия тираж, а?

Трето, редакцията е на повече от половината и скоро ще се върне към мен, за да прегледам редактирания текст и евентуално да вкарам нови правописни, синтактични, граматически, а ако може - и правоговорни грешки в него. Ако няма никакви проблеми, текстът може да излезе от редакция и авторска проверка още началото на следващия месец.

Четвърто и последно, но не и по важност, сложих малко мастило на един по приятелски лек договор между мен и MBG. Нещата са изчистени. Книгата ще излезе, вече няма съмнение. Не че е имало и преди, но е хубаво, когато имаш печат и писмено уверение.

И наистина последно, един подарък за онези, които навреме наминават оттук - скица за вариант на една от кориците. Не е финалната версия, но не е по-малко впечатляваща от нея.

Изображението е големичко. И ако ще четете книгата, по-добре запомнете тази каска, защото тя е ходеща завръзка на два метални сабатона.

Това беше от мен засега. До нови срещи другия месец, надявам се с новини, че книгата е в печатница.

Разбира се, петъчните Откъслеци и спорадичните Аторски съвети ще си продължат както преди - нередовно и зле списано.

*Горното изображение е рисувано от Олгиерд Колев (доколкото съм наясно). Всички авторски и произхождащи от тях права са негови. Аз не съм нарисувал, изменил или по какъвто и да е начин повлиял на създаването на тази картина (освен с вдъхновяването ѝ с нещата, които пиша) и не предявявам никакви права над нея. Ако желаете да ползвате изображението, обърнете се към съответния автор.