Редакция? Хмм...

Днес бях изключително приятно изненадан от MBG - книгата ми е излязла от редакция. Добър момент избраха. Викам си - ще погледна какво са ми пратили, ще сравня с оригиналния текст (Word Compare, ура!) и ако няма промени в смисъла и стила на писане - ще оставя каквото е направил редкатора...

Да, ама не. Поне що се отнася до пролога, с редакторката сме на напълно различни мнения. По-нататък понякога си противоречим, по-често не, но в пролога почти никъде не съм съгласен с нея.

Понеже не мога по абсолютно никакъв начин да имам особено добро лично мнение по въпроса, искам да се допитам до четящите сред вас - които сигурно са 100% от хората, които наминават оттук - коя версия на текста отдолу според вас е редактирана и коя е оригнална? И коя звучи по-добре. Защото може да съм придирчива кокона... А може би първоначалната ми реакция е вярна и редакцията на текста му е отнела нещо. Като например граматическа изрядност, поне на места.

Ще постна пролога от романа - има го в архива на блога ми в оригинал, но не се изкушавайте да ходите да гледате как съм го написал аз. Не е това целта на упражнението.

Вариант I:
"

Студът бе толкова всепроникващ, така натежал в неподвижния въздух, че сякаш можеше да го срежеш с нож. Целият живот бе изсмукан от вкочанената земя, покрита с тънък слой скреж. В сутрешния сумрак не се чуваше ни една птичка, ни едно животинче. Нищо не дръзваше да наруши тишината, надвиснала заплашително над заледения дол. Сякаш цялата природа бе притихнала – уплашена, тръпнеща, обладана от мрачни предчувствия за онова, което щеше да се случи.

Само дърветата дръзваха да бъдат неми свидетели на ритуала. В центъра на малка полянка стоеше фигура, която слабо се различаваше от растенията. Целият живот бе изстискан и от това мъртвешко лице, покрито от качулка и яка на дълга до земята черна роба. В него нямаше цвят, също както и в облеклото на мъжа. Бе заплашителен на ръст, но олисял и слаботелесен като хилавите зимни дървеса. Ако не бяха нарядко излизащите от устата му гъсти облаци пара, той би приличал напълно на мъртвец или статуя, изправена по средата на тази забравена от Тринадесетте гора поради някаква зловеща игра на съдбата.

Един почти безшумен звук най-сетне се осмели да наруши гробната тишина на дола. Скреж хрущеше изпод ботушите на натрапника, с такъв тътен, сякаш цялата гора се люлееше от могъща буря. Еретичните трели на шума продължиха няколко секунди, преди да утихнат несигурно отново. Мъжът се поспря и се огледа, някак притеснено.

Идваше тук всяка година, макар и по различно време. Един път през пролетта, друг – през лятото или есента. Сега бе избрал най-жестоката зима, случила се в Халнкирон от столетие насам. Макар и толкова рано през сезона, дървета и камъни се пукаха от студ, животните измираха в оборите, дори северните вълци се озвериха дотолкова, че слязоха от планините. Възможно най-неподходящото време за Призива. Но той не определяше кога ще се случи. То просто ставаше – една сутрин се будеше и усещаше с костите си, че трябва да дойде тук, точно в тази долина и да изпълни ритуала.

Скрежът хрущеше под ботушите му. Толкова бе студено, че дори не можеше и да падне сняг. Мъжът потрепери неволно в робата си. Не знаеше дали от студ или заради онзи странен, безпочвен страх, който го обхващаше всеки път, когато наближеше това място. Стъпките му го отведоха до плочата. Бе стар камък, толкова стар, че никой не знаеше истинската му история. Вероятно някога тук се бе издигала по-голяма постройка, но сега бе останала само една огромна обла плоча. Позеленяла от времето, обрасла с бурени и счупена на няколко места, тя не приличаше на нищо важно. Той обаче знаеше, че е важно. От незапомнени векове Пазачите изпълняваха тук ритуала на Призива. И те самите не знаеха защо. Никога нищо не се случваше, нямаше небесен гръм или гласове от Отвъд.

Коленичи на плочата. По нея нямаше украшения, само една огромна, назъбена линия, наподобяваща светкавица, минаваща от единия ѝ край до другия. Надигна ръце към небето и с трепет зареди неразбираемите слова, които бе научил наизуст. Страхът все още глождеше ума му. Защо? Никога нищо не се случваше. И този път щеше да е така, самоубеждаваше се мъжът.

Само след секунда усети две светкавици на болка във врата си. Последното, което си помисли, бе, че този път нещо се е случило.

"

Варинат II:
"

Студът бе толкова всепроникващ, така натежал в неподвижния въздух, че сякаш можеше да го срежеш с нож. Целият живот бе изсмукан от вкочанената земя, покрита с тънък слой скреж. В сутрешния сумрак не се чуваше и една птичка, ни едно животинче. Нищо не дръзваше да наруши тишината, надвиснала заплашително над заледения дол. Сякаш цялата природа бе притихнала – уплашена, тръпнеща, обладана от мрачни предчувствия за онова, което щеше да се случи.

Само дърветата дръзваха да бъдат неми свидетели на ритуала. В центъра на малка полянка стоеше фигура, която слабо се различаваше от растенията. Целият живот бе изстискан и от това мъртвешкото лице, покрито от качулка и яка на дълга до земята черна роба. В него нямаше цвят, също както и в облеклото на мъжа. Бе заплашителен на ръст, но олисял и слаботелесен като хилавите зимни дървеса. Ако не бяха нарядко излизащите от устата му гъсти валма пара, той би бил напълно приличен на мъртвец или статуя, изправена по средата на тази забравена от Тринадесетте гора поради някаква зловеща игра на съдбата.

Един почти безшумен звук най-сетне се осмели да наруши гробната тишина на дола. Скрежът хрущеше изпод ботушите на натрапника, с такъв тътен, сякаш цялата гора се люлееше от могъща буря. Еретичните трели на шума продължиха няколко секунди, преди да утихнат несигурно отново. Мъжът се поспря и се огледа, някак притеснено.

Идваше тук всяка година, макар и по различно време. Един път през пролетта, друг – през лятото или есента. Сега бе избрал най-жестоката зима, случила се в Халнкирон от столетие насам. Макар и толкова рано през сезона, дървета и камъни се пукаха от студ, животните измираха в оборите, и дори северните вълци се озвериха дотолкова, че слязоха от планините. Най-неподходящото възможно време за Призива. Но той не определяше кога ще се случи. То просто ставаше, една сутрин се будеше и усещаше с костите си, че трябва да дойде тук, точно в тази долина и да изпълни ритуала.

Скрежът хрущеше под ботушите му. Толкова бе студено, че дори не можеше и да падне сняг. Потрепери неволно в робата си. Не знаеше дали от студ или заради онзи странен, безпочвен страх, който го обхващаше всеки път, когато наближеше това място. Стъпките му го отведоха до плочата. Бе стар камък, толкова стар, че никой не знаеше истинската му история. Вероятно някога тук бе имало по-голяма постройка, но сега бе останала само една огромна обла плоча. Позеленяла от времето, обрасла с бурени и счупена на няколко места, тя не приличаше на нищо важно. Той обаче знаеше, че е важно. От незапомнени векове Пазачите изпълняваха тук ритуала на Призива. И те самите не знаеха защо. Никога нищо не се случваше, нямаше небесен гръм или гласове от Отвъд.

Коленичи на плочата. По нея нямаше украшения, само една огромна, назъбена линия, наподобяваща светкавица, минаваща от единия й край до другия. Надигна ръце към небето и с трепет зареди неразбираемите слова, които бе научил наизуст. Страхът все още глождеше ума му. Защо? Никога нищо не се случваше. И този път щеше да е така, самоубеждаваше се мъжът.

Само след секунда усети две светкавици на болка във врата си. Последното, което си помисли бе, че този път нещо се бе случило.

"

Надявам се поне някой да има време да го погледне. Ще прекарам това и след приятелския си кръг, да видя кой какво мисли.

Откъслеци

"-Стой долу, проклетник такъв, - чу тя съскането на богаташа. – Стой долу!

Рори се надигна на едно коляно. После разтърси глава и се изправи със залитане. Зае треперливо позиция. Поклащаше се по вятъра, сякаш щеше да падне, ако дори и само задухаше по-силно или ако камбаната удареше. Противникът му вдигна меча си гневно. После погледна очите на Рори, уверени, макар и замъглени и покрити с кръв и спусна оръжието. Пак вдигна меча си. После отново измери другия младеж, окървавен и люшкащ се по вятъра.

Хвърли оръжието.

-Да се провалиш Отвъд дано, не си струва да си оцапам ръцете с твоята кръв. – Аристократският син се изплю на пясъка на арената и побърза да се оттегли."

Корици!

MBG решиха да пуснат кориците за двете томчета на Фейсбук страницата си. Не ги виня - хубавото трябва да се споделя. За онези, които се насочват насам, но не навестяват профила на MBG в лицекнигата - хвърлете им едно око и дайте мнение!

Откъслеци

"Не му харесваше нещо тук. Чувстваше се като в онази пещера – смазан и пречупен. Самата сграда сякаш искаше това. Мрачна, сива, заплашителна. Изсечените в камъка фигури можеха да го накарат да трепери, нещо което не можеше да стори дори и мрачния, нереален силует на тяхното абатство в дъждовна нощ. Всички се молеха, всички гледаха нагоре. Бедни, богати, свещеници и войници."

Авторски съвети: Правосъдие, правна система

Това поведение вероятно е причинено от филтриращия кондензатор, който придава качествата на пулсов филтър на мискиращият активен елемент от инвертиращи усилватели.
Ааах. Прощавайте. Нещо не мога да си избия от главата електрониката след 22 страници доклад.

Така. За правосъдието и правната система ми беше въпроса. Обикновено героите в едно фентъзи не са разбойници. Има изключения, разбира се, но не те не са чак толкова много. Въпреки това, някак, вашите герои вероятно ще успеят да ядосат магистратите някъде и вероятно ще бъдат съдени под една или друга форма. Така че, да видим къде са грешките и как да ги избегнем.

1. Де-клиширане.

Клишета! Клишета! 
Всичките клишета на... ишлемета?

Ще ме прощавате за опита за пародия на добрия стар хит, възпяващ дружбата между животновъдството и хранително-вкусовата промишленост, надявам се.

Както знаете, никой не обича клишетата. Освен ако не е печатар, разбира се. Те са скучни, чели сме ги на n-места и не внасят почти нищо ново. Неизбежно е да ги има тук-там, няма да откриваме наново колелото я, но по-добре да ги плевите честичко. Иначе пускат семена и не щеш ли, пораснали са ти из цялата книга.
Кои са клишетата, свързани с правосъдието: корупция, мързел, садизъм, похотливост... Три четвърти от магистратите и стражите, за които съм чел притежават между 1 и 4 от тези порока. Каква е причината?
Много просто - тогава героят ви може да ги изирае/убие, без да му мигне окото. Какво е значението, че току-що вашият уж добродетелен Петкан закла десет стражи? Те всичките са негодници, няма съмнение. А Иван се измкъна с измама от процеса за кражбата, която извърши? Няма значение! Съдията е подкупен и без това!
Не.
Хората, които работят в правната система са си просто хора. Ако става въпрос за някаква отделна каста или организация, която ги прави садистични, подкупни негодяи, (не че знам защо някой ще иска подкупни членове в организацията си) мога да се съглася. Но ако не е - между тях ще има и сравнително умни индивиди и такива, които са добродетелни.

2. Система, за бога!
Правна система. В заглавието е. Измислете някаква система и се придържайте към нея. Не отваряйте 101 вратички, за да се измъкнат героите ви. В нашата правна система също има доста вратички, разбира се, но далеч не е така лесно да се използват, колкото някои автори го описват. Ако ще има вратичка, бъдете сигурни, че героите ви няма да я открият лесно и че няма първо да опитат с нея. Има причина защо повечето хора опират да уловки чак след като са опитали всичко останало.
Освен това, запомнете, че модерното ни правосъдие има много малко общи неща с това в миналото, а повечето фетъзита се развиват точно в средновековна или ренесансова среда. Забравете за независимо жури, "невинен до доказване на противното" или безплатна правна защита. Няма такива неща. Ако има жури, то ще е подбрано от някакъв арбитър. Попринцип съдията ще взема решения сам. Често подсъдимият няма да има шанса дори да се защити. Компенсацията в случая са любоптини идеи като изпитание на вярата, дуел за свобода и т.н. Може да няма модерна правна система, но това не значи, че в миналото е било скучно и всичко се е решавало според настроението на съдника.

3. Затвори
Точка 36-та от списъка на злия господар: ...If they are important prisoners, I will keep the only key to the cell door on my person instead of handing out copies to every bottom-rung guard in the prison. С други думи, ключа за важната килия е в едно-единствено копие, което се пази много внимателно.
По някаква странна причина всеки един затвор, за който съм чел или гледал е пробиваем. Всеки един от тях. Още по-срамно е колко лесно пробиваеми са някои от тях. Знаете триковете. Чели сте ги повече от веднъж. Болен затворник, нападение при носене на храна, измъкване от посетител. Наистина? Ако е толкова лесно да се измъкнеш от затвора, "Граф Монте Кристо" щеше да е къде-къде по-кратка книга. Колко милиона души лежат по затворите по света днес? Колко често чувате за бягства от затвора, особено пък на важни затворници?
Ясно е какво имам предвид. Ако героите ви ще бягат от затвора, добре ще е планът да не е нещо от сорта на "направи се на умрял, аз ще сритам пазача, като влезе сам и невъоръжен в килията с двамата неоковани яки мъже." От килиите не трябва да е лесно да се бяга. Това е цялата цел на помещението! И макар че най-добрите стражи едва ли ще стоят по затворите, не всички пазачи ще имат нивото на интелект на стенен бръшлян.

4. Престъпление и наказание
Ако съдят героите ви, има някаква причина. При 90% от случаите всичко ще е нагласено и те ще са невинни. Но съм сигурен, че има и невинни хора, които са били осъдени и са получили дамгата "престъпник". За да ви съдят, трябва да сте обивнени за нещо лошо и поне няколко души искрено да вярват във вината ви. Героите ви няма да минат без тази дамга.

Още по-лошо е в редкия случай, когато героите ви наистина са виновни. Те ще спасяват света? От какво значение е това за банкера, който те току-що обраха? За ханджията, чиято кръчма потрошиха по време на боя си с "някакви измислени врагове"? За съпругата на убития страж, който е бил подмамен да ги нападне заради нечия дебла кесия? Никаква. Не само че тези хора надали ще вярват в мисията не героите ви - да го признаем, ако някой се извини с "ще спасявам света" в съда, вие само ще се изсмеете, нали - но и вероятно ще искат справедливост. Тези хора са прави. Капитанът на стражата, който гледа скептично на героите ви е прав. Това са същества с напълно логична, разбираема и приемлива рекация. Нямате никакво основание да демонизирате стражата при подобни обстоятелства. Ако на героите ви не им пука особено за законите, това трябва да повлияе на историята. Не можете да представяте един разбойник като пълен герой, защитник на правдадата и доброто.

5. Стражата е пълна с непохватни идиоти
Отново се връщам на това, защото е най-очевидната слабост. Факт е, откъдето и да го погледнеш. Можеш да заключиш, че "изпита", за да станеш стражник е чопкане на нос и тест с набучване на копие на умряло прасе. Нищо общо с изпитите в реалността. Сегашните изисквания са много високи и макар че спадат ако отидем далеч в миналото, винаги се е очаквало от стражите да са компетентни.
А и защо да нямате добра стража, всъщност? Не е ли това по-добре? Кое е по-впечатляващо - героят ви се преборва/надхитрява с Тримата глупаци в разширен състав, или се бори с добре организирана, компетентна и силна организация? Разбира се, ако борбата на героите ви със закона е от второстепенно значение, може умишлено да искате стражите да не са чак толкова добри - но не ги правете пълни идиоти.
Правото на остър ум и, по-важното, в случая, на остър език, не е дадено само на героя. Но запомнете, че приказливците си плащат. Някои стражи ще могат да им отговорят. Други, взети по-скоро заради мускулите си, ще ги набият. Не мислете, че дори и победен, героят ви ще може да плямпа глупости на стражите. Това те не го търпят. Нито преди, нито сега. Дори и в днешно време, когато на полицията се обръща особено внимание да не се засяга от обиди... Е, просто не става.
И последно, стражите ще са местни. Героите ви може би няма да са. Освен ако стражите не са негодници, както клишето диктува, те ще имат по-добра подкрепа от хората в града. Ще получават сведения и помощ. Надали някой лесно ще реши да помогне на странник, вместо да подкрепи съпруга на братовчедка си. Ако героите ви са местни, това пък налага съвсем нов пласт на ситуацията - как ще се държат старите познати и приятели, ако научат, че той/тя/те са обивнени? Каква ще е рекацията им? За кого ще се застъпят? Не смятайте, че приятелството оправя всичко. Престъпленията са едно от нещата, които разбиват представите ви за другите хора.

Това е, което се сетих да кажа. За всякакви прошения и жалби, обръщайте се към адвоката ми. Коментарите мога да ги приема и тук.

Следващата ми тема ще е детството на героя, след което ще пусна нови пет, които да подредите по ваше усмотрение или, ако желаете, ще обърна внимание на досега не-пожеланите теми "География и астрономия" и "Климат".

Допълнително четене & източници:
Лимайел (Lymaael) и нейните съвети. Ако искате да видите по-английска и по-феминстично настроена версия на моите съвети, насочете се насам: http://www.forresterlabs.com/limyaael/
Покорно признавам, че формата и, до голяма степен, съветите са взети от нея.
Освен за средновековното общество. Там се беше оплескала по мое мнение.

Списъкът на злия господар (The evil overlord list) Безценни препоръки за когато решите да завладявате света. Насочете се, моля, насам: http://www.eviloverlord.com/

Ако ви трябват доказателства, че стражата никак не е безполезна, моля, привеждам примери за някои от най-епчините "стражеви" моменти в историята:
http://en.wikipedia.org/wiki/Stand_of_the_Swiss_Guard
http://en.wikipedia.org/wiki/Sempronius_Densus

Откъслеци

"Без да каже и дума, изповедникът пое оръжието и се приближи до осъдения. Застана пред него и му каза нещо тихо, на което мъжът се усмихна глупаво, през окървавеното си, пречупено от болка лице. После вдигна меча над главата си, с острието надолу, и го заби. Той мина от темето на осъдения до брадичката и остана там. Кръв закапа през раната, а тълпата завика одобрително. Изповедникът отстъпи назад, изтупа окървавените си ръце, и се обърна към втория окован."

Издаване дайджест - месец април

Здравейте, нося ви новости от издателския фронт. Април изглежда е бил напрегнат месец за MBG Books, защото нещата с книгата напредват много добре.

Първо и най-важно, книгата ще излезе на два тома. Ще тръгнат по книжарниците едновременно. За кога - нямам точни данни. Но бях уверен, че е напълно възможно е да е в първата половина на годината.

Второ, кориците са почти готови. Видях ги и двете. Кориците са дело на Олгиерд Колев, (надявам се искрено, че не му бъркам името и че наистина е той) един изключителен илюстратор, който често работи с MBG. Уви, познаваме се само задочно, през издателя. Рисунките са невероятни, разбира се. Бих ги сравнил с творенията на Артлайн, в които се влюбих, когато купих "Пътят на кралете". Разбира се, онези две томчета бяха обвити заедно в кожена подвързия с наистина впечатляващ, старовремски вид. Хм... Това е идея... Но не. Трябва да устоя на желанието да звънна на MBG и да им говоря глупости. Сигурен съм, че ще се справят перфектно и без да ги тормозя. Пък и една подвързия ще качи цената ненужно. Колекционерско издание за третия тираж, а?

Трето, редакцията е на повече от половината и скоро ще се върне към мен, за да прегледам редактирания текст и евентуално да вкарам нови правописни, синтактични, граматически, а ако може - и правоговорни грешки в него. Ако няма никакви проблеми, текстът може да излезе от редакция и авторска проверка още началото на следващия месец.

Четвърто и последно, но не и по важност, сложих малко мастило на един по приятелски лек договор между мен и MBG. Нещата са изчистени. Книгата ще излезе, вече няма съмнение. Не че е имало и преди, но е хубаво, когато имаш печат и писмено уверение.

И наистина последно, един подарък за онези, които навреме наминават оттук - скица за вариант на една от кориците. Не е финалната версия, но не е по-малко впечатляваща от нея.

Изображението е големичко. И ако ще четете книгата, по-добре запомнете тази каска, защото тя е ходеща завръзка на два метални сабатона.

Това беше от мен засега. До нови срещи другия месец, надявам се с новини, че книгата е в печатница.

Разбира се, петъчните Откъслеци и спорадичните Аторски съвети ще си продължат както преди - нередовно и зле списано.

*Горното изображение е рисувано от Олгиерд Колев (доколкото съм наясно). Всички авторски и произхождащи от тях права са негови. Аз не съм нарисувал, изменил или по какъвто и да е начин повлиял на създаването на тази картина (освен с вдъхновяването ѝ с нещата, които пиша) и не предявявам никакви права над нея. Ако желаете да ползвате изображението, обърнете се към съответния автор.

Авторски съвети: Средновековното общество

По популярен вот – вот честен и прозрачен, реших първо да пиша за средновековните общества. Съжалявам за голямата пауза, но края на учебната година в университета наближава, а с него и изпитите…

Абе, евтини извинения, какво да ви кажа.

Както и да е. Думата ми беше за средновековните общества. Хайде да запретнем ръкави и да почваме, става ли?

    1.       Семейството и наследството. Всяко дете, особено пък мъжко, е дари Божи за едно средностатистическо средновековно семейство. Особено пък ако могат да ги хранят. Повече деца значат повече работни ръце и по-сигурно бъдеще. Малък проблем е, че за дъщерите често трябва да има зестра. Но за подобни неща се говори чак в по-късните етапи на средновековието или сред високото общество.
Ако няма възможност да се изхранват децата? Църквата е следващата опция. Винаги има нужда от повече свещеници и от повече ратаи. Освен това, помнете, че бракът е завинаги. Разводът е създаден за благородниците, не за дребните ратаи. Има смешни прецеденти с жени, отлъчени от църквата за многоженствомъжество. Мъжете им се загубили в морето и те пак се омъжели – корабокрушенците се върнали след години... и останалото е история.
В тази връзка, знайте законите за онаследяването, за да не се объркате. Внимание, минавам на технически език. На запад преобладава примогенитурата, агнато-когматична. Нямам представа дали терминът е правилен, на английски е agnatic-cognatic primogeniture. Това значи, че най-възрастният син взима всичко и че жена наследява само ако няма друг начин. (но жена все пак може да наследи) Разделянето на имотите е традиция само по-на изток. Въпреки това братята и сестрите не са пренебрегвани и често получават добро образование и земи. Предимно за да не се бунтуват, нали. А и един добър династичен брак, дори и на n-тия син, може да значи, че някое съседно кралство скоро може да бъде управлявано от същата династия.

         2.       Неуки селяци. От многото клишета за средновековието, (ще видите в следващите две точки) това е единственото безспорно вярно. Защо му е на копача да чете и да пише? Смятането да му е до десет, ако е късметлия и има повечко земи/стадо, до сто. Речников запас? Знания? Зависи каква му е работата. Някой ханджия или ковач ще знае доста неща, за архитекти и майстори да не говорим. Но земеделецът сигурно ще знае има-няма четиристотин думи.
От друга страна, благородниците и свещениците никак не са били неуки. Основите на модерната философия са положени и в средните векове. Неслучайно сред някои учени се смята за обида да наречете периода „тъмни векове“. Разбира се, не всеки поп е бил Тома Аквински и не всеки крал е бил Саладин или Лъвското сърце. Но след високо образованата Римска империя просто няма логика да се твърди, че в следващата епоха хората, поне онези начело на държавите, внезапно са станали идиоти.

        3.       В средните векове животът е бил кратък и гаден. Да, да ама не. Напълно вярно е, че средната възраст в целите средни векове, като цяло, е най-ниската в човешката история. Но това включва и периода на Черната смърт, когато средната продължителност на живота е била около 23 години. Извън този период обаче, хората са били точно толкова дълголетни колкото и в античността.
А дали животът е бил гаден? Да го кажем така – никой беден селяк от средните векове никога не би поискал, ако можеше да си представи такава ситуация, да бъде преместен по време на Индустриалната революция. Животът за бедните не бил чак толкова лош – имало е кой да даде милостиня, таксите не са били толкова високи, (десятъкът се е смятал за тежък данък, сега се хвалим, че един от данъците ни е само 10%) а ако работиш на полето – цяла зима не похващаш тежка работа. Проблеми с отоплението ли? Цялата гора е твоя, освен ако лордът ти не е глупак и е забранил да сечете.
Първа нощ, палежи на села? Предимно модерна измислица. Хората, селата, това са източници на средства. Кой ще тръгне да унищожава и плаши хората, от които ще печели пари? Нашественици? Първата работа е да опазиш себе си, а после - хората, които ти работят. Сравнете това със стандартите на Индустриалната революция и дори на късния Ренесанс и ще видите, че Средновековието не е било най-лошото.
Ако героите ви са от средната класа – каквато почти не е имало, може би може да се поспори, че са били по-зле отколкото в следващите две епохи. Но само да се поспори.
От друга страна, благородниците през Средновековието определено не са били толкова облагодетелствани, колкото в Ренесанса. Това все още е епоха, когато за един мъж да имаш титла значи да рискуваш живота си по време на война. Поради ниското ниво на развитие на технологията няма толкова сериозна пропаст между класите, що се отнася до средата на живот. Що се отнася до образование и поведение – определено ще има разлика. Благородниците са притежавали хора. Не като роби, а като крепостници. Не е същото като робството, но има обща. Не можете да очаквате те да седнат като равни със селяните си

        4.       Животът в Средновековието е бил мръсен. Не точно. Средните векове са били добро време за бизнеса със сапун. Търсенето е било толкова високо, че манифактурите са изнемогвали. Забавното е, че благородниците вероятно са били не по-чисти от селяните. Да се къпеш в реката е под нивото им, да се занесе вода за вана иска много работа. Още по-лошото е ако ползват парфюми. Един калъп сапун е поне десет пъти по-евтин от една стъкленица благовония. Как ще се къпеш, когато знаеш, че скоро няма да имаш нов парфюм?
Манията за чистота става огромна по време на чумата. Разбира се, това не значи, че улиците са били чисти и светли. Едно е личната хигиена, друго – обществената. Нямало е обществени поръчки навремето, какво да се прави. Пък и в градовете, както и днес, е било по-мръсно отколкото по селата. Все пак там реките са били използвани и за изхвърляне на боклук.
Чистоплътността спада… през Ренесанса. И още повече по време на Индустриалната революция. Дали защото има повече хора, дали защото благовонията стават по-достъпни, вече не се смята за прилично да се къпеш и переш в реката. А кой има време да носи с литри вода до дома?

         5.       Да си жена е било трудно. Не е чак толкова зле, колкото някои филми и книги може би го изкарват, но е факт. Работата е била равна за мъже и жени. И докато на полето всички са равни и това носи някаква степен на равенство и у дома, сред високата класа жените са били малко повече от фабрики за бебета без право на лично мнение. Или поне така се е водило, разбира се. Историите за жени, управлявали домочадието вместо мъжете си ще си останат апокрифни. Но не невъзможно, разбира се…
Само изключителни личности са можели да надмогнат патриархата и това да се запомни от историята. Но изключителността не е била толкова рядка, като се замислите – законите за наследството позволяват жени-монарси, а жените-войни не са били напълно непозната гледка. Най-известната е Жана д‘Арк, но тя далеч не е единствена.
Ако имате властни жени в книгите си или ако има равенство между половете, замислете се защо се е случило и до какво води това. Тук причината е била предимно религиозна. Във вашия свят може да е нещо друго. А може да е матриархат. Кой знае?

        6.       На пътя. Пътищата са били опасни. Не е имало кой да ги пази. Горите са били още по-страшни. Има причина защо разбойниците в легендите никога не се крият в равнината. Нямало е начини за бързо придвижване. Пътуванията са отнемали дни и седмици и често са били на крак, из пущинака. По времето на Римската империя е имало пътни станции, но системата се разпада с липсата на централизирана власт по време на Средновековието. Пътищата са били владенията на разбойници и крадци. Затова е изключено да няма добър ескорт, ако пътуващите са достатъчно заможни. Дори и да не са – пътниците често се екипират за път като за война. Ако въобще им се налага, най-бедните винаги са тръгвали на път в големи групи. Сама жена да пътува – изключено. Освен ако не я пази някаква магия или светът ви не е средновековен, просто не става. Обезателно ще свърши зле.
Най-добрият начин за пътуване е бил по море. Морските пътувания също не са били сигурни. Пиратството не е в най-легендарния си период, но със сигурност е съществувало и по онова време. Трябва да вземете предвид и прищевките на природата, както и фактът, че този транспорт е доста скъп. Но, като цяло – по вода е по-сигурно, отколкото по земя.

         7.       Забавление и култура. Има ги. Музиката през Средновековието не е точно разнообразна, но я има. Традицията за фестивалите и панаирите започва през Средните векове, макар че се развива напълно по-късно. Останалите изкуства – живописта, скулптурата, не са в пълен застой, но определено са много далеч от нивото на античността. Театърът също присъства в „културния календар“, но има силно религиозен привкус. Танцът, доколкото съм запознат, се развива донякъде от античното ниво. Докато философията определено не може да достигне античното ниво, литературата се развива бавно и постепенно. Може би само защото до нас са достигнали повече средновековни, отколкото антични образци на поезия.

Това е, което имаше да кажа и за което се сетих. Чакам да чуя какво съм пропуснал. Темата е много обширна и по-нататък може да говоря и в по-големи детайли. Следващият път ще пиша за правна система или за детството на героите, зависи какво кажете.

Извън авторските съвети, имам някои други новини, които ще пусна съвсем скоро. Надявам се, че този път скоро не значи следващия месец…

Откъслеци

"Империята е изстискана, усукана, после пак изстискана, и така, докато не е и останала и една капка живот. Скоро и земята ще стане негодна за оран. И тогава какво? Ще ядем злато и мрамор ли? Или Църквата ще ни нахрани с песнопения?"