Бележки IV - на кръстопът

 Като оглеждах последните си постове (четвъртите глави) и се чудех за какво точно да направя тези бележки, бях леко раздвоен. От една страна, можех да заложа на сигурно и просто да кажа няколко думи за магическите артефакти, които щедро са употребени в първите няколко глави на Наемни остриета - Буря. После се отказах, защото друга тема се набиваше много повече на очи.

Кръстопътищата. Уви, не се връщам към това място достатъчно често. Не че не е достойно, богове! Кръстопътищата са рожденото място на Джакил и Елена Кюс, а по-важни от тези герои, здраве му кажи. Причината е по-скоро неприятния навик на романите ми да се развиват около тях, и никога в тях. Единственото посещение е кратък транзит, осъществен от Кар и Питър в Трон от тръни.
Та, за самото... населено място ми беше думата. Кръстопътищата са на кръстопът. Ако можех да рисувам, както казах в поста си за Каз Модан, щях да нарисувам една хубава карта и да ви обясня защо това е важен кръстопът. Сега ще трябва да се задоволите с устно обяснение. Кръстопътищата се намират на Ерванта, континентът, доминиран от Белия кръг. На юг от тях е златния път, минаващ по крайбрежието. На север е Леденият полуостров, на запад е Тъмната гора. Източно са джуджешките планини. На стотици километри околовръст няма нищо, което да се счита за истинско селище, понеже районът си е пустинен. Нарича се Централната пустиня, защото грубо се намира в центъра на Ерванта.
За самият град. Казват, че само четвърт от хората в Кръстопътищата живеят постоянно там и сигурно не повече от осмина са родом от същото място. Кръстопътищата не са град в смисъла на думата, който ентерииците (а и земляните) биха придали на думата. Това е купчина постройки, пръснати във всички посоки около център, оформен около серия големи оазиси, обкичени от страноприемници и сергии, на които може да се купи и от дракон мляко. Кръстопътищата нямат стени, които да ги пазят, нито лорд, който да ги таксува и затова са любим пазар за честните търговци и любимо свърталище на контрабандисти.
От историческа гледна точка Кръстопътищата имат не по-безинтересна съдба. Създадени са като постоянен номадски лагер по времето на Каз Модан. Селището вероятно е сред най-старите човешки населени места, по-старо от Остерсторм и на същата възраст като Вем и Уестфал. През вековете на ранните човешки кралства Кръстопътищата са разменна монета. Жителите нямат нищо против, стига никой да не воюва на тяхна територия. Въпреки това селището е разрушавано неколкократно по време на различни войни. Преминава за постоянно в ръцете на Остерсторм малко преди падането на Каз Модан, няколко години след Великата война. Оттогава са нещо като протекторат, васална територия, независима община... Дворецът в Остерсторм се затруднява да определи. При всяко положение, хората на Кръстопътищата имат любопитния навик да гонят кралските бирници с дюдюкания след като ги съблекат голи, разбира се.

Това беше всичко засега. Преди Зимния празник, сиреч Нова година, ще пусна едни други бележки, със съвети, този път. А за различните видове елфи - ще поживеем и ще видим.

Към анонимен четец #1. Горд съм да припомня, че и Кръстопътищата не са оригинално наименование. Куртово Конаре също не е оригинално наименование. Не че нещо...