Кимерски хроники на славянски
Я! Ревю на книга. 'Ма тя пак българска. Ужас. След студения душ, с който облях "Междусъния", със сигурност "Разторг" ще ме разочарова, нали?
Да, да, ама не.
Малко предистория
С Антон Фотев сме колеги по конкурс. Заедно с него излязохме като "лауреати" от Конкурса за българско фентъзи на Човешката библиотека, MBG Books и Сборище на трубадури. Това ме прави предубеден, разбира се. Но от предубеждения няма нужда. В конкурса е имало над 150 романа, от поне сто автора, от които са избрани само три. Много от тези книги са произведения на дългогодишен труд от страна на талантливи наши сънародници. Други пък са написани в рамките на месец, специално за конкурса. Книги всякакви, и само три победители.
Жанра на "Разторг" е фентъзи "меч и магия", сродено много близо с епичното фентъзи. Тонът е... възрастен. С онази странна отсянка, която носи тази дума. Романът е една от малкото книги, които бих препоръчал на деца само с родителска преценка не защото е сложен, а защото може да притесни и отблъсне не един малчуган, недоузрял за бруталната честност на господин Фотев.
Свят като от приказките
"Разторг" почива здраво на дълбоките славянски корени. Според мен е малко пристрастно да твърдим, че славянската митология е най-дълбока и сложна на света - а съм чувал доста подобни хвалби. Но дали е наравно с най-известните световни митологии? Определено да. В света на романа са намесени Перун, Чернобог, Жарило, таласъми, колдуни... Човекът е чел и използвал щедро. В същото време в историята се появяват и елфи и джуджета, ама не съвсем като онези, които познаваме от Толкин и компания. А пък точно зад хоризонта съществуват земи, чиито звучене ми напомня за други митологии.
Интересна подробност е, че това е свят, където Земята съществува. И, спокойно, нищо особено не разкривам, това можете да го видите отзад, в речника. Накратко, хората са пратили космически кораб в безкрая и той е попаднал на много подобна на нашата планета. Последвал е, очевидно, технологически упадък в новата колония, поява на магията и разделяне на различни подраси на хората - от дълголетните, прекрасни до силиконеност елфи, през налетите като канари славяни, до ниските, грозни таласъми. Хвърлете малко генна модификация в смесицата, намесете и боговете от нашата си, земна митология и... ето ни тук.
Юнашка история!
Сюжетът, поне в началото си, напомня донякъде филма "Конан Варварина" от 1982-ра. Нашият герой, Асен (Разторг), е пленен и заробен от войнолюбиво славянско племе и обучен като гладиатор с цената на страдания и глад. Авторът не се притеснява да е графичен и подробен в описанията на тези трудности. Само че, за разлика от героя на бат Арни, Разторг е истинска личност, а не просто купчина мускули и когато, неизбежно, идва моментът на освобождаването му, това причинява вътрешни терзания и период на болезнена адаптация, през която той навярно никога няма напълно да премине.
Няма да разкривам повече детайли, но да кажем, че по-нататък книгата продължава с приказно-юнашкия тон. Свидетели сме на юнашки надбягвания, състезания за ръката на княжеска щерка и на избивания на цели полкове таласъми само с цената на... Абе, всъщност, с цената на почти умиране на двамата спътници на нашия герой.
А споменах ли, че половината повествование се води от името на Горян Мъката, "господарят" на Разторг? Горян е безскрупулен младеж с малко садистични наклонности, който няма да се спре пред абсолютно нищо в името на властта. Защо я иска - и той не знае точно. Горян има дупка в гърдите си и се опитва да я запълни с власт. Как я е придобил тази дупка, не разбрах точно, което е една от двете ми критики към романа. Никога не разбрах какво е направило от Горян това, което е. Освен ако не е клинична липса на емпатия... Но пък защо, не виждам, когато той всъщност се открива... веднъж. Но, после... Абе, заплетена работа. Прочетете и ще разберете.
Екшън!
Стилът на книгата е бърз, на моменти до задъханост, което е добро в този поджанр на фентъзито. Няма ги богатите описания на други автори, тук важно е действието. Битките са много и, за разлика от други детайли, особено подробни, до степен, в която някой може да се обърка от подробността. Личи си, че Фотев има някакъв практически опит в боя.
Образите са естествени и, в някои случаи, сложни и дълбоки. Други са прости, защото самите хора зад тях са движени от обикновени, разбираеми неща, от кръвожадност до желание за добротворство.
Езикът е подходящо архаичен и, дори и да е имало модернизми, не са ми се набили на очи, което е хубаво.
Критика?
Ами как! Познаваме се, ако сте чели кое да е мое ревю. Първото е детайлът с Горян. Може и да е само заради мен, но седемгодишния (в началото на историята) психопат и братоубиец ме тормози. "Дупката" в гърдите му е там още на тази крехка възраст, което е плашещо за моята крехка, нежна душа (ха-ха). Но не живея в неговия брутален свят - и благодаря на всичко за това - и това извинява тази подробност.
Друго? Няма грозни жени. Както в Холивуд. То авторът си го е написал в пряк текст отпред. Жената е на пиедестал за Фотев. Всичките му героини са лъвици, красиви като сълза или и двете едновременно. Не казвам, че не могат да са сложни образи, но определено са идеализирани.
Трето? Няма. Има няколко бели кахъра като честото присъствие на възклицателни изречения и култовото име княз Юмрук, (прякор, за щастие) което предизвика усмивка на лицето ми, когато го видях за пръв път, но това са детайли.
И, последно, страшното начало. Книгата въобще не е толкова тъмна и кървава, колкото първите тридесет страници ще ви накарат да вярвате. Не знам дали това е добро или лошо, но го сложих в секцията с критиката, защото ще отблъсне някои читатели. А пък може да привлече някой, който после да остане разочарован. Ако отрежем тези страници, книгата е напълно приемлива и за малки читатели. С тях, историята е за пораснали, дали на ум и възприятия или, чисто механично, на години.
Оформление
Корицата е прекрасна, хартията и шрифтът са добри, но техническите грешки изобилстват. Речникът на края на книгата е непълен, имаше някои липсващи букви и препинателни знаци в моята версия на романа. Дали това е заради печатницата или грешка от авторска/редакторска страна, не мога да кажа.
Като за финал
Ами, българско фентъзи. По кратка моя преценка, нарежда се точно до Теллалов. В голямата картина на нещата се цели към модерни "класици" на меча и магията като Абъркромби. Много ми напомня точно на него, ако Абъркромби беше още по-изчистен и графичен. В детайлите на света има сходства с добрите книги от цикъла Даркоувър на Марион Зимър Брадли.
Кому бих препоръчал тази книга? Всеки над дванадесет със силен стомах и копнеж по времената на дивните юнаци, пищните красавици, могъщите магове и още по-дивните девици-воини. Може да не е вашата книга, ако обичате историята да е бавна и подробна, но, стига да можете да понесете тъмните краски, няма да сгрешите, залагайки на Фотев. Аз знам, че чакам с нетърпение следващата история в този свят на автора. Една нова доза приключения няма да ми дойде зле.
Ако искате да видите едно по-положително настроено (обичам да чопля подробности...) и независимо ревю, засега има само още едно в дебрите на интернет: Сборище на трубадури - гост ревю.
Интересна подробност е, че това е свят, където Земята съществува. И, спокойно, нищо особено не разкривам, това можете да го видите отзад, в речника. Накратко, хората са пратили космически кораб в безкрая и той е попаднал на много подобна на нашата планета. Последвал е, очевидно, технологически упадък в новата колония, поява на магията и разделяне на различни подраси на хората - от дълголетните, прекрасни до силиконеност елфи, през налетите като канари славяни, до ниските, грозни таласъми. Хвърлете малко генна модификация в смесицата, намесете и боговете от нашата си, земна митология и... ето ни тук.
Юнашка история!
Сюжетът, поне в началото си, напомня донякъде филма "Конан Варварина" от 1982-ра. Нашият герой, Асен (Разторг), е пленен и заробен от войнолюбиво славянско племе и обучен като гладиатор с цената на страдания и глад. Авторът не се притеснява да е графичен и подробен в описанията на тези трудности. Само че, за разлика от героя на бат Арни, Разторг е истинска личност, а не просто купчина мускули и когато, неизбежно, идва моментът на освобождаването му, това причинява вътрешни терзания и период на болезнена адаптация, през която той навярно никога няма напълно да премине.
Няма да разкривам повече детайли, но да кажем, че по-нататък книгата продължава с приказно-юнашкия тон. Свидетели сме на юнашки надбягвания, състезания за ръката на княжеска щерка и на избивания на цели полкове таласъми само с цената на... Абе, всъщност, с цената на почти умиране на двамата спътници на нашия герой.
А споменах ли, че половината повествование се води от името на Горян Мъката, "господарят" на Разторг? Горян е безскрупулен младеж с малко садистични наклонности, който няма да се спре пред абсолютно нищо в името на властта. Защо я иска - и той не знае точно. Горян има дупка в гърдите си и се опитва да я запълни с власт. Как я е придобил тази дупка, не разбрах точно, което е една от двете ми критики към романа. Никога не разбрах какво е направило от Горян това, което е. Освен ако не е клинична липса на емпатия... Но пък защо, не виждам, когато той всъщност се открива... веднъж. Но, после... Абе, заплетена работа. Прочетете и ще разберете.
Екшън!
Стилът на книгата е бърз, на моменти до задъханост, което е добро в този поджанр на фентъзито. Няма ги богатите описания на други автори, тук важно е действието. Битките са много и, за разлика от други детайли, особено подробни, до степен, в която някой може да се обърка от подробността. Личи си, че Фотев има някакъв практически опит в боя.
Образите са естествени и, в някои случаи, сложни и дълбоки. Други са прости, защото самите хора зад тях са движени от обикновени, разбираеми неща, от кръвожадност до желание за добротворство.
Езикът е подходящо архаичен и, дори и да е имало модернизми, не са ми се набили на очи, което е хубаво.
Критика?
Ами как! Познаваме се, ако сте чели кое да е мое ревю. Първото е детайлът с Горян. Може и да е само заради мен, но седемгодишния (в началото на историята) психопат и братоубиец ме тормози. "Дупката" в гърдите му е там още на тази крехка възраст, което е плашещо за моята крехка, нежна душа (ха-ха). Но не живея в неговия брутален свят - и благодаря на всичко за това - и това извинява тази подробност.
Друго? Няма грозни жени. Както в Холивуд. То авторът си го е написал в пряк текст отпред. Жената е на пиедестал за Фотев. Всичките му героини са лъвици, красиви като сълза или и двете едновременно. Не казвам, че не могат да са сложни образи, но определено са идеализирани.
Трето? Няма. Има няколко бели кахъра като честото присъствие на възклицателни изречения и култовото име княз Юмрук, (прякор, за щастие) което предизвика усмивка на лицето ми, когато го видях за пръв път, но това са детайли.
И, последно, страшното начало. Книгата въобще не е толкова тъмна и кървава, колкото първите тридесет страници ще ви накарат да вярвате. Не знам дали това е добро или лошо, но го сложих в секцията с критиката, защото ще отблъсне някои читатели. А пък може да привлече някой, който после да остане разочарован. Ако отрежем тези страници, книгата е напълно приемлива и за малки читатели. С тях, историята е за пораснали, дали на ум и възприятия или, чисто механично, на години.
Оформление
Корицата е прекрасна, хартията и шрифтът са добри, но техническите грешки изобилстват. Речникът на края на книгата е непълен, имаше някои липсващи букви и препинателни знаци в моята версия на романа. Дали това е заради печатницата или грешка от авторска/редакторска страна, не мога да кажа.
Като за финал
Ами, българско фентъзи. По кратка моя преценка, нарежда се точно до Теллалов. В голямата картина на нещата се цели към модерни "класици" на меча и магията като Абъркромби. Много ми напомня точно на него, ако Абъркромби беше още по-изчистен и графичен. В детайлите на света има сходства с добрите книги от цикъла Даркоувър на Марион Зимър Брадли.
Кому бих препоръчал тази книга? Всеки над дванадесет със силен стомах и копнеж по времената на дивните юнаци, пищните красавици, могъщите магове и още по-дивните девици-воини. Може да не е вашата книга, ако обичате историята да е бавна и подробна, но, стига да можете да понесете тъмните краски, няма да сгрешите, залагайки на Фотев. Аз знам, че чакам с нетърпение следващата история в този свят на автора. Една нова доза приключения няма да ми дойде зле.
Ако искате да видите едно по-положително настроено (обичам да чопля подробности...) и независимо ревю, засега има само още едно в дебрите на интернет: Сборище на трубадури - гост ревю.
