"Тъмни знамена" - пролог

Я, ноември.
Я, последната публикация е от юни.
*Свирукане*

Та, наскоро отново подех работата по "Песни за Отвъд". Надявам се, че шепата читатели, които са преминали през "Жертвата" и миниатюрната група тест-читатели, видели "Забравеното княжество" се радват от тези новини.

Реших, че няма да е лошо да споделя как подема историята в "Тъмни знамена". Не се притеснявайте за spoiler-и. Пролозите, поне в случая на тази поредица, рядко разкриват достатъчно за да развалят последващото удоволствие от четенето!

„Никой няма да знае откъде пада меча. Никой няма да вижда в сенките. Никой няма да свали оръжие преди сам да падне на него.”

Пролог

3717 С.И., месец файрус

   Острието играе леко по влажния брус. Напред-назад, напявайки съскащата си метална песен в хладния есенен въздух. Звукът надвива песните на скорците. Мирише на гниещи листа и дървесен сок.

   -Дядо…

   Старецът отвори очите си бавно, оставяйки ги да привикнат със светлината. Слънцето още е високо на хоризонта и дори и под дебелата покривка на гората лъчите му пак могат да парят зениците. Незнайно как, лицето на внук му виси точно пред него. Зверчето се е покачило на дървото над главата му, навярно. Някой ден ще си счупи главата така.

   -Мислех, че спиш. – Усмивката на лицето на момчето помръкна.

   И остри ножа? В същото време? Понякога се чудеше дали боговете не са подминали внук му, когато са раздавали разум. Раздвижи се малко в неудобната си седалка. Корените на дъба се впиха в гърба му. Може би наистина се беше унесъл. Но да спи? Шавна с лице и някаква буболечка падна на ръката му.

   -Беше се скрила в мустаците ти. – Зверчето се беше протегнало към лицето му. – Може ли да ги пипна?

   Вместо отговор, той се помести малко настрани. И без това май вече трябваше да продължи с работата. Плячката му нямаше сама да се одере.

   -Дядо? – Нова глупост напираше да излети от устата на внук му.

   -Млъкни за малко.

   Сега, когато острието беше спряло да лети по бруса, нещо се набиваше в ушите му. Беше доста тихо. Не пълна тишина, това не беше приказка. Но много от скорците бяха замлъкнали. Изправи се, прибирайки ножа си. Внук му едва не падна върху него.

   -Дя…

   Затисна устата му и направи знак да мълчи. Нямаше да върши работа за дълго, но поне за момента постигна целта му. Зверчето се оттегли по дървото и скоро тупна тихо на земята. Дядото не го чакаше. Тръгна напред, хванал дръжката на късата си брадва. Нямаше добър изглед оттук. Близкият рид…

   Някаква тъмна маса изскочи от храсталаците. Нямаше време дори да вдигне оръжието си. Едва успя да скочи назад. Каквото и да идваше обаче, слава на боговете, не го подгони.

   -Бягай в къщи! – Обърна се за момент, колкото да се убеди, че мъникът го е послушал. Дори не можа да му види гърба, зверчето беше побягнали преди той да каже и дума.

   Чак когато се обърна успя да осъзнае по-добре ситуацията. Тъмната маса всъщност бяха двама мъже, вкопчили се един в друг. И двамата носеха брони каквито никога не беше виждал и лицето на единия беше закрито от черна, демонична маска. Непознатите се изтърколиха до водите на локвата, в която той самият беше паднал. Онзи с маската беше отгоре. Мъжът с откритото лице заби колене в гърба на яхналия го противник. Маскираният обаче не трепна.

   Беше видял доста смърт в живота си, но това не можа да му помогне да удържи мехура си. Маскираният заби ножа си право в лицето на другия мъж. Веднъж, дваж, три пъти – отново и отново, докато онзи не престана да се мята. Лицето му беше някаква кървава пихтия.

   След като звуците от боя затихнаха, в гората се настани истинска тишина. Той не смееше да мръдне. Маскираният дишаше тежко. Цялото му тяло се повдигаше и спускаше ритмично. Облечените в метал ръце на победителя задращеха по нашийника на маската му. Чу се някакво съскане. Веднага след това се разнесе звука на хрипливо, накъсано дишане.

   Сега беше моментът да бяга. Понечи да стане, но едната му ръка беше потънала в тинята. Наложи се да отмести очи от маскирания, за да стане на крака. Чу как онзи се размърда зад гърба му и преглътна тежко. Имаше чувството, че сърцето му ще избяга от това място, с или без тялото му.

   Обърна се бавно. Май за втори път се подмокряше, но не можеше да усети нищо, освен острието, поставено на врата му. Сякаш животът му изтичаше през хладната стомана. Искаше само да си тръгне…

   -Не мога да те пусна току-така, старче. – Задави се със страха си. Как можеше този звяр да звучи толкова човешки? – Доста видя.

   Не беше мъж. Маската на войника лежеше до нея. Жена бе – макар и по-висока от него. Имаше лъскава кестенява грива и ангелски черти. Очите ѝ обаче не бяха на ангел. Нямаше нищо човешко у тях. Жената гледаше през него, без да го забелязва, сякаш той беше буболечка. Пъстрият ирис на лявото ѝ око беше като кама, забита в него.

   Последното, което помисли преди юмрукът ѝ да се разбие в черепа му беше, че не е възможно такъв глас да е носен от демонско лице.

Време за гласуване

Привет отново!

С известно закъснение: време е да дадете гласа си за фентъзито в България. Ако имате изразена активна позиция, можетe трябва да гласувате за някого. Не за мен. Да... Оф, може, добре. Няма да ви се разсърдя, ако е за мен. То аз съм леко обречен със сериозно закъснелия старт по книжарниците, но кой знае.

А защо активна позиция? Хората добре са го обяснили - за да няма "фантоми" в гласуването. Иначе аз, да речем, мога да събера сто човека, които си нямат и бъкел идея що е то фентъзи, да ги напълня с кебапи и да им кажа къде да "хвърлят". Успех!

Тоест, ако имате блог, участвате във форум, списвате нещо за периодично издание, електронно или на хартия, или просто активно дискутирате фентъзито и фантастиката, можете да подадете глас. Ако ли не - съжалявам.

А за кого да гласувате? Не очаквайте аз да ви кажа. Гласувайте за онзи, който смятате за достоен, това е най-важното. Изразете подкрепата си за българското фентъзи и фантастика. Категории най-различни, кандидати най-достойни.

Тук са кандидатурите и гласуването

Авторски съвети/самореклама: За картите и причинно-следствената връзка.

Привет! Днес ще поговоря накратко за карти и изграждане на света. Отново е самореклама, защото ще използвам за пример картата от последния ми "труд": "Забравеното княжество". Виждате ли? Реклама и полезни съвети в едно.

Ако сте дошли само за картата, можете да спрете дотук.

Препоръчвам  да уголемите изображението, ако ви е интересно.

Такааа... Както виждате в картата горе, става въпрос за много любопитен регион. Това, всъщност беше първото нещо, което изработих за романа. Всички особености на десетината "страни", които виждате тук са базирани първо на географията - само с нея и със сюжета работех, докато изграждах тази част от света. Какво мога да посъветвам в тази връзка? Е, да започнем разбивката. Обещавам да е кратка.

1. Мотивирана география - Първо и най-важно, не е напълно задължително картата ви/светът, който изграждате да е географски издържан и съответстващ на условията на Земята. Важно е обаче да можете да видите картата си и да кажете: "Да, това е така, защото Х/Y". Не региони, покрити със сняг на същата географска ширина като пустини без никакво обяснение. (да, вас гледам, онлайн игри) Това важи за почти всичко, което правите - знайте какво става и защо става така. Не е нужно да го казвате на читателите си, но идеята, дори и малко мътна, трябва да е в главата ви през повечето време.

В случая: Регионът, който виждате представлява долина, напълно обградена от непрекосими планини. От геологическа гледна точка, това би трябвало да е невъзможно. Формата на релефа обаче е обяснена с поредица от катастрофални събития, случили се преди хилядолетия на планетата. По същия начин всичко, от сладостта на "морето" до каньоните има обяснение, поне в главата ми. Може да не е издържано от географска гледна точка, но знам защо е така, нищо не е направено на принципа "защото така".

2. Малките детайли - Ако сте един от онези 5-6 човека, които са виждали картата ми за "Жертвата" - детайли липсват. До голяма степен това е напълно моя вина, макар че отделям и някакво значение на сравнително малкия мащаб. Най-очебийна е пълната липса на реки. Да, земята, която описвам няма големи реки на територията си. (вземете Британските острови за пример) Няма и малки гори - само две гигантски зелени петна. Няма, няма, няма... Може да искате да се концентрирате на големите детайли. Това не е извинение обаче да не бъде придаден малко живот на творението ви, било то карта или цялостна история. Малките детайли придават достоверност и пъстрота на всяко нещо.

В случая: Ами, този път имам реки. Мога да посоча и многото обозначени градове, владетели и херцогства, които никога не играят ключова роля в историята. Друг любопитен детайл е изменчивостта на името на двете големи реки според земите, през които текат.

3. Всичко е свързано - и това съвсем не е маловажно. Географията на едно място веднага повлиява на всичко останало. Поначало мислех в тази част на света да се говори едно и също. После прегледах пак картата... Не става. Много често автори забравят да обвържат различните аспекти от творбата си. Езика, географията, икономиката, културата и политиката - тези неща работят заедно. Никога не забравяйте това, когато работите върху нещо. Съюзници през половината свят? Ще има или културни или политически причини. Различни езици, разделени от постоянно меняща се граница? Без съмнение е базирано на различия, дълбоко залегнали в естеството на етносите, говорещи даден език. Ако внимавате за тези детайли си правите огромна услуга. Макар че нямам нищо против универсалния език, ширещ се в много фантастични светове или против културната хомогенност, пренебрегваща географските реалности, когато видиш някой, отделил усилия да избегне тези проблеми, това е радващо. Още повече ако е успял да ги вплете някак в голямата картина на историята си.

В случая: Споменах езика, нали? Всъщност, този език се оказва немаловажен сюжетен елемент. Допълнително, между различните райони на картата има сериозни различия, произлизащи първо от местоположението им - от напълно различна ценностна система в Гвендлан през социален баланс в ниските херцогства Мерва, Герана и Тион до относително дребни неща като архитектурния стил на Нортембра. Различията в един елемент избиват другаде.

В заключение? Един фантастичен (и не само...) свят може да се сравни с черга. Втъканата на едно място нишка несъмнено ще доведе до смяна на шарката - и няма да е красиво, ако тъкачът просто е ползвал напълно произволни цветове и материали от запасите си.

Песни за Отвъд: Забравеното княжество - Пролог

Както обещах, ето го и пролога. Припомням предложението, че, ако желаете да сте сред тестовите читатели на Забравеното княжество, можете да се свържете с мен (e-mail, Facebook, Goodreads, тук...) и да попитате. Условието е да сте чели първата книга. Предложението е ограничено до първите трима желаещи.

Пролог

3716 С.И., месец елеринг

Беше часът на синята мъгла и целият свят беше непривично притихнал, сякаш свит на кълбо, тих и неземен. Стволовете на дърветата се протягаха неестествено в сумрака, тъмни силуети на сив фон, форми без край и без начало, неестествено изкривени от тъмата. Над нощта властваха ветровете. Ту севернякът наддаваше глас на горещи талази, ту студеният южняк повеждаше мощно. И понякога, само понякога, западният вятър успяваше да вземе връх. Странен вятър идваше от запад, и по него се носеше тънкият аромат на разруха и забрава. Сякаш някой, някъде беше забравил да затвори врата, която никога не трябваше да бъде отваряна.

Затова беше добре, че западнякът в момента не вееше.

Седемте смъртни мъже лежаха на върха на нисък хълм. Бяха облечени в кантеретеела, наметала, които ги покриваха изцяло, а отдолу носеха ризи със землисти цветове. Не беше трудно да се разпознае призванието им. На гърба на всеки имаше два колчана – един със стрели и един с метателни копия, а в ръцете им лежаха ловджийски дълги копия. Водачът на тази малка група, младеж в средата на двадесетте имаше честта да носи копие с връх от обсидан. Сред неговия народ имаше легенда, че обсиданът има магически свойства.

Водачът усещаше меката пролетна трева под себе си с всяка своя фибра. Странно как тя му се струваше доста ръбата и неприятна. В главата му смътно се въртеше предположението, че това е свързано с алкохола, който беше изпил с другарите си на вечерта. Нищо. Имаше за какво да се почерпят. В Трънов дол го чакаше бъдеща невяста, която да ухажва и почтено място сред кръга на ловците. Певците щяха да съчиняват песни за смелото му преминаване по Ножа. Вярно, първо сигурно щяха да го накарат да спи извън лагера няколко нощи, задето предприе това пътуване на своя глава, но в крайна сметка щяха да признаят геройството му.

Един от спътниците на водача посочи към блестящия обект под хълма, който беше привлякъл вниманието им. Бавно и несигурно, с натежала от пиене глава, водачът се вгледа в нещото. Много приличаше на сребърното листо на Знаещ. Само че беше по-голямо. И се въртеше неприятно пред очите му. Главата му се въртеше ли въртеше…

Усети звънтенето на вятъра, още преди по кожата му да се плъзне маранята на западняка. Лош вятър, лоши истории, така казваше майка му. Ароматът на разруха се разнасяше бавно и леко, като приспивна песен из въздуха. Тръсна глава, вече трезвен. Не му харесваше това място. Може би, в крайна сметка бяха сгрешили да тръгнат по Ножа.

Водачът се изправи с помощта на копието си и махна другите да тръгват. Нека да отстъпят няколко километра. Денят е по-смел от нощта и под лъчите на слънцето щяха да се изправят пред неизвестното. Сега обаче…

Звън. Писък.

Водачът се озърна трескаво. Бяха шестима. Шестима. Другарите му вдигнаха копията си и се оглеждаха объркано. Къде беше отишъл седмият? Собственото му копие сякаш само беше попаднало над рамото му, готово да удари. Изкрещя гневно, но страхът задуши крясъците му в мъглата.

Звън.

Между тях пробяга сянка. Крясъци и копия разбиха мъгливата тишина. Водачът хвърли две преди сянката да излезе от полезрението му. Петима. Извика. По-добре да се посрамят с бягство, но да оживеят. Заспуска се надолу по хълма, затъркаля се в меката трева.

Зън-зън-зън-зън.

Сърцето му биеше като ковашки чук. Спря да се търкаля и скочи на крака. Четири пъти чу звъна. Огледа се. Беше сам. В мъглата щеше да различи силуети, дори и през нощта. Но не. Водачът остана последен. И сам. Обля го ледено спокойствие и той сне лъка от рамото си. Щом бягството бе безсмислено, щеше да се бие.

Звън.

Не видя откъде идва врага, но го чу. Помириса го. Той идваше със западният вятър, с тихата въздишка на смъртта, която идва почти безшумно. Девет стрели излетяха в бърза последователност една след друга. Вятърът шепнеше сред високите треви. Имперската гора от едната страна трепереше под трелите му, а Мъгливите тресавища от другата стенеха тихо, сякаш от болка.

Водачът захвърли лъка. Все още чуваше сянката. Беше тук, а не там. Ръката му попипа за метателните копия. Хвана здраво първото и го запрати безпогрешно към източника на звука. Вятърът поде парчето дърво и метал и го захвърли на земята. Второ и трето копие последваха първото и всички потънаха в мрака.

Звън.

Завъртя се рязко, на пета, и вдигна обсидановият връх на дългото си копие. Ако това беше демон, трябваше да умре от обисдана. Видя ужасното лице на нещото, което бе убило другарите му. Не трепна. Ловецът няма да може да улови и най-беззащитната плячка, ако трепери. Водачът мушна с цялото си тегло и доволно усети как върха потъва в плътта на съществото. И след това, ненадейно като идването на западния вятър, спокойствието му се разпиля на хиляди звънтящи парчета.

През мъглата се носеше най-ужасяващия звук на света. Звукът на счупено острие от обсидан.

 

Завръщане към блогуването... май?

Привет, привет.

Трябва да призная, че позарязах блога. Причината е, че... работа. Кофти извинение, когато блогът ти е, един вид, също част от работата - или поне така си мисля.

Пиша "завръщане към блогуването", но не мога да направя никакви обещания. Нещото, което мога да направя, обаче, е обявление. Причината? Безочлива самореклама, какво иначе.

Продължението на "Жертвата" е готово.

Pics or it didn't... oh... well.

Да, не е точно новина, която маси хора са чакали с нетърпение, ако имаме предвид факта, че "Жертвата" май още не е по пазарите и читателите могат да се броят на пръстите на ръцете... е, вероятно и на краката ми. За мен обаче си е новина.

Името на продължението е "Забравеното княжество", за момента. Поначало щеше да е "царство", само че наименованието не се връзваше. Мъникът, вече три дни стар, е с шест страници под идеалния размер от 666 (в MS Word) и тежи 345 653 думи. Това го прави малко по-обемен от предшественика му.

Какво можете да очаквате? Мога да гарантирам присъствието на добрите стари главни главни действащи лица, с една очевидна липса... Или не? Гледните точки са с една повече, но въпросната е съвсем кратка. Обещавам, че за в бъдеще ще влезем в главите и на други интересни хора. Като говорим за интересни хора - за разлика от "Жертвата", "Забравеното княжество" е фокусирано много по-малко на разходки из пустошта и запознанства с нови култури, което дава шанса на нашие Рори и Ана да се срещнат с много интересни герои - в това число многовековен юстицар, златокож гигант и двама близнаци, които въобще не разиграват Двойната Лотхен... е, ако имаше повече пробивни рани...

Какво друго? Не бива да изпуснем важния детайл, че действието се развива приблизително шестнадесет години след "Жертвата". Изглежда нещата не се развиват толкова бързо, колкото очаквахме. Защо ли?

За любителите на ужасната ми поезия: ИМА ПОВЕЧЕ. Ушите ви ще прокървят от песните само докато ги четете. Гарантирам. От шест са скочили към десет. Предвид характера на две от тях е напълно възможно да получите и изпълнение, стига да искате да избиете съседите си. Сериозно. Класифицираха ги онзи ден от МВР като психологически оръжия. Чакам да подпиша договор с Министерството на отбраната. На САЩ, разбира се.

Какви са темите на романа, сега когато мога да ви дам обзор над него? Когато погледна назад - никой не получава това, което иска. Някои хора се опитват да си живеят нормално, да намерят любовта и приятелство... Не. Няма да стане, изглежда. Простете ми, хора. Обречени сте да пиша за вас, какво да се прави. Политическа интрига - това е важна част от романа, идваща на мястото на голяма част от странстването в първата част. Харесвахте героите преди? Не приемайте, че тези години не са ги променили. Може би дори драстично. Саможертва, борба по принуда в името на чуди каузи и относително висока смъртност - за това се пригответе, когато отваряте "Забравеното княжество". Не става въпрос за роман на господин Мартин, но главните герои тук нямат дебели сюжетни брони. Също нямат морални брони. Няма рицари в бяло, когато залозите са такива.

Но, какво приказвам напразно? Да пускаме пролога?

Като допълнителна инициатива - първите три човека, които ми пратя съобщение - e-mail или по социалните мрежи, Facebook или Goodreads - с няколко кратки думи, казващи, в общи линии, как свършва миналата книга (не мога да си позволя да пратя "spoiler"-и на някой, който не е чел миналата част) ще получат ранни електронни читателски копия. Но това съобщение ще го има и в поста ми за пролога, по-отгоре. Все пак, няма гаранция, че някой ще чете чак дотук безобразните ми рекламни словоизлияния, нали?

Прологът - утре. По-следващият пост? Нямам гаранции, уви.

До нови срещи, приятели!

Авторски съвети: Водене на бележки по книга - и как да не водим книга по бележки

Привет!

Проклятия... Последният ми пост в тази секция е от октомври. Лошо-лошо. И нямам право на никакви извинения.

Хайде да се извиня по най-добрия начин, за който се сещам и просто да позапълня тази празнина от три месеца, мхм?

Та, бележките. Чудесните, прекрасните, светите бележки. Нещото, което спасява световете на авторите дори и след ненавременната им смърт - само вижте какво направи Сандерсън с "Колелото на времето", което пое след кончината на Джордан. Замислете се и какво (много вероятно) някой друг автор ще стори с "Песен за огън и лед", когато и Мартин ритне камбаната. Това нямаше да е възможно без бележки. Самите светове, описвани от Джордан и Мартин щяха да са невъзможни, с огромния си размах. Към тази група "невъзможно без бележки" се присъединяват смело все повече и повече автори. Фентъзито е жанр с размах, който е удобен за писане на епоси. И при такъв огромен размер, естествено е, че ще трябва да си напишете бележки, нали? Само че как да го направите най-добре? И как да развиете една история естествено, когато самото ѝ зачеване е обвързано с план с размера на сложен инженерен проект?

Началото е идея. В зачеването си много истории са базирани на единична история, образ или дори само на впечатление. Никой не бива да сяда зад клавиатурата с идеята - "Сега ще напиша книга. Началото само ще ми дойде, дай да планирам останалото." Не слагайте коня пред каруцата. С други думи, убедете се, че искате да пишете нещо, преди да седнете да го планирате. Напишете си първите две-три глави. Звучи ли това добре в главата ви? Знаете ли как ще се развие нататък? Има ли живец, така да се каже? Ако да, това е добро време да седнете и да напишете бележките си. Ако не, премислете пак дали искате да продължите точно тази история.

Преливане. Бележките не са роман. И скелет на роман не са. Те са помагало за работа. Колкото и да са хубави, не можете да ги използвате наместо истинско сюжетно развитие. А можете и да се "напишете в ъгъла" и да се окажете заклещен заради прекалено детайли. Вижте последните две точки от последните ми съвети за по-подробното ми мнение по въпроса.

Свят преди герои. Светът, в който се развива действието обикновено е малко по-важен от героите в него. Причината е спецификата на жанра. Ако пишете "градско" фентъзи или такова, развиващо се на Земята, можете да не обръщате толкова внимание. Ако ли не - първо измислете игралното поле и правилата му, преди да сложите героите си на него. Светът е сцена, на която всички са актьори. Без сцена героите ви никога няма да почнат да играят както трябва. Ранното планиране на света предотвратява един куп проблеми - от липса на консистенция през множество нелогични детайли до просто загубване в една чужда среда - не просто за читателите, а за самите вас. Ако някога попаднете в част от света си и си нямате абсолютно никаква представа какво, аджеба, се случва тук, значи нещо не е наред.

От друга страна, не забравяйте, че хубавата сцена не прави добра история. Отделете толкова време на света, колкото е нужно, за да дадете основи на историята. Няма проблем, ако знаете само най-общите детайли за онази страна от другия край на планината, която читателят никога няма да види. Изпадането в прекалено дребни детайли ненужно утежнява подготовката за труда ви.

Ах, тези символи. Нещо, с което не бива да прекалявате е символиката. Не сте Пейо Яворов и не пишете поезия. В бележките си може да имате стотици детайли, които отчаяно искате да наблегнете някак на читателя, без обаче да пишете ненужна експозиция. Героинята ви е мъдра. Нека я кръстим София, става ли? Освен това е невинна. Нека отглежда гълъби, може би? А също така е предопределена за невяста на някое божество. Нека я озарим със слънчев лъч... Не. Моля ви, недейте. След един етап символиката ще остане недооценена от читателите и ще прилича просто на купчина ненужни детайли. Още по-лошото е когато осакатите историята на някой герой, за да я натъпчете със символи, които изтъкват неговата важност и характер. Замислете се за реалността ни и за това как много неща в нея въобще не са това, което изглеждат.

От друга страна, малко символика е добре дошла. Важното е да има баланс във всичко.

Да напишем ли профил на героите си? И да, и не. Ако сте способни да не се придържате стриктно към профила, който напишете, да, направете го. Но ако сте убедени, че ще работите по него, ако го видите черно на бяло, зарежете тази идея. Героите ви би трябвало да са живи същества, а не низове от някакви глифове, разхождащи се по бяла целулозна субстанция. Идеята зад профилите на героите, поне за мен, е да си дадете по-добра идея за собствените си творения, не за да знаете как да ги насочвате из нишката на историята, която сте написали.

За всяка случка трябва да има план. Абсолютно не.  Голяма част от събитията в живота на всеки един човек са спонтанни. Най-важните от тях навярно са планирани или поне си заслужава да са планирани. Но голяма част от нещата, които ни се случват си струват само защото са спонтанни. Запазете тази спонтанност поне в част от творенията си. И най-добрата симулирана спонтанност не е толкова добра, колкото нещо, хрумнало ви на момента.

От друга страна, редактирайте тези моменти хрумвания след като моментът отмине. Наистина е добра идея. Много от моментните идеи могат да бъдат лесно подобрени. Някои от тях пък са напълно непотребни. Бъдете сигурни, че ако искате да изградите историята си на някоя моментна хрумка, тази хрумка е наистина добра.

Кои неща си заслужават? Кое мога да забравя? Ами, ето ви го отговора. Искате бележки за нещата, които можете да забравите. Детайлите. Онзи брилянтен диалог, който ви хрумна, докато закусвахте. За нещата, които още не сте написали. За подробностите около света, който описвате. Не мисля, че бележки са нужни за развитието на историята или за характера на героите ви. Това е вашият свят, вашата история, вашите герои. Освен ако няма риск да я зарежете за голямо време, няма смисъл да правите бележки за основните неща.

След-бележки? Ето нещо любопитно - понякога не е зле да напишете бележката за нещо след като сте го написали в книгата си. Причината е, че така ще имате документ, ясно показващ намерението ви в момента на писане и мисловния процес, който е минавал през главата ви по онова време. За да можете да му се смеете в последствие... Или да се изумите колко сте гениални, когато си припомняте как точно сте завъртели онази сложна интрига.

Технически... Това не е за воденето на бележки, а за чисто практическите детайли около воденето им. Няколко съвета:

1. Дори и да пишете на ръка, дръжте бележките си в редактируем дигитален формат. Причината? Лесно търсене. Когато имате епос с размерите на, да речем, "Малазанска книга на мъртвите", бележките ви ще са десетки страници, поне. Не искате да ровите из този материал на ръка.
2. Секции. Чисто практически, ако четете за някое кралство, да речем, е лесно просто да продължите четенето и да видите за историята му, магията и селищата в него. После следващото кралство. След това секция за героите, и т.н. Улеснява и ускорява четенето.
3. Правилно форматиране. Можете да пишете граматически неправилно, с ужасен синтаксис и неразбираеми съкращения. Но трябва на вас да ви е лесно да го четете. - и едрия шрифт, широките маргини и правилно използваните листи, удебелявания и накланяния улесняват четенето.
4. Коментари. Поне ако ползвате кой да е професионален текстообработващ пакет. Коментарите са лесна опция да вкарате бележка в бележката. Можете да ги ползвате и в основния текст! Така можете да свържете лесно някоя бележка със съответния елемент, за който тя се отнася, да нанесете временни редакции и уточнения. Особено често използвайте коментари ако редактирате чужди текстове.
5. Wiki. Ако сте добре запознати с технологиите и имате... страшно много... свободно време, едно уики може да ви улесни изключително живота. Да не говорим, че когато книгата ви е издадена, читателите ще ви обожават заради хвърления труд.

Разбира се, ако сте възрастен автор на бестселъри, особено с нестабилно здраве, наднормено тегло или друга причина да всявате страх в сърцата на феновете си, пренебрегнете напълно тези съвети. Описвайте всичко. Или пишете като вятъра.

Това беше всичко, приятели. Постарах се да съм интересен доколкото мога, но мисля, че следващите теми, които не са толкова технически, ще са по-забавни за всички нас.

       1      Редакция и качествен контрол

       2      Героите ли движат историята? Или обратното?

 

И, на раздяла, ви оставям с това видео, което ни напомня защо трябва да пазим бележки за световете си... и да пишем като вятъра.

 

 

Нова година 2014-та! С бонус новини

Изображението е безочливо откраднато оттук.

Падна лист от календара… Или по-скоро, целият календар падна. И е време да погледнем на годината – как беше досега и какво очакваме занапред.

Литературен фронт? Персонален триумф и българщина. Имаше едно лошо попадение, с „Междусъния“, но, като цяло, българските книги ме заляха в края на годината. Засега съм преборил само две, но на хоризонта ми е хорър сборника на Бранимир Събев, славянските хроники на Коста Сивов и „За спасяването на света“ от Човешката. Само че, както и през изминалата година, прогнозирам проблема твърде много книги – твърде малко време. С тези трите каталогът ми за книги за четене нараства на повече, отколкото мога да изчета за месец, при това ако нямам университетски задължения. Вероятно ще се отнеса в четене чааак през пролетната ваканция.

Извън българските книги? Мех. Трябва да поставя „Слепоглед“ и „Отъмщението на Монца“ наравно, но жанровете им са много различни. Знам, че когато имам време, обезателно трябва да задълбая в Абъркромби. Като изключим тези две светли звездици обаче, нищо не можа да ми задържи вниманието. От феновете на Сандерсън съм, но „Ритматистът“ просто не е моята книга. За „Стоманеното сърце“ пък да не говорим. Признавам пълна предубеденост по посока всяко „градско“ фентъзи. Надявах се на продължение на „Летописи на светлината на бурята“, не на това.

Няма новини за „Ветровете на зимата“ от Мартин, „Колелото на времето“ се завъртя и приключи… за този цикъл, а Сандерсън още не е публикувал продължението на книгата ми на 2012-та. Поне ще има какво да чета от него тази година.

Игрален фронт? Ами… Добре, но в сравнение с миналата година, издиша. Най-доволен съм не от новите игри, а от ескпанжъни за старите. Поредицата от DLC-та на Crusader Kings 2 и новият X-COM: Enemy Within ме радват повече от новите предложения. Извън това, Rome 2 беше звучен провал, Bioshock Infinite бе белязана от посредственост във всичко освен графиката и историята, Shadowrun Returns предложи по-малко, отколкото всеки се бе надявал. Светъл декемврийски лъч се появи наскоро под формата на Heartstone, но ревю за безплатната игра с карти на Близард, която може би някой ден ще излезе в отворена бета… ще дойде скоро. Ако изключим това, изиграх веднъж Metro: Last Light и се позабавлявах замалко с Airland battle: Air assault. И толкова. Не съм играл по-известните предложения в жанра, които попадат на върховете на много класации, Brothers: Tale of Two Sons и Papers, Please, затова не мога да коментирам тези приятно звучащи и изглеждащи инди заглавия. Басирам се, че си струват. Уви, нямам нито времето, нито желанието, нито парите да играя всичко, което ми се стори интересно.

Какво очаквам за тази година… Ами, нищо, да ви кажа честно. Battlefront остава заглавие за 2015-та. Watchdogs беше избутана назад и се надявам да е за добро, но нямам невероятно високи очаквания за нея. Kickstater игрите, които наблюдавам, Torment и Project Eternity нямат сериозни раздвижвания и може и да излязат тази година, но по-вероятно не. 

Филми? Да уважим и това изкуство, като кажем, че съм напълно незапознат. Редовните блокбсътъри миналата година си свършиха работата и ме забавляваха, без да останат изключително запомнящи се. Харесах повече първия „Хобит“ от „Пущинака на Смог", а наскоро ми попадна псевдо-документалният "Докладът Европа", който беше интересно предложение.

В личен план беше невероятна година и ще се опитам да я повторя. Вторият път няма да е толкова ново и уникално, но пък опитът означава шансове за едно по-добро представяне.

Планирам най-сетне да си седна на Д-то и да приключа продължението на „Жертвата“. Делят ме буквално две седмици здрава работа, макар че университетът ми се бърка с желанието за работа. Но ще трябва да се преглътне. Във връзка с първата книга от поредицата: може и да се появи скоро по пазарите, нямам новини. Когато и да излезе, ще опитам да направя представяне през пролетта, а през лятото, ако се намери къде да ги правя тези представяния, може и да пообиколя из страната.

И сега новините. Ами, то те не са лични… Накратко, Човешката библиотека организират писателска работилница. При честотата на подобни събития в България – да се чете веднъж-дваж в годината – това е добра оферта за всеки заинтересован, който може да си позволи, физически и финансово, да отиде на тази работилница.

Мястото е Велинград, времето е 01-04 февруари. 208 лева за престой пълен пансион в тризвезден балнеолечебен (СПА) хотел. Предлага се и нежно-инвазивна редакция на ваш текст с размер до 18 000 знака. (не думи!) Ако не бях на няколко хиляди километра оттам, щях да присъствам. Иначе обещавам по онова време да пусна едни авторски съвети, за да го ознаменувам. Не че няма да получите други съвети и по-рано де.

Можете да се запишете до 20-ти този месец, така че има седмица и нещо да го премислите.

Детайли за работилницата можете да намерите тук.

И така, до нови срещи в новата година! Не мога да обещая същата честота на активност, защото прекратих откъслеците тук – през фейсбук чисто и просто достигат повече хора, но определено ще се опитам да подобря качеството и може би количеството на материалите, които пускам.