Откъслеци

"     -Господине, а аз какво да правя - несигурно додаде Ана, надявайки се да ѝ нареди да се качи на някое дърво.

       -Пей! - отвърна й хладно мъжът. "

Откъслеци

"             -Как може да си така спокоен, - не се сдържа да попита съдържателят.

            -Научава се. Когато си без една ръка трябва да се научиш на търпение… Или да те оковат, преди да си изпочупил всичко в яда си.

            -Ти кое от двете направи, - подсмихна се Алекс. В отговор Ейос изръмжа като мечка, после се ухили."

Откъслеци

"

            Минутите се сляха в тягостни часове. Ноктите на Мао вече бяха изчезнали, но тя продължаваше да гризе без да вижда какво прави, а на Вама й оставаше малко да се свлече под ръба на масата. Рори си играеше с лъжица, въртейки я между пръстите си и чудейки се колко още ще изтърпи, преди да закрещи и да избяга. Времето сякаш бе спряло, чуваше се само монотонният невидим дъжд, удрящ отвсякъде гостилницата като гигантски барабан, постоянно и глухо. Нямаше накъде да бяга, а самата стая се бе изкривила, стените го мачкаха отвсякъде, притискаха го, малко оставаше да избие студена пот по челото му…"

Откъслеци

"            Нещо се скъса.

            Струните на мандолината не издържаха на напрежението и просто се разпаднаха. Последва сърцераздирателен писък, така ужасен, че изправи косите му, когато натегнатите нишки се впиха алчно в ръцете на Алекс.

            Грохот."

Авторски съвети: Второстепенни образи

Здравейте отново. Както казах, ще се опитам да съм малко по-редовен с тези постове. И започвам по последната определена тема: второстепенни герои. Нужда от дълго предисловие няма – всяко фентъзи и всеки роман имат второстепенни герои. Да видим какво трябва да правим, какво не трябва и какво е препоръчително.

1. Синдром Джар-Джар… Една от любимите ми фантазии включва унищожаването на Джар-Джар Бинкс. По възможност с белфир или друга подобна магия, която да го изтрие напълно от света – не само него, но и спомените за него. Дори и от главата на Лукас. Но няма да го убия директно, о не, разбира се! Първо ще…

Ахем.

Прощавайте, кръвожадната половина на мозъка ми за кратко пое директен контрол. Страница описание на смъртта на онзи-който-не-биваше-да-се-назовава. Ще се постарая да държа желанието си да унищожа проклетия гънган настрана.

Така. Какво е синдром… онова нещо? Много просто – създаването на герои само за да поставите главните си герои в добра светлина или за да има на какво да се смеят читателите. Ако се каните да го сторите, спрете. Спрете! Замислете се. Вие създавате… онова. Нещото, което собственоръчно завинаги унищожи доверието в един (допреди него) режисьор с идеална репутация. Сигурни ли сте, че искате това? Ама наистина? Защото ако е така, по-добре да се подготвите за критиката отрано. Онова щеше да е забавно, ако имаше пет минути екранно време. Но не и като второстепенен герой, който постоянно се развява с главните действащи лица.

Още по-зле е, ако направите това със злодея си и решите, че той трябва да е глупав, за да се изтъкне героят. Нека обясня какво имам предвид с метафора – имате си една любима картина – главният герой, и за да изглежда тя по-добре я обграждате с грозни, глупави портрети. Ако това ви звучи като добра идея, не знам какво повече да направя.

2. Героят на времето. Любопитното е, че заглавието на този „съвет“ води до асоциация с книга, която не извършва този грях – в „Мъглороден“ главната героиня е всичко, но не и централна ос, около която се върти вселената. Което донякъде се променя във финалната книга, но това е друг въпрос.

Героите ви са хора. Или живи същества. Или не-живи същества. Или… Ах. Както и да е. Героите ви имат личност и са мислещи. Вероятно не са богове. Вселената не се върти около тях. Второстепенните герои също не се въртят около тях. Хората имат различни мнения, различни цели и различни личности. Може би имате второстпенен герой, който прави всичко за вашето главно действащо лице. Може да има логика това да е така. Но произволни непознати няма да се хвърлят в краката на вашия герой само защото той има щастието да е описан в по-големи детайли от вашето перо. Няма магическа сила, която прави главните ви герои по-магнетични и по-важни от второстепенните. Всички ще имат различно мнение и отношение към героите ви.

За пример – вземете Мартин. При него няма главен герой и книгата само печели от това. Джордан също се представя донякъде добре в началото, но към финала на книгите му (които са донякъде и на Сандерсън по това време) главните герои са толкова всемогъщи, че просто не могат да бъдат подминавани с лека ръка от останалите. Което е често срещан проблем при много автори.

3. Очи зад хоризонта. Грешка, която аз може би допускам от време на време. Някъде в света може да се случва нещо много интересно, което е важно за вашата история. Но вие нямате герой, който се намира там и затова създавате някой, който просто да служи като проводник на информация. Герои, избрани по този начин често са безинтересни. Още повече, стават непотребни веднъж щом интересните събития приключат. И може да се наложи да ги захвърлите. Ако наистина не може да минете без описание на какво се случва далеч от главните ви герои, бъдете сигурни, че онзи, през чиито очи описвате ще е интересен или пряко свързан, независимо дали в момента, в миналото или в бъдещето, с главната история. Някой, който прави това добре… И зле… е Сандерсън с неговият „Път на кралете“ (можете да прочетете мнението ми тук).  Накратко казано – всяка част от книгата започва с интерлюдия. Която в поне половината от случаите има за главен герой някой толкова слабо свързан с главната история, че да се чудиш защо главата е там и защо да не я прочетеш диагонално. От друга страна, от време на време четем за доста важен второстепенен герой, катализатор на събитията, които движат главната история, което е интересно.

На кратко – ако ви трябва чифт очи на другия край на света, уверете се, че има какво да гледат и че човекът зад очите е интересен.

4. Подземия, дракони и клишета. Това се отбягва понякога с главните герои, но колкото по-маловажен ви се струва един герой, толкова по-вероятно е да го превърнете в стереотип.

Най-лошото, както в заглавието на този „съвет“ са неща, достойни за настолната игра „Подземия и дракони“. В нея героите често се характеризират от морална скала от 1 до 9 и  рехаво външно описание. За това си има причини – но вие не играете въпросната игра, когато пишете. Дори и да пишете за поредната си кампания. Героите ви са мислещи същества с характери. Не са просто изрезки от картон, слепени с тиксо. Имат мотиви. Имат сложни чувства. Характери. Не се определят от външния си вид. Като цяло – надали се изненадвате, че могат да се приложат насоките за създаване на кой да е добър образ. Дайте му основа, мотиви, емоции, характер – и имате дишащ герой. Но не бива да се отказвате от тази практика след първите главни герои. Всеки един от образите във вашата история може да е интересен и забавен, ако вложите малко време в него.

Разбира се, има място и за клишета и за непълни образи, но ако се появяват много рядко. Това са „третостепенните герои“, така да се каже.

4. Взаимодействия Установихме, че второстепенните герои не са придатки на главния. Друго важно нещо е, че те не са придатки и на историята или на света ви. Те ще взаимодействат с героите около себе си и ще си имат свои неща, които правят в свободното си време. Ако героят ги остави за дълго не можете да очаквате когато се върне старите му приятели да са съвсем същите. Не са играчки, които набутвате в някой шкаф, за да се върнете към тях след години. Личности са. И ще се развиват и сами, ще взаимодействат помежду си, дори и в отсъствието на история и на главни герои, които да ги тласкат наоколо.

5. Истории. Действието ви вероятно се движи с главния/главните герои. Но те не са единствените хора с истории. Второстепенните ви герои също имат причини, поради които са се забъркали в събитията и мотивация за действията си. Вероятно ще разкажат отчасти какво ги води до героя. Но няма нужда да разказват всичко. Връщам се към стария аргумент – не разказвайте всичко за един герой още от началото. Оставете го да се разкрие бавно и постепенно – или въобще не го разказвайте. Фентъзито често рисува огромни, прекрасни светове. Няма начин да покажете всичко на читателите си. Няма и причина. Напомнете им, че имате и други трикове в ръкава. Че още имате какво да покажете. Оставете си мистерии, които да разкриете по-късно. Или никога. Разкритите тайни са скучна история, но скритите факти – читателите обичат това.

Пък и винаги можете да си скриете материал за още един разказ или още една книга. Или пет. Ако имате достойна история за разказване няма нищо лошо в това да се задържите в един свят или дори в една поредица. Идеята, че дългите поредици са лоши просто защото са дълги поредици е грешна – в тях редовно се допускат други грешки. Това в никакъв случай не трябва да ви спира, ако имате какво още да кажете, но няма място в оригиналната творба – разказвайте още! Ако сте ударили правилна струна с първата си история винаги ще се намери кой да ви послуша за още малко. И още малко…

Това беше за второстепенните герои и малко по-особените детайли около тях. Отново се позовавам на Лимайел, признавам. Понякога нарушавам някои от горните съвети. Но съветите са за да бъдат нарушавани, нали? Нищо тук не е повече от (донякъде) изстрадано лично мнение. Можете да нарушите всеки съвет и всяко правило и пак да се получи. Но вярвам, че има някаква полза от това, което правя, за някого, някога.

Така, така. Приключих с темите – нямаше интерес за другите две. За трети пореден път идва време за гласуване. Моля, наредете се на опашката, че може да не остане място до урните. Вие подавате гласа си, аз коментирам темите по определения по популярен вот ред.

1.       Детството на героя – какво да избягваме, за да не попаднем в клишето.

2.       Климат

3.       География и астрономия

4.       Средновековни общества

5.       Правна система и правосъдие.

Когато приключа с тези пет смятам да скоча в дълбокото и да направя един или два обширни поста на тема магия. После ще видим как ще процедираме.

За днес е това. Надявам се, че не съм ви отегчил – знам добре, че в момента в татковината е доста интересно и надали на много хора им е до моите „съвети“.

Откъслеци

"Бе изследвал всяко кътче от абатството и от цялата Закътана долина, както я наричаха. Всички руини, стари мини и забравени монументи в района му бяха добре известни. С изключение на онези, в чиято сянка бе живял в продължение на години, на онези, които най-много бе искал да посети. Някак никога не бе намирал време. Винаги имаше по-примамливи цели, винаги имаше по-важни задачи.

Винаги имаше друго време."

Благословия

Хм... откъде пък ми падна това пък заглавие... както и да е.

Накратко казано, издателите проговориха и спокойно ще мога да споделям информация около книгата тук. От утре очаквайте нова редовна рубрика, която ще върви поне докато не се видя по рафтовете в милата ни родина - цитати от книгата. Освен това имам нова страница вдясно, подходящо кръстена Песни за Отвъд: Жертвата, откъдето можете да прочетете как вървят нещата, къде прекаляват с хвалбите и къде са ме оплюли най-много. (когато оплюването започне, разбира се!)

Освен това тържествено се заклевам да бъда по-редовен с авторските съвети и да се опитвам да изкарвам и тях ежеседмично. Освен когато съм болен. Или ме мързи. Или имам изпити. Или уморителни тренировки. Или съм на концерт... Абе, я да забравим за това твърдение, става ли?

Като сме се захванали на религиозна тема още от заглавието - честито на всички Валентиновци и Вальовци. И честит ден на св. св. Кирил и Методий за римокатолическия свят.

Авторски съвети: Дракони!

Интересен въпрос е откъде са се появили и защо са толкова често срещани в човешката митология, навсякъде по света, под една или друга форма. За момента това е неясно. Според някои драконите са смесица между чертите на котка, птица и влечуго. Други твърдят, че драконите са наследници на динозаврите и са измрели по време на последната ледена епоха. Каквото и да е естеството на тези митологични същества, едно е важното за този пост – присъстват честичко във фентъзито. И не виждам добра причина да не си изкажа мнението за тях.

1    Защо да има дракони? Не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против драконите. Даже обичам концепцията за тях. Сложни, могъщи същества, които са напълно различни от нас? Да, моля! Само че, в някои светове, драконите може да не са си съвсем на мястото. Като пример, мога да посоча „Песен за огън и лед“. В онзи свят магия почти няма. Няма и някакви фантастични същества. Само драконите и бродниците. Присъствието на дракони при Мартин не е дразнещо – но не е и мотивирано и, вероятно, ако книгите му бяха по-слаби, щеше да се набива на очи.

Няма „изискване“, което да трябва да изпълните, за да добавите дракони в света си. Но присъствието им в почти немагическо фентъзи (както при Мартин) понякога може да изглежда не на място и да отблъсне читателите ви – не веднъж и дваж съм виждал онлайн мнения на читатели на Мартин, че всичко щяло да бъде по-добре без магическия елемент, който драконите внасят.

2.       Клишета на килограм. Митологията представя драконите, с малки изключения, в негативна светлина. Това сякаш задължава много автори да направят драконите си напълно зли същества, които мразят рицари, обичат злато и крадат девици от време на време – за спорта, разбира се. За какво му е на дракон девица? Не става за ядене, за домашен любимец е много вреслива, за украса е твърде малотрайна.

Не виждам добра причина за всички тези неща. Защо дракона ще мрази хората, в частност, онези, които могат да се борят с него? Вземете предвид размера на типичния дракон. Вземете предвид колко дълъг е животът му и каква е силата му. Защо въобще на това същество ще му пука за хората, освен в случая, в който нахлуят в дома му?

Още по-зле е с обичта към златото. Може би това е „котешката“ част. Драконите обичат лъскави неща. Мхм. Само дето, като влечуги, типичните дракони са студенокръвни и идеята да лежат върху злато едва ли е много добра. Горе-долу толкова добра, колкото ще е за човек. На нас ще ни ръби, а за тях ще е като да спят на лед.

3.       Полярност. Драконите са или добри или зли. Това е. Няма средно положение. Ако са зли, те са просто чудовища, които искат да избият всичко и всички. Ако са добри, те неизбежно са високо цивилизовани и гравитират около хората, помагат им и ги защитават, превръщайки се така в добавка към човечеството, а не в отделни същества със свое общество или култура. Както отбелязах преди, на драконите няма добра причина да им пука за останалите същества, които са толкова слаби в сравнение с тях. В една драконова реалност те щяха да са неутрални до голяма степен или да заемат много и различни страни според своята изгода. За справка – романите по Тъмници и дракони (D&D). Принципно не харесвам тези поредици особено, но там поне драконите са представени относително добре, що се отнася до поведението им – странят от хората, помагат или пречат понякога, но не го правят без свой си мотив, разбира се.

Като заключение – драконите, представени като прибавка към някоя от расите или като безмерно зли създания не са нищо повече от изпуснат шанс за по-голяма дълбочина в творбата ви.

4.       Дракони = хора с криле и опашки. Струва ви се познато? Ами да, често говоря за това. Човечеството познава само себе си. Затова всичко, което създаваме, в това число и фантастичните зверове гравитира около нашата представа за нормалност, съществуване и т.н. Има случаи, в които драконите са представени като копия на човечеството. Прекарват повече от времето си в някаква измагьосана хуманоидна форма, живеят в къщи, хранят се на маси… Защо? Не мога да намеря отговор. Искате да създадете дракони или тайно общество от могъщи магьосници? Решете се, преди да почнете да пишете. Драконите не са хора. Те няма да искат да живеят като нас, да се хранят или говорят като нас. Могат да приемат формата на човек за ден, два или години, но шансът да го направят без солидна причина е минимален.

5.       Скука? Просто казано, драконите няма какво да правят по цял ден, ако не са част от човешкото общество. Да кажем, че спят 12 часа и ловуват 6. Това е малко прекалено, при все, че са влечуги и смилат бавно храната, но как да е. Какво правят останалите 6? Летят за удоволствие? Всеки ден, с часове наред? Това е малко множко. Чифтосват се? Надали, иначе светът ви е пълен с дракони. Което не е лоша идея за фентъзи, всъщност. Значи, драконите правят нещо в свободното си време. Но какво? Ако са високо цивилизовани, вероятно ще творят, разбира се. Може да нямат палци, но при присъствието на магия всичко е възможно. А и да не са могъщи магьосници, драконите пак могат да оформят скулптури и стенописи с огън и нокти. Вероятно имат някаква форма на музика и някаква форма на литература. Драконова поезия, хм, защо не? Ако не са високо интелигентни, драконите вероятно ще се държат като животни, които са в пълна безопасност – ще играят, ще се къпят, ще изследват околностите и т.н.

6.       Да убиеш дракон. Е, няма да е лесно. Направо невъзможно ще е. Да видим какво имат драконите, от носа към опашката. Първо, имаме (често) огнедишаща уста. Няма да е зле да решите колко точно горещ е драконовия огън отрано, за да няма издънки по-нататък, когато внезапно решавате, че някой от героите ви трябва неизбежно да мине през него жив. Ако драконите имат рога на главата си, това значи, че вероятно ще ги ползват за удари. Крилете по време на бой на земята вероятно са прибрани, ако не се ползват за удар, защото са относително уязвими. Драконите имат остри зъби, и здрави крака, макар че може би във вашия свят не могат да се изправят на задни лапи и да ползват предните едновременно. Един удар от тях би размазал почти всеки човек, независимо от размера на драконите. Един удар от кон би убил човек, а драконите, дори и най-малките, за които съм чел, са по-големи от кон. Опашката винаги присъства и винаги е опасност. Крокодил може да зашемети човек с опашката си. А дракон? Може да убие, не се и съмнявайте. Разбира се, зависи от силата на удара, но едно концентрирано тупване с опашка трябва да е достатъчно за да повали и някое огре или трол.
В полет драконите вероятно са относително тромави. Зависи от размера им и от размаха на крилете им, разбира се. В полет крилете стават основна цел, а огнения дъх – основно оръжие. Крилете най-често са кожени ципи, вероятно със слоеве мазнина за защита и люспи отгоре. А кожата гори толкова лесно…

      Темата за магията, драконова или не, няма да подхващам сега, защото ще ми отнеме ден-два, вероятно.

Това беше всичко, приятели. Следващата ми тема ще са второстепенните образи, след което ще пусна ново допитване. Освен това има сериозна възможност от следващата седмица да отворя рубрика, свързана с развитието около книгата ми, онази която ще се издава, но разбирате че това не зависи само от мен.

Специални задочни благодарности на Лимайел (Lymyaael) за прекрасните ѝ бележки, които ползвам от самото начало за основа на моите и все забравям да отбележа. Можете да ги намерите тук:
http://www.forresterlabs.com/limyaael/